Издържането на изпитания засили доверието ни в Йехова

Разказано от Ада Дело Стрито

Току–що преписах стиха за деня в своята тетрадка. Макар че съм на трийсет и шест години, ми бяха необходими два часа да препиша тези няколко реда. Защо? Майка ми ще обясни. (Джоуел)

СЪС съпруга ми се покръстихме като Свидетели на Йехова през 1968 г. След като бях родила две здрави момчета, Давид и Марк, забременях за трети път. Синът ни Джоуел се роди преждевременно през 1973 г. в една болница в белгийския град Бенш, на около 60 километра южно от Брюксел. Той тежеше едва 1,7 килограма. Когато ме изписаха от болницата, трябваше да оставя Джоуел там, докато не започне да наддава.

Изминаха няколко седмици, но състоянието на сина ни не се подобряваше, затова със съпруга ми Луиджи го заведохме на педиатър. След като го прегледа, той каза: „Много съжалявам. Изглежда Джоуел има всички проблеми, които братята му нямат.“ Настъпи дълго мълчание. В този момент осъзнах, че нашето малко момченце има сериозен здравословен проблем. Лекарят отведе съпруга ми настрани и му каза: „Бебето ви има тризомия 21.“ Тя е известна като синдром на Даун. *

Много се натъжихме от поставената диагноза и решихме да се консултираме с друг специалист. В продължение на един час той внимателно преглеждаше малкия Джоуел, без да каже нито дума. На нас с Луиджи това ни се стори като цяла вечност. Най–накрая лекарят ни погледна и каза: „Детето ви ще зависи изцяло от вашите грижи.“ После с мек глас добави: „Но Джоуел ще бъде щастлив, защото родителите му го обичат.“ Завладяна от чувства, взех внимателно Джоуел в ръцете си и се прибрахме у дома. Тогава той беше на осем седмици.

Черпим сили от християнските събрания и службата

След като на Джоуел му бяха направени допълнителни медицински изследвания, стана ясно, че той страда от порок на сърцето и тежка форма на рахит.  Сърцето му беше твърде голямо и притискаше белите дробове, поради което Джоуел беше податлив на инфекции. Не след дълго, когато беше на четири месеца, той се разболя от бронхопневмония и трябваше да го заведем отново в болницата, където беше поставен под карантина. Беше мъчително да го гледаме как страда. Искаше ни се да го държим в ръцете си и да го милваме, но не ни беше позволено да го докосваме в продължение на десет тежки седмици. Единственото, което с Луиджи можехме да направим, беше да гледаме отстрани, да се прегръщаме и да се молим.

През цялото това трудно време продължихме да посещаваме събранията на сбора заедно с Давид и Марк, които тогава бяха на 6 и 3 години. В Залата на Царството се чувствахме, сякаш бяхме в грижовните ръце на Йехова. Докато бяхме там, заобиколени от нашите християнски братя и сестри, усещахме, че можем да прехвърлим своето бреме на Йехова, и изпитвахме вътрешно спокойствие. (Пс. 55:22) Дори медицинските сестри, които се грижеха за Джоуел, казаха, че са забелязали как християнските събрания ни помагат да запазим равновесието си.

По това време молех Йехова за сили да участвам в проповедната служба. Вместо да си стоя у дома и да плача, исках да говоря с другите за това как доверието ми в обещанията на Йехова ми дава сили. Всеки път когато участвах в проповедната служба, усещах, че Йехова отговаря на молитвите ми.

„Това е невероятно!“

Колко щастливи бяхме, когато най–накрая можахме да вземем Джоуел от болницата и да го заведем у дома! Но още на следващия ден радостта ни беше помрачена. Състоянието на Джоуел внезапно се влоши и трябваше спешно да го върнем в болницата. След като го прегледаха, лекарите ни казаха: „На Джоуел му остават най–много шест месеца живот.“ Два месеца по–късно, когато Джоуел беше на осем месеца, прогнозата на лекарите изглежда щеше да се окаже вярна, защото състоянието му се влоши още повече. Един лекар седна до нас и каза: „Много съжалявам, но повече нищо не можем да направим за него.“ И после добави: „Сега само Йехова може да му помогне.“

Върнах се в стаята, където беше настанен Джоуел. Бях изтощена и емоционално, и физически, но реших да не се отделям от него. Няколко сестри от сбора се редуваха да стоят с мене, тъй като Луиджи трябваше да се грижи за двете ни по–големи момчета. Измина една седмица. Тогава внезапно Джоуел получи сърдечен удар. Медицинските сестри се втурнаха в стаята, но не успяха да му помогнат. След няколко минути една от тях каза тихо: „Всичко свърши.“ Останала без сили, избухнах в плач и излязох от стаята. Опитах се да се помоля на Йехова, но не можех да намеря думи да изразя болката си. След петнайсет минути една медицинска сестра извика: „Джоуел се съвзема!“ Тя ме хвана за ръката и каза: „Елате, може да го видите.“ Когато отидох при Джоуел, сърцето му отново биеше. Новината за това бързо се разпространи. Сестрите и лекарите дойдоха да го видят и много от тях казаха: „Това е невероятно!“

На четири години Джоуел постига изненадващ напредък

През първите години от живота на Джоуел лекарите често ни повтаряха: „Джоуел се нуждае от много любов.“  Тъй като самите ние бяхме изпитали любещите грижи на Йехова след раждането на Джоуел, искахме да обградим сина си с любов. Имахме много възможности за това, понеже той се нуждаеше от помощта ни за всичко.

През всяка от първите седем години на Джоуел се сблъсквахме с едни и същи трудности. В месеците между октомври и март той непрекъснато имаше здравословни проблеми, поради което често трябваше да го водим в болницата. Едновременно с това се стараех да прекарвам колкото е възможно повече време с Давид и Марк. От своя страна, те започнаха много да помагат на Джоуел и това доведе до изненадващи резултати. Например няколко лекари ни бяха казали, че Джоуел никога няма да може да ходи. Но един ден, когато той беше на четири години, Марк каза: „Хайде, Джоуел, покажи на мама какво можеш!“ Бях смаяна да видя как Джоуел прави първите си стъпки. Всички бяхме много радостни и заедно се помолихме на Йехова, за да му благодарим от сърце. Винаги когато Джоуел постигаше и най–малкия напредък в каквото и да било, ние сърдечно го хвалехме.

Духовното обучение от най–ранна възраст дава резултат

Всеки път когато беше възможно, вземахме Джоуел с нас на събранията в Залата на Царството. За да го предпазим от микробите, от които лесно можеше да се разболее, го слагахме в специална количка с прозрачно покривало. Въпреки че седеше зад покривалото, той се радваше да бъде със сбора.

Черпехме сили от нашите християнски братя и сестри, които ни даряваха с любовта си и ни осигуряваха практическа помощ. Един брат често ни припомняше думите от Исаия 59:1: „Ето, ръката на Йехова не се е скъсила, та да не може да спаси, нито ухото му е оглушало, та да не може да чуе.“ Тези утешителни думи ни помагаха да се уповаваме на Йехова.

Докато Джоуел растеше, полагахме усилия службата за Йехова да стане значима част от живота му. При всяка възможност говорехме с него за Йехова по такъв начин, че той да обикне своя небесен Баща. Молехме се на Йехова да благослови усилията ни и обучението, което давахме на сина си, да даде добър резултат.

Когато Джоуел стана малко по–голям, видяхме, че обича да споделя библейските истини с другите хора, и това ни правеше щастливи. На 14 години той претърпя тежка операция. Много се зарадвах, когато след това, докато се възстановяваше, той ме попита: „Мамо, може ли да дам на хирурга книгата „Да живееш завинаги“?“ След няколко години Джоуел трябваше да бъде опериран отново. Бяхме наясно, че може да не преживее операцията. Предварително той даде на лекарите си писмо, което бяхме написали заедно. В него обясняваше възгледа си за употребата на кръвта. Хирургът го попита: „Съгласен ли си с това?“ Джоуел отговори категорично: „Да, докторе.“ Бяхме много горди, че синът ни има доверие в своя Създател и е решен да му бъде угоден. Персоналът на болницата ни оказа голяма  подкрепа, за която бяхме много благодарни.

Джоуел напредва духовно

Когато беше на 17 години, Джоуел символизира своето отдаване на Бога чрез покръстване във вода. Това беше незабравим ден за нас! Като виждаме духовния му напредък, сърцата ни се изпълват с радост. Оттогава любовта му към Йехова и пламенността му за истината не са намалели. Той обича да казва на всекиго, когото срещне: „Истината е моят живот!“

Джоуел се научи да чете и пише, когато беше близо 20–годишен. Трябваше да положи огромни усилия. Всяка написана дума беше истинска победа. Оттогава неговият ден започва с разглеждането на текста за деня от брошурата „Ежедневно да изследваме Писанието“. След това той старателно преписва стиха в една от своите тетрадки, от които вече има цяла колекция.

В дните, когато имаме събрание, Джоуел държи да отидем рано в Залата на Царството, за да има достатъчно време да приветства сърдечно всички, идващи в залата. Той се радва да дава отговори на събранията и да участва в представяния. Освен това помага с микрофоните и върши други задачи. Всяка седмица, ако здравето му позволява, ни придружава в проповедната служба. През 2007 г. на сбора беше съобщено, че Джоуел е назначен като помощник–служител. Плакахме от радост. Колко любещо ни благослови Йехова!

Усещаме как Йехова ни помага

През 1999 г. се сблъскахме с друго изпитание. Един безразсъден шофьор блъсна колата ни и Луиджи пострада сериозно. Наложи се да ампутират единия му крак и беше подложен на няколко сериозни операции на гръбначния стълб. Както досега, ние се уповавахме на Йехова и получихме силата, която той дава на служителите си в нужда. (Флп. 4:13) Въпреки състоянието на Луиджи се опитваме да сме положителни. Тъй като не може да работи, той има възможност да се грижи в по–голяма степен за Джоуел. Това ми позволява да отделям повече време за духовните дейности. Освен това Луиджи може да се грижи по–добре за духовните нужди на семейството ни и на хората в сбора, където продължава да служи като координатор на старейшинското тяло.

Заради по–специалните ни обстоятелства прекарваме много време заедно като семейство. С течение на времето се научихме да бъдем разумни и да нямаме големи очаквания. В дните, когато се чувстваме обезсърчени, споделяме това с Йехова в молитва. За жалост, когато синовете ни Давид и Марк пораснаха и напуснаха дома, постепенно спряха да служат на Йехова. Но се надяваме, че един ден ще се върнат при него. (Лука 15:17–24)

През годините усещахме подкрепата на Йехова и се научихме да разчитаме на него при всяка трудна ситуация. Много ценим думите от Исаия 41:13: „Аз, Йехова, твоят Бог, те държа за дясната ръка и ти казвам: ‘Не се страхувай, ще ти помогна!’“ Голяма утеха за нас е да знаем, че Йехова ни държи здраво за ръка. Наистина можем да кажем, че издържането на изпитанията засили доверието ни в нашия небесен Баща, Йехова.

[Бележка под линия]

[Снимки на страници 16, 17]

Джоуел с майка си Ада

[Снимка на страница 18]

Ада, Джоуел и Луиджи

[Снимка на страница 19]

Джоуел се радва да посреща братята и сестрите в Залата на Царството