„Побеждавай злото“, като контролираш гнева си

‘Не си отмъщавайте, любими мои, но побеждавайте злото с добро.’ (РИМ. 12:19, 21)

1, 2. Какъв хубав пример дали група Свидетели при едно пътуване?

ВЕДНЪЖ 34–ма Свидетели на Йехова пътували със самолет за откриването на нов клон, когато полетът им бил забавен поради технически проблеми. Онова, което трябвало да бъде едночасово спиране за зареждане на гориво, се превърнало в 44–часово премеждие на едно отдалечено летище, където нямало достатъчно храна и вода, нито подходящи санитарни условия. Много от пътниците били ядосани и заплашвали персонала на летището. Но братята и сестрите запазили спокойствие.

² Накрая Свидетелите успели да пристигнат за последната част на програмата за откриването. Макар и уморени, те останали и след края на програмата, за да се насладят на общуването с местните братя. По–късно научили, че търпението и самоконтролът им не останали незабелязани. Един от другите пътници казал на представител на авиокомпанията: „Ако с нас не пътуваха 34–мата християни, щеше да избухне бунт на летището.“

Живеем в свят, изпълнен с гняв

3, 4. (а) Откога и как гневът и насилието засягат хората? (б) Дали Каин можел да овладее гнева си? Обясни.

³ Житейските трудности в днешната зла система карат хората да изпитват гняв. (Екл. 7:7) Често гневът води до омраза и насилие. Бушуват граждански войни и често възникват международни конфликти, а напрежението в семейството причинява раздори в много домове. Гневът и насилието имат дълга история. Каин, първият син на Адам и Ева, убил по–младия си брат, Авел, тъй като изпитвал гняв и завист към него. Каин извършил това позорно деяние, макар че Йехова го бил подканил да овладее емоциите си и му обещал, че ако го направи, ще бъде благословен. (Прочети Битие 4:6–8.)

⁴ Въпреки наследеното несъвършенство Каин можел да избере как да постъпи и бил в състояние да въздържи гнева си. Затова той понесъл изцяло отговорността за жестокото си деяние. Поради несъвършенството за нас също е трудно да контролираме гнева и действията си. От друга страна, различните проблеми, с които се сблъскваме, добавят към стреса в тези „тежки времена“. (2 Тим. 3:1) Например икономическите трудности са източник на напрежение. Полицията и социалните организации свързват финансовите кризи с нарастването на гневните изблици и домашното насилие.

5, 6. Как гневът, преобладаващ в света, може да ни повлияе?

⁵ Освен това много от хората, които срещаме, „обичат само себе си“ и са „високомерни“, дори „свирепи“. Лесно е да възприемем подобни лоши качества и да дадем воля на гнева си. (2 Тим. 3:2–5) Всъщност във филмите и сериалите отмъщението често бива представяно като нещо благородно, а насилието като нормално и напълно оправдано решение на проблемите. Обикновено действието се развива така, че зрителите очакват момента, когато лошият „ще си получи заслуженото“, което най–често означава да бъде убит от главния герой.

 ⁶ Подобна пропаганда прокарва не Божиите пътища, а „духа на света“ и на неговия обхванат от голяма ярост владетел, Сатана. (1 Кор. 2:12; Еф. 2:2; Откр. 12:12) Този дух угажда на несъвършената плът и е в пълно противоречие с Божия свети дух и неговия плод. Всъщност едно основно християнско учение е да не си отмъщаваме, когато биваме предизвиквани. (Прочети Матей 5:39, 44, 45.) Как тогава можем по–пълно да прилагаме ученията на Исус?

Добри и лоши примери

7. Какво се случило, когато Симеон и Леви дали воля на гнева си?

⁷ В Библията намираме много съвети как да контролираме гнева си, както и практични примери, разкриващи какво може да стане, ако владеем гнева си и ако не го правим. Обърни внимание какво се случило, когато синовете на Яков Симеон и Леви отмъстили на Сихем за това, че изнасилил сестра им Дина. Те ‘били много оскърбени и се разгневили силно’. (Бит. 34:7) След това синовете на Яков нападнали и плячкосали града на Сихем и отвели в плен жените и децата. Вероятно Симеон и Леви извършили всичко това не само заради Дина, но и заради наранената си гордост и репутацията си. Те смятали, че Сихем бил нанесъл позор на тях и на баща им Яков. Какво обаче мислел Яков за постъпката им?

8. Какво научаваме от разказа за Симеон и Леви във връзка с отмъщението?

⁸ Случилото се с Дина трябва много да е наскърбило Яков, но той осъдил отмъщението на синовете си. Симеон и Леви се опитали да оправдаят действията си с думите: „Редно ли е да постъпват със сестра ни като с блудница?“ (Бит. 34:31) Нещата не свършили дотам, тъй като Йехова също не одобрявал станалото. Години по–късно Яков предсказал, че в резултат на породените от гняв насилнически дела на  Симеон и Леви потомците им ще бъдат разпръснати сред останалите Израилеви племена. (Прочети Битие 49:5–7.) Да, те си навлекли неодобрението както на Бога, така и на баща си поради неконтролирания си гняв.

9. Кога Давид за малко щял да се поддаде на гнева си?

⁹ Цар Давид постъпвал различно. Той имал много възможности да отмъсти на враговете си, но не го направил. (1 Царе 24:3–7) Веднъж обаче той почти се поддал на гнева. Един богат мъж на име Навал нагрубил воините на Давид, макар че те защитавали стадата и пастирите му. Давид вероятно се почувствал обиден особено заради хората си и затова бил готов да отвърне с насилие. Той вече бил тръгнал с мъжете, за да нападне Навал и дома му, когато едно момче съобщило за случилото се на Авигея, разумната жена на Навал, и я подканило да действа. Тя веднага събрала много дарове и отишла да посрещне Давид. Авигея смирено се извинила за дързостта на Навал и напомнила на Давид, че е мъж, който се бои от Йехова. Давид се опомнил и казал: „Благословена да бъдеш ти, която ме възпря днес, за да не си навлека кръвна вина.“ (1 Царе 25:2–35)

Християнската нагласа

10. Каква трябва да бъде нагласата на християните във връзка с отмъщението?

¹⁰ Случилото се със Симеон и Леви и с Давид и Авигея несъмнено разкрива, че Йехова се противопоставя на хората, които не обуздават гнева си и вършат насилие, а благославя миротворците. Апостол Павел писал: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички хора. Не си отмъщавайте, любими мои, но оставете място за Божия гняв, защото е записано: ‘„Отмъщението е мое, аз ще дам възмездие за злото“ — казва Йехова.’ Но ‘ако врагът ти е гладен, нахрани го, ако е жаден, дай му да пие, защото като правиш това, ще натрупаш жар на главата му’. Не позволявай да те победи злото, но ти побеждавай злото с добро.“ * (Рим. 12:18–21)

11. Как една сестра се научила да контролира гнева си?

¹¹ Ние можем да приложим този съвет. Например една сестра се оплакала на старейшина от сбора във връзка с новата ѝ началничка. Сестрата я описала като несправедлив и груб човек. Тя ѝ била ядосана и искала да напусне работа. Старейшината посъветвал нашата сестра да не прави нищо прибързано. Той разбрал, че с грубата си реакция спрямо нелюбезното отношение на началничката, тя само влошила ситуацията. (Тит 3:1–3) Старейшината казал на сестрата, че дори да си намери друга работа, тя пак ще трябва да промени начина, по който реагира, когато се държат грубо с нея. Той я посъветвал да се отнася към началничката си така, както би желала да се отнасят към нея, в съгласие с ученията на Исус. (Прочети Лука 6:31.) Сестрата се съгласила да опита. Какъв бил резултатът? След време началничката станала по–любезна с нашата сестра и дори ѝ благодарила за работата.

12. Защо различията между християните са особено болезнени?

¹² Вероятно не се учудваме, когато подобни проблеми възникват с хора извън християнския сбор. Въпреки че животът в системата на Сатана често е несправедлив, не бива да позволяваме на злите да ни накарат да дадем воля на гнева си. (Пс. 37:1–11; Екл. 8:12, 13; 12:13, 14) Но когато възникнат проблеми с духовен брат или сестра, болката може да е много по–голяма. Една Свидетелка си спомня: „Когато научих истината, най–голямата пречка за мене беше да приема факта, че служителите на Йехова са несъвършени.“ След като сме излезли от студения и безчувствен свят, се надяваме, че всички в сбора ще  се отнасят милостиво помежду си. Затова, ако някой събрат, особено ако има привилегии в сбора, се държи необмислено или по нехристиянски начин, може да се почувстваме наранени или дори разгневени. Може да се питаме: „Как е възможно подобно нещо сред народа на Йехова?“ Всъщност такива проблеми са възниквали дори сред помазаните християни по времето на апостолите. (Гал. 2:11–14; 5:15; Як. 3:14, 15) Как трябва да реагираме, когато самите ние бъдем засегнати?

13. Защо и как можем да разрешаваме разногласията помежду си?

¹³ „Научих се да се моля за всекиго, който ме е наранил. Това винаги ми помага“ — споделя сестрата, цитирана в предния абзац. Както вече прочетохме в Библията, Исус ни учи да се молим за онези, които ни преследват. (Мат. 5:44) Колко повече тогава трябва да се молим за своите духовни братя и сестри! Точно както един баща иска децата му да се обичат, така и Йехова иска служителите му на земята да се разбират помежду си. С нетърпение очакваме да живеем заедно в мир и щастие завинаги и Йехова ни подготвя за това още днес. Той иска да си сътрудничим в огромната работа, която ни е възложил. Затова нека разрешаваме проблемите или просто ‘да подминаваме простъпките’ на другите и да запазваме единството си. (Прочети Притчи 19:11.) Вместо да се отдръпваме от братята си, когато възникват проблеми, трябва взаимно да си помагаме да останем в Божия народ — на сигурно място във ‘вечните ръце’ на Йехова. (Втор. 33:27)

Да сме нежни към другите води до добри резултати

14. Как можем да се противопоставяме на влиянието на Сатана, причиняващо разделение?

¹⁴ За да ни попречат да разпространяваме добрата новина, Сатана и демоните му непрестанно полагат усилия да причиняват разделение в щастливите семейства и в сборовете. Те се опитват да създават разногласия, тъй като знаят, че вътрешните проблеми могат да бъдат разрушителни.  (Мат. 12:25) Когато се борим със злото им влияние, ще бъде добре да следваме съвета на Павел: „Робът на Господаря не бива да се кара, но трябва да бъде нежен към всички.“ (2 Тим. 2:24) Помни, че водим борба „не срещу кръв и плът, но ... срещу злите духовни сили“. За да победим, трябва да сложим духовните доспехи, които включват ‘готовността да проповядваме добрата новина на мира’. (Еф. 6:12–18)

15. Как трябва да реагираме на атаките, идващи извън сбора?

¹⁵ Извън сбора враговете на Йехова злостно атакуват мирния му народ. Някои от тези врагове физически нападат Свидетелите на Йехова. Други ни клеветят в пресата или в съдилищата. Исус казал на последователите си да очакват това. (Мат. 5:11, 12) Как трябва да реагираме? Никога не бива ‘да връщаме зло за зло’, било то с думи, или с дела. (Рим. 12:17; прочети 1 Петър 3:16.)

16, 17. С каква трудна ситуация се сблъскали братята в един сбор?

¹⁶ Независимо какво ни причинява Дяволът, като ‘побеждаваме злото с добро’, можем да дадем хубаво свидетелство. Например братята на един тихоокеански остров наели зала за провеждане на Възпоменанието. Щом научили за това, водачите на местната църква казали на хората от паството си да се съберат за църковна служба в същата зала във времето, определено за Възпоменанието. Началникът на полицията обаче наредил на тези водачи да освободят залата, за да могат Свидетелите да проведат своето честване. Въпреки това, когато настъпило времето за Възпоменанието, залата била пълна с членове на църквата и службата им започнала.

¹⁷ Докато полицията се подготвяла да освободи залата насила, ръководителят на църквата отишъл при един от старейшините и го попитал: „Нещо специално ли сте планирали за тази вечер?“ Братът му обяснил за Възпоменанието, при което той казал: „О, не знаех!“ Тогава полицаят възкликнал: „Но ние ви казахме тази сутрин!“ Духовникът се обърнал към старейшината и с лукава усмивка попитал: „Какво ще направите сега? Залата е пълна с хора. Нима ще накарате полицията да ни изгони?“ Той хитро бил подредил нещата така, че Свидетелите да изглеждат като преследвачи! Как реагирали нашите братя?

18. Как реагирали братята на провокацията, и с какъв резултат?

¹⁸ Свидетелите предложили хората от църквата да проведат половинчасова служба, след което братята да започнат с Възпоменанието. Църковната служба била пресрочена, но когато накрая залата била освободена, Възпоменанието можело да бъде проведено. На следващия ден правителството свикало официална комисия, която да проучи въпроса. След като разгледали фактите, членовете на комисията задължили църквата да съобщи, че причината за проблема не били Свидетелите, а ръководителят на църквата. Комисията благодарила на братята, че са проявили търпение в трудната ситуация. Усилията на Свидетелите ‘да бъдат в мир с всички хора’ довели до добри резултати.

19. Какво още може да допринесе за мирните отношения?

¹⁹ Друг основен начин да запазваме мирни отношения с останалите е речта ни да бъде приятна. В следващата статия ще разгледаме какво представлява приятната реч и как да се научим да я използваме.

[Бележка под линия]

Можеш ли да обясниш?

• Защо хората в света изпитват толкова гняв?

• Кои библейски примери показват какво се случва, когато човек контролира гнева си и когато не го прави?

• Как трябва да постъпим, ако наш събрат ни нарани?

• Как трябва да реагираме на атаки, идващи извън сбора?

[Въпроси]

[Снимка на страница 16]

Симеон и Леви дали воля на гнева си

[Снимки на страница 18]

Проявата на любезност може да смекчи нагласата на другите