„Духът и невястата казват: ‘Ела!’“
„Духът и невястата казват: ‘Ела!’“
„Духът и невястата казват: ‘Ела!’ ... Всеки, който е жаден, нека дойде, и всеки, който иска, нека вземе даром водата на живота!“ (ОТКР. 22:17)
1, 2. Какво място трябва да заемат интересите на Царството в живота ни, и защо?
КАКВО място трябва да заемат интересите на Царството в нашия живот? Исус подканил последователите си ‘да търсят първо царството’, като ги уверил, че ако правят така, Бог ще им осигури всичко, от което се нуждаят. (Мат. 6:25–33) Той сравнил Божието Царство с бисер, който бил толкова ценен, че след като го намерил, един пътуващ търговец ‘продал всичко, каквото имал, и го купил’. (Мат. 13:45, 46) Нима тогава дейността по проповядване за Царството и правене на ученици не трябва да е от най–голямо значение за нас?
2 Както видяхме в предишните две статии, когато говорим смело и използваме подходящо Божието Слово в службата, ние показваме, че сме ръководени от Божия дух. Този дух играе важна роля и в редовното ни участие в проповедната дейност за Царството. Нека видим как става това.
Отправена е покана
3. При каква вода са поканени ‘да дойдат’ всички хора?
3 Посредством светия дух към хората е отправена покана. (Прочети Откровение 22:17.) Всеки е поканен да „дойде“ и да утоли жаждата си със специален вид вода. Това не е обикновената вода, съставена от два атома водород и един атом кислород. Макар че тя е важна за живота на земята, Исус имал предвид друг вид вода, когато казал на самарянката при кладенеца: „Който ... пие от водата, която аз ще му дам, никога няма да ожаднее, но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, бликаща, за да дава вечен живот.“ (Йоан 4:14) Необикновената вода, от която хората са поканени да пият, дава вечен живот.
4. Как възникнала необходимостта от водата на живота, и какво представя тази вода?
4 Необходимостта от такава вода на живота възникнала, когато първият човек Адам постъпил като жена си Ева и проявил непослушание към онзи, който ги създал — Йехова Бог. (Бит. 2:16, 17; 3:1–6) Първата двойка била изгонена от своя райски дом, „за да не протегне ръка [Адам] да откъсне плод и от дървото на живота, да яде и да живее вечно“. (Бит. 3:22) Чрез Адам, прародителят на хората, смъртта влязла в целия човешки род. (Рим. 5:12) Водата на живота представя всички мерки, които Бог е взел, за да избави послушните хора от греха и смъртта и да им даде безкраен съвършен живот в рай на земята. В основата на тези мерки е изкупителната жертва на Исус Христос. (Мат. 20:28; Йоан 3:16; 1 Йоан 4:9, 10)
5. От кого идва поканата ‘да дойдем и да вземем даром водата на живота’? Обясни.
5 От кого идва поканата ‘да дойдем и да вземем даром водата на живота’? Всички мерки за живот чрез Исус, които ще бъдат изцяло на разположение на човечеството по време на Исусовото хилядолетно управление, са изобразени като „река с вода на живота, бистра като кристал“. В същото видение тази река ‘извира от престола на Бога и на Агнето’. (Откр. 22:1) Следователно Йехова, Дарителят на живота, е изворът на водата, даваща живот. (Пс. 36:9) Именно той предоставя водата на разположение чрез „Агнето“, Исус Христос. (Йоан 1:29) Тази символична река е средството, чрез което Йехова ще поправи цялата вреда, нанесена на човечеството вследствие на непослушанието на Адам. Да, поканата „Ела!“ идва от самия Йехова Бог.
6. Кога започва да тече ‘реката с водата на живота’?
6 Макар че ‘реката с водата на живота’ ще тече в най–пълния смисъл на думата по време на Хилядолетното управление на Христос, тя започва да тече „в деня на Господаря“, чието начало е положено с възцаряването на „Агнето“ в небесата през 1914 г. (Откр. 1:10) Затова оттогава насам хората могат да се възползват от определени мерки за живот, които включват библейското послание, за което се говори като за ‘вода’. (Еф. 5:26) Поканата ‘да вземем от водата на живота’, като чуем добрата новина за Царството и откликнем на нея, важи за всички нас. Но кой всъщност отправя тази покана в деня на Господаря?
„Невястата“ казва „Ела!“
7. Кои са първите, които отправят поканата „в деня на Господаря“, и към кого я отправят?
7 Членовете на класа на невястата, помазаните с духа християни, са първите, които отправят поканата „Ела!“. Към кого я отправят? Логично е, че невястата няма да кани себе си. Думите ѝ са насочени към онези, които се надяват да получат вечен живот на земята след „войната във великия ден на Всемогъщия Бог“. (Прочети Откровение 16:14, 16.)
8. Какво показва, че помазаните християни отправят поканата на Йехова още от 1918 г. насам?
8 Помазаните последователи на Христос отправят тази покана още от 1918 г. насам. През същата година публичният доклад, озаглавен „Милиони хора, които живеят днес, никога няма да умрат“, дал надежда на мнозина, че ще получат живот в рая на земята след войната Армагедон. Един доклад, изнесен на конгреса на Изследователите на Библията в Сидър Пойнт (Охайо, САЩ) през 1922 г., насърчил всички слушатели ‘да известяват Царя и неговото царство’. Този призив помогнал на остатъка от класа на невястата да стигне до повече хора с поканата „Ела!“. Броят на „Стражева кула“ от 15 март 1929 г. съдържа статия, която е озаглавена „Милостива покана“ и е основана на Откровение 22:17. В нея се казва: „Класът на верния остатък се присъединява към милостивата покана [на Всевишния] и казва ‘Ела!’. Това послание трябва да се проповядва на онези, които копнеят за праведност и истина. Трябва да се проповядва сега.“ И до днес класът на невястата продължава да отправя тази покана.
„Всеки, който чуе, нека каже: ‘Ела!’“
9, 10. Как онези, които чуват поканата, са призовани да кажат в отговор „Ела!“?
9 А какво да кажем за онези, които чуват поканата „Ела!“? Те са призовани в отговор също да кажат „Ела!“. Например в броя на „Стражева кула“ от 1 август 1932 г., на 232 страница, се казва: „Нека помазаните насърчат всички, които искат да участват в известяването на добрата новина за царството. Не е необходимо те да бъдат помазани от Господаря, за да възвестяват неговото послание. За свидетелите на Йехова е много утешително да знаят, че им е разрешено да носят водата на живота до клас от хора, които могат да преминат през Армагедон и да получат вечен живот на земята.“
10 Подчертавайки отговорността на онези, които чуват поканата, да кажат „Ела!“, списание „Стражева кула“ от 15 август 1934 г., на 249 страница, посочва: „Тези от класа на Йонадав трябва да вървят заедно с онези, които са от символичната група на Йеху, тоест, с помазаните, и да известяват посланието за царството, макар че не са помазани свидетели на Йехова.“ През 1935 г. станало ясно какво представлява ‘голямото множество’, за което се говори в Откровение 7:9–17. Това дало силен тласък на дейността, чрез която била отправяна Божията покана. Оттогава насам нарастващият брой на голямото множество от истински поклонници — днес вече над седем милиона — откликва на тази покана. След като приемат с признателност посланието за Царството, те се отдават на Бога, покръстват се във вода и се присъединяват към класа на невястата, за да канят активно и други ‘да дойдат и да пият даром водата на живота’.
„Духът“ казва „Ела!“
11. Каква роля играл светият дух в проповедната дейност през първи век?
11 Когато проповядвал в синагогата в Назарет, Исус отворил свитъка на пророк Исаия и прочел следните думи: „Духът на Йехова е върху мене, защото той ме помаза да известя добра новина на бедните, изпрати ме да проповядвам освобождение на пленниците и възстановяване на зрението на слепите, да освободя угнетените, да проповядвам годината на благоволението на Йехова.“ След това Исус отнесъл прочетеното към себе си, като казал: „Днес се изпълниха тези думи от Писанието, които току–що чухте.“ (Лука 4:17–21) Преди да се възнесе на небето, той казал на учениците си: „Ще получите сила, когато светият дух дойде върху вас, и ще бъдете свидетели за мене ... до най–отдалечените краища на земята.“ (Деян. 1:8) През първи век светият дух играл важна роля в проповедната дейност.
12. Каква е ролята на Божия дух в отправянето на поканата в наши дни?
12 Каква е ролята на Божия свети дух в отправянето на поканата в наши дни? Йехова е източникът на светия дух. Посредством духа си той отваря сърцата и умовете на членовете на класа на невястата, за да разбират неговото Слово, Библията. Духът ги подбужда да отправят поканата и да обясняват библейските истини на онези, които имат перспективата да живеят вечно в рай на земята. А какво да кажем за онези, които приемат поканата, стават ученици на Исус Христос и на свой ред я отправят към други? Това също става с помощта на духа. Тъй като са покръстени ‘в името на светия дух’, те постъпват в съгласие с неговото ръководство и разчитат на неговата помощ. (Мат. 28:19) Помисли също за посланието, проповядвано от помазаните и от растящото голямо множество. То произлиза от Библията, която била написана под прякото въздействие на Божия дух. Следователно поканата бива отправяна чрез светия дух, а ние сме ръководени от него. Как трябва да влияе това на степента, в която участваме в отправянето на поканата?
Те „казват: ‘Ела!’“
13. Какво показват думите „духът и невястата казват: ‘Ела!’“?
13 Думите „духът и невястата казват: ‘Ела!’“ не изразяват просто еднократна покана. На езика на оригинала глаголът, който е използван тук, представя продължително действие, както е и на български език. Това показва, че тази покана бива отправяна редовно. А какво правят онези, които чуват и приемат поканата? Те също казват „Ела!“. За голямото множество от истински поклонници се казва, че ‘принасят свята служба денем и нощем в храма на Йехова’. (Откр. 7:9, 15) Какво означава изразът „денем и нощем“? (Прочети Лука 2:36, 37; Деяния 20:31; 2 Солунци 3:8.) От примера на възрастната пророчица Анна и на апостол Павел разбираме, че изразът „денем и нощем“ говори за постоянство и старателни усилия в службата.
14, 15. Как Даниил показал колко е важно да сме редовни в поклонението си?
14 Пророк Даниил също показал колко е важно да сме редовни в поклонението си. (Прочети Даниил 6:4–10, 16.) Той не променил дори за месец духовната си рутина — навика да се моли на Бога ‘три пъти на ден, както редовно правел’, — макар че това означавало да бъде хвърлен в ямата на лъвовете. Колко ясно действията му показвали на другите хора, че за него няма нищо по–важно от редовното поклонение на Йехова! (Мат. 5:16)
15 След като Даниил прекарал нощта в ямата на лъвовете, царят отишъл до нея и извикал: „О, Данииле, служителю на живия Бог, дали твоят Бог, на когото служиш постоянно, успя да те избави от лъвовете?“ Даниил веднага отговорил: „Царю, бъди жив до безпределни времена! Моят Бог изпрати своя ангел и той затвори устата на лъвовете, така че те не ме нараниха, защото се оказах невинен пред него, а също и пред тебе, царю, не съм извършил никакво зло.“ Йехова благословил Даниил заради ‘постоянната му служба’. (Дан. 6:19–22)
16. Какви въпроси относно участието ни в службата събужда в нас примерът на Даниил?
16 Даниил бил готов по–скоро да умре, отколкото да пренебрегне духовната си рутина. А ние? Какви жертви правим или сме готови да направим, за да бъдем постоянни в известяването на добрата новина за Божието Царство? Не бива да допускаме да мине и месец, без да сме говорили на другите за Йехова! Нима не трябва да се стремим да участваме в службата по възможност всяка седмица? Дори ако имаме физически ограничения и можем да свидетелстваме само 15 минути в месеца, ние трябва да отчитаме тази дейност. Защо? Причината е, че искаме заедно с духа и невястата да продължаваме да казваме „Ела!“. Да, ние искаме да правим всичко възможно, за да бъдем редовни вестители на Царството.
17. Какви възможности да отправяме поканата на Йехова не бива да пропускаме?
17 Трябва да се стремим да отправяме поканата на Йехова при всяка възможност — не само когато специално сме отделили време за проповедна служба. Каква привилегия е да каним жадните ‘да дойдат и да вземат даром водата на живота’, например когато пазаруваме или пътуваме, когато сме в отпуска или на работа или когато отиваме на училище! Дори ако властите налагат ограничения на проповедната ни дейност, ние продължаваме да проповядваме дискретно, може би като посещаваме само няколко домове в района в един ден, след което отиваме в друг район, или като увеличим неофициалната си служба.
Продължавай да казваш „Ела!“
18, 19. Как показваш, че цениш привилегията да бъдеш сътрудник на Бога?
18 Вече повече от девет века духът и невястата казват „Ела!“ на всекиго, който жадува за водата на живота. Дали си чул тяхната вълнуваща покана? Ако си я чул, ти също трябва да я отправяш към други хора.
19 Не знаем още колко време ще бъде отправяна любещата покана на Йехова, но когато откликваме на нея, казвайки „Ела!“, ние ставаме сътрудници на Бога. (1 Кор. 3:6, 9) Само каква привилегия е това! Нека да показваме, че я ценим, и „винаги да принасяме на Бога жертва на възхвала“, като проповядваме редовно. (Евр. 13:15) Нека заедно с класа на невястата онези сред нас, които имат земна надежда, да продължават да казват „Ела!“. И дано още много хора ‘вземат даром водата на живота’!
Какво научи?
• Към кого е отправена поканата „Ела!“?
• Защо може да се каже, че поканата „Ела!“ идва от Йехова?
• Каква роля играе светият дух в отправянето на поканата?
• Защо трябва да се стремим да бъдем редовни в службата?
[Въпроси]
[Таблица/Снимки на страница 16]
(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)
Продължавай да казваш „Ела!“
1914
5100 вестители
1918
Мнозина ще получат живот в рай на земята
1922
„Известявайте, известявайте, известявайте Царя и неговото царство“
1929
Верният остатък казва „Ела!“
1932
Поканата „Ела!“ е отправена и към други, освен към помазаните
1934
Класът на Йонадав е поканен да проповядва
1935
Става ясно какво представлява ‘голямото множество’
2009
7 313 173 вестители