Не се влияй от пропагандата на Сатана

‘НЕ СЕ заблуждавайте. Вашият Бог няма да ви помогне. Предайте се или ще си понесете последствията!’ Такова било посланието, което рапсакът, пратеникът на асирийския цар Сенахирим, предал на жителите на Йерусалим. Войските на царя били нахлули в Юда. Думите на пратеника имали за цел да обезсърчат и изплашат хората, за да се предадат. (4 Царе 18:28–35)

Асирийците били известни със своята жестокост. Те вдъхвали страх във враговете си, като надлъж и нашир оповестявали със смразяващи подробности колко сурово се отнасят с пленниците си. Според историка Филип Тейлър те използвали „терор и пропаганда, които да държат завладените народи в подчинение и да всяват страх сред потенциалните им врагове чрез ужасяващи представи и жестока манипулация на умовете“. Пропагандата е мощно оръжие. Тя „атакува ума“, казва Тейлър.

Истинските християни водят „борба не срещу кръв и плът, но срещу ... злите духовни сили“, тоест срещу духовните личности, които се разбунтували против Бога. (Еф. 6:12) Главният сред тях е Сатана Дяволът. Той също всява страх и използва пропаганда.

Сатана твърди, че може да накара всеки един от нас да се откаже от своята неопетненост. В дните на патриарха Йов той казал на Йехова Бог: „Всичко, което има човек, ще го даде за живота си!“ С други думи, ако бъде подложен на голям натиск, човек рано или късно ще се откаже от неопетнеността си. (Йов 2:4) Прав ли е Сатана? Наистина ли можем да държим на своята неопетненост само до определена степен, отвъд която бихме загърбили принципите си, за да останем живи? Сатана иска да мислим така. Затова използва коварна пропаганда, чрез която да насади тази идея в умовете ни. Нека разгледаме кои са някои от методите му и как да се предпазваме от тях.

Техните „основи са в пръстта“

Сатана използвал Елифаз, един от тримата посетители на Йов, за да заяви, че хората са безнадеждно слаби. Наричайки ги „онези, които обитават къщи от глина“, той казал на Йов: „[Техните] основи са в пръстта! Те биват смачквани по–бързо и от молец. От сутринта до вечерта те стават на прах, умират завинаги и никой не забелязва това.“ (Йов 4:19, 20)

На друго място в Библията сме оприличени на крехки „глинени съдове“. (2 Кор. 4:7) Ние сме слаби поради наследения грях и несъвършенство. (Рим. 5:12) Не можем да се справим сами с атаките на Сатана. Но като християни, не сме оставени без помощ. Въпреки слабостите си ние сме скъпоценни в Божиите очи. (Иса. 43:4) Освен това Йехова дава от светия си дух на онези, които му поискат. (Лука 11:13) Чрез този дух имаме „силата, надхвърляща нормалното“, с чиято помощ можем да се справим с всяка трудност, причинена от Сатана. (2 Кор. 4:7; Флп. 4:13) Ако застанем срещу Дявола, „твърди във вярата“, Бог ще ни направи непоколебими и силни.  (1 Пет. 5:8–10) Затова не е нужно да се страхуваме от Сатана Дявола.

Човекът „жадно пие неправедност“

Елифаз попитал: „Какво е смъртният човек, та да е чист? Какво е роденият от жена, та да е прав?“ След това отговорил: „Ето, [Бог] не вярва дори на своите свети служители и самите небеса не са чисти в неговите очи, тогава как ли гледа на онзи, който е отвратителен и покварен, на човека, който жадно пие неправедност като вода!“ (Йов 15:14–16) Елифаз твърдял, че никой човек не е праведен за Йехова. Дяволът също се възползва от отрицателното мислене. Той иска да се безпокоим за минали грешки, да сме твърде критични към себе си и да си мислим, че не можем да получим прошка. Освен това иска да смятаме, че Йехова очаква прекалено много от нас, както и да подценяваме неговото състрадание, прошка и подкрепа.

Разбира се, всички ние ‘грешим и не достигаме славата на Бога’. Никой несъвършен човек не отговаря на съвършените стандарти на Йехова. (Рим. 3:23; 7:21–23) Но това не означава, че ние сме без стойност за него. Йехова знае, че „древната змия, онзи, който се нарича Дявол и Сатана“, се възползва от грешното ни състояние. (Откр. 12:9, 10) Помнейки, че „ние сме пръст“, Бог не „търси грешки“ в нас. (Пс. 103:8, 9, 14)

Ако изоставим злите си дела и се обърнем към Йехова с разкайващо се сърце, „той ще [ни] прости щедро“. (Иса. 55:7; Пс. 51:17) Библията казва, че дори греховете ни да са „като аленочервено платно, ще станат бели като сняг“. (Иса. 1:18) Затова нека бъдем решени да не се отказваме да вършим Божията воля.

Понеже сме грешни, не можем да заслужим праведна позиция пред Бога. Адам и Ева изгубили съвършенството и перспективата за вечен живот не само за себе си, но и за всички нас. (Рим. 6:23) Поради голямата си любов към човечеството обаче Йехова взел мерки да прости греховете ни, ако вярваме в изкупителната жертва на неговия Син Исус Христос. (Мат. 20:28; Йоан 3:16) Какъв чудесен израз на „Божията незаслужена милост“! (Тит 2:11) Греховете ни могат да бъдат простени! Защо тогава да позволяваме на Сатана да ни кара да си мислим обратното?

„Посегни на костите и плътта му“

Сатана заявил, че Йов ще изостави своята вяра, ако загуби здравето си. Дяволът отправил предизвикателство към Йехова: „Посегни на костите и плътта му и виж дали няма да те прокълне в лицето!“ (Йов 2:5) Божият противник несъмнено ще се радва, ако ни накара да се чувстваме безполезни поради физическите си ограничения.

 Йехова обаче не ни отхвърля, когато вече не можем да му служим по същия начин, както преди. Да предположим, че някой наш приятел е нападнат и ранен. Ще го ценим ли по–малко, понеже вече не може да прави за нас толкова, колкото в миналото? Съвсем не. Ние ще продължим да го обичаме и да се грижим за него, особено ако е пострадал, докато е правел нещо за нас. Нима не трябва да очакваме същото от Йехова? Библията казва: „Бог не е неправеден, та да забрави делата ви и любовта, която проявихте към неговото име.“ (Евр. 6:10)

Свещеното писание говори за „една бедна вдовица“, която вероятно подкрепяла поклонението на Бога години наред. Дали когато я видял да пуска само „две лепти“ в касичката на съкровищницата на храма, Исус сметнал нея и дарението ѝ за незначителни? Напротив, той я похвалил, че прави всичко според обстоятелствата си в подкрепа на истинското поклонение. (Лука 21:1–4)

Ако пазим своята неопетненост, можем да сме сигурни, че ще имаме добри взаимоотношения с Йехова независимо от вредата, която ни нанася несъвършенството под формата на старост или болести. Бог никога няма да изостави верните си служители само защото проблемите ограничават техните възможности да му служат. (Пс. 71:9, 17, 18)

Вземи „шлема на спасението“

Как можем да се пазим от пропагандата на Сатана? Апостол Павел писал: „Укрепвайте се чрез Господаря и чрез неговата голяма сила. Сложете си пълните бойни доспехи от Бога, за да можете да устоите непоколебимо срещу коварствата на Дявола.“ Част от тези духовни доспехи е „шлемът на спасението“. (Еф. 6:10, 11, 17) Предвид пропагандата на Сатана трябва да вземем този шлем и да не го сваляме. Шлемът на войника предпазва главата му. „Надеждата в спасението“, нашата увереност в изпълнението на Божиите обещания за великолепния нов свят, ще пази умовете ни от лъжите на Сатана. (1 Сол. 5:8) Трябва да поддържаме тази надежда жива и силна, като изучаваме задълбочено Библията.

Йов устоял на злобните и яростни атаки на Сатана. Той толкова силно вярвал във възкресението, че дори вероятността да умре не го разколебала. Вместо това казал на Йехова: „Ще ме повикаш и аз ще ти отговоря, ще копнееш за делото на ръцете си.“ (Йов 14:15) Дори ако трябвало да умре заради своята неопетненост, Йов вярвал, че любовта на Бога към верните му служители ще го подбуди да ги върне от смъртта.

Нека и ние имаме същото доверие в истинския Бог. Йехова може да поправи всичко, което Сатана и неговите служители ни причинят. Помни също уверението на Павел: „Бог е верен и няма да позволи да бъдете изкушавани повече, отколкото можете да понесете, и освен това ще посочи изход, когато дойде изкушението, за да можете да издържите.“ (1 Кор. 10:13)

[Снимка на страница 20]

Йехова цени вярната ти служба

[Снимка на страница 21]

Вземи шлема на спасението и не го сваляй