Приемаш ли Йехова за свое наследство?

„Търсете първо царството и Божията праведност и всичко останало ще ви бъде прибавено.“ (МАТ. 6:33)

1, 2. (а) От кого е съставен „Божият Израил“, за който се говори в Галатяни 6:16? (б) За кого се отнася изразът „дванайсетте племена на Израил“ от Матей 19:28?

КОГАТО срещнеш името Израил в Библията, какво ти идва на ум? Дали мислиш за Яков, синът на Исаак, който по–късно бил наречен Израил? Или се сещаш за неговите потомци, древният народ на Израил? Освен това в Библията се говори за духовния Израил, или „Божият Израил“, съставен от 144 000 християни, помазани със светия дух да бъдат царе и свещеници в небето. (Гал. 6:16; Откр. 7:4; 21:12) Нека видим също какво важно значение има името Израил, споменато в Матей 19:28.

² Исус казал: „При пресътворението, когато Човешкият син седне на славния си престол, вие, които ме следвате, също ще седнете на дванайсет престола и ще съдите дванайсетте племена на Израил.“ В този стих „дванайсетте племена на Израил“ са онези, които ще бъдат съдени от Исусовите помазани ученици и които ще получат вечен живот в рай на земята. Те ще извлекат пълна полза от службата на тези 144 000, които ще бъдат свещеници.

3, 4. Какъв пример дават верните помазани християни?

³ Подобно на свещениците и левитите в миналото, помазаните християни днес  гледат на своята служба като на нещо скъпоценно. (Чис. 18:20) Помазаните не очакват да получат като свое притежание някаква част, или територия, от земята. Вместо това според думите в Откровение 4:10, 11 те ще продължат службата си за Йехова в небето, където ще бъдат царе и свещеници с Исус Христос. (Езек. 44:28)

⁴ Докато са на земята, помазаните християни показват с начина си на живот, че Йехова е тяхното наследство. Най–важното нещо за тях е да служат на Бога. Те проявяват вяра в изкупителната жертва на Христос и постоянно го следват, като така ‘се утвърждават в призоваването и избирането си’. (2 Пет. 1:10) Разбира се, обстоятелствата и възможностите на всеки един от тях са различни. Но те не използват ограниченията си като извинение да вършат малко в службата за Бога. Точно обратното, те я поставят на първо място в живота си, като дават най–доброто, на което са способни. По този начин дават добър пример на онези, които имат надежда да живеят в рая на земята.

5. Как всички християни могат да приемат Йехова за свое наследство? Защо това не винаги е лесно?

⁵ Независимо дали имаме небесна, или земна надежда, трябва да ‘се отречем от себе си, да вземем мъченическия си стълб и да следваме Христос непрекъснато’. (Мат. 16:24) Милиони хора, които копнеят да живеят в рая на земята, се покланят на Бога и следват Христос в съгласие с тези думи. Те не се задоволяват да правят малко в службата, когато знаят, че могат да правят повече. Много от тях са били подтикнати да опростят живота си и да станат пионери. Други успяват да участват в пионерската служба няколко месеца през годината. А трети, макар и да не могат да служат като пионери, дават всичко от себе си в службата. Тези хора са като Мария, която изляла благоуханно масло върху Исус. Относно нея той казал: „Тя извърши добро дело за мене. ... Тя направи каквото можеше.“ (Мар. 14:6–8) Да даваме всичко от себе си не винаги е лесно, тъй като живеем в свят, управляван от Сатана. Въпреки това напрягаме всичките си сили и се доверяваме на Йехова. Нека видим как можем да правим това в четири конкретни области.

Да търсим първо Божието Царство

6. (а) Как повечето хора показват, че техният дял е само в този живот? (б) Защо е по–добре да подражаваме на Давид?

⁶ Исус учел последователите си да търсят първо Царството и Божията праведност. Но хората от този свят предпочитат да поставят на първо място личните си интереси. Библията ги нарича „хората на тази система, за които са важни само желанията на този живот“. (Прочети Псалм 17:1, 13–15.) Пренебрегвайки своя Създател, мнозина прекарват целия си живот в стремеж към удобство, отглеждане на деца и осигуряване на наследство за тях. Техният дял е само в този живот. За разлика от това за Давид било важно да има добро име пред Йехова, нещо, към което неговият син по–късно насърчил всички да се стремят. (Екл. 7:1) Както Асаф Давид поставял приятелството си с Йехова пред личните си интереси. Той се радвал да ходи с Бога. В днешно време много християни поставят духовните дейности пред светската си работа.

7. На какви благословии се радвал един брат, който поставил Царството на първо място?

⁷ Жан–Клод от Централноафриканската република е старейшина, който е женен и има три деца. В тази страна е трудно да се намери работа и повечето хора са готови на всичко, за да я запазят. Един ден началникът на производството казал на Жан–Клод, че трябва да работи на нощни смени всеки ден от седмицата, започвайки в шест и половина вечерта. Жан–Клод обяснил, че освен да издържа семейството си, трябва да се грижи и за неговата духовност. Също така казал, че е поел отговорността да помага на сбора. Как отговорил началникът? „Късметлия си, че имаш работа, затова забрави за всичко останало,  включително за жена си, децата си и проблемите си. Трябва да посветиш живота си изцяло на работата си. Избирай — или религията, или работата.“ Как щеше да постъпиш ти? Жан–Клод знаел, че ако загуби работата си, Бог ще се грижи за него. Освен това той разбирал, че може да върши много в службата за Бога и че Йехова ще се погрижи за материалните нужди на семейството му. Затова той решил да отиде на следващото събрание през седмицата. След това се приготвил за работа, без дори да знае дали ще има работа. Точно тогава му се обадили и му съобщили, че началникът е уволнен! Нашият брат запазил работата си.

8, 9. Как можем да подражаваме на свещениците и левитите и да имаме Йехова за свое наследство?

⁸ Някои, които са били застрашени да загубят работата си, вероятно са се питали: „Как ще изпълнявам задължението си да се грижа за материалните нужди на семейството си?“ (1 Тим. 5:8) Независимо дали си изпадал в подобно положение, или не, най–вероятно от собствен опит можеш да кажеш, че никога не си се разочаровал, приемайки Бога за свое наследство и поставяйки службата за него на първо място в живота си. След като казал на апостолите си да ‘търсят първо царството’, Исус ги уверил, че всичко останало, като храна и облекло, ще им бъде прибавено. (Мат. 6:33)

⁹ Помисли за левитите, които не получили дял от земята. Тъй като чистото поклонение било най–важно за тях, те трябвало да разчитат на Йехова, че ще им осигурява необходимото за живота. Той им казал: „Аз съм твоят дял.“ (Чис. 18:20) Въпреки че не служим на Бога в буквален храм както свещениците и левитите, ние също можем да имаме доверие в Йехова, че ще се грижи за нас. С наближаването на края можем да очакваме, че за нас, които не сме част от света на Сатана, животът ще става все по–труден. Затова е изключително важно да развиваме силно доверие в Йехова, че ще ни осигурява всичко необходимо. (Откр. 13:17)

Да търсим първо Божията праведност

10, 11. Как някои са показали доверието си в Йехова във връзка с работата? Дай пример.

¹⁰ Исус насърчил учениците си също да ‘търсят първо Божията праведност’. (Мат. 6:33) Това означава да поставяме стандартите на Йехова за правилно и погрешно пред тези на хората. (Прочети Исаия 55:8, 9.) Навярно си чувал, че преди някои хора са отглеждали тютюн или са продавали тютюневи изделия, обучавали са другите да воюват или са произвеждали и продавали оръжие. След като са научили истината, повечето са решили да сменят работата си и да отговорят на изискванията за покръстване. (Иса. 2:4; 2 Кор. 7:1; Гал. 5:14)

¹¹ Андрю е хубав пример за нас. Когато научили за Йехова, той и съпругата му решили да му служат. Андрю много харесвал работата си, но въпреки това я напуснал. Защо? Тъй като организацията, за която работел, била замесена във война, а той искал да постъпва според праведните стандарти на Йехова. Когато напуснал работата си, Андрю имал пари само за няколко месеца и трябвало да се грижи за двете си деца. От човешка гледна точка той нямал никакво „наследство“. Андрю започнал да търси работа, разчитайки на Йехова за помощ. Когато си спомнят какво са преживели, той и семейството му казват, че ръката на Йехова никога не е била твърде къса, за да им помогне. (Иса. 59:1) Като поддържали живота си  прост, Андрю и съпругата му дори успели да участват в целодневната служба. Той споделя: „Има моменти, когато средствата, жилището, здравето и напредването на възрастта ни създават притеснения. Но Йехова винаги ни подкрепя. ... Можем категорично да кажем, че службата на Йехова несъмнено е най–възвишеният човешки дълг.“ * (Екл. 12:13)

12. Какво качество е необходимо, за да поставяме Божиите стандарти на първо място? Посочи някои местни примери.

¹² Исус казал следното на своите последователи: „Ако имате вяра колкото синапено зрънце, ще кажете на тази планина ‘Премести се оттук там’, и тя ще се премести. И няма да има нищо невъзможно за вас.“ (Мат. 17:20) Готов ли си да поставяш Божиите стандарти на първо място в живота си, дори и това да ти причинява трудности? Ако се чувстваш неуверен, говори с някои братя и сестри от своя сбор. Несъмнено техните преживявания ще засилят вярата ти.

Да ценим духовните дарове от Йехова

13. В какво можем да сме сигурни, ако ценим службата си за Йехова?

¹³ Ако цениш службата си за Йехова, можеш да си сигурен, че той ще се грижи за твоите физически и духовни нужди, точно както се грижел и за левитите. Помисли отново за Давид. Въпреки че се криел в пещера, той вярвал, че Бог ще му осигури всичко необходимо. Ние също трябва да разчитаме на Йехова, дори когато положението изглежда безнадеждно. Спомни си, че когато Асаф влязъл „във великото светилище на Бога“, придобил прозрение относно това, което го притеснявало. (Пс. 73:17) По подобен начин и ние трябва да се обръщаме към Йехова, Източникът на духовната храна, от която се нуждаем. Така показваме, че ценим службата, която Бог ни е поверил, независимо от обстоятелствата си и че го приемаме за свое наследство.

14, 15. Как трябва да реагираме, когато светлината по определени библейски въпроси става по–ярка, и защо?

¹⁴ Как реагираш, когато Йехова, който дава духовно просветление, разкрива „дълбоките неща на Бога“ от Библията? (1 Кор. 2:10–13) Можем да извлечем ценна поука от реакцията на Петър, когато Исус казал: „Ако не ядете плътта на Човешкия син и не пиете кръвта му, няма да имате живот в себе си.“ Приемайки тези думи буквално, много от учениците казали: „Какви възмутителни думи! Кой може да ги слуша?“ Затова те се ‘върнали към нещата, които били оставили’. Но Петър казал: „Господарю, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.“ (Йоан 6:53, 60, 66, 68)

¹⁵ Петър не разбирал напълно какво означават думите на Исус ‘да ядат плътта Му и да пият кръвта Му’. Но апостолът разчитал на Бога, че той ще даде духовно просветление. Когато светлината по определени въпроси става по–ярка, опитваш ли се да разбереш какви са библейските основания за промяната? (Пр. 4:18) През първи век беряните приели словото ‘с голямо въодушевление и старателно изследвали Писанието всеки ден’. (Деян. 17:11) Като им подражаваш, ще цениш още повече службата си за Йехова и честта, която имаш, той да бъде твое наследство.

Брак само „в единство с Господаря“

16. Как показваме, че Бог е нашето наследство във връзка със заповедта в 1 Коринтяни 7:39?

¹⁶ Друг начин, по който християните могат да покажат доверието си в Бога, е като следват библейската заповед да се женят само „в единство с Господаря“. (1 Кор. 7:39) Мнозина избират да останат неженени, вместо да пренебрегнат това напътствие от Бога, който милостиво се грижи за тях. Какво направил Давид, когато се почувствал самотен и безпомощен? Той казал: „Изливах пред [Бога] мъката си,  говорех пред него за своето страдание, когато духът ми отслабваше вътре в мене.“ (Пс. 142:1–3) Подобни чувства навярно изпитвал и пророк Йеремия, който служел вярно на Йехова десетилетия наред, оставайки неженен. Можеш да научиш повече за него, като изучаваш 8 глава от книгата „Божието послание за нас чрез Йеремия“.

17. Как една неомъжена сестра се справя с чувството на самота?

¹⁷ Една сестра от САЩ споделя: „Не съм вземала решение да остана неомъжена. Готова съм да сключа брак, когато срещна подходящия човек. Майка ми, която е невярваща, се опитваше да ме накара да се омъжа за когото и да е. Попитах я дали е готова да носи отговорността, ако бракът ми се окаже неуспешен. След време тя видя, че имам сигурна работа, грижа се добре за себе си и съм щастлива. Затова спря да ми оказва натиск.“ Понякога тази сестра се чувства самотна. „Тогава — казва тя — изцяло се доверявам на Йехова. Той никога не ме изоставя.“ Какво помага на тази сестра да има доверие в Йехова? „Като се моля на Бога, усещам, че той е реална личност и че не съм сама. Как да не се радвам, щом Всевишният господар на вселената ме слуша?“ Тъй като е уверена в думите на Библията, че „повече щастие има в даването, отколкото в получаването“, тя казва: „Старая се да давам от себе си в полза на другите, без да очаквам нищо в замяна. Като мисля как да помогна на даден човек, изпитвам вътрешна радост.“ (Деян. 20:35) Да, тази сестра е приела Йехова за свое наследство и се радва да му служи.

18. Как можеш да станеш наследството на Йехова?

¹⁸ Независимо какви са твоите обстоятелства, можеш да приемеш Йехова за свое наследство. Ако направиш това, ще бъдеш част от щастливия народ на Бога. (2 Кор. 6:16, 17) Тогава ти ще си наследството на Йехова подобно на други негови служители в миналото. (Прочети Второзаконие 32:9, 10.) Както Израил бил наследството на Бога сред останалите народи, така и ти можеш да бъдеш Божие притежание, за което той се грижи с голяма любов. (Пс. 17:8)

[Бележка под линия]

Как ще отговориш?

Как показваш, че приемаш Йехова за свое наследство,

• като търсиш първо Царството и Божията праведност?

• като цениш духовната храна?

• като спазваш Божията заповед да се жениш само „в единство с Господаря“?

[Въпроси]

[Текст в блока на страница 13]

Ние приемаме Йехова за свое наследство, когато поставяме службата за него на първо място в живота си

[Снимка на страница 15]

Примерът на Йеремия ни насърчава