Убедих се в силата на библейската истина

РАЗКАЗАНО ОТ ВИТО ФРАЕЗЕ

НАВЯРНО името Трентинара е непознато за мнозина. Но това е малък град, разположен на юг от Неапол (Италия). Моите родители и по–големият ми брат Анджело са родени там. След неговото раждане те имигрирали в САЩ и се установили в Рочестър (щата Ню Йорк), където съм се родил аз през 1926 г. Баща ми за първи път срещнал Изследователите на Библията, както били познати Свидетелите на Йехова по онова време, през 1922 г. Скоро след това двамата с майка ми също станали Изследователи на Библията.

Баща ми беше спокоен и мислещ човек, но въпреки това се дразнеше от несправедливостта. Той не можеше да гледа как духовенството държи хората в невежество и затова никога не пропускаше възможността да споделя с другите библейските истини. Щом се пенсионира, той започна целодневна служба и продължи с нея, докато не навърши 74 години, когато здравето му се влоши и суровите зими го принудиха да спре. Но дори когато прехвърли деветдесетте, той продължаваше да проповядва между 40 и 60 часа всеки месец. Неговият пример ми оказа силно влияние. Макар че имаше чувство за хумор, като цяло баща ми беше сериозен човек. Той често казваше: „На истината трябва да се гледа сериозно.“

Баща ми и майка ми се стремяха да учат на Божието Слово всичките си пет деца. Аз бях покръстен на 23 август 1943 г., а през юни 1944 г. станах пионер. Сестра ми Кармела беше пионерка в Женева (щата Ню Йорк) заедно с Фърн, нейната изпълнена с енергия партньорка. Не след дълго разбрах, че Фърн беше момичето, с което исках да прекарам остатъка от живота си. Така през август 1946 г. се оженихме.

Мисионерска служба

Първите ни две назначения бяха като специални пионери в Женева и Норидж (щата Ню Йорк). През август 1948 г. имахме привилегията да посетим 12–ия клас на Гилеад, след което бяхме изпратени в Неапол (Италия) заедно с друга мисионерска двойка — Карл и Джоан Риджуей. По онова време градът се опитваше да се съвземе след опустошенията от войната. Беше трудно да си намерим къща и затова за няколко месеца живяхме в малък двустаен апартамент.

Докато растях, чувах родителите си да говорят на неаполитански диалект, така че моят италиански — макар и с американски акцент — беше достатъчно разбираем. За Фърн беше трудно да научи езика. Но трябва да призная, че тя напредна бързо и след време дори говореше по–добре от мене.

В началото единствените хора в Неапол, които проявяваха интерес, бяха четирима членове на едно семейство. Те  продаваха контрабандни цигари. Всеки ден с Тереза, която е част от това семейство, се случваше нещо удивително. Сутрин, когато многото джобове на полата ѝ бяха натъпкани с цигари, тя изглеждаше дебела. Но вечер ставаше слаба като клечка. В духовно отношение истината напълно промени това семейство. Впоследствие 16 души от него станаха Свидетели. Сега в град Неапол има почти 3700 Свидетели.

Сблъскваме се с противопоставяне

След като бяхме в Неапол едва девет месеца, властите принудиха нас четиримата мисионери да напуснем града. Отидохме в Швейцария за един месец и се върнахме в Италия с туристическа виза. С Фърн бяхме назначени в Торино. В началото една жена ни даде стая под наем и използвахме нейната баня и кухня. Когато семейство Риджуей пристигна в Торино, наехме общ апартамент. След време пет мисионерски двойки живяха в него.

През 1955 г., когато властите ни накараха да напуснем Торино, вече беше положена основата за четири нови сбора. Имаше способни местни братя, които можеха да поемат нещата. Властите ни казаха: „Сигурни сме, че щом вие американците си тръгнете, всичко, което сте изградили, ще рухне.“ Но последвалото увеличение на броя на вестителите показа, че успехът на дейността ни зависи от Бога. Днес в Торино има повече от 4600 Свидетели и 56 сбора.

Забележителният град Флоренция

Следващото ни назначение беше Флоренция. Често бяхме чували за този град, тъй като там бяха назначени като мисионери сестра ми Кармела и съпругът ѝ Мерлин Хартцлер. Но представи си какво е да живееш там. Места като „Пиаца дела Синьориа“, „Понте Векио“, „Пиацале Микеланджело“ и „Палацио Пити“ превръщат Флоренция в забележителен град! Беше радостно да видим отклика на някои хора там спрямо добрата новина.

Изучавахме с едно семейство, в което родителите се покръстиха. Бащата обаче беше пушач. През 1973 г. „Стражева кула“ посочи, че пушенето е нечист навик, и подкани читателите си да откажат цигарите. По–големите деца молеха баща си да спре да пуши. Той казваше, че ще го  направи, но продължаваше да пуши. Една вечер жена му изпратила деветгодишните близнаци да си легнат, без да каже молитва с тях преди сън. По–късно се почувствала зле и влязла в стаята им. Те вече се били помолили сами. „За какво се молехте?“ — попитала тя. Децата отговорили, че са молели Йехова да помогне на баща им да не пуши повече. Тя извикала съпруга си с думите: „Ела да чуеш за какво се молят децата ти.“ Когато чул, той се просълзил и казал: „Вече никога няма да пуша!“ Той спази обещанието си и сега повече от 15 души от това семейство са Свидетели.

Служба в Африка

През 1959 г. се преместихме в Могадишу (Сомалия) с двама други мисионери — Артуро Леверис и брат ми Анджело. Когато пристигнахме там, политическата обстановка беше напрегната. Италианското правителство трябваше да помогне на Сомалия да стане независима под надзора на ООН, но изглежда положението се влошаваше. Някои италианци, с които изучавахме, напуснаха страната и не беше възможно да се сформира сбор.

През онзи период зоновият надзорник ми предложи да служа като негов помощник. Така започнахме да посещаваме съседните страни. Някои, с които изучавахме, постигнаха напредък, но трябваше да напуснат родните си места заради появилото се противопоставяне. Други останаха, въпреки че трябваше да понасят големи страдания. Тяхната любов към Йехова и онова, което преживяха, за да останат верни, още ни трогват до сълзи.

Топлината и влажността в Сомалия и Еритрея често бяха непоносими. А от някои пикантни местни ястия ни ставаше още по–горещо. Първия път, когато опитахме едно от тях в дома на една жена, с която изучавахме Библията, съпругата ми шеговито каза, че ушите ѝ са пламнали като червен светофар!

Когато Анджело и Артуро получиха друго назначение, останахме сами. Не ни беше лесно без хора, които да ни насърчават. Но тази ситуация ни помогна да се приближим до Йехова и да разчитаме на него по–пълно. Посещенията ни в страни, където дейността ни беше под забрана, наистина бяха източник на насърчение за нас.

В Сомалия имаше различни трудности. Тъй като нямахме хладилник, купувахме само толкова храна, колкото щяхме да изядем през деня, независимо дали това беше месо от акула чук или местни плодове, като например манго, папая, грейпфрут,  кокосови орехи и банани. Често трябваше да се борим с летящи насекоми. Понякога те кацаха по вратовете ни, докато водехме домашни библейски изучавания. Поне имахме малък мотор, така че не се налагаше да ходим пеша часове наред в изгарящата жега.

Отново в Италия

Благодарение на щедростта на наши приятели успяхме с един кораб за превоз на банани да се върнем в Италия, за да посетим международния конгрес в Торино през 1961 г. Научихме, че скоро ще получим ново назначение. През септември 1962 г. отново отидохме в Италия, където започнах да служа като окръжен надзорник. Купихме си малка кола, която използвахме пет години за пътуванията в два окръга.

След жегата в Африка сега трябваше да се справяме със студа. През първата зима, докато посещавахме един сбор в подножието на Алпите, спяхме в стая без отопление, над една плевня. Беше толкова студено, че си лягахме направо с палтата. Една нощ четири кокошки и две кучета умряха заради студа!

След време служех и като областен надзорник. В онези години обиколихме цяла Италия. Посетихме някои области, като Калабрия и Сицилия, много пъти. Насърчавахме младите да растат духовно и да напредват, за да бъдат подходящи за надзорници в сбора, пътуващи служители или доброволци в Бетел.

Научихме много от верни приятели, които служат на Йехова всеотдайно. Ценим техните качества, като лоялност към Йехова, щедрост, любов към братята и сестрите, готовност да се приспособяват и самопожертвувателен дух. Присъствахме на сватби, провеждани в Залите на Царството от Свидетели, които бяха законно признати за религиозни лица — нещо немислимо в Италия преди години. Вестителите вече не се събират в кухнята на някой Свидетел, нито седят на дъски, както правеха в Торино. Днес повечето сборове разполагат с хубави Зали на Царството, които носят чест на Йехова. Вече не провеждаме конгреси във второкласни театри, а в просторни конгресни зали. И е голяма радост да виждаме, че броят на вестителите надхвърля 243 000. Когато пристигнахме в Италия, имаше само 490 Свидетели.

Направихме правилния избор

Сблъсквахме се с различни трудности, включително носталгия и болести. На Фърн ѝ ставаше мъчно за дома всеки път  когато видеше морето. Тя претърпя и три сериозни операции. Веднъж, докато отиваше към едно библейско изучаване, един противник я нападна с вила, след което отново се наложи тя да влезе в болница.

Макар че понякога се борим с обезсърчение, ние ‘чакаме търпеливо Йехова’ в хармония с думите на Йеремия. (Плачът 3:24) Йехова е Богът на утехата. При един случай, когато се чувствахме потиснати, Фърн получи хубаво писмо от брат Нейтън Нор. Той писа, че понеже е роден близо до Витлеем (Пенсилвания), където Фърн започна пионерска служба, знае добре, че жените като нея от онази област са силни и упорити. Брат Нор беше прав. През годините получавахме насърчение по много начини и от много хора.

Въпреки трудностите се опитваме да запазим пламенността си в службата. След прекараните повече от 40 години в пътуваща служба получихме нова привилегия — да посещаваме и сформираме групи и сборове на езици, различни от италианския. Тези групи проповядват на хора от Бангладеш, Гана, Еритрея, Етиопия, Индия, Китай, Нигерия, Филипините, Шри Ланка и други страни. Цяла книга няма да е достатъчна, за да изброим чудесните начини, по които сме се убедили как силата на Божието Слово променя живота на онези, които са изпитали милостта на Йехова. (Мих. 7:18, 19)

Всеки ден молим Йехова да продължава да ни дава емоционалните и физическите сили, необходими за нашата служба. Радостта от Господаря е нашата сила. Тя кара очите ни да блестят и ни убеждава, че сме направили правилния избор в живота си, като решихме да разпространяваме библейската истина. (Еф. 3:7; Кол. 1:29)

[Таблица/Снимки на страници 27—29]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Моите родители в Рочестър (щата Ню Йорк)

1948 г.

В Саут Лансинг за 12–ия клас на Гилеад

1949 г.

С Фърн, преди да тръгнем за Италия

Капри (Италия)

1952 г.

В Торино и Неапол с други мисионери

1963 г.

Фърн с някои нейни изучаващи

Със съпругата ми днес