Дълга правна битка завършва с победа!

ВСИЧКО започна през 1995 г. и продължи 15 години. През цялото това време истинските християни в Русия бяха подложени на атака от страна на противниците на религиозната свобода. Тяхната цел беше Свидетелите на Йехова да бъдат забранени както в Москва, така и в други области. За Йехова обаче това беше подходящ случай да възнагради нашите лоялни братя и сестри в Русия с правна победа. Но какво доведе до правната битка?

НАЙ–НАКРАЯ СВОБОДА!

В началото на 90–те години на миналия век нашите братя в Русия получиха отново религиозната свобода, която бяха изгубили през 1917 г. През 1991 г. те бяха регистрирани като официална религия от правителството на Съветския съюз. След разпадането на Съветския съюз Свидетелите на Йехова получиха регистрация от Руската федерация. Нещо повече, Свидетелите, които бяха преследвани заради религията си десетилетия по–рано, бяха официално признати от държавата като жертви на политическия режим. През 1993 г. Главното управление на Министерството на правосъдието за Москва даде на Религиозната общност на Свидетелите на Йехова в Москва статут на юридическо лице. Същата година влезе в сила новата руска конституция, която гарантира свобода на религията. Не е изненадващо, че един брат възкликна: „Дори не сме си мечтали за такава свобода!“ После той добави: „Чакахме това цели 50 години!“

Братята и сестрите в Русия се възползваха от това „благоприятно време“ и пламенно участваха в проповедната дейност, в резултат на което мнозина приеха истината. (2 Тим. 4:2) „Хората проявяваха голям интерес към религията“, каза една жена. Не след дълго броят на вестителите, пионерите и сборовете нарасна, като от 1990 до 1995 г. броят на Свидетелите в Москва скочи от 300 на 5000 души. Но колкото повече ставаха служителите на Йехова в Москва, толкова повече се дразнеха противниците на религиозната свобода. В средата на 90–те години на миналия век те започнаха правна битка срещу Свидетелите. Тя премина през четири продължителни етапа, докато не достигна своя край.

ЗАПОЧВАТ РАЗСЛЕДВАНИЯ ЗА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ

Първият етап от битката започна през юни 1995 г. Една московска организация, тясно свързана с Руската православна църква, подаде тъжба, в която обвини нашите братя в престъпна дейност. Тази организация твърдеше, че защитава интересите на членове на семейства, чиито брачни партньори или деца са станали Свидетели. През юни 1996 г. следователите започнаха да търсят доказателства за извършено престъпление, но не откриха нищо. Тогава същата организация подаде втора тъжба, с която отново обвини братята в престъпна дейност. Следователите направиха друго разследване, но всички обвинения се оказаха неверни. Въпреки това противниците внесоха трета тъжба със същите обвинения. За пореден път Свидетелите на Йехова в Москва бяха разследвани, а прокурорът стигна до същото заключение — няма основания за започването на наказателно дело. След това противниците подадоха същата тъжба за четвърти път, но и тогава прокурорът не намери никакви доказателства.  Парадоксът беше, че същата организация поиска друго разследване. Накрая, на 13 април 1998 г., новият следовател приключи случая.

„Но тогава стана нещо странно“, каза един от адвокатите. Въпреки че представителят на прокуратурата, провел петото разследване, призна, че липсват доказателства за извършено престъпление, все пак препоръча предявяването на граждански иск срещу нашите братя. Тя твърдеше, че Общността на Свидетелите на Йехова в Москва нарушава националните и международните закони. Прокурорът на Северния административен окръг на Москва се съгласи да предяви граждански иск. * На 29 септември 1998 г. Головинският районен съд в Москва започна да разглежда делото, с което се сложи началото на втория етап от битката.

БИБЛИЯТА В СЪДА

В препълнената съдебна зала в северна Москва прокурорът Татяна Кондратиева започна атаката, като се позова на един федерален закон, приет през 1997 г., според който традиционни религии са православното християнство, ислямът, юдаизмът и будизмът. * Същият този закон възпрепятства други религии да получат законна регистрация и дава право на съда да забрани религиите, които подклаждат омраза. Основавайки се на този закон, прокурорът твърдеше, че Свидетелите на Йехова подклаждат омраза сред хората и разрушават семействата, поради което трябва да бъдат забранени.

Адвокатът, който защитаваше нашите братя, попита: „Кои хора от сбора в Москва нарушават закона?“ Прокурорът не можа да посочи нито едно име. Но въпреки това тя твърдеше, че литературата на Свидетелите на Йехова подбужда към религиозна нетърпимост. В доказателство прочете извадки от „Стражева кула“ и „Пробудете се!“, както и от други издания. (Виж по–горе.) Когато ѝ беше зададен въпросът как тези издания подтикват към враждебност, тя отговори: „Свидетелите на Йехова учат другите, че те са истинската религия.“

Един от адвокатите, който е наш брат, подаде по една Библия на съдията и прокурора и прочете Ефесяни 4:5, където се казва: „Един Господар, една вяра, едно покръстване.“ Не след дълго съдията, прокурорът и адвокатът — всеки с Библия в ръка — обсъждаха стихове като Йоан 17:18 и Яков 1:27. Съдията попита: „Дали тези стихове подбуждат към религиозна нетърпимост?“ Прокурорът каза, че тя не може да се изказва по въпроси от Библията, тъй като не е запозната с нея. Тогава адвокатът показа издания на Руската православна църква, които остро критикуват Свидетелите на Йехова, и попита: „Тези публикации нарушават ли закона?“ А прокурорът отговори: „Не съм вещ по църковни въпроси.“

ДОВОДИТЕ НА ПРОКУРАТУРАТА ГУБЯТ СИЛА

В обвинението си срещу Свидетелите, че разрушават семействата, прокурорът  изтъкна, че не празнуват празници като Коледа. След това обаче призна, че законите на Русия не задължават гражданите да празнуват Коледа. Всички руснаци, включително и Свидетелите на Йехова, имат право на избор. Прокурорът също твърдеше, че нашата организация ‘лишава децата от почивка и радостни моменти’. Но в същото време тя призна, че никога не е разговаряла с младежи, израснали в семейства на Свидетели. Когато адвокатът я попита дали е посещавала събрания на Свидетелите на Йехова, тя отговори: „Не беше нужно.“

Прокуратурата призова като свидетел един професор по психиатрия. Той каза, че четенето на нашата литература води до психични увреждания. Нашият адвокат посочи, че писменото становище на професора до съда е същото като един документ, изготвен от Московската патриаршия. Тогава професорът призна, че някои части съвпадат дума по дума, защото е преписал голяма част от информацията именно от този документ. Освен това се разбра, че той никога не е лекувал Свидетели на Йехова. От друга страна, един друг професор по психиатрия даде показания, според които е разговарял с повече от 100 Свидетели в Москва. Той установил, че те са психично здрави и дори, откакто са Свидетели, са станали по–толерантни спрямо други религии.

ПОБЕДА, НО НЕ ОКОНЧАТЕЛНА

На 12 март 1999 г. съдията назначи петима експерти да анализират изданията на Свидетелите на Йехова и отложи делото. Но Министерството на правосъдието на Руската федерация вече беше разпоредило екип от експерти да проучи нашата литература. На 15 април 1999 г. този екип съобщи, че нашите издания не са опасни. Затова на 29 април 1999 г. Министерството на правосъдието поднови регистрацията на Свидетелите на Йехова в страната. Въпреки че разполагаше с положителните резултати от това скорошно проучване,  съдът в Москва настояваше нов екип да проучи нашата литература. Само колко странна ситуация! Свидетелите на Йехова бяха признати от Министерството на правосъдието на Русия като религия, спазваща закона, а в същото време бяха разследвани от Главното управление на Министерството на правосъдието за Москва по обвинения, че нарушават закона.

Изминаха около две години, преди процесът да бъде възобновен. На 23 февруари 2001 г. съдия Елена Прохоричева съобщи решението си. След като разгледа заключенията на назначения от нея екип, тя заяви: „Няма основания дейността на религиозната общност на Свидетелите на Йехова в Москва да бъде забранена.“ Най–накрая беше доказано по правен път, че нашите братя са невинни по всички обвинения, повдигнати срещу тях! Въпреки това прокурорът обжалва решението в Московския градски съд. Три месеца по–късно, на 30 май 2001 г., този съд отмени решението на съдия Прохоричева. Той разпореди делото да бъде преразгледано със същия прокурор, но с друг съдия. Така започна третият етап.

ПОРАЖЕНИЕ, НО НЕ ОКОНЧАТЕЛНО

На 30 октомври 2001 г. съдия Вера Дубинская започна преразглеждането на делото. * Прокурор Кондратиева отново изложи обвинението, че Свидетелите на Йехова подклаждат омраза. Освен това тя добави, че правителството трябва да забрани общността на Свидетелите на Йехова, за да защити техните права в Москва! В отговор на това абсурдно твърдение десетте хиляди Свидетели в Москва веднага изпратиха до съда петиция, подписана от тях, с която искаха да се отхвърли предложението на прокурора за „защита“.

Прокурорът каза, че няма нужда да дава доказателства за извършено престъпление от страна на Свидетелите, тъй като делото се води относно тяхната литература и вярвания, а не относно дейността им. Тя съобщи, че ще призове за свидетел един говорител на Руската православна църква. Така стана съвсем ясно, че духовенството стои зад искането за забрана на Свидетелите. На 22 май 2003 г. за пореден път беше разпоредено екип от експерти да проучи изданията на Свидетелите на Йехова.

На 17 февруари 2004 г. процесът продължи с разглеждането на резултатите от това проучване. Експертите установиха, че нашите издания насърчават читателите да „ценят семействата си и да уважават брачната институция“ и че „няма основания“ за твърдението, че нашата литература подклажда омраза. С това се съгласиха и други учени. Например, когато един професор по история на религията беше попитан „Защо Свидетелите на Йехова проповядват?“, той отговори: „Проповядването е изискване за всеки християнин. Това се вижда от записаното в евангелията и от задачата, която Христос дал на своите ученици — да отиват при хората и да проповядват навсякъде.“ Въпреки това на 26 март 2004 г. съдията забрани дейността на Свидетелите на Йехова в Москва. На 16 юни 2004 г. Московският градски съд потвърди решението. * Във връзка с това един дългогодишен Свидетел каза: „По време на Съветския съюз руснакът трябваше да е атеист. Днес той трябва да е православен.“

Как реагираха братята на забраната? Те постъпиха като Неемия — служителят на Йехова от древността. По негово време враговете на Божия народ се противопоставяли на възстановяването на  стените на Йерусалим, но Неемия и верните юдеи не позволили на нищо да отвлече вниманието им. Вместо това ‘продължили да градят стената и работили от сърце’. (Неем. 4:1–6) По подобен начин нашите братя в Москва не позволиха на противниците да им попречат да проповядват добрата новина. (1 Пет. 4:12, 16) Те бяха уверени в подкрепата на Йехова и бяха подготвени за четвъртия етап от тази дълга правна битка.

ВРАЖДЕБНОСТТА СЕ ЗАСИЛВА

На 25 август 2004 г. нашите братя се обърнаха с петиция към Владимир Путин, тогавашният президент на Русия. Тя се състоеше от 76 тома и съдържаше над 315 000 подписа, като братята изразиха в нея притеснението си относно наложената им забрана. В същото време духовенството на Руската православна църква разкри истинското си лице. Говорител на Московската патриаршия заяви: „Ние сме твърдо против дейността на Свидетелите на Йехова.“ А един виден представител на мюсюлманството каза, че решението за забраната е „изключително важно и положително събитие“.

Нищо чудно, че някои хора в Русия повярваха на лъжливите обвинения срещу Свидетелите и започнаха да ги нападат. Например, когато участвали в проповедната служба, някои от нашите братя в Москва били удряни и ритани. Един разгневен мъж изгонил наша сестра от сградата и я ритнал толкова силно в гърба, че тя паднала и си ударила главата. Тя потърсила медицинска помощ, но от полицията не предприели никакви действия срещу нападателя. При друг случай полицаи арестували някои Свидетели, взели им отпечатъци, снимали ги и ги държали в ареста едно денонощие. Управители на зали в Москва били заплашени с уволнение, ако продължат да дават на Свидетелите зали под наем. Не след дълго много сборове не можеха да използват наети помещения за събрания. Четирийсет сбора  бяха принудени да се събират в един комплекс от четири Зали на Царството. Един от сборовете трябваше да провежда Публичното събрание в седем и половина сутринта. „За да посещават събранието, вестителите трябваше да стават в пет часа сутринта. Но те бяха готови да правят това повече от година“, каза един пътуващ надзорник.

„ЗА СВИДЕТЕЛСТВО“

За да се покаже, че забраната е незаконна, през декември 2004 г. нашите адвокати се обърнаха към Европейския съд за правата на човека. (Виж блока „Защо едно решение, взето в Русия, се разглежда във Франция“ на 6 страница.) Шест години по–късно, на 10 юни 2010 г., Съдът взе единодушно решение в полза на Свидетелите на Йехова! * Съдът разгледа всички обвинения, повдигнати срещу нас, и ги сметна за напълно неоснователни. Освен това съобщи, че Русия трябва „да сложи край на нарушението, установено от съда, и да поправи, доколкото е възможно, нанесените щети“. (Виж блока „Решението на Съда“ на 8 страница.)

Ясно изложените заключения на Съда как Европейската конвенция за правата на човека защитава дейността на Свидетелите на Йехова са задължителни не само за Русия, но и за останалите 46 държави членки на Съвета на Европа. Нещо повече, поради задълбочения и подробен анализ на закона и фактите при вземането на това решение, то ще бъде четено с интерес от юристи, съдии, законодатели и защитници на правата на човека по целия свят. Вземайки това решение, Съдът се позова не само на осем свои предишни решения в полза на Свидетелите на Йехова, но и на девет наши победи пред висшите съдилища на Аржентина, Канада, Япония, Русия, ЮАР, Испания, Великобритания и САЩ. Съдът направи също ясно опровержение на обвиненията, повдигнати от прокурора в Москва, което световната общност на Свидетелите на Йехова може да използва, за да защитава своята вяра и дейност.

Исус казал на последователите си: „Ще бъдете водени пред управители и царе заради мене, за свидетелство както на тях, така и на другите народи.“ (Мат. 10:18) Правната битка, която нашите братя водеха през последните 15 години, им даде възможност да известяват името на Йехова в Москва и в други области както никога досега. Гласността, която Свидетелите получиха при многобройните разследвания, съдебни дела, както и чрез решението на международния съд, беше „за свидетелство“ и допринесе за „напредъка на добрата новина“. (Флп. 1:12) Днес, когато Свидетелите на Йехова в Москва участват в проповедната дейност, мнозина ги питат: „Но вас не ви ли забраниха?“ Братята използват тази възможност, за да обяснят какви са нашите вярвания. Наистина, никой противник няма силата да ни спре да проповядваме добрата новина за Царството! Молим се на Йехова да продължи да благославя и подкрепя нашите смели братя и сестри в Русия.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 6]

Защо едно решение, взето в Русия, се разглежда във Франция

На 28 февруари 1996 г. Русия подписа Европейската конвенция за правата на човека. (На 5 май 1998 г. Русия ратифицира конвенцията.) По този начин руското правителство гарантира на своите поданици следното:

„Всеки има право на свобода на ... религията; това право включва свободата да променя своята религия ... и да изповядва своята религия ... публично или частно.“ (член 9)

„Всеки има право на свобода на изразяване на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация.“ (член 10)

„Всеки има право на свобода на мирни събирания.“ (член 11)

Всяко лице и организация, които са жертва на нарушение на Конвенцията и са изчерпали всички вътрешни средства за правна защита, могат да отнесат своя случай до Европейския съд по правата на човека в Страсбург (Франция). (Виж снимката.) Той е съставен от 47 съдии, колкото са и страните, които са подписали Европейската конвенция за правата на човека. Решенията на Съда са задължителни. Страните, подписали Конвенцията, трябва да ги спазват.

[Блок на страница 8]

Решението на Съда

Тук са поместени накратко три откъса от решението на Съда.

Според едно от обвиненията Свидетелите на Йехова разрушават семействата. Решението на Съда обаче беше следното:

„Източникът на конфликта е противопоставянето и нежеланието на нерелигиозните членове на семейството да приемат и уважават свободата, която има техният религиозен роднина да изповядва своята религия.“ (абз. 111)

Съдът не намери доказателства в подкрепа на обвинението, че Свидетелите „контролират съзнанието“ на другите, и заяви:

„Според Съда е важно да се отбележи, че [руските] съдилища не посочват нито едно име на човек, чието право на свобода на съзнанието е било нарушено посредством такива методи.“ (абз. 129)

Според друго обвинение Свидетелите на Йехова вредят на здравето на своите членове, като не приемат кръвопреливане. Съдът обаче реши следното:

„Свободата да приемеш или да откажеш конкретно лечение или да избереш алтернативен метод на лечение е от основно значение за принципите на самоопределение и лична автономия. Всеки дееспособен пълнолетен пациент има свободата да реши, например, дали ще приеме операция, дадено лечение или, по същата логика, кръвопреливане.“ (абз. 136)