Оставам зает в организацията на Йехова

Разказано от Върнън Зубко

ИЗРАСНАХ в една ферма близо до Стенън, село в провинция Саскачеван (Канада). Родителите ми, Фред и Адела, се трудеха усилно, за да се грижат в духовно и материално отношение за по–голямата ми сестра, Орилия, и за мене, както и за по–малките Алвин, Алегра и Даръл. До ден днешен сме благодарни на родителите си за това, че ни учеха на истината.

Баща ми, който беше помазан християнин, проповядваше безстрашно. Той се трудеше усърдно, за да осигурява прехраната, но също така искаше всички да знаят, че е Свидетел. Баща ми винаги говореше за истината. Никога няма да забравя неговата пламенност и смелост. Той много пъти ми казваше: „Остани зает в организацията на Йехова и ще си спестиш много проблеми.“

Често проповядвахме по улиците на Стенън и близките области. За мене това не винаги беше лесно. Във всеки град имаше хулигани, които идваха при нас по–малките и ни се подиграваха. Веднъж, когато бях на осем години, стоях на един ъгъл със „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ и изведнъж ме обкръжиха група момчета. Те грабнаха новата ми шапка от главата ми и я закачиха на един стълб зад мене. За щастие един по–възрастен брат, който не ме изпускаше от очи, забеляза какво става. Той се приближи и попита: „Върн, има ли някакъв проблем?“ Момчетата бързо избягаха. Макар че не беше много приятно, това преживяване ме научи, че когато участвам в улично свидетелстване, трябва да се движа, а не да стоя като стълб. Подготовката, която получих, докато растях, ми даде също и нужната смелост да ходя от врата на врата.

С брат ми Алвин бяхме покръстени през май 1951 г. Тогава бях на 13 години. Още помня как брат Джак Нейтън, * който изнесе доклада за покръстването, ни подкани никога да не оставяме да мине месец, без да сме говорили за Йехова. В нашето семейство пионерската служба винаги беше смятана за най–добрата кариера, която човек може да има. Затова през 1958 г., след като завърших училище, се преместих в Уинипег (Манитоба), за да бъда пионер. Макар че баща ми се радваше да работя с него в семейния бизнес, обработвайки дървен материал, двамата с майка ми много ме насърчаваха да участвам в целодневната служба и подкрепиха решението ми да се преместя.

Нов дом и нов партньор

През 1959 г. братята от клона поканиха всички, които имат възможност, да се преместят в Квебек, където имаше голяма нужда от проповедници. Преместих се  в Монреал и продължих с пионерската служба. Само каква промяна беше това! Започнах нов живот, тъй като трябваше да науча френски и да се приспособя към различна култура. Окръжният надзорник ме посъветва: „Никога не казвай: ‘Вкъщи правехме нещата по такъв начин.’“ Това беше хубав съвет. (1 Кор. 9:22, 23)

Когато се преместих в Квебек, нямах партньор в пионерската служба. Но една млада сестра на име Шърли Търкат, с която се бях запознал по–рано в Уинипег, стана моя постоянна партньорка, когато се оженихме през февруари 1961 г. Членовете на нейното семейство също обичаха Йехова. Тогава не осъзнавах напълно какъв безценен източник на подкрепа и насърчение щеше да бъде тя за мене през годините.

Проповедна обиколка на полуостров Гаспе

Две години след сватбата бяхме назначени като специални пионери в Римуски (Квебек). През следващата пролет клонът ни помоли да направим проповедна обиколка на полуостров Гаспе, по източното крайбрежие на Канада. Назначението ни беше да посеем там колкото е възможно повече семена на истината. (Екл. 11:6) Натоварихме в колата повече от 1000 списания и близо 400 книги, както и малко храна и дрехи, и се отправихме на едномесечна проповедна обиколка. Систематично обработвахме всички малки села на Гаспе. По местното радио предупредиха, че Свидетелите идват, и казаха на хората да не приемат нашите издания. Но повечето жители разбраха погрешно съобщението, смятайки, че то представлява реклама на изданията ни, и приеха литература.

В онези години в някои части на Квебек свободата да проповядваш беше сравнително нещо ново и беше обичайно да бъдем спирани от полицията. Това се случи и в един град, където оставяхме литература на почти всяка врата. Един полицай ни нареди да го придружим до управлението и ние се подчинихме. Разбрах, че градският адвокат беше издал забрана за проповедната ни дейност. Тъй като началникът на полицията отсъстваше през онзи ден, представих на адвоката подробно писмо от клона в Торонто, в което се обясняваше, че имаме право да проповядваме. След като го прочете, адвокатът бързо каза: „Вижте, не искам никакви проблеми. Онзи, който ми каза да ви попреча, беше енорийският свещеник.“ Понеже искахме хората в района да знаят, че дейността ни не е незаконна, бързо се върнахме на мястото, на което бяхме спрени от полицията, и продължихме да проповядваме.

На следващата сутрин, когато отидохме да видим началника на полицията, той се ядоса, като разбра, че са попречили на дейността ни. Да бяхте чули само разговора му с адвоката по телефона! Началникът ни каза, че ако някой ни създава проблеми, трябва да му се обадим и той лично ще се заеме със случая. Макар че не бяхме местни и не говорехме добре френски, хората бяха мили и гостоприемни. Но се питахме дали те някога ще приемат истината. Разбрахме това след години, когато се върнахме, за да строим Зали на Царството на полуостров Гаспе. Много от онези, на които бяхме свидетелствали, сега са наши братя и сестри. Наистина, Йехова е онзи, който причинява растежа. (1 Кор. 3:6, 7)

Получаваме наследство

Дъщеря ни Лиса се роди през 1970 г. Това наследство от Йехова ни донесе много радост. Шърли и Лиса ми помагаха, докато работех на строежите на много Зали на Царството. Като завърши училище, Лиса ни каза: „Тъй като заради мене е трябвало да прекъснете целодневната си служба, ще се опитам да компенсирам това, като стана пионерка.“ Вече над 20 години Лиса служи като пионерка, но сега прави това заедно със съпруга си Силван. Двамата имаха привилегията да участват в няколко международни строителни проекта. Нашата цел като семейство е да поддържаме  живота си прост и да се предоставяме на разположение за служба на Йехова. Винаги ще помня думите на Лиса, които каза, когато стана пионерка. Всъщност тя ме подтикна отново да започна целодневна служба през 2001 г. и продължавам да съм пионер и до днес. Пионерската служба ме учи да се уповавам на Йехова във всичко, което правя, и да водя прост, но удовлетворяващ и щастлив живот.

Строителните проекти изискват любов и лоялност

Йехова ме е научил, че ако се предоставяме на разположение и приемаме всяко назначение, което ни дава, ще пожънем богати благословии. Да служа в Регионалния строителен комитет и да участвам в строителните проекти заедно с братята и сестрите в цял Квебек и на други места е скъпоценна привилегия.

Въпреки че някои доброволци може да не изнасят забележителни доклади от подиума, на строежите на Зали на Царството те блестят като звезди. Тези скъпи братя влагат цялото си сърце в работата и техните способности стават явни за другите. Резултатът винаги е хубава сграда, която бива използвана в поклонението на Йехова.

Питали са ме кои са най–важните качества, които трябва да притежават доброволците на строежите на Зали на Царството. От личен опит разбрах, че човек трябва преди всичко да обича Йехова и неговия Син, както и братството. (1 Кор. 16:14) Освен това трябва да проявява лоялност. Когато нещата стават по начин, който не харесва — а това понякога се случва, — лоялният човек ще продължи да подкрепя теократичната уредба и ще бъде готов да участва в бъдещи проекти.

Благодарен съм на Йехова

Макар че баща ми почина през 1985 г., неговият съвет да остана зает в организацията на Йехова все още е дълбоко запечатан в ума ми. Подобно на останалите, които вече са получили назначението си в небесната част на организацията на Йехова, той несъмнено е зает. (Откр. 14:13) Мама сега е на 97 години. Тъй като получи мозъчен удар, тя не може да говори така добре, както преди, но все още помни прочетеното в Библията. В своите писма тя цитира стихове от нея и ни насърчава да продължаваме да служим вярно на Йехова. Колко признателни сме ние, техните деца, че имахме такива любещи родители!

Аз съм признателен на Йехова и заради Шърли, моята вярна съпруга и партньорка. Тя помни думите, които ѝ каза нейната майка: „Върн ще бъде много зает в истината и затова трябва да се научиш да го делиш с другите.“ Когато се оженихме преди 49 години, си казахме, че ще остареем заедно, служейки на Йехова, и че ако и двамата преживеем края на тази система, ще се подмладим заедно и ще продължим да му служим през цялата вечност. Да, винаги сме били „много заети в делото на Господаря“. (1 Кор. 15:58) А Йехова от своя страна наистина се е грижел за нас и не ни е лишавал от нищо добро.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 31]

„Нашата цел като семейство е да поддържаме живота си прост и да се предоставяме на разположение за служба на Йехова“