Стреми се към мир

„Нека се стремим към онова, което допринася за мира.“ (РИМ. 14:19)

1, 2. Защо сред Свидетелите на Йехова цари мир?

В ДНЕШНИЯ свят става все по–трудно да се постигне мир. Дори хора от една и съща народност и говорещи един и същи език често са разделени заради своята религиозна, политическа и социална принадлежност. За разлика от това Свидетелите на Йехова са обединени, въпреки че са от „всички народи, племена, родове и езици“. (Откр. 7:9)

² Мирът, на който се радваме, не е случаен. Главната причина да имаме мирни отношения помежду си е, че „се радваме на мир с Бога“ вследствие на вярата ни в неговия Син, който дал живота си в откуп за нас. (Рим. 5:1; Еф. 1:7) Нещо повече, истинският Бог ни дава светия си дух, а мирът е част от плода на духа. (Гал. 5:22) Друга причина за единството помежду ни е, че ‘не сме част от света’. (Йоан 15:19) Ние не вземаме страна по политически въпроси, а оставаме неутрални. Тъй като сме ‘изковали мечовете си на палешници’, не участваме в граждански или международни войни. (Иса. 2:4)

3. До какво води поддържането на мирни отношения с другите? Какво ще бъде обсъдено в тази статия?

 ³ Да поддържаме мирни отношения с братята си не означава само да не им вредим. Въпреки че в нашия сбор може да има хора от много различни националности, ние ‘се обичаме един другиго’. (Йоан 15:17) Мирът ни подтиква да „вършим каквото е добро спрямо всички, но най–вече спрямо братята си по вяра“. (Гал. 6:10) Важно е да ценим и да пазим духовния рай, в който живеем. Нека тогава обсъдим как можем да се стремим към мир в сбора.

Всички грешим

4. Как можем да покажем, че се стремим към мир, когато сме обидили някого?

⁴ Ученикът Яков писал: „Всички ние много пъти грешим. Ако някой не греши в слово, той е съвършен човек.“ (Як. 3:2) Несъмнено от време на време между християните ще възникват разногласия и недоразумения. (Флп. 4:2, 3) Но проблемите могат да бъдат решени, без да се застраши мирът в сбора. Например, разгледай библейския съвет, който можем да приложим, когато разберем, че сме обидили някого. (Прочети Матей 5:23, 24.)

5. Как можем да се стремим към мир, когато някой ни обиди?

⁵ А дали ако някой ни обиди с нещо дребно, трябва да очакваме той да дойде при нас и да ни се извини? Необходимо е да помним, че любовта „не е злопаметна“. (1 Кор. 13:5) Когато някой ни обиди, ние се стремим към мир, като прощаваме и забравяме. Така показваме, че не сме злопаметни. (Прочети Колосяни 3:13.) Това е най–добрият начин да разрешаваме дребните разногласия. В резултат ще запазим мирните си взаимоотношения с другите християни и ще изпитваме вътрешен мир. Една мъдра притча гласи: ‘Красиво е да подминаваш простъпката.’ (Пр. 19:11)

6. Какво трябва да направим, ако ни е трудно да преглътнем дадена обида?

⁶ Как да постъпим, ако мислим, че обидата е твърде голяма, за да я преглътнем? Със сигурност няма да бъде разумно да кажем за случилото се на всички, които са готови да ни слушат. Разпространяването на клюки само вреди на мира в сбора. Тогава какво да направим, за да разрешим проблема по мирен начин? В Матей 18:15 се казва: „Ако твоят брат извърши грях, отиди и насаме му покажи грешката. Ако те послуша, значи си спечелил брат си.“ Макар че думите от Матей 18:15–17 се отнасят за случай на сериозен грях, можем да приложим принципа от 15 стих, като разговаряме насаме с онзи, който ни е обидил, и се опитаме да се помирим с него. *

7. Защо трябва бързо да разрешаваме разногласията помежду си?

⁷ Апостол Павел писал: „Гневете се, но не стигайте до грях. Нека залезът на слънцето не ви заварва разгневени. И не оставяйте място за Дявола.“ (Еф. 4:26, 27) А Исус казал: „Бъди готов да се разбереш бързо с онзи, който е подал жалба срещу тебе в съда.“ (Мат. 5:25) Следователно ако се стремим към мир, ще разрешаваме разногласията бързо. В противен случай проблемът може да се влоши, точно както една рана може да се възпали, ако не се лекува навреме. Нека не позволяваме на гордостта, завистта или привързаността към материалните неща да ни попречат да разрешаваме разногласията веднага щом възникнат. (Як. 4:1–6)

Когато проблемът засяга много хора

8, 9. (а) Какви различни възгледи имали християните в Рим през първи век? (б) Какви съвети им дал Павел?

⁸ Понякога разногласията в сбора засягат  не само двама души, но много хора. Такъв бил случаят с християните в Рим, до които апостол Павел написал вдъхновено от Бога писмо. Между християните от юдейски и християните от езически произход възникнал спор. Някои хора от сбора очевидно гледали отвисоко на онези, чиято съвест била слаба, или ограничаваща. Те неправилно осъждали другите по въпроси, по които всеки можел да вземе лично решение. Какъв съвет дал Павел на сбора? (Рим. 14:1–6)

⁹ Павел поправил и двете групи християни. На онези, които разбирали, че не са под властта на Моисеевия закон, той казал да не гледат отвисоко на братята си. (Рим. 14:2, 10) В противен случай можели да станат препятствие за християните, за които било отвратително да ядат неща, забранени от Закона. Павел ги наставлявал: „Престани заради храна да рушиш онова, което Бог е направил. Добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, поради което брат ти може да се препъне.“ (Рим. 14:14, 15, 20, 21) От друга страна, Павел посъветвал християните с по–слаба съвест да не осъждат онези с по–широк мироглед. (Рим. 14:13) Той казал на всекиго от тях „да не мисли за себе си повече, отколкото е необходимо да мисли“. (Рим. 12:3) Накрая той писал: „Тогава нека се стремим към онова, което допринася за мира и за взаимното изграждане.“ (Рим. 14:19)

10. Какво е необходимо да правим, за да разрешаваме разногласията помежду си, подобно на първите християните в Рим?

¹⁰ Можем да сме сигурни, че сборът в Рим се вслушал в съвета на Павел и направил нужните промени. Не трябва ли и ние днес да разрешаваме разногласията между нас и други християни, като проявяваме любов и смирено прилагаме библейските принципи? Подобно на християните в Рим може да се наложи и двете страни в спора да направят промени, за да ‘запазят мира помежду си’. (Мар. 9:50)

 Как старейшините могат да помогнат

11. Как трябва да постъпи един старейшина, когато някой християнин иска да разговаря с него за проблем, който има със събрат?

¹¹ Как трябва да постъпи един старейшина, когато някой християнин иска да разговаря с него за проблем, който има със свой роднина или друг християнин? В Притчи 21:13 се казва: „Онзи, който запушва ушите си за оплакванията на бедните, също ще викне, но няма да бъде чут.“ Ясно е, че един старейшина няма да ‘запуше ушите си’. Но в друга притча се отправя следното предупреждение: „Който пръв защитава делото си в съда, е праведен, а после идва ближният му и го изследва.“ (Пр. 18:17) Важно е старейшината да слуша внимателно засегнатия, без да застава на негова страна. След това той може да го попита дали е разговарял с другия човек. Старейшината също може да му покаже от Библията какви действия трябва да предприеме, за да постигне мир.

12. Посочи примери, които показват колко е опасно да действаме прибързано.

¹² Нека разгледаме три примера от Библията, показващи колко е опасно да действаме прибързано, след като сме изслушали само едната страна в спора. Петефрий повярвал на жена си, че Йосиф се бил опитал да я изнасили. Той се разгневил и Йосиф несправедливо бил хвърлен в затвора. (Бит. 39:19, 20) Цар Давид повярвал на Сива, който казал, че господарят му Мемфивостей застанал на страната на враговете на Давид. Прибързано Давид казал на Сива: „Ето, твое е всичко, което принадлежи на Мемфивостей!“ (2 Царе 16:4; 19:25–27) На цар Артаксеркс му било казано, че юдеите строят отново стените на Йерусалим и че се готвят да вдигнат бунт срещу Персия. Той повярвал на тази лъжа и заповядал строителната работа да бъде спряна. В резултат на това юдеите преустановили работата по Божия храм. (Езд. 4:11–13, 23, 24) Следователно християнските старейшини постъпват мъдро, като следват съвета на Павел към Тимотей и не вземат прибързани решения. (Прочети 1 Тимотей 5:21.)

13, 14. (а) Какви неща може да не знаем във връзка с един спор? (б) Каква помощ е на разположение на старейшините, за да вземат правилни решения?

¹³ Дори и да изглежда, че разбираме и двете страни в спора, е важно да помним, че „ако някой смята, че вече е придобил познание за нещо, значи не го познава, както трябва да го познава“. (1 Кор. 8:2) Наистина ли знаем всички причини, довели до спора? Познаваме ли добре хората, между които е спорът? Когато трябва да вземат съдебно решение, старейшините трябва да внимават да не бъдат подведени от лъжи, хитрости или слухове. Като назначен от Бога Съдия, Исус Христос ‘не съди според онова, което вижда, нито порицава според онова, което чува’. (Иса. 11:3, 4) Той е ръководен от духа на Йехова. По същия начин християнските старейшини извличат полза да бъдат ръководени от Божия свети дух.

¹⁴ Преди да вземат решение относно някой християнин, старейшините трябва да се молят за помощта от духа на Йехова. Освен това те трябва да разчитат на ръководството му, като прилагат напътствията в Божието Слово и в изданията, осигурени от класа на верния и разумен роб. (Мат. 24:45)

Дали да се стремим към мир на всяка цена?

15. Кога един християнин трябва да говори със старейшините за извършен сериозен грях, за който е разбрал?

¹⁵ Всички християни са насърчени да се стремят към мир. Но Библията също казва: „Мъдростта, идваща от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива.“ (Як. 3:17) Оттук разбираме, че на първо място трябва да сме чисти, което означава  да се придържаме към моралните закони на Бога и да спазваме неговите праведни изисквания. Ако един християнин разбере, че негов събрат е извършил сериозен грях, той трябва да го насърчи да признае греха си пред старейшините. (1 Кор. 6:9, 10; Як. 5:14–16) Ако съгрешилият не направи това, тогава християнинът, който знае за греха, трябва да говори със старейшините. В случай че премълчи, защото иска да запази мира със съгрешилия, тогава той също върши грях. (Лев. 5:1; прочети Притчи 29:24.)

16. Какво можем да научим от действията на Йеху срещу цар Йорам?

¹⁶ Разказът за Йеху ни помага да разберем, че да се придържаме към Божията праведност е по–важно от това да запазим мира. Бог изпратил Йеху да изпълни присъдата му над дома на цар Ахав. Злият цар Йорам, синът на Ахав и Йезавел, се качил на своята колесница, за да посрещне Йеху. Като видял Йеху, Йорам го попитал: „С мир ли идваш, Йеху?“ Но той отговорил: „Как може да има мир, докато продължават блудствата на майка ти Йезавел и нейните многобройни магии?“ (4 Царе 9:22) Тогава Йеху взел своя лък и пронизал Йорам в сърцето. Точно както Йеху, старейшините не бива да се колебаят да предприемат необходимите действия срещу онези, които умишлено вършат грях, само за да запазят мир с тях. Те отстраняват неразкайващите се грешници, за да може сборът да продължи да се радва на мир с Бога. (1 Кор. 5:1, 2, 11–13)

17. Какво трябва да правят всички християни, за да запазват мира?

¹⁷ В повечето случаи разногласията между братята не са поради извършен сериозен грях, изискващ съдебни действия. Затова е проява на любов от наша страна да прощаваме грешките на другите. Божието Слово казва: „Който покрива прегрешение, търси любов, а който говори постоянно за него, разделя близки приятели.“ (Пр. 17:9) Ако постъпваме според тези думи, ще запазим мира в сбора и ще имаме добри взаимоотношения с Йехова. (Мат. 6:14, 15)

Стремежът към мир води до благословии

18, 19. На какви благословии ще се радваме, ако се стремим към мир?

¹⁸ Ако „се стремим към онова, което допринася за мира“, ще се радваме на големи благословии — ще имаме близки взаимоотношения с Йехова и ще допринасяме за единството в духовния рай, в който живеем. Като се стремим към мир в сбора, ще можем също да имаме мирни отношения с хората, на които проповядваме „добрата новина на мира“. (Еф. 6:15) Така ще сме по–добре подготвени ‘да бъдем нежни към всички и да се владеем при сблъсък със зло’. (2 Тим. 2:24)

¹⁹ В бъдеще „ще има възкресение и на праведните, и на неправедните“. (Деян. 24:15) Тогава милиони хора с различен произход и характер и живели по различно време, някои още „от основаването на света“, ще бъдат върнати към живот на земята. (Лука 11:50, 51) Несъмнено да учим възкресените да се стремят към мир ще бъде голяма чест за нас. Само от каква огромна полза ще ни бъде обучението, което получаваме сега!

[Бележка под линия]

Какво научи?

• Как можем да се стремим към мир, когато обидим някого?

• Как можем да се стремим към мир, когато някой ни обиди?

• Защо не е мъдро да вземаме страна в спор между двама души?

• Обясни защо не трябва да се стремим към мир на всяка цена.

[Въпроси]

[Снимки на страница 29]

Йехова обича онези, които щедро прощават на другите