Приятната реч допринася за добри взаимоотношения

„Нека думите ви винаги да бъдат приятни.“ (КОЛ. 4:6)

1, 2. До какви добри резултати довела приятната реч на един брат?

„ДОКАТО проповядвах от врата на врата, срещнах един мъж, който толкова ми се ядоса, че устните му трепереха и цялото му тяло се тресеше — разказва един брат. — Опитах се спокойно да разсъждавам с него върху Писанието, но той се ядоса още повече. Съпругата и децата му също започнаха да ме нападат словесно и разбрах, че е време да си тръгна. Уверих семейството, че съм дошъл с мир и искам да си тръгна с мир. Показах им Галатяни 5:22, 23, където се споменават любовта, мекотата, самоконтролът и мирът, след което продължих нататък.“

² Братът допълва: „По–късно, докато посещавах домовете от другата страна на улицата, забелязах, че семейството седи на стълбите пред къщата. Те ме извикаха и аз си помислих: ‘Какво ли ще стане сега?’ Мъжът държеше кана със студена вода и ми предложи чаша вода. Той се извини, че е бил груб, и ме похвали за силната вяра. Разделихме се с добри чувства.“

3. Защо не бива да позволяваме другите да ни ядосват?

³ В днешния изпълнен с напрежение свят неизбежно срещаме ядосани хора, дори и в службата. Когато това стане, е важно да проявяваме „мекота и дълбоко уважение“. (1 Пет. 3:15) Ако братът, споменат по–горе, беше позволил гневът и грубостта на домакина да го ядосат, най–вероятно нагласата на мъжа нямаше да бъде смекчена, а напротив — той щеше да се разгневи още повече. Тъй като братът запазил самообладание и говорил любезно, резултатът бил добър.

Какво прави речта приятна?

4. Защо е важно да използваме приятна реч?

⁴ Независимо дали общуваме с хора от сбора или извън него, дори и с членовете на семейството си, е важно да следваме съвета на апостол Павел: „Нека думите ви винаги да бъдат приятни, подправени със сол.“ (Кол. 4:6) Подобна приятна, подходяща реч допринася за доброто общуване и мира.

5. Какво не означава доброто общуване? Обясни.

⁵ Доброто общуване не означава, че трябва винаги да казваме всичко, което мислим и чувстваме, особено ако сме ядосани. Писанието разкрива, че неконтролираният гняв е признак на слабост, а не на сила. (Прочети Притчи 25:28; 29:11.) Моисей, който бил „най–кроткият измежду всички хора“ по своето време, веднъж поради непокорството на израилтяните загубил самоконтрол и не отдал слава на Бога. Моисей ясно показал как се чувства, но случилото се не било угодно на Йехова. Макар че 40 години водел израилтяните, Моисей не получил привилегията да ги въведе в Обетованата земя. (Чис. 12:3; 20:10, 12; Пс. 106:32)

6. Какво означава да бъдем разумни, когато говорим?

⁶ В Писанието сме насърчени да имаме самоконтрол и да бъдем разумни, тоест да проявяваме добра преценка, когато говорим. „Многото думи не остават без прегрешение, а който въздържа устните си, постъпва разумно.“ (Пр. 10:19; 17:27) Да си разумен, не означава да не изразяваш мнението си, а по–скоро да използваш ‘приятни думи’, с които да лекуваш, вместо да нараняваш. (Прочети Притчи 12:18; 18:21.)

 „Време за мълчание и време за говорене“

7. Какво не бива да допускаме в поведението си, и защо?

⁷ Ясно е, че трябва да бъдем учтиви и да проявяваме самоконтрол, когато разговаряме с колеги или с непознати хора в проповедната служба, но трябва да постъпваме по същия начин в сбора и в семейството. Ако даваме воля на гнева си, без да мислим за последствията, можем сериозно да навредим както на себе си, така и на другите в духовно, емоционално и физическо отношение. (Пр. 18:6, 7) Трябва да контролираме отрицателните чувства, породени от несъвършената ни същност. Нагрубяващите думи, присмехът, презрението, яростта и омразата са напълно погрешни. (Кол. 3:8; Як. 1:20) Те могат да разрушат скъпоценните ни взаимоотношения с другите и с Йехова. Исус учел: „Който изпитва продължителен гняв спрямо своя брат, ще отговаря пред съда. Който обаче нагруби брат си с презрителни думи, ще отговаря пред върховния съд. А който му каже ‘Ти си непокорен глупак!’, ще подлежи на огнената геена.“ (Мат. 5:22)

8. Кога трябва да изразяваме чувствата си, и по какъв начин?

⁸ Все пак има някои неща, които би било най–добре да изразим. Ако някой брат е казал или е направил нещо, което толкова ни измъчва, че не можем просто да го подминем, не бива да позволяваме в сърцето ни да се развива омраза. (Пр. 19:11) Когато някой ни ядоса, трябва да овладеем емоциите си и след това да предприемем необходимите стъпки за разрешаване на проблема. Павел писал: „Нека залезът на слънцето не ви заварва разгневени.“ Ако случилото се продължава да ни измъчва, трябва своевременно да го разрешим. (Прочети Ефесяни 4:26, 27, 31, 32.) Добре е да говорим откровено, но любезно със своя брат, като бъдем готови да възстановим добрите си отношения. (Лев. 19:17; Мат. 18:15)

9. Защо трябва да сме се успокоили, преди да изгладим разногласията?

 ⁹ Разбира се, трябва да изберем подходящ момент. Има „време за мълчание и време за говорене“. (Екл. 3:1, 7) Също така „сърцето на праведния обмисля какво ще отговори“. (Пр. 15:28) Това може да означава да изчакаме, за да изгладим разногласията. Ако се опитаме да го направим, докато все още сме много раздразнени, може само да влошим нещата. Не е разумно обаче и да чакаме твърде дълго.

Добрите дела допринасят за мирни отношения

10. Как вършенето на добри дела подобрява отношенията с другите?

¹⁰ Приятната реч и доброто общуване помагат за установяването и поддържането на мирни отношения. Всъщност, като се стараем да подобряваме отношенията си с другите, ще подобрим общуването помежду си. Когато искрено поемаме инициативата да вършим добри дела за хората около нас, като например търсим възможности да им помогнем, да им подарим нещо от сърце или да проявим гостоприемство, можем да допринесем за открито общуване. Така е възможно дори ‘да натрупаме жар на главата’ на някого и да го накараме да прояви добрите си качества, което ще улесни изглаждането на разногласията. (Рим. 12:20, 21)

11. Каква инициатива предприел Яков, за да възстанови отношенията си с Исав, и с какъв резултат?

¹¹ Патриархът Яков разбирал това. Неговият брат близнак Исав му бил толкова ядосан, че Яков избягал, тъй като се страхувал за живота си. Той се завърнал след много години. Исав излязъл да го посрещне заедно с 400 мъже. Тогава Яков помолил Йехова за помощ и изпратил пред себе си много животни от своите стада като подарък за брат си. Подаръкът постигнал целта си. Когато се срещнали, нагласата на Исав се била смекчила и той се затичал да прегърне Яков. (Бит. 27:41–44; 32:6, 11, 13–15; 33:4, 10)

Насърчавай другите с приятна реч

12. Защо трябва да говорим любезно със събратята си?

¹² Християните служат на Бога, а не на хората. И все пак е съвсем естествено да търсим одобрението на другите. Любезните ни думи могат да облекчат тревогите на нашите братя и сестри. Грубата критика обаче може да добави към проблемите им и дори да накара някои да се питат дали са загубили одобрението на Йехова. Затова нека насърчаваме другите с ‘добри думи, с които да ги укрепваме според нуждата и които да носят полза на слушащите’. (Еф. 4:29)

13. Какво трябва да помнят старейшините, (а) когато дават съвет? (б) когато подготвят писмена кореспонденция?

¹³ Особено старейшините трябва да бъдат „нежни“ и да се отнасят с внимание към стадото. (1 Сол. 2:7, 8) Когато се налага да дадат съвет, старейшините се стремят да правят това „по мек начин“ дори когато говорят с хора, „които се противопоставят“. (2 Тим. 2:24, 25) Те трябва да бъдат учтиви и в писмената кореспонденция до други старейшински тела или до клона, като проявяват любезност и тактичност в съгласие с думите от Матей 7:12.

Да използваме приятна реч в семейството

14. Какъв съвет дава Павел на мъжете, и защо?

¹⁴ Нашите думи, изразът на лицето ни и езикът на тялото въздействат на другите повече, отколкото предполагаме. Някои мъже например може да не осъзнават какво голямо влияние имат думите им върху жените. Една сестра казва: „Плаша се, когато съпругът ми ядосано повиши тон.“ Обикновено жените се засягат от грубите думи много повече, отколкото мъжете, и ги помнят по–дълго. (Лука 2:19) Това е особено вярно, когато думите са изречени от някого, когото жената обича и иска да уважава. Павел съветва мъжете: „Обичайте жените си и не изпитвайте гняв спрямо тях.“ (Кол. 3:19)

15. Обясни с пример защо съпругът трябва да се отнася към жена си с нежност.

 ¹⁵ Един брат, който е женен от дълги години, обяснява защо съпругът трябва да се отнася към жена си с нежност, като към „по–слаб съд“: „Когато държиш една скъпа и крехка ваза, не бива да я стискаш твърде силно, защото може да се счупи. Дори да бъде залепена, пукнатината пак ще се вижда. Ако съпругът говори прекалено грубо на жена си, той може да я нарани, което да причини трайна вреда на взаимоотношенията им.“ (Прочети 1 Петър 3:7.)

16. Как една жена може да изгражда семейството си?

¹⁶ Мъжете също могат да бъдат насърчени или обезсърчени от думите на другите, включително от думите на жените си. „Разумната жена“, чийто съпруг „се уповава на нея“, е загрижена за неговите чувства, както иска и той да бъде загрижен за нейните. (Пр. 19:14; 31:11) Наистина жената може да оказва значително влияние в семейството — било то за добро, или за лошо. „Истински мъдрата жена изгражда дома си, а глупавата го събаря с ръцете си.“ (Пр. 14:1)

17. (а) Как децата трябва да говорят с родителите си? (б) Как родителите и старейшините трябва да говорят с децата, и защо?

¹⁷ Родителите и децата също трябва да изразяват мислите си с уважение. (Мат. 15:4) Когато говорим на младежите със загриженост, няма да ги дразним. (Кол. 3:21; Еф. 6:4) Дори ако се налага децата да бъдат поправени, родителите и старейшините трябва да правят това с уважение. Така за тях ще бъде по–лесно да променят поведението си и да запазят взаимоотношенията си с Бога. Много по–добре би било да постъпим така, отколкото децата да останат с впечатлението, че според нас са станали непоправими, и впоследствие да придобият същото мнение за себе си. Младежите може да не помнят всички съвети, които са получили, но ще запомнят по какъв начин другите са говорили с тях.

Приятната реч трябва да идва от сърцето ни

18. Как можем да премахнем лошите мисли и чувства от сърцето си?

¹⁸ Да контролираме гнева си не означава просто  да изглеждаме спокойни. Целта ни не е само да потиснем силните чувства. Ако се опитваме да изглеждаме спокойни, а в сърцето ни бушува гняв, си причиняваме стрес. Това е все едно, докато караш колата си, да натиснеш педала за газта и спирачката едновременно. Така може да претовариш автомобила и да го повредиш. Затова недей да задържаш гнева в себе си и след време да избухнеш. Моли се на Йехова да премахне лошите чувства от сърцето ти. Позволи на духа му да промени ума и сърцето ти, за да постъпваш в съгласие с волята му. (Прочети Римляни 12:2; Ефесяни 4:23, 24.)

19. Какво можеш да направиш, за да избегнеш гневни сблъсъци?

¹⁹ Предприеми конкретни стъпки да овладееш емоциите си. Ако се окажеш в напрегната ситуация и усещаш как гневът се надига в тебе, ще бъде най–добре да си тръгнеш, за да се успокоиш. (Пр. 17:14) Ако човекът, с когото разговаряш, започне да се ядосва, положи повече усилия да говориш любезно. Помни следното: „Мекият отговор укротява яростта, а оскърбителната дума предизвиква гняв.“ (Пр. 15:1) Една остра или агресивна забележка само би наляла масло в огъня, дори да бъде казана по спокоен начин. (Пр. 26:21) Затова, когато възникне ситуация, която поставя на изпитание самоконтрола ти, ‘бъди бавен да говориш и бавен да се гневиш’. Моли се духът на Йехова да ти помогне да използваш добри, а не лоши думи. (Як. 1:19)

Да прощаваме от сърце

20, 21. Какво ще ни помогне да прощаваме на другите, и защо трябва да прощаваме?

²⁰ За съжаление, никой от нас не може съвършено да контролира езика си. (Як. 3:2) Колкото и да се стараят, дори членовете на семейството ни и нашите скъпи духовни братя и сестри може да кажат нещо необмислено, с което да ни наранят. Вместо веднага да се обидим, защо не помислим търпеливо какво ги е накарало да говорят така? (Прочети Еклисиаст 7:8, 9.) Дали са били под напрежение, изпитвали са притеснение, не са се чувствали добре или са имали други проблеми, за които не знаем?

²¹ Разбира се, нищо не извинява гневните изблици. Но като имаме предвид тези фактори, можем да разберем защо хората понякога казват или правят погрешни неща и да бъдем подбудени да простим. На всекиго от нас се случва с думи или дела да нарани другите и се надяваме те милостиво да ни простят. (Екл. 7:21, 22) Исус казал, че за да получим Божията прошка, ние самите трябва да прощаваме. (Мат. 6:14, 15; 18:21, 22, 35) Затова нека бързо да се извиняваме и бързо да прощаваме, защото така ще поддържаме любовта, която „свързва всичко по съвършен начин“, както в семейството, така и в сбора. (Кол. 3:14)

22. Защо си заслужава да полагаме усилия речта ни да бъде приятна?

²² С наближаването на края на тази изпълнена с гняв система вероятно все повече неща ще застрашават радостта и единството ни. Като прилагаме принципите от Божието Слово, ще използваме езика си, за да вършим добро, а не зло. Ще се радваме на още по–мирни взаимоотношения в сбора и в семейството и с примера си ще даваме чудесно свидетелство за нашия щастлив Бог, Йехова. (1 Тим. 1:11)

Можеш ли да обясниш?

• Защо е важно да избираме подходящо време за обсъждане на проблемите?

• Защо членовете на семейството трябва да използват приятна реч, когато общуват?

• Какво ще ни помогне да не казваме неща, които нараняват другите?

• Как можем да прощаваме от сърце?

[Въпроси]

[Снимки на страница 21]

Изчакай да се успокоиш и избери подходящо време да говориш за проблема

[Снимка на страница 23]

Мъжът трябва винаги да говори нежно със съпругата си