„Послушанието е по–добро от жертвите“

ПЪРВИЯТ цар на древния Израил бил Саул. Макар и избран от истинския Бог, в крайна сметка той станал непослушен.

Какви грешки допуснал Саул? Можел ли да ги избегне? Какво бихме могли да научим от неговия пример?

Йехова разкрива кого е избрал за цар

Преди Саул да стане цар, пророк Самуил служел като Божи представител в Израил. Самуил вече бил стар, а синовете му не били верни на Йехова. Освен това народът бил под заплахата на вражески нападения. Когато старейшините на Израил поискали Самуил да постави цар над тях, който да ги съди и да ги предвожда в битка, Йехова наредил на пророка да помаже Саул за водач и казал: „Той ще спаси народа ми от ръцете на филистимците.“ (1 Царе 8:4–7, 20; 9:16)

Саул бил „млад и красив“. Неговата външност обаче не била единствената му добра страна. Той бил и смирен. Например Саул попитал Самуил: „Нима аз не съм от племето на Вениамин, най–малкото от всички племена на Израил, и нима моето семейство не е най–незначителното от всички семейства в племето на Вениамин? Тогава защо ми казваш всичко това?“ Саул имал скромно мнение за себе си и за своето семейство, макар че баща му Кис бил „много богат“. (1 Царе 9:1, 2, 21)

Забележителна е също и реакцията на Саул, когато Самуил обявил публично кого Йехова е избрал за цар на Израил. В началото Самуил помазал Саул насаме и му казал: „Направи каквото е по силите ти, защото истинският Бог е с тебе.“ После пророкът свикал народа и съобщил пред всички, че Йехова е избрал Саул. Когато направил това обаче, него го нямало. Тъй като се срамувал, Саул се бил скрил. След като Йехова посочил къде е той, Саул бил провъзгласен за цар. (1 Царе 10:7, 20–24)

На бойното поле

Много скоро Саул опровергал съмненията на онези, които поставяли под въпрос неговите качества. Когато амонците нападнали един израилски град, ‘Божият дух започнал да действа върху него’. Той уверено свикал израилските воини, организирал ги и ги повел към победа. Но Саул отдал славата на Йехова, като казал: „Днес Йехова донесе спасение на Израил!“ (1 Царе 11:1–13)

 Саул притежавал хубави качества и Бог го благославял. Той също така признавал силата на Йехова. Но продължителният успех на израилтяните и на техния цар зависел от един много важен фактор. Самуил се обърнал към израилтяните с думите: „Ако се боите от Йехова, ако му служите, ако слушате неговия глас и ако не се бунтувате против заповедите на Йехова, тогава и вие, и царят, който ще владее над вас, ще покажете, че относно всичко следвате Йехова, вашият Бог.“ В какво можели да бъдат уверени израилтяните, ако останели верни на Бога? Самуил казал: „Заради великото си име Йехова няма да изостави своя народ, понеже Йехова е решил да ви направи свой народ.“ (1 Царе 12:14, 22)

Послушанието било най–важният фактор за спечелването на Божието одобрение и все още е така. Когато служителите на Йехова спазват неговите заповеди, той ги благославя. Но какво става, ако те не му се подчиняват?

„Ти постъпи глупаво!“

Следващите действия на Саул срещу филистимците предизвикали остра реакция от тяхна страна. Против Саул тръгнали воини, които били „многобройни като песъчинките на морския бряг“. В Библията се казва: „Когато видяха, че са в опасност, тъй като враговете им силно ги притискаха, израилтяните се скриха в пещерите, в кухините, в пукнатините на скалите, в подземните дупки и в ямите за вода.“ (1 Царе 13:5, 6) Какво щял да направи Саул?

Самуил бил казал на Саул да се срещнат в Галгал, където пророкът щял да принесе жертви. Саул чакал, но Самуил не идвал и израилската войска започнала да се разотива. Затова Саул решил да принесе жертвите сам. Но веднага щом направил това, Самуил дошъл. След като разбрал какво бил направил царят, Самуил му казал: „Ти постъпи глупаво! Не спази заповедта на Йехова, твоят Бог, която той ти даде. Ако я беше спазил, Йехова щеше да утвърди царството ти над Израил до безпределни времена. Сега обаче твоето царство няма да остане дълго. Йехова ще намери мъж, угоден на сърцето му, и Йехова ще го постави за водач на своя народ, защото ти не спази онова, което ти заповяда Йехова.“ (1 Царе 10:8; 13:8, 13, 14)

Саул показал липса на вяра, когато самонадеяно решил да не се подчини на Божията заповед да изчака Самуил да принесе жертвите. Само колко различно постъпил Саул в сравнение с Гедеон, един от предишните предводители на израилската войска! Йехова наредил на Гедеон да намали воините си от 32 000 на 300 души и той се подчинил. Гедеон постъпил така, защото проявявал вяра в Йехова. С Божията помощ той победил 135 000 нашественици. (Съд. 7:1–7, 17–22; 8:10) Йехова щял да помогне и на Саул. Но поради неговото непослушание, филистимците ограбили Израил. (1 Царе 13:17, 18)

Какви решения вземаме ние, когато се сблъскаме с трудности? Хората, които не проявяват вяра, може да смятат, че е по–добре да пренебрегнем Божиите принципи. В отсъствието на Самуил е възможно Саул да е мислел, че онова, което прави, е разумно. Но за онези, които са решени да бъдат угодни на Бога, следването на библейските принципи, които могат да повлияят при вземането на решенията, е единственият правилен начин на постъпване.

Йехова отхвърля Саул

По време на един военен поход срещу амаликитците Саул допуснал и друга сериозна грешка. Бог ги бил осъдил, поради това че нападнали без причина израилтяните скоро след излизането им от Египет. (Из. 17:8; Втор. 25:17, 18) Нещо повече, амаликитците заедно с други вражески войски отново нападнали избрания от Бога народ в дните на съдиите. (Съд.  3:12, 13; 6:1–3, 33) Затова Йехова потърсил сметка от амаликитците и наредил на Саул да изпълни присъдата му над тях. (1 Царе 15:1–3)

Вместо да се подчини на заповедта на Йехова напълно да унищожи враждебно настроените амаликитци и техните притежания, Саул пленил царя им и пощадил най–добрите им животни. Какво се случило, когато Самуил попитал Саул защо е постъпил така? Саул се опитал да прехвърли вината върху другите, като казал: „Хората пощадиха най–добрите овце, кози и говеда, за да ги принесат в жертва на Йехова.“ Независимо дали наистина възнамерявал да принесе животните в жертва, или не, Саул проявил непослушание. Той вече не бил „малък в собствените си очи“. Затова Божият пророк ясно заявил, че Саул не бил послушен на Бога. Самуил казал: „Нима за Йехова приносите за изгаряне и другите жертви са толкова приятни, колкото послушанието спрямо гласа на Йехова? Виж, послушанието е по–добро от жертвите ... Понеже ти отхвърли словото на Йехова, то и той те отхвърля и няма да бъдеш вече цар!“ (1 Царе 15:15, 17, 22, 23)

Когато Йехова оттеглил светия дух и благословията си от Саул, тогава „зъл дух“ започнал да влияе върху него. Първият израилски цар станал подозрителен и започнал да завижда на Давид, мъж, който Йехова след време щял да направи цар. Неведнъж Саул се опитвал да убие Давид. Според Библията, като видял, че „Йехова е с Давид“, той ‘до края на живота си бил негов враг’. Саул го преследвал и дори наредил да бъдат избити 85 свещеници и други хора. Не е чудно, че Йехова го изоставил. (1 Царе 16:14; 18:11, 25, 28, 29; 19:10, 11; 20:32, 33; 22:16–19)

Когато филистимците отново нападнали Израил, Саул започнал да се занимава със спиритизъм, напразно търсейки помощ. На следващия ден той бил тежко ранен в битка и се самоубил. (1 Царе 28:4–8; 31:3, 4) Относно непослушанието на първия израилски цар в Библията се казва: „Саул умря поради своята невярност, защото прояви невярност спрямо Йехова, като не изпълни словото на Йехова и като потърси съвет от една жена, която вика духове, а не потърси съвет от Йехова.“ (1 Лет. 10:13, 14)

Лошият пример на Саул ясно показва, че послушанието спрямо Йехова е по–добро от жертвите, които бихме могли да му принесем. Апостол Йоан писал: „Именно това означава любовта към Бога — да спазваме неговите заповеди, а заповедите му не са тежки.“ (1 Йоан 5:3) Нека никога не пренебрегваме тази основна истина: Трайното приятелство с Бога зависи от нашето послушание спрямо него.

[Снимка на страница 21]

В началото Саул бил смирен

[Снимка на страница 23]

Защо Самуил казал на Саул, че „послушанието е по–добро от жертвите“?