Въпроси на читатели

Защо Моисей се разгневил на синовете на Аарон, Елеазар и Итамар, след смъртта на братята им Надав и Авиуд, и как гневът му утихнал? (Лев. 10:16–20)

Скоро след установяването на свещеническата служба в светия шатър Йехова унищожил синовете на Аарон, Надав и Авиуд, тъй като му принесли непозволен принос. (Лев. 10:1, 2) Моисей наредил на другите синове на Аарон да не жалеят за умрелите си братя. Малко по–късно Моисей се разгневил на Елеазар и Итамар, защото не яли от козела, определен като принос за грях. (Лев. 9:3) Защо Моисей реагирал така?

Според законите, които Йехова бил дал на Моисей, свещеникът, който принасял приноса за грях, трябвало да изяде част от жертвата в двора на шатъра на събранието. По този начин той сякаш отговарял за греховете на онзи, който я давал. Но ако част от кръвта на животното бъдела внесена в Святото място, първото отделение на светилището, жертвата не бивало да се яде. Вместо това тя трябвало да бъде изгорена. (Лев. 6:24–26, 30)

Изглежда, че след трагичните събития в този ден Моисей сметнал за необходимо да се увери, че всички заповеди на Йехова са били следвани. Когато разбрал, че козелът, който представлявал приноса за грях, бил изгорен, Моисей, изпълнен с негодувание, попитал Елеазар и Итамар защо не били яли от него, както било наредено, понеже кръвта на козела не била представена пред Йехова в Святото място. (Лев. 10:17, 18)

На въпроса на Моисей отговорил Аарон, тъй като живите свещеници очевидно постъпили така с негово одобрение. Имайки предвид случилото се с двама от синовете му, Аарон може да се е чудел дали изобщо някой от свещениците можел с чиста съвест да яде от приноса за грях в този ден. Вероятно той смятал, че ако направят подобно нещо, това нямало да бъде угодно на Йехова, макар и да нямали вина за греха, извършен от Надав и Авиуд. (Лев. 10:19)

Аарон дори може би разсъждавал, че когато в този ден за първи път извършвали своите свещенически задължения, членовете на неговото семейство трябвало да се постараят да изпълнят волята на Йехова и в най–малките подробности. Името на Йехова обаче било осквернено от Надав и Авиуд и Божият гняв пламнал срещу тях. Затова Аарон може да е мислел, че членовете на свещеническия род, сред които бил извършен подобен грях, не бивало да ядат от святата жертва.

Изглежда Моисей приел отговора на брат си, тъй като повествованието завършва с думите: „Като чу това, Моисей беше удовлетворен.“ (Лев. 10:20) Явно Йехова също бил удовлетворен от отговора на Аарон.