Първите християни и римските богове

В ПИСМО до римския император Траян управителят на Витиния, Плиний Млади, заявил: „Досега с хора, явили се пред мене с обвинението, че са християни съм постъпвал така: Питах обвиняемите дали са християни. Ако отговаряха с ‘да’, тогава задавах въпроса втори и трети път, като ги предупреждавах за наказанието. Ако те постоянстваха в отговорите си, тогава заповядвах да бъдат екзекутирани.“ А за онези, които отричали, че са християни, като проклинали Христос и се покланяли на статуя на императора и на изображения или статуи на боговете, донесени в съда, Плиний писал: „Сметнах за правилно да бъдат освободени.“

Първите християни били преследвани, тъй като отказвали да се покланят на императора и на различни богове. Как стоял въпросът с другите религии в Римската империя? Кои богове били почитани и как римляните гледали на тях? Защо християните били преследвани заради отказа си да принасят жертви на римските богове? От отговорите на тези въпроси ще разберем как трябва да постъпваме в подобни ситуации днес, които засягат лоялността ни към Йехова.

Религиите в империята

Разнообразието от езици и народности в Римската империя било предпоставка за разнообразието от божества в нея. Колкото и странен да бил юдаизмът за римляните, те гледали на него като на „религио лицита“, тоест официално призната религия, и я защитавали. Два пъти на ден в храма в Йерусалим били принасяни по две агнета и един вол за императора и за римския народ. Римляните не се интересували дали тези жертви щели да умилостивят един или много богове. За тях това било достатъчно доказателство за лоялността на юдеите спрямо Рим.

Езичеството в различните си форми преобладавало в местните култове. Гръцката митология била повсеместно приета и гадателството било нещо нормално. Така наречените мистични източни религии обещавали на поклонниците безсмъртие, божествено откровение и достъп до боговете посредством мистични ритуали. Тези религии се разпространили из цялата империя. През първите векове от нашата ера били популярни култовете към египетския бог Серапис и богинята Изида, към сирийската богиня Атаргатис, която била с тяло на риба, и персийския бог на слънцето Митра.

 Библейската книга Деяния ясно разкрива, че първите християни живеели в среда, в която процъфтявало поклонението на езически богове. Например римският проконсул на Кипър бил придружаван от един юдейски магьосник. (Деян. 13:6, 7) Жителите на Листра сметнали Павел и Варнава за гръцките богове Хермес и Зевс. (Деян. 14:11–13) Докато бил във Филипи, Павел срещнал една прислужница, която се занимавала с гадателство. (Деян. 16:16–18) В Атина апостолът отбелязъл, че жителите на града били „по–набожни от другите“. В същия град той видял и жертвеник, върху който било написано „На непознатия бог“. (Деян. 17:22, 23) Жителите на Ефес се покланяли на богинята Артемида. (Деян. 19:1, 23, 24, 34) На остров Малта хората казали, че Павел е бог, тъй като бил ухапан от змия и не пострадал. (Деян. 28:3–6) В подобна обстановка християните трябвало да бъдат нащрек, за да не позволят истинското поклонение да бъде покварено.

Римската религия

С разрастването на империята римляните приемали нови божества, които смятали просто за различни проявления на вече познатите им богове. Вместо да премахват вярванията и обичаите на другите народи, римските завоеватели ги смесвали със своите собствени вярвания. Така римската религия станала също толкова разнообразна, колкото било и населението на империята. Римските божества не изисквали пълна преданост. Затова хората можели да се покланят на различни богове и богини.

Върховният римски бог бил Юпитер, наричан Оптимус Максимус, тоест най–добрия и най–великия. За него се смятало, че се проявява във вятъра, дъжда, светкавиците и гръмотевиците. Юнона, сестра и съпруга на Юпитер, била свързвана с луната и се твърдяло, че тя бди над всички аспекти от живота на жените. А Минерва, дъщеря на Юпитер, била богиня на занаятите, професиите, изкуствата и войната.

Изглежда, че римляните имали безброй богове. Ларите и пенатите били семейни божества. Веста била богиня на домашното огнище. Двуликият Янус бил бог на всяко начало. Всеки занаят имал свой бог покровител. Римляните обожествявали дори абстрактни понятия. Пакс била богиня на мира, Салус — на здравето, Пудицита — на  целомъдрието и свенливостта, Фидес — на верността, Волуптас — на удоволствието, а Виртус бил бог на смелостта. Римляните вярвали, че всеки аспект от техния обществен и личен живот е подчинен на волята на боговете. Затова, за да бъде сигурен в положителния изход от дадено начинание, човек трябвало да умилостиви подходящия бог посредством ритуални молитви, жертвоприношения и празници.

Един начин да се разбере каква е волята на боговете бил предсказването по поличби, чийто основен метод бил разглеждането на вътрешностите на принесени в жертва животни. Смятало се, че състоянието и външният вид на тези органи показвали дали боговете одобряват даденото начинание, или не.

До края на втори век пр.н.е. римляните вече приемали, че техните основни божества били същите като тези на гърците — Юпитер бил Зевс, Юнона била Хера и т.н. Освен това римляните възприели и гръцката митология. Легендите в никакъв случай не ласкаели боговете, които имали същите слабости и ограничения като хората. Например Зевс бил описван като изнасилвач и педофил, който имал сексуални отношения както със смъртни хора, така и с други, които били смятани за безсмъртни. Безсрамните авантюри на боговете, които често били възхвалявани в древните театри, давали на поклонниците основание да се отдават на най–низките си страсти.

Вероятно малцина от образованите хора приемали легендите за истина. Някои гледали на тях просто като на алегории. Това обяснява защо Понтий Пилат задал въпроса „Какво е истина?“, с който станал известен. (Йоан 18:38) Този въпрос отразява „преобладаващото мислене сред образованите хора, че всеки опит да се намери абсолютната истина е напразен“.

Поклонение на императора

През управлението на Август (27 г. пр.н.е. до 14 г. от н.е.) възникнало поклонението на императора. Особено в източните гръцки провинции мнозина изпитвали искрена признателност към Август, тъй като бил донесъл благоденствие и мир след дълъг период на война. Хората искали трайна защита под властта на някого, когото можели да видят. Те копнеели за управление, което да преодолее религиозните различия, да поощрява патриотизма и да обедини света под властта на неговия „спасител“. В резултат на това императорът бил обожествен.

Макар че не позволявал да го наричат бог, Август настоявал обожествената персонификация на Рим — богинята Рома Деа — да бъде почитана. Той бил обявен за бог след смъртта си. Така религиозните чувства и патриотизмът на хората в провинциите били насочени към сърцето на империята и към владетелите ѝ. Посредством нововъведеното поклонение на императора, което скоро се разпространило из всички провинции, хората изразявали почитта и верността си към държавата.

Домициан, който управлявал от 81 до 96 г., бил първият римски император, изискващ да бъде почитан като бог. Дотогава римляните вече правели разлика между християните и юдеите и се противопоставяли на християнството, което било приемано за нов култ. Вероятно по време на управлението на Домициан апостол Йоан бил заточен на остров Патмос, тъй като ‘свидетелствал за Исус’. (Откр. 1:9)

Йоан написал книгата Откровение, докато бил в заточение. В нея той споменава християнина Антипа, който бил убит в Пергам — важен център на поклонението на императора. (Откр. 2:12, 13) Дотогава империята вероятно вече изисквала от християните да извършват ритуалите на държавната религия. Независимо дали  било така, или не, както видяхме в писмото до Траян, до 112 г. Плиний принуждавал християните във Витиния да извършват подобни ритуали.

Траян похвалил Плиний за начина, по който разрешавал съдебните случаи, и му наредил да екзекутира християните, които отказват да се поклонят на римските богове. Императорът писал: „Но ако обвиняемият отрече, че е християнин, и докаже, че наистина не е такъв, като призове нашите богове, нека той, независимо от предишните подозрения, да бъде помилван заради разкаянието си.“

Римляните не можели да си представят, че е възможно да съществува религия, изискваща пълна преданост от поклонниците си. Щом римските богове не изисквали подобно нещо, как би могъл да го изисква Богът на християните? Поклонението на държавните богове било приемано просто като признаване на политическата система. Затова, ако някой откажел да им се поклони, бил смятан за изменник. Както установил и Плиний, нямало начин повечето християни да бъдат накарани да направят компромис с вярата си. За тях това означавало да проявят невярност спрямо Йехова и много от първите християни предпочели да умрат, вместо да извършат идолопоклонство, почитайки императора като бог.

Защо това трябва да ни интересува днес? В някои страни от хората се очаква да почитат националните символи. Като християни, ние несъмнено уважаваме властта на светските правителства. (Рим. 13:1) Но когато става въпрос за церемонии, включващи националните символи, ние помним, че Йехова Бог изисква пълна преданост и че в неговото Слово сме съветвани ‘да бягаме от идолопоклонството’ и ‘да се пазим от идоли’. (1 Кор. 10:14; 1 Йоан 5:21; Наум 1:2) Исус казал: „На своя Бог, Йехова, трябва да се покланяш и само на него да принасяш свята служба.“ (Лука 4:8) Затова нека продължаваме да бъдем лоялни спрямо Бога, на когото се покланяме!

[Текст в блока на страница 5]

Истинските християни проявяват пълна преданост към Йехова

[Снимки на страница 3]

Първите християни отказвали да се покланят на императора и на изображения или статуи на боговете

Император Домициан

Зевс

[Източници]

Император Домициан: Todd Bolen/Bible Places.com; Зевс: Photograph by Todd Bolen/Bible Places.com taken at Archaeological Museum of Istanbul

[Снимка на страница 4]

Християните в Ефес отказвали да се покланят на известната богиня Артемида. (Деяния 19:23–41)