Въпроси на читатели

В какви случаи човек може да бъде покръстен отново?

При определени обстоятелства един покръстен християнин може би трябва да се замисли доколко валидно е покръстването му и дали да не се покръсти отново. Например, когато се е покръствал, той може тайно да е вършел нещо, което би довело до изключването му, ако вече беше покръстен. Дали в такъв случай е можел да се отдаде на Йехова? Отдаването на такъв човек би било в сила само ако вече е прекратил действията, които Библията осъжда. Следователно, ако някой се е покръстил и в същото време е съществувала сериозна пречка за това, е подходящо той да помисли за повторно покръстване.

Как стои въпросът с някого, който не е вършел грях по време на покръстването си, но по–късно е направил нещо, което е довело до свикването на съдебен комитет? Такъв човек може да твърди, че когато се е покръствал, не е осъзнавал напълно какво прави и покръстването му не е валидно. В разговора си със съгрешилия старейшините не бива да поставят под въпрос покръстването му и да го питат дали според него отдаването и покръстването му са в сила. В крайна сметка той е чул библейския доклад за значението на покръстването, отговорил е положително на въпросите за отдаването и покръстването, след което се е преоблякъл и е бил потопен във вода. Ето защо е разумно да мислим, че той напълно е осъзнавал сериозността на действията си. Затова старейшините трябва да се отнасят към него като към покръстен.

Ако човек оспорва валидността на покръстването си, старейшините може да насочат вниманието му към минали статии в „Стражева кула“ относно покръстването и да обсъдят въпроса с него. Повторното покръстване при определени обстоятелства (например при недостатъчно разбиране на библейската истина по време на покръстването) е лично решение.

Какво трябва да имат предвид християните при съжителство с други хора в общ дом?

Всеки се нуждае от жилище. Днес обаче много хора нямат собствен дом. Поради финансови, здравословни или други причини може да се наложи човек да живее не само с най–близките си, но и с други роднини. В някои части на света роднините живеят само в една стая и на практика нямат никакво лично пространство.

Организацията на Йехова няма отговорността да осигурява дълъг списък с изисквания за жилищата на вестителите по целия свят. Християните са насърчени да вземат предвид библейските принципи, когато решават дали определено жилище или съжителство е приемливо за Бога. Кои са някои от тези принципи?

От основно значение е какво влияние ще окаже съжителството с други хора на нас и на духовността ни. Какви са тези хора? Покланят  ли се на Йехова? Живеят ли според библейските стандарти? Апостол Павел писал: „Не се заблуждавайте! Общуването с лоши приятели разваля добрите навици.“ (1 Кор. 15:33)

Писанието показва, че Йехова осъжда блудството и прелюбодейството. (Евр. 13:4) Следователно е ясно, че не би било приемливо за Бога един християнин да спи на място, където обстановката позволява неженени хора от противоположния пол да живеят заедно сякаш са съпруг и съпруга. Християните не биха искали да живеят някъде, където се толерира неморалност.

Освен това Библията подканя всички, които търсят Божието одобрение, ‘да бягат от блудство’. (1 Кор. 6:18) Следователно ще бъде мъдро християните да не живеят в обстоятелства, при които може да се изкушат да извършат неморалност. Да предположим например, че няколко християни спят в едно и също жилище. Възможно ли е да възникне ситуация, която да доведе до изкушение? Какво ще стане, ако двама души, които не са женени помежду си, неочаквано се окажат сами, защото в момента другите отсъстват? Подобно на това ще е опасно в морално отношение двама несемейни християни, които проявяват романтичен интерес един към друг, да споделят общ дом. Мъдро е да се избягват такива ситуации.

Не е уместно също двама разведени съпрузи да продължат да живеят в едно жилище. Тъй като те са свикнали да имат интимни отношения, лесно би могло да се стигне до неморалност. (Пр. 22:3)

Накрая, но не на последно място, трябва да се вземе предвид какво биха помислили околните. Ако обстоятелствата, в които живее един християнин, макар и приемливи за самия него, предизвикват отрицателни изказвания от страна на другите, съществува причина за безпокойство. Не бихме искали поведението ни да хвърля укор върху името на Йехова. Павел казва: „Внимавайте да не станете причина за препъване нито за юдеите, нито за гърците, нито за Божия сбор, както и аз внимавам, за да угодя на всички във всичко, като не търся полза за себе си, но за много хора, за да могат те да се спасят.“ (1 Кор. 10:32, 33)

За онези, които искат да живеят според праведните стандарти на Йехова, може да е трудно да намерят подходящо жилище и евентуално с кого да го споделят. Но е важно християните ‘да се уверяват в това какво е угодно на Господаря’. Те трябва да са сигурни, че в дома им не се случва нищо непристойно. (Еф. 5:5, 10) Затова е необходимо да се молят за Божието ръководство и да правят всичко възможно, за да пазят взаимно здравето и моралната си чистота, както и името на Йехова.