Какво представлява Божията почивка?
Какво представлява Божията почивка?
„За Божия народ остава съботна почивка.“ (ЕВР. 4:9)
1, 2. До какъв извод стигаме от записаното в Битие 2:3, и какви въпроси възникват?
ПЪРВАТА глава на книгата Битие ни разкрива как Бог създал земята, за да бъде населявана от хората. Това станало в рамките на шест дни, които не били буквални дни от 24 часа. Краят на всеки от тези периоди е отбелязан с думите: „И беше вечер, и беше утро.“ (Бит. 1:5, 8, 13, 19, 23, 31) А относно седмия ден Библията казва: „Бог благослови седмия ден и го освети, защото на този ден започна да си почива от всичките си дела.“ (Бит. 2:3)
2 Обърни внимание на думите „започна да си почива“. От тях можем да стигнем до извода, че седмият ден — Божият ден за почивка — все още продължавал през 1513 г. пр.н.е., когато Моисей писал книгата Битие. Дали Божията почивка продължава и днес? Ако е така, можем ли да бъдем допуснати в нея? Отговорите на тези въпроси са изключително важни за нас.
Дали Йехова още „си почива“?
3. Как думите на Исус в Йоан 5:16, 17 показват, че седмият ден все още продължавал и през първи век?
3 Има две причини, които ни карат да смятаме, че седмият ден все още продължавал и през първи век. Най–напред нека разгледаме какво казал Исус на своите противници. Те го упрекнали, че лекува болни в съботен ден, тъй като гледали на това като на работа. Той им отвърнал: „Моят Баща работи досега, и аз също работя.“ (Йоан 5:16, 17) Какво имал предвид Исус? Отговаряйки „Моят Баща работи“, Исус все едно казал на противниците си: „Моят Баща и аз сме заети с една и съща работа. Щом моят Баща работи по време на съботата, продължаваща хилядолетия, тогава и аз мога да работя, дори и в събота.“ Така Исус показал, че по негово време седмият ден, или Божият ден за почивка, не бил приключил — Бог продължавал да работи, за да изпълни намерението си за хората и земята. *
4. Каква допълнителна причина ни дава Павел да смятаме, че седмият ден продължавал и по негово време?
4 Втората причина, поради която можем да смятаме, че седмият ден все още продължавал през първи век, се крие в думите на апостол Павел. Цитирайки Битие 2:2 във връзка с Божията почивка, той писал: „Ние, които проявяваме вяра, сме допуснати в тази почивка.“ (Евр. 4:3, 4, 6, 9) Следователно седмият ден продължавал и по времето на Павел. Но колко още щял да продължи?
5. Каква била целта на седмия ден, и кога Божието намерение за земята ще бъде изпълнено окончателно?
5 За да отговорим на този въпрос, трябва да имаме предвид целта на седмия ден. В Битие 2:3 се казва: „Бог благослови седмия ден и го освети.“ Йехова ‘осветил’ този ден, тоест отделил го, за да изпълни докрай своето намерение. Бог иска земята да бъде населена от послушни мъже и жени, които се грижат за нея. (Бит. 1:28) Именно за осъществяването на това намерение Йехова Бог и Исус Христос, който е „Господар на съботата“, ‘работят досега’. (Мат. 12:8) Денят на Божията почивка ще продължи, докато намерението на Бога за земята не бъде окончателно изпълнено. Това ще стане в края на Хилядолетното управление на Христос.
Не следвайте „същия пример на непослушание“
6. Кои примери служат като предупреждение за нас, и какво научаваме от тях?
6 Бог ясно обяснил своето намерение на Адам и Ева, но те постъпили противно на него. Адам и Ева обаче не били единствените хора, които проявили непослушание. Милиони други постъпили като тях. Дори Божият избран народ, Израил, последвал техния лош пример. Затова Павел предупредил християните през първи век, че е възможно някои от тях да паднат в същия капан като древните израилтяни. Той писал: „Затова нека правим всичко, което е по силите ни, за да бъдем допуснати в тази почивка, да не би някой да падне, като последва същия пример на непослушание.“ (Евр. 4:11) Обърни внимание, че Павел прави връзка между това да си непослушен и това да не бъдеш допуснат в Божията почивка. Какъв е изводът за нас? Ако постъпваме в разрез с Божието намерение, не рискуваме ли да не бъдем допуснати в Божията почивка? Със сигурност отговорът на този въпрос е от голямо значение за нас и ще го обсъдим по–късно. Но сега нека разгледаме лошия пример на израилтяните и защо те не били допуснати в Божията почивка.
„Няма да ги допусна в своята почивка“
7. Защо Йехова освободил израилтяните от робството в Египет, и какво се очаквало от тях?
7 През 1513 г. пр.н.е. Йехова разкрил намерението си относно израилтяните на своя служител Моисей, казвайки: „Идвам да ги избавя от ръцете на египтяните, да ги отведа от тази земя [Египет] и да ги заведа в добра и просторна земя — земя, в която текат мляко и мед.“ (Из. 3:8) Точно както бил обещал на техния прародител Авраам, Йехова искал да избави израилтяните „от ръцете на египтяните“, за да ги направи свой народ. (Бит. 22:17) Бог им дал кодекс от закони, който да им помогне да се радват на мирни взаимоотношения с него. (Иса. 48:17, 18) Той казал на израилтяните: „Ако внимателно слушате гласа ми и спазвате договора ми [изложен в Закона], тогава ще бъдете мое най–скъпоценно притежание измежду всички други народи, защото цялата земя ми принадлежи.“ (Из. 19:5, 6) Следователно ако израилтяните слушали гласа на Бога, щели да се радват на специални взаимоотношения с него.
8. На какъв живот можели да се радват израилтяните, ако били послушни на Бога?
8 Помисли само какъв можел да бъде животът на израилтяните, ако слушали гласа на Бога! Йехова щял да благослови нивите им, лозята им и стадата им. Той също щял да ги защитава от враговете им. (Прочети 3 Царе 10:23–27.) По–късно Месията щял да има възможността да живее сред свободен, а не подчинен на Римската империя народ. Израил щял да служи като добър пример на околните народи, доказвайки, че послушанието спрямо истинския Бог носи духовни и материални благословии.
9, 10. (а) Какво показали израилтяните с желанието си да се върнат в Египет? (б) Как завръщането на израилтяните в Египет щяло да засегне поклонението им към Бога?
9 Каква възможност имал Израил — да постъпва в съгласие с намерението на Йехова! В резултат на това щели да бъдат благословени както самите израилтяни, така и всички народи на земята. (Бит. 22:18) Но като цяло това бунтовно поколение не ценяло честта да бъде народ, управляван от Бога. Израилтяните дори поискали да се върнат в Египет. (Прочети Числа 14:2–4.) Ако направели това, те нямало да подкрепят Божието намерение и да бъдат пример за другите народи. Освен това като роби, нямало да могат да изпълняват Моисеевия закон и да получат прошка от Йехова за греховете си. Те разсъждавали толкова егоистично и ограничено. Не е изненадващо, че Йехова казал за тях: „Отвратих се от това поколение и казах: ‘Сърцата им постоянно се отклоняват от мене и не познават пътищата ми.’ Затова се заклех в гнева си: ‘Няма да ги допусна в своята почивка.’“ (Евр. 3:10, 11; Пс. 95:10, 11)
10 Желанието на израилтяните да се върнат в Египет показало, че те предпочитали праза, лука и чесъна, които имали в Египет, пред духовните благословии, които били получили. (Чис. 11:5) Подобно на неблагодарния Исав тези бунтовници били готови да се откажат от скъпоценното си духовно наследство заради едно вкусно ястие. (Бит. 25:30–32; Евр. 12:16)
11. Как невярното поведение на израилтяните в дните на Моисей повлияло на Божието намерение?
11 Въпреки невярното поведение на поколението израилтяни, които излезли от Египет, Йехова продължил търпеливо ‘да работи’ за изпълнението на своето намерение, като насочил вниманието си към следващото поколение. Тези хора били по–послушни на Бога от бащите си. Подчинявайки се на заповедта на Йехова, те влезли в Обетованата земя и започнали да я завладяват. В Исус Навиев 24:31 четем: „Израил служеше на Йехова през всичките дни на Исус и през всичките дни на онези, които служеха като старейшини и след смъртта на Исус и които знаеха за всичките дела, извършени от Йехова за Израил.“
12. Откъде знаем, че е възможно да бъдем допуснати в Божията почивка днес?
12 Постепенно обаче това послушно поколение измряло и било заменено от друго, което ‘не познавало Йехова, нито делата, които той бил извършил за Израил’. Така ‘синовете на Израил започнали да вършат зло в очите на Йехова и да служат на Вааловци’. (Съд. 2:10, 11) Обетованата земя не се оказала „място за почивка“ за тях. Тъй като не били послушни, те не се радвали на траен мир с Бога. Относно тези израилтяни Павел писал: „Ако Исус Навиев ги беше завел в място за почивка, след това Бог нямаше да говори за друг ден.“ После добавил: „Следователно за Божия народ остава съботна почивка.“ (Евр. 4:8, 9) „Божият народ“, за който говорел Павел, били християните. Дали това означава, че християните могат да бъдат допуснати в Божията почивка? Със сигурност да! Това е вярно както за християните от еврейски произход, така и за християните от нееврейски произход.
Някои не били допуснати в Божията почивка
13, 14. Каква била връзката между спазването на Моисеевия закон и допускането в Божията почивка (а) в дните на Моисей и (б) през първи век?
13 Когато писал на християните от еврейски произход, Павел изразил притеснението си, че някои от тях постъпвали против намерението на Бога. (Прочети Евреи 4:1.) В какъв смисъл? Те продължавали да спазват някои от заповедите в Моисеевия закон. В течение на 1500 години всеки израилтянин, който искал да живее според Божието намерение, трябвало да се придържа към Закона. Но със смъртта на Исус Законът бил премахнат. Някои християни не искали да признаят това и продължили да спазват отделни части от него. *
14 Павел обяснил на християните, които упорито спазвали Закона, че позицията на Исус като първосвещеник, новият договор и духовният храм превъзхождат съответствията си от предхристиянски времена. (Евр. 7:26–28; 8:7–10; 9:11, 12) Затова, като дал за пример спазването на съботата според Закона, Павел обяснил как християните могат да бъдат допуснати в Божията почивка: „За Божия народ остава съботна почивка. Защото който бъде допуснат в Божията почивка, си почива от своите дела, както и Бог си почива от своите.“ (Евр. 4:8–10) Християните трябвало да променят мисленето си и да разберат, че не могат да получат благоволението на Йехова, като вършат дела въз основа на Моисеевия закон. След Петдесетница през 33 г. Бог излива своята благословия върху онези, които проявяват вяра в Исус Христос.
15. Откъде знаем, че послушанието е изключително важно, за да бъдем допуснати в Божията почивка?
15 Какво попречило на израилтяните в дните на Моисей да влязат в Обетованата земя? Тяхното непослушание. Защо някои християни в дните на Павел не били допуснати в Божията почивка? Поради същата причина — непослушание. Те не признали, че Законът вече бил изпълнил целта си и че Йехова очаквал нещо ново от народа си във връзка с поклонението към Него.
Как можем да бъдем допуснати в Божията почивка днес
16, 17. (а) Как християните могат да бъдат допуснати в Божията почивка днес? (б) Какво ще обсъдим в следващата статия?
16 В днешно време едва ли има християнин, който мисли, че трябва да спазва Еф. 2:8, 9) Тогава как християните могат да бъдат допуснати в Божията почивка, или да имат участие в нея? Да не забравяме, че Йехова отделил седмия ден, своят ден за почивка, за да осъществи по забележителен начин намерението си относно земята. Ние можем да бъдем допуснати в почивката на Йехова, ако сме му послушни и постъпваме в съгласие с неговото намерение, което той ни разкрива посредством организацията си.
Моисеевия закон, за да бъде спасен. Думите на Павел към ефесяните са ясни: „Посредством тази незаслужена милост сте спасени чрез вяра и това не е благодарение на вас, то е дар от Бога. Да, не е благодарение на дела, така че никой да няма основание да се хвали.“ (17 От друга страна, ако пренебрегваме библейските съвети, които получаваме чрез „верния и разумен роб“, и действаме независимо, ще постъпваме в разрез с Божието намерение. Това ще навреди на нашите мирни взаимоотношения с Йехова. В следващата статия ще разгледаме няколко ситуации, в които Божиите служители могат да покажат своето послушание. Освен това ще обсъдим как решенията, които вземаме, определят дали сме допуснати в Божията почивка.
[Бележки под линия]
^ абз. 3 Свещениците и левитите работели в храма в събота, но въпреки това ‘не носели вина’. Като първосвещеник във великия духовен храм на Бога, Исус също можел да изпълнява възложената му от Йехова работа, без да се страхува, че нарушава съботата. (Мат. 12:5, 6)
^ абз. 13 Не знаем със сигурност дали някой християнин от еврейски произход е стигнал дотам, че да почита Деня на изкуплението след Петдесетница през 33 г. Правейки това, той несъмнено щял да покаже липса на уважение спрямо жертвата на Исус. Но знаем, че имало християни от еврейски произход, които се придържали към други обичаи, свързани със Закона. (Гал. 4:9–11)
Въпроси за размисъл
• Каква била целта на седмия ден — денят на Божията почивка?
• Откъде разбираме, че седмият ден продължава и днес?
• Какво попречило на израилтяните в дните на Моисей, както и на някои християни през първи век, да бъдат допуснати в Божията почивка?
• Как можем да бъдем допуснати в Божията почивка днес?
[Въпроси]
[Текст в блока на страница 27]
Ние можем да бъдем допуснати в почивката на Йехова, ако сме му послушни и постъпваме в съгласие с неговото намерение, което той ни разкрива посредством организацията си
[Снимки на страници 26, 27]
Какво се изисква от служителите на Йехова, за да бъдат допуснати в Божията почивка?