Християнското единство прославя Бога
Християнското единство прославя Бога
‘Усърдно се стремете да пазите единството на духа.’ (ЕФ. 4:3)
1. Как християните в Ефес прославяли Бога?
ЕДИНСТВОТО на сбора в древния Ефес прославяло истинския Бог, Йехова. В този процъфтяващ търговски град някои християни били богати и имали роби, докато други били много бедни и служели като роби. (Еф. 6:5, 9) Някои били юдеи и научили истината през трите месеца, когато апостол Павел проповядвал в тяхната синагога. Други преди се покланяли на Артемида и се занимавали с магия. (Деян. 19:8, 19, 26) Ясно е, че истинското християнство обединявало най–различни хора. Павел разбирал, че единството в сбора прославя Йехова, и затова писал: „На него да бъде слава чрез сбора.“ (Еф. 3:21)
2. Какво застрашавало единството на християните в Ефес?
2 Но благословеното единство на сбора в Ефес било застрашено. Павел предупредил старейшините там: „Измежду самите вас ще се появят мъже, които ще говорят изопачени неща, за да увлекат учениците след себе си.“ (Деян. 20:30) Освен това някои братя все още проявявали ‘духа, който действал в синовете на непослушанието’ и оказвал разделящо влияние. (Еф. 2:2; 4:22)
Писмо, в което се набляга на единството
3, 4. Как в писмото на Павел до ефесяните се набляга на единството?
3 Павел разбирал, че за да продължават обединено да служат на Бога, християните трябва да полагат усилия да поддържат единството. Бог вдъхновил Павел да напише писмо до ефесяните, в което основна тема било единството. Например Павел писал относно намерението на Бога „всичко да бъде събрано в Христос“. (Еф. 1:10) Той също сравнил християните с камъни, които изграждат една сграда: „Цялата сграда, хармонично свързана в едно, израства в свят храм за Йехова.“ (Еф. 2:20, 21) Освен това Павел наблегнал на единството между християните от юдейски и езически произход и напомнил на братята, че всички те са създадени от Бога. Павел нарекъл Йехова „Бащата, на когото всяко семейство на небето и на земята дължи името си“. (Еф. 3:5, 6, 14, 15)
4 Като изследваме четвърта глава на Писмото до ефесяните, ще разберем защо единството изисква усилия, как Йехова ни помага да сме обединени и какви качества ще ни помогнат да останем обединени. За да извлечеш по–голяма полза от изучаването на тази глава, защо не я прочетеш цялата?
Защо единството изисква усърдни усилия
5. Как ангелите на Бога успяват да му служат в единство, но защо това може да е по–трудно за нас?
5 Павел умолявал братята си в Ефес ‘да се стремят да пазят единството на духа’. (Еф. 4:3) За да разберем защо са нужни усилия в това отношение, нека помислим за ангелите. На земята няма две създания, които да са напълно еднакви, и затова можем да стигнем до заключението, че Йехова е направил уникален всеки един от милионите ангели. (Дан. 7:10) Но те служат на Йехова в единство, тъй като слушат гласа му и вършат волята му. (Прочети Псалм 103:20, 21.) Освен че се различават помежду си, подобно на ангелите, християните имат и различни недостатъци. Това може да направи постигането на единство още по–трудно.
6. Кои качества ще ни помогнат радостно да си сътрудничим с братята, чиито недостатъци са различни от нашите?
6 Когато несъвършени хора се опитват да си сътрудничат, е лесно да възникнат трудности. Двама служители на Йехова може да се различават помежду си — например единият е с мек нрав, но често закъснява, докато другият е винаги точен, но лесно се ядосва. Всеки от тях може да мисли за недостатъците на другия, но да забравя своите собствени. Как двама такива братя биха могли да служат на Йехова в единство? Обърни внимание как качествата, за които говорел Павел, биха могли да им помогнат. След това помисли как можеш да допринасяш за единството, като развиваш тези качества. Павел писал: „Умолявам [ви] да живеете достойно ... с пълно смирение и мекота, с дълготърпение, като проявявате търпимост един към друг в любов, като усърдно се стремите да пазите единството на духа в обединяващата връзка на мира.“ (Еф. 4:1–3)
7. Защо е необходимо да се научим да служим обединено с други несъвършени християни?
7 Необходимо е да се научим да служим на Бога заедно с други несъвършени хора, тъй като съществува само една организация от истински поклонници, както е разкрито в Библията: „Има едно тяло и един дух, както е и една надеждата, за която сте призовани, един Господар, една вяра, едно покръстване, един Бог и Баща на всички.“ (Еф. 4:4–6) Йехова дава духа и благословията си на организацията, която използва днес. Дори някой в сбора да ни разочарова, къде другаде бихме могли да отидем? Няма друго място, където можем да чуем думи на вечен живот. (Йоан 6:68)
‘Даровете във вид на хора’ допринасят за единството
8. Какво използва Христос, за да ни пази от разделящи влияния?
8 За да обясни как Исус осигурил „дарове във вид на хора“, с цел да обедини сбора, Павел дал за пример воините в древността, които се връщали като победители. Обичайно било един воин да доведе в дома си пленник, който да бъде роб и да помага на съпругата му с домакинската работа. (Пс. 68:1, 12, 18) По подобен начин, след като Исус победил света, имало много хора, които искали да бъдат негови роби. (Прочети Ефесяни 4:7, 8.) Как Исус използвал тези „пленници“? Павел обяснява: „Той даде някои като апостоли, някои като пророци, някои като проповедници на добрата новина, някои като пастири и учители, за да поправят светите личности, да служат на другите и да изграждат Христовото тяло, докато всички ние не достигнем единство във вярата.“ (Еф. 4:11–13)
9. (а) Как ‘даровете във вид на хора’ помагат да запазваме единството помежду си? (б) Защо всеки член на сбора трябва да допринася за единството?
9 Като любещи пастири, тези „дарове във вид на хора“ ни помагат да запазим единството помежду си. Например, ако един старейшина забележи, че двама братя ‘се надпреварват помежду си’, той може да допринесе за единството на сбора, като им даде личен съвет и ‘ги поправи с мек дух’. (Гал. 5:26 — 6:1) Като учители, тези „дарове във вид на хора“ ни помагат да изградим силна вяра, основана на библейските учения. По този начин те допринасят за единството и ни помагат да напредваме към християнска зрялост. Павел писал, че така няма да „бъдем повече бебета, подхвърляни сякаш от вълни и носени насам–натам от всеки вятър на учение, чрез човешка измама, чрез коварно измисляне на лъжи“. (Еф. 4:13, 14) Всеки християнин трябва да допринася за единството между братята, точно както всяка част от физическото ни тяло укрепва останалите, като помага за осигуряването на необходимото. (Прочети Ефесяни 4:15, 16.)
Как да подобрим поведението си
10. Как неморалното поведение застрашава единството?
10 Забеляза ли, че в четвърта глава от Писмото до ефесяните Павел показва, че проявяването на любов е ключът към достигането на зрялост и запазването на единство между християните? След това апостолът разкрива какво означава любовта. Например, ако следваме пътя на любовта, няма да извършим блудство или да имаме разпуснато поведение. Павел подканил братята си ‘да не живеят така, както живеят народите’. Хората тогава били „изгубили всякакво чувство за морал“ и се били „предали на разпуснато поведение“. (Еф. 4:17–19) Неморалният свят, в който живеем, застрашава единството ни. Блудството често става тема на шеги, на песни, на забавни предавания и хората го вършат както тайно, така и открито. Дори флиртуването, с което човек показва, че изпитва сексуално привличане към някого, но няма намерение да се ожени за него, може да ни отдалечи от Йехова и от сбора. Защо? Защото флиртуването лесно води до блудство и може да накара един женен човек да извърши прелюбодейство, което по жесток начин да раздели родителите от децата или невинния партньор от човека, когото обича. Подобно поведение несъмнено действа разделящо! Не е учудващо тогава защо Павел писал: „Не сте познали Христос такъв.“ (Еф. 4:20, 21)
11. Какви промени трябва да предприемат християните според Библията?
11 Павел наблегнал колко е важно да престанем да мислим по начин, причиняващ разделение помежду ни. Необходимо е да се научим да постъпваме така, че да живеем в единство с останалите: „Трябва да съблечете старата личност, която съответства на предишния ви начин на живот и която е покварявана от своите измамливи желания, и като се обновявате в силата, подбуждаща ума ви, да облечете новата личност, създадена според волята на Бога в истинска праведност и лоялност.“ (Еф. 4:22–24) Как можем ‘да се обновяваме в силата, подбуждаща ума ни’? Ако с признателност размишляваме за онова, което научаваме от Божието Слово и от добрия пример на зрелите християни, и полагаме усилия да се променим, можем да облечем новата личност, „създадена според волята на Бога“.
Как да подобрим речта си
12. Как допринасяме за единството, когато говорим истината, и защо за някои това е трудно?
12 За християните в едно семейство или в един сбор е много важно да говорят истината. Откровеното, открито и мило общуване сближава хората. (Йоан 15:15) Но какво ще стане, ако някой в сбора излъже? Когато излъганият разбере за измамата, ще загуби доверието си в своя събрат. Разбираемо е тогава защо Павел писал: „Говорете истината, всеки с ближния си, защото сме части, принадлежащи една на друга.“ (Еф. 4:25) За човек, който е свикнал да лъже, може би дори още от детството си, ще бъде трудно да започне да говори истината. Но Йехова ще забележи усилията му да се промени и ще му помогне.
13. Какво означава да избягваме нагрубяващи думи?
13 Йехова ни учи да допринасяме за уважението и единството в семейството и в сбора, като ни дава конкретни заповеди във връзка с речта. „Нито една гнила дума да не излиза от устата ви ... Нека се махнат от вас всяка злобна горчивина, гняв, ярост, крясъци и нагрубяващи думи, както и всяко зло.“ (Еф. 4:29, 31) Един начин да избягваме грубата реч е да се научим да уважаваме другите. Например един мъж, който нагрубява съпругата си, трябва да промени нагласата си спрямо нея, особено като научи как Йехова придава достойнство на жените. Бог дори помазва някои жени със свети дух и им дава надеждата да управляват като царе заедно с Христос. (Гал. 3:28; 1 Пет. 3:7) Така и ако една жена често крещи на съпруга си, трябва да се промени, щом научи как Исус се контролирал, когато бил предизвикван. (1 Пет. 2:21–23)
14. Защо гневът е опасен?
14 Нагрубяващата реч често е следствие от неспособността ни да контролираме гнева си. Гневът също може да действа разделящо в семейството и в сбора. Той е като огън — лесно може да излезе извън контрол и да причини бедствие. (Пр. 29:22) Човек, който смята, че има основание да изразява недоволството си, трябва да контролира гнева си, за да не разруши ценните си отношения с другите. Християните трябва да се стремят да прощават, да не таят неприязън и да не говорят постоянно за проблема. (Пс. 37:8; 103:8, 9; Пр. 17:9) Павел съветвал ефесяните: „Гневете се, но не стигайте до грях. Нека залезът на слънцето не ви заварва разгневени. И не оставяйте място за Дявола.“ (Еф. 4:26, 27) Ако някой не контролира гнева си, той ще предостави на Дявола възможност да причини разделение и дори раздори в сбора.
15. Какви може да са последствията, ако вземем нещо, което не ни принадлежи?
15 Проявата на уважение към притежанията на другите също допринася за единството в сбора. В Библията четем: „Който е крал, нека не краде повече.“ (Еф. 4:28) Като цяло служителите на Йехова имат доверие помежду си. Ако някой злоупотреби с това доверие, като вземе нещо, което не му принадлежи, той може да разруши радостта и единството.
Любовта към Бога ни обединява
16. Как можем да използваме изграждаща реч, за да укрепваме единството помежду си?
16 Единството в християнския сбор произлиза от факта, че всички негови членове се отнасят помежду си с любов, защото обичат Бога. Признателността ни за милостта на Йехова ни подтиква да полагаме усърдни усилия да прилагаме следния съвет: „[Говорете] само добри думи, с които да укрепвате другите според нуждата и които да носят полза на слушащите. ... Бъдете мили един към друг, нежно състрадателни и си прощавайте щедро един на друг, както и Бог ви прости щедро чрез Христос.“ (Еф. 4:29, 32) Йехова милостиво прощава на несъвършени хора като нас. Нима тогава не би трябвало и ние да прощаваме на другите, когато виждаме несъвършенствата им?
17. Защо трябва усърдно да се стремим да допринасяме за единството?
17 Единството сред Божия народ прославя Йехова. Светият дух ни подтиква да допринасяме за единството по различни начини. Несъмнено не бихме искали да се противопоставяме на влиянието на този дух. Павел писал: „Не огорчавайте Божия свети дух.“ (Еф. 4:30) Единството е съкровище, което си струва да пазим. То ни носи радост и прославя Йехова. ‘Затова нека подражаваме на Бога като негови любими деца и да живеем в любов.’ (Еф. 5:1, 2)
Как ще отговориш?
• Кои качества допринасят за единството сред християните?
• Как можем да допринасяме за единството в сбора с поведението си?
• Как речта ни ще ни помогне да си сътрудничим с другите?
[Въпроси]
[Снимка на страница 17]
Днес най–различни хора се радват на единство помежду си
[Снимка на страница 18]
Осъзнаваш ли какви опасности крие флиртуването?