Използвай разумно Интернет

ИЗОБРЕТЯВАНЕТО на печатарската преса преди няколко века промени начина на общуване между хората. В днешно време създаването на Интернет доведе до подобен резултат. Не случайно той е наричан основно средство за общуване. Благодарение на „глобалната информационна мрежа“ можем лесно да намерим факти, статистически данни и мнения по най–разнообразни въпроси.

Способността да общуваме е чудесен дар от нашия Създател. Благодарение на нея можем да обменяме мисли и информация с другите. Йехова бил първият, който общувал с хората, като им дал ясна информация как да имат удовлетворяващ живот. (Бит. 1:28–30) Но още в началото на човешката история дарът на общуването бил използван по погрешен начин. Сатана дал невярна информация на Ева. Тя я приела и я предала на Адам, който довел човечеството до гибел. (Бит. 3:1–6; Рим. 5:12)

Какво да кажем относно използването на Интернет? Вярно е, че Интернет може да е източник на ценна информация, да ни спести време и да ни бъде от полза. Но той също може да ни заблуди с неточна информация, да ограби голяма част от времето ни и да ни поквари. Затова нека разгледаме как да го използваме разумно.

Дали информацията е достоверна, или не?

Не мисли, че всичко, което е в Интернет, е добро и полезно. Търсачките в Интернет могат да бъдат сравнени с група гъбари, които неуморно берат всякакви гъби, както ядливи, така и отровни, събират ги в един общ съд и ги поднасят за храна. Ще ядеш ли от тези гъби, без да прегледаш внимателно всяка една от тях? Разбира се, че не! Търсачките в Интернет използват голям брой компютри, за да черпят информация от милиарди уебсайтове, както с добро, така и с лошо съдържание. Нуждаем се от добра преценка, за да отсеем достоверната информация от погрешната, тъй като в противен случай може да си навредим.

През 1993 г. едно известно списание публикува карикатура, изобразяваща две кучета, седящи пред компютър. Едното куче казва на другото: „В Интернет никой няма да разбере, че си куче.“ В далечното минало Сатана скрил самоличността си зад една змия, за да започне разговор с Ева, като ѝ казал, че може да бъде като Бога. Днес всеки, който използва Интернет, например в чатрум, може да се представи за специалист по дадена тема, без дори да разкрие името си. Нещо  повече, няма ограничения кой може да публикува идеи, информация, съвети и снимки.

Внимавай, когато си в Интернет, да не се подведеш като Ева. Не вярвай на всяка информация, която ти се предлага. Запитай се: (1) Кой е авторът на материала? Дали има доказателства, че той е компетентен по дадения въпрос? (2) С каква цел е публикуван този материал? Какви са подбудите на автора? Дали е предубеден? (3) Откъде авторът е черпел информацията? Може ли източникът да бъде проверен? (4) Дали информацията не е остаряла? През първи век апостол Павел дал на Тимотей следния съвет, който можем да приложим и ние днес: „Пази това, което ти е поверено, като отхвърляш празните приказки, които оскверняват светите неща, и противоречията на така нареченото познание.“ (1 Тим. 6:20)

Спестява време или го отнема?

Ако използваме разумно Интернет, несъмнено ще си спестим много време, сили и средства. Можем да си купим нещо, без да се налага да излизаме от къщи. Можем да спестим пари, като сравняваме цените. Много хора се възползват от онлайн банкирането. Финансовите въпроси могат да бъдат уреждани по всяко време в удобна домашна обстановка. Освен това когато планираме да пътуваме някъде, Интернет ни помага да намерим удобен и изгоден маршрут и да направим нужните резервации. Без много усилия можем да открием телефонни номера, адреси и напътствия как да стигнем до желаното от нас място. По целия свят клоновете на Свидетелите на Йехова използват много от тези услуги, за да спестят време, средства, както и персонал.

Трябва да имаме предвид обаче и отрицателната страна на Интернет, например във връзка с времето, което ни отнема. За някои хора Интернет е просто забавна играчка, а не полезно средство. Те прекарват значително време, като играят, пазаруват, разговарят, изпращат електронни съобщения, търсят информация или сърфират в Интернет. След време може да започнат да пренебрегват по–важните неща — семейството, приятелите си и сборът. Интернет може да доведе до пристрастяване. Според едно проучване, публикувано през 2010 г., 18,4 процента от подрастващите в Корея са пристрастени към Интернет. В Германия данните сочат, че „все повече жени се оплакват, че съпрузите им са пристрастени“. Една жена споделя, че заради зависимостта си от Интернет съпругът ѝ коренно се променил и бракът им се разпаднал.

В един от клоновете на Свидетелите на Йехова беше получено писмо от човек, който нарекъл себе си „Интернет запалянко“. Понякога прекарвал десет часа на ден в Интернет. Той пише: „В началото всичко изглеждаше безобидно.“ После добавя: „След време започнах да пропускам събрания и спрях да се моля.“ Когато отивал на събрание, той бил неподготвен и постоянно мислел кога ще се прибере вкъщи, за да влезе отново в Интернет. За щастие той осъзнал колко сериозен е проблемът му и предприел действия да се поправи. Нека никога не  стигаме дотам, че да бъдем зависими от Интернет.

Полезна или вредна информация?

В 1 Солунци 5:21, 22 се казва: „Уверявайте се във всички неща, дръжте се здраво за онова, което е добро. Въздържайте се от всякакво зло.“ Важно е да определим дали информацията, която разглеждаме в Интернет, отговаря на високите стандарти на Бога. Тя трябва да е без неморално съдържание и да бъде подходяща за християните. Порнографията в Интернет е широко разпространена и ако не сме внимателни, можем да се хванем в нейния капан.

Ще бъде мъдро да се запитаме: „Дали ще бързам да скрия онова, което гледам на екрана, от партньора си, родителите си или някой брат от сбора, щом влезе в стаята ми?“ Ако отговорим положително на този въпрос, тогава ще е по–добре да използваме Интернет само в присъствието на други хора. Интернет наистина е променил навиците ни на общуване и пазаруване. Но също така осигурява на хората съвсем нов начин, по който да ‘прелюбодействат в сърцето си’. (Мат. 5:27, 28)

Да препратя ли съобщението, или не?

Когато използваме Интернет, можем не само да получаваме информация, но и да я разпространяваме. Наред с това носим отговорността да се уверим, че тя е точна и без неморално съдържание. Можем ли да гарантираме, че това, което пишем или препращаме на другите, е вярно? Упълномощени ли сме да предаваме тази информация? * Дали е полезна и насърчителна? С какви подбуди я разпространяваме? Искаме ли просто да направим впечатление на другите?

Ако я използваме правилно, електронната поща може да е благословия. Но може и да ни залее с информация. Дали изпращаме последните новини или някакви несъществени подробности на дълъг списък от познати, като така най–вероятно отнемаме от ценното им време? Ще бъде добре да помислим какви са подбудите ни, преди да натиснем бутона „Изпрати“. Каква в действителност е нашата цел? Преди хората пишеха писма, за да споделят своите преживявания с близките и приятелите си. Нима това не трябва да бъде главната цел на електронното ни писмо? Защо да предаваме на другите информация, която не можем да потвърдим?

Тогава как трябва да гледаме на Интернет? Дали да го избягваме напълно? В някои случаи може да се наложи да постъпим така. „Интернет запалянкото“, споменат по–рано, се отказал от Интернет, за да се освободи от дългогодишното си пристрастяване. От друга страна, ако ‘мисловните способности ни пазят и проницателността ни защитава’, Интернет може да ни донесе полза. (Пр. 2:10, 11)

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 4]

Как можеш да се предпазиш, за да не станеш жертва на невярна информация?

[Снимка на страница 5]

Върху какво трябва да помислиш, преди да натиснеш бутона „Изпрати“?