Въпроси на читатели

Дали Езекиил 18:20, където се казва, че „синът няма да понесе вината за прегрешението на бащата“, противоречи на Изход 20:5, където се казва, че ‘заради прегрешенията на бащите [Йехова] наказва синовете’?

Няма противоречие между двата стиха. Единият се съсредоточава върху личната отговорност, а другият потвърждава факта, че прегрешенията на даден човек имат последствия за неговите потомци.

От контекста на 18 глава на книгата Езекиил разбираме, че става въпрос за личната отговорност. В 4 стих на същата глава се казва: „Душата, която греши, тя ще умре.“ А какво ще стане с онзи, който „е праведен и постъпва справедливо и праведно“? „Той ще остане жив.“ (Езек. 18:5, 9) Следователно, след като достигне възраст, на която може да му бъде търсена отговорност, всеки човек бива съден ‘според пътищата си’. (Езек. 18:30)

Този принцип се вижда ясно в случая на един левит на име Корей. По време на пътуването на израилтяните из пустинята Корей започнал да недоволства от назначението, което Йехова му бил дал. В стремежа си да получи службата на свещеник, той, заедно с някои други, се разбунтувал срещу представителите на Йехова — Моисей и Аарон. Поради това че Корей самонадеяно пожелал служба, на която нямал  право, Йехова убил и него, и онези, които го подкрепили в бунта. (Чис. 16:8–11, 31–33) Синовете на Корей обаче не се присъединили към бунта и Бог не ги държал отговорни за греха на баща им. Тъй като останали лоялни на Йехова, те били пощадени. (Чис. 26:10, 11)

Какво да кажем обаче за предупреждението в Изход 20:5, което е част от Десетте заповеди? Нека отново обърнем внимание на контекста. Йехова сключил договора на Закона с народа на Израил. След като чули условията на договора, израилтяните отговорили в един глас: „Готови сме да правим всичко, което казва Йехова!“ (Из. 19:5–8) Така между народа на Израил и Йехова започнали да съществуват по–специални взаимоотношения. Следователно думите в Изход 20:5 се отнасяли по принцип за целия народ.

Когато били верни на Йехова, израилтяните се радвали на много благословии. (Лев. 26:3–8) Но обратното също било вярно. Когато отхвърляли Йехова и се покланяли на фалшиви богове, Йехова оттеглял благословията и защитата си и тогава целият народ страдал. (Съд. 2:11–18) Разбира се, имало някои, които запазвали своята неопетненост и спазвали Божиите заповеди, макар че народът като цяло се покланял на идоли. (3 Царе 19:14, 18) Вероятно поради греховете на народа верните хора също понасяли трудности, но Йехова проявявал милост към тях.

Когато израилтяните отхвърлили принципите на Йехова до такава степен, че името му станало обект на подигравки сред народите, Йехова решил да накаже народа си, като позволил той да бъде отведен в плен във Вавилон. Разбира се, били наказани както отделни личности, така и народът като цяло. (Йер. 52:3–11, 27) Всъщност според Библията вината на народа била толкова голяма, че три, четири или вероятно повече поколения понесли последствията от злите дела на своите предци, точно както се казва в Изход 20:5.

В Божието Слово се разказва също за отделни семейства, които били засегнати от лошото поведение на родителите. Първосвещеникът Илий оскърбил Йехова, позволявайки на неморалните си синове, които Библията нарича „негодници“, да продължат да служат като свещеници. (1 Царе 2:12–16, 22–25) Понеже Илий оказвал по–голяма почит на синовете си, отколкото на Йехова, Бог постановил на мъжете от неговото семейство да им бъде отнето правото да служат като първосвещеници, което започнало да се изпълнява с неговия пра–правнук Авиатар. (1 Царе 2:29–36; 3 Царе 2:27) Принципът от Изход 20:5 се вижда ясно и от примера на Гиезий. Той злоупотребил с длъжността си като слуга на Елисей, за да извлече материална полза от чудодейното изцеление на сирийския военачалник Нееман. Чрез Елисей Йехова произнесъл присъда против него, като казал: „Проказата на Нееман ще се залепи за тебе и за потомството ти до безпределни времена.“ (4 Царе 5:20–27) Така потомците на Гиезий понесли последствията от неговия грях.

Като Създател и Дарител на живота, Йехова има пълното право да определя кое наказание е справедливо и подходящо. Гореспоменатите примери показват, че децата, или потомците, могат да изпитат лошите последствия от греховете на своите родители, или предци. Но Йехова „чува вика на угнетените“, и онези, които искрено се обръщат към него, могат да получат неговото благоволение, както и известно облекчение. (Йов 34:28)

[Снимка на страница 29]

Корей и онези, които го подкрепили в бунта, били държани отговорни за действията си