Четенето на Библията — източник на сила през целия ми живот

Разказано от Марсо Льоруа

„В НАЧАЛОТО Бог създаде небесата и земята.“ Това бяха първите думи, които прочетох, криейки се в своята стая. Трябваше да чета тайно, защото знаех, че баща ми, който беше заклет атеист, нямаше да хареса книгата, която държах в ръцете си — Библията.

Не бях чел Библията преди и началните думи от книгата Битие силно ме поразиха. Казах си: „Това обяснява хармонията между физичните закони, която винаги ме е изумявала!“ Въодушевен, четох от осем часа вечерта до четири часа сутринта. Оттогава четенето на Божието Слово стана мой навик за цял живот. Нека обясня как винаги е било източник на сила за мене.

„Ще трябва да я четеш всеки ден“

Роден съм през 1926 г. във Вермел, миньорско селце в северна Франция. По време на Втората световна война въгледобивът беше от голямо значение за страната. Тъй като бях миньор, бях освободен от военна служба. Но за да си осигуря по–добър живот, започнах да следвам радиоелектроника и електротехника. Познанията, които придобих, ми помогнаха да разбера, че физичните закони действат в забележителна хармония. Когато бях на 21 години, един познат от моя клас ми даде първата ми Библия и каза: „Заслужава си да прочетеш тази книга!“ След като я прочетох, се убедих, че Библията е Божието послание за човечеството.

Мислех, че съседите ми също ще се радват да четат Библията, затова взех осем екземпляра от нея. За моя изненада те започнаха да ми се подиграват и противопоставят. Някои суеверни роднини ме предупредиха: „Започнеш ли да четеш тази книга, ще трябва да я четеш всеки ден!“ Наистина я прочетох и никога не съжалявах. Четенето на Библията стана мой навик за цял живот.

Някои съседи забелязаха, че се интересувам от Библията, и ми дадоха издания на Свидетелите на Йехова. От брошурата „Един свят, едно правителство“ * (показана по–горе на френски език) разбрах защо Библията посочва Божието Царство като единствената надежда за човечеството. (Мат. 6:10) Бях решен повече от всякога да споделям тази надежда с другите.

Един от първите, които приеха Библия от мене, беше Ноел, приятел от детството ми. Той беше ревностен католик и уреди да се срещнем с един човек, който  учеше за свещеник. Чувствах се малко притеснен, но от стиховете в Псалм 115:4–8 и Матей 23:9, 10 знаех, че Бог не одобрява употребата на идоли в поклонението, както и на религиозни титли за свещениците. Това ми вдъхна смелост да защитя новата си вяра. В резултат Ноел прие истината и до ден днешен служи вярно на Йехова.

Отидох да посетя и сестра си. Съпругът ѝ имаше книги със спиритизъм и беше измъчван от демони. Въпреки че първоначално се чувствах безсилен, библейски стихове като Евреи 1:14 ме убедиха, че мога да разчитам на подкрепата на Божиите ангели. Когато приложи библейските принципи и изхвърли всичко, свързано с окултизма, зет ми успя да се освободи от влиянието на демоните. Той и сестра ми станаха пламенни Свидетели.

През 1947 г. Артър Емиот, един Свидетел от САЩ, ме посети у дома. Бях много радостен и го попитах къде се събират Свидетелите. Той ми каза, че има група в Лиевен, на около 10 километра от мястото, където живеех. В онези дни беше трудно да си купиш дори колело, затова няколко месеца ходех пеша на събрание. От осем години проповедната дейност на Свидетелите на Йехова във Франция беше забранена. В цялата страна имаше само 2380 Свидетели, повечето от които бяха имигранти от Полша. Но на 1 септември 1947 г. нашата дейност във Франция отново беше призната от закона. Работата на клона беше подновена в Париж във Вила Гибер. Тъй като във Франция нямаше нито един пионер, в броя на „Информатор“ (днес „Нашата служба на Царството“) от декември 1947 г. беше отправена покана към вестителите да станат редовни пионери. Тогава те проповядваха по 150 часа на месец. (През 1949 г. часовете бяха намалени на 100.) Исусовите думи, записани в Йоан 17:17 „[Божието] слово е истина“, ме подтикнаха да се покръстя през 1948 г., а през декември 1949 г. станах пионер.

От затвора обратно в Дюнкерк

Първото ми назначение беше в град Ажен, в южна Франция, но там бях за кратко. Поради това че вече не работех в мините, трябваше да се явя за военна служба. Отказах да отида в армията и бях хвърлен в затвора. Въпреки че не ми беше позволено да имам Библия, успях да се сдобия с няколко страници от книгата Псалми. Много се насърчавах, като ги четях. Когато бях освободен, трябваше да взема решение — дали да прекратя целодневната си служба, за да се установя на едно място. За пореден път Библията ми помогна. Размишлявах върху думите на Павел от Филипяни 4:11–13: „За всичко имам сили благодарение на онзи, който ми дава сила.“ Реших да продължа пионерската служба. През 1950 г. получих ново назначение — град Дюнкерк, където бях проповядвал и преди.

Когато пристигнах там, нямах нищо. Градът беше пострадал сериозно от Втората световна война и беше много трудно да си намеря квартира. Реших да се отбия при едно семейство, на което бях проповядвал преди. Щом ме видя, жената възкликна радостно: „О, господин Льоруа, най–накрая ви освободиха! Мъжът ми каза, че ако имаше повече хора като вас, нямаше да има война.“ Те имаха семеен хотел и ми предложиха да остана там до началото на туристическия сезон. Същия ден братът на Артър Емиот, Евънс, ми предложи работа. * Той работеше на пристанището като преводач и търсеше пазач, който да работи на нощна смяна на един кораб. Запозна ме с един от помощник–капитаните. След излизането ми от затвора бях станал слаб като вейка. Когато Евънс му обясни защо, помощник–капитанът ми каза да си взема храна от хладилника. Така в един и същи ден получих подслон, работа и храна! Вярата ми в Исусовите думи от Матей 6:25–33 беше укрепена.

 Туристическият сезон започна и с партньора ми в службата Симон Аполинарски трябваше да си намерим друга квартира. Бяхме твърдо решени да останем на назначението си. Предложиха ни да нощуваме в една стара конюшня, където спяхме върху слама. Дните ни минаваха в служба. Свидетелствахме на собственика на конюшнята и той прие истината, както и още други хора впоследствие. Не след дълго в местния вестник се появи статия, която предупреждаваше жителите на Дюнкерк за „нашествие на Свидетели на Йехова в района“. Но освен нас двамата в града имаше само шепа Свидетели. Въпреки трудностите бяхме насърчени от размисъла върху нашата християнска надежда и начина, по който Йехова се грижеше за нас. Когато през 1952 г. получих ново назначение, в Дюнкерк имаше 30 редовни вестители.

Подготвен за нови отговорности

След кратък престой в град Амиен бях назначен като специален пионер в Булон Биянкур, предградие на Париж. Изучавах с много хора и някои от тях по–късно станаха целодневни служители и мисионери. Един млад мъж на име Ги Мабила прие истината и започна да служи като окръжен надзорник, а след време и като областен надзорник. По–късно той стана надзорник на строежа на печатницата в днешния Бетел в Лувие, разположен извън Париж. Редовните разговори върху Библията в службата ми помогнаха да запечатам дълбоко в ума си Божието Слово, да имам повече радост и да подобря уменията си да поучавам.

През 1953 г. неочаквано бях назначен да служа като окръжен надзорник в областта Елзас и Лотарингия, която в периода 1871–1945 г. два пъти беше анексирана от Германия. Наложи се да науча немски. Когато започнах пътуваща служба, в този район имаше само няколко коли, телевизора и пишещи машини, а радио и компютри изобщо нямаше. Но животът ми не беше скучен. Напротив, чувствах се радостен. Тъй като по това време имаше по–малко неща, които отвличат вниманието от службата за Йехова, ми беше по–лесно да следвам библейския съвет да пазя окото си чисто. (Мат. 6:19–22)

Конгресът „Побеждаващото Царство“ в Париж през 1955 г. беше незабравимо преживяване. Там се запознах с бъдещата си съпруга Ирен Колански, която беше започнала целодневна служба една година преди мене. Нейните родители бяха поляци и от дълги години служеха пламенно на Йехова. Във Франция те били посетени от Адолф Вебер, който работел като градинар при брат Ръсел и дошъл в  Европа да известява добрата новина. С Ирен се оженихме през 1956 г. и тя се присъедини към мене в пътуващата служба. Само каква подкрепа ми оказваше Ирен през годините!

Две години по–късно бях изненадан с ново назначение — да служа като областен надзорник. Но тъй като имаше малко опитни братя, продължих да посещавам сборовете и като окръжен надзорник. Бях много зает — освен че трябваше да проповядвам по 100 часа на месец, всяка седмица изнасях доклади, посещавах три групи за изучаване на книга, проверявах сметки и подготвях отчети. Как можех да намеря време за четене на Божието Слово? Единственото решение беше да изрязвам страници от една стара Библия и да ги нося със себе си. Когато имах уговорка с някого и трябваше да го чакам, изкарвах страниците и четях. Тези мигове ме освежаваха духовно и засилваха решимостта ми да остана на своето назначение.

През 1967 г. с Ирен бяхме поканени да служим за постоянно в Бетел в Булон Биянкур. Започнах да работя в Отдела по службата и вече 40 години се радвам на тази задача. Част от моята работа е да отговарям на писма с библейски въпроси. Каква голяма наслада ми носи да изследвам задълбочено Божието Слово и да ‘защитавам добрата новина’! (Флп. 1:7) Освен това за мене е чест да обсъждам мисли от Библията като водещ на сутрешното поклонение преди закуска. През 1976 г. бях назначен да служа в Комитета на клона във Франция.

Най–добрият начин на живот

Въпреки че се сблъсках с различни трудности, напредналата възраст и здравословните проблеми се оказаха най–голямото предизвикателство, поради което с Ирен не можем да правим това, което искаме. Но като четем Божието Слово и го изучаваме заедно, поддържаме надеждата си жива. За нас е удоволствие да вземаме автобуса до района на нашия сбор и да споделяме тази надежда с другите. След като общо сме прекарали над 120 години в целодневната служба, от все сърце препоръчваме този начин на живот на всекиго, който иска да има вълнуващ, радостен и смислен живот. Когато цар Давид написал думите от Псалм 37:25, вече бил стар, но като него и аз „не съм виждал праведен човек да бъде изоставен“.

През целия ми живот Йехова ми е давал сила чрез своето Слово. Преди повече от 60 години роднините ми казаха, че четенето на Библията ще стане мой навик за цял живот. Оказаха се прави. Наистина чета Библията всеки ден и никога не съм съжалявал за това!

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 5]

Заедно със Симон

[Снимка на страница 5]

Библия, подобна на първата, която получих

[Снимка на страница 5]

Служейки като областен надзорник

[Снимка на страница 6]

На нашата сватба

[Снимка на страница 6]

С Ирен четем и изучаваме Божието Слово