Как Йехова гледа на извиненията?

„ЖЕНАТА, която ти ми даде, за да бъде с мене, ми даде плод от дървото и аз ядох“ — казал мъжът. „Змията ме измами и аз ядох“ — отвърнала жената. Тези думи на нашите прародители, Адам и Ева, към Бога поставили началото на опитите на хората да си търсят извинения. (Бит. 3:12, 13)

Присъдата, която Йехова произнесъл над Адам и Ева заради тяхното съзнателно неподчинение, показва, че сметнал извиненията им за неоснователни. (Бит. 3:16–19) Тогава дали трябва да направим заключението, че Бог не приема никакви извинения? Или има извинения, които той намира за основателни? Ако това е така, на какво се дължи разликата? За да отговорим на тези въпроси, нека първо разберем какво означава думата „извинение“.

„Извинение“ е причината, която някой изтъква, за да обясни защо е направил или не е направил нещо или защо няма да направи нещо. Извинението може да е основателно оправдание за някаква грешка и проява на искрено съжаление, даващи основания за снизходителност или прошка. Но както било в случая на Адам и Ева, извинението може да бъде измислена причина, прикриваща истинската причина за дадена постъпка. Тъй като хората често използват именно такива извинения, на тях се гледа с подозрение.

Когато си намираме извинения, особено във връзка със службата ни на Бога, трябва да внимаваме да не ‘мамим сами себе си с лъжливи разсъждения’. (Як. 1:22) Затова нека разгледаме някои библейски примери и принципи, които ще ни помогнат да ‘се уверяваме в това какво е угодно на Господаря’. (Еф. 5:10)

Какво изисква Бог от нас

В Божието Слово са записани конкретни заповеди, които ние, като служители на Йехова, трябва да спазваме. Например Христовата заповед „Отидете и правете ученици сред всички народи“ продължава да важи за истинските последователи на Христос днес. (Мат. 28:19, 20) Всъщност извършването на тази задача е толкова важно, че апостол Павел казал: „Горко ми, ако не известявам добрата новина!“ (1 Кор. 9:16)

Въпреки това някои хора, които от дълго време изучават Библията с нас, не се решават да започнат да проповядват добрата новина за Божието Царство. (Мат. 24:14) Други, които преди са участвали в тази дейност, са спрели да правят това. Какви причини понякога изтъкват тези хора? Как гледал Йехова на своите служители в миналото, на които им било трудно да се подчинят на някои негови заповеди?

Извинения, които са неприемливи за Бога

„Това е твърде трудно за мене.“ Участието в проповедната дейност може да изглежда изключително трудно особено на стеснителните по природа хора. Но нека да видим какво можем да научим от примера на Йона. Той получил от Бога задача, която му се струвала твърде трудна — да предупреди жителите на Ниневия за предстоящото унищожение на града. Не е учудващо защо Йона се страхувал да изпълни тази задача. Ниневия  била столицата на Асирия, а асирийците били известни със своята жестокост. Йона вероятно се питал: „Как ще оцелея сред тези хора? Какво ли ще ми причинят?“ Вместо да отиде в Ниневия, той избягал надалече. Но Йехова не приел извинението му и още веднъж му заповядал да проповядва на ниневийците. Този път Йона смело изпълнил задачата си и Йехова благословил крайния резултат. (Йона 1:1–3; 3:3, 4, 10)

Ако смяташ, че задачата да проповядваш добрата новина е твърде трудна за тебе, помни, че „за Бога всичко е възможно“. (Мар. 10:27) Можеш да бъдеш сигурен, че той ще те подкрепя, ако го молиш за неговата помощ, и ще те благославя, ако полагаш усилия смело да вършиш службата си. (Лука 11:9–13)

„Нямам желание за това.“ Какво можеш да направиш, ако ти липсва искрено желание да участваш в службата? Не забравяй, че Йехова може да действа в тебе и да влияе на желанията ти. Павел казал: „Заради това, което му е угодно, Бог действа във вас, та вие и да искате, и да действате.“ (Флп. 2:13) Следователно можеш да молиш Йехова да ти помогне да развиеш желание да вършиш волята му. Цар Давид направил именно това. Той умолявал Йехова: „Помогни ми да живея според твоята истина.“ (Пс. 25:4, 5) Подобно на него и ти можеш да се молиш усърдно на Йехова да те подтикне да искаш да вършиш онова, което му е угодно.

Разбира се, понякога може да сме уморени или обезсърчени и да е необходимо да си наложим да отидем на събрание в Залата на Царството или да участваме в службата. В такъв случай трябва ли да направим заключението, че не обичаме Йехова? Съвсем не! На някои верни служители на Бога в миналото също им било трудно да вършат Божията воля. Например Павел писал, че ‘биел с юмруци тялото си’, така да се каже, за да спазва Божиите заповеди. (1 Кор. 9:26, 27) Следователно дори да е необходимо да си наложим да участваме в службата, можем да бъдем сигурни, че Йехова ще ни благослови. Защо? Защото правим това с правилни подбуди, а именно от любов към Йехова. По този начин доказваме колко неоснователно е твърдението на Сатана, че служителите на Бога ще се отрекат от него, ако са подложени на изпитание. (Йов 2:4)

„Много съм зает.“ Ако не участваш в службата, тъй като смяташ, че си твърде зает, е изключително важно да преосмислиш приоритетите в живота си. Исус казал: „Търсете първо царството.“ (Мат. 6:33) За да следваш този съвет, може да е необходимо да опростиш живота си или да ограничиш времето за развлечения. Разбира се, развлеченията и другите занимания имат своето място в живота на всеки християнин, но те не са основателно извинение, за да пренебрегваш службата. Служителите на Бога поставят интересите на Царството на първо място в своя живот.

 „Не съм способен.“ Може да си мислиш, че нямаш нужните умения да проповядваш добрата новина. Някои верни служители на Йехова в библейски времена също смятали, че не са способни да се справят със задачата, възложена им от Йехова. Да разгледаме примера на Моисей. Когато получил една специална задача от Йехова, той казал: „Прости ми, Йехова, но аз не мога да говоря гладко, нито преди можех, нито сега, откакто говориш на своя служител, защото не мога да говоря добре.“ Въпреки че Йехова уверил Моисей в подкрепата си, той отговорил: „Прости ми, Йехова, но моля те, изпрати някого другиго!“ (Из. 4:10–13) Как реагирал Йехова?

Йехова не отменил задачата на Моисей, но назначил Аарон като негов помощник. (Из. 4:14–17) Нещо повече, през годините, които последвали, Йехова подкрепял Моисей и му осигурявал всичко необходимо, за да върши успешно задачата си. Подобно на това и ти можеш да бъдеш сигурен, че Йехова ще подтикне твои опитни събратя да ти помагат в службата. И най–вече, Божието Слово ни уверява, че Йехова ще ни даде нужните умения да изпълним работата, която ни е възложил. (2 Кор. 3:5; виж блока  „Най–щастливите години от живота ми“)

„Чувствам се обиден.“ Някои спират да участват в службата или да посещават събранията на сбора поради наранени чувства. Те си мислят, че Йехова със сигурност ще приеме това като извинение, че не участват в духовните дейности.  Нормално е да се разстроим, когато някой ни обиди. Но дали това е основателна причина да прекратим християнската си служба? Павел и неговият събрат Варнава може да са се чувствали обидени, когато вследствие на несъгласие помежду им ‘възникнала разпра’. (Деян. 15:39) Но дали заради това се отказали от службата си? Нито единият, нито другият направил това!

По подобен начин, ако си бил наранен от свой събрат, помни, че твоят враг не е несъвършеният ти християнски брат, а Сатана, който иска да те погълне. Но той няма да успее, ако ‘застанеш срещу него, твърд във вярата’. (1 Пет. 5:8, 9; Гал. 5:15) Ако имаш такава силна вяра, ‘няма да бъдеш разочарован’. (Рим. 9:33)

Йехова разбира ограниченията ни

От тези няколко примера разбрахме, че според Библията не съществуват основателни извинения за това да не изпълняваме заповедите на Йехова, включително тази да проповядваме добрата новина. Но можем да имаме основателни причини, поради които да участваме в службата в по–малка степен. Някои други християнски задължения може да ограничават времето, което отделяме за проповедна дейност. Освен това понякога може да се чувстваме прекалено изморени или да сме сериозно болни и да не даваме в службата толкова, колкото бихме искали. Но Божието Слово ни уверява, че Йехова знае желанията на сърцето ни и взема предвид ограниченията ни. (Пс. 103:14; 2 Кор. 8:12)

Следователно във връзка с това трябва да внимаваме да не съдим себе си или другите прекалено строго. Апостол Павел писал: „Кой си ти, та да съдиш слугата на друг човек? Неговият господар решава дали той да стои, или да падне.“ (Рим. 14:4) Вместо да сравняваме обстоятелствата си с тези на другите, трябва да помним, че „всеки от нас за себе си ще дава сметка на Бога“. (Рим. 14:12; Гал. 6:4, 5) Когато се обръщаме към Йехова в молитва и споделяме с него своите извинения, искаме да правим това с „чиста съвест“. (Евр. 13:18)

Защо службата на Йехова ни носи радост

Всеки от нас, независимо от обстоятелствата си, може да служи на Йехова с истинска радост, защото неговите изисквания са винаги разумни и изпълними. Откъде знаем това?

В Божието Слово се казва: „Не отказвай никакво добро на онези, които се нуждаят от него, когато ръката ти има силата да го направи.“ (Пр. 3:27) Какво разбираш за Божиите изисквания от тези думи? Йехова не очаква от тебе да имаш същите сили като своите събратя, а иска да му служиш според ‘силата на твоята ръка’. Наистина, всеки от нас — независимо колко сили има — може да служи на Йехова с цялото си сърце. (Лука 10:27; Кол. 3:23)

[Блок/Снимка на страница 14]

 „Най–щастливите години от живота ми“

Дори и да имаме сериозни физически или емоционални ограничения, не бива прибързано да правим заключението, че това ни пречи да участваме в службата в пълна степен. Можем да видим това от случилото се с Ърнест, един християнин от Канада.

Ърнест имал затруднения в говора и бил много стеснителен. След като претърпял сериозно нараняване, той трябвало да се откаже от своята работа като строителен работник. Въпреки физическите си ограничения, той се възползвал от новите си обстоятелства, за да отделя повече време за службата. Когато на събранията на сбора вестителите били насърчени да участват в службата като помощни пионери, в него се породило силно желание и той да опита този вид служба. Но Ърнест не смятал, че има нужните умения.

За да докаже на себе си, че пионерската служба не е по силите му, Ърнест подал молба за помощен пионер за един месец. За негова изненада успял да се справи. След това обаче си казал: „Няма да мога да направя това отново.“ За да докаже твърдението си, той подал молба за помощен пионер за още един месец и отново успял.

Ърнест служил като помощен пионер в продължение на една година, но си казал: „Сигурен съм, че никога няма да мога да се справя като редовен пионер.“ Отново, за да докаже твърдението си, той подал молба за редовна пионерска служба. Ърнест бил силно изненадан, че успял да служи като редовен пионер за една година. Той решил да продължи този вид служба и имал радостта да бъде редовен пионер две години, до деня, когато починал поради усложнения от своето заболяване. Но преди смъртта си, със сълзи на очи той казвал на онези, които го посещавали: „Годините, през които служих на Йехова като пионер, бяха най–щастливите години от живота ми.“

[Снимка на страница 13]

Можем да преодолеем всяко препятствие, което ни пречи да участваме в службата

[Снимка на страница 15]

Йехова се радва, когато му служим с цяло сърце и даваме най–доброто от себе си в зависимост от обстоятелствата си