Да се радваме заедно!

РАДОСТТА и щастието са все по–трудно достижими. За мнозина е почти невъзможно да намерят нещо положително, което да споделят с другите. Съвременният начин на живот, особено в големите градове, кара хората да се затварят в себе си и да се изолират.

„Самотата е много често срещана — казва професорът по биологична психология Алберто Оливерио. — Няма съмнение, че животът в по–големите градове допринася за изолираността. В много случаи поради тази причина пренебрегваме личния живот на някой колега, съсед или на касиерката в кварталния супермаркет.“ Такава изолираност често води до депресия.

С християните обаче не е така. Апостол Павел писал: „Винаги се радвайте.“ (1 Сол. 5:16) Има много причини, поради които можем да се радваме. Покланяме се на Всевишния Бог Йехова, разбираме истините, записани в Библията, имаме надежда за спасение и вечен живот и можем  да помагаме и на другите да изпитат същите благословии. (Пс. 106:4, 5; Йер. 15:16; Рим. 12:12)

Да се радват и да споделят радостта си с другите, е характерна черта на истинските християни. Следователно не е изненадващо, че Павел написал на филипяните: „Аз се радвам и ликувам с всички вас. Вие също така се радвайте и ликувайте заедно с мене.“ (Флп. 2:17, 18) В рамките само на тези два стиха Павел два пъти споменава радостта и ликуването с другите.

Разбира се, християните трябва да са внимателни и да избягват склонността да се изолират. Който страни от братята си, не може да се радва с тях. Тогава как можем да следваме съвета на Павел: „Радвайте се в Господаря.“ (Флп. 3:1)

Да се радваме с братята си

Когато писал до филипяните, Павел вероятно бил в затвора в Рим заради проповедната си дейност. (Флп. 1:7; 4:22) Но това не намалило ентусиазма му за службата. Напротив, той се радвал да служи на Йехова колкото се може по–пълно и ‘да се излива като принос за изливане’. (Флп. 2:17) Нагласата на апостола показва, че радостта не зависи от обстоятелствата. Въпреки че бил в затвора, той казал: „Ще се радвам и занапред.“ (Флп. 1:18)

Павел основал сбора във Филипи и бил особено привързан към братята си там. Той знаел, че като сподели с тях колко радост му носи службата за Йехова, ще ги насърчи. Затова писал: „Искам да знаете, братя, че онова, което ми се случва, се оказа в полза за напредъка на добрата новина, а не обратното, и това, че съм в окови заради вярата в Христос, стана известно на всички онези от преторианската гвардия и на всички други.“ (Флп. 1:12, 13) Един начин, по който Павел се радвал и ликувал заедно с братята си, бил да сподели с тях това насърчително преживяване. На свой ред филипяните сигурно се радвали с него, но за тази цел не бивало да се обезсърчават от онова, което му се случвало. Те по–скоро трябвало да подражават на неговия пример. (Флп. 1:14; 3:17) Освен това можели да продължават да споменават Павел в молитвите си и да му оказват помощ и подкрепа, доколкото могат. (Флп. 1:19; 4:14–16)

А ние, проявяваме ли същия радостен дух като Павел? Стремим ли се да виждаме положителните неща в своите обстоятелства  и в християнската си служба? Когато общуваме с братята си, е добре да говорим за проповедната дейност. Не е нужно да имаме някакви изключителни случки. Може би просто сме успели да събудим нечий интерес към посланието за Царството чрез особено резултатен увод или разсъждения. Или сме имали хубав разговор с някого върху определен библейски стих. А може в района да са ни познали, че сме Свидетели на Йехова, и това само по себе си е било добро свидетелство. Като споделяме такива случки, се радваме заедно.

Много от служителите на Йехова са направили и продължават да правят жертви, за да участват в проповедната дейност. Пионерите, пътуващите надзорници, бетеловите служители, мисионерите и международните служители работят всеотдайно в целодневната служба и изпитват радост от това. Дали и ние се радваме и ликуваме с тях? Тогава нека показваме признателността си за тези скъпи братя и сестри, които „се трудят заедно с [нас] за царството на Бога“. (Кол. 4:11) Когато сме с тях на събранията на сбора или на конгресите, можем искрено да ги насърчаваме. Можем също да подражаваме на пламенния им пример, както и да търсим възможности да чуем случки и насърчителни думи от тях, проявявайки гостоприемство, например като ги каним на обяд или на вечеря. (Флп. 4:10)

Да се радваме с онези, които се сблъскват с изпитания

Като издържал на преследване и преодолявал изпитания, Павел укрепил решимостта си да остане верен на Йехова. (Кол. 1:24; Як. 1:2, 3) Тъй като знаел, че братята във Филипи вероятно ще се сблъскат с подобни изпитания и неговото постоянство ще ги насърчи, той се радвал и ликувал с тях. Апостолът писал: „Заради Христос ви беше оказана честта не само да вярвате в него, но и да страдате заради него. Затова и водите същата борба, която видяхте, че водех и аз, и за която чувате, че водя и сега.“ (Флп. 1:29, 30)

Подобно и днес християните се сблъскват с противопоставяне заради проповедната си служба. Понякога то е яростно, но често е по–незабележимо — например под формата на фалшиви обвинения от отстъпници, враждебност от членове на семейството и подигравки от колеги или съученици. Исус ни предупредил да не се изненадваме от тези изпитания, нито да се обезсърчаваме. Те са по–скоро причини за радост. Той казал: „Щастливи сте, когато хората ви укоряват, преследват ви и лъжливо говорят всякакви лоши неща против вас заради мене. Радвайте се и ликувайте, защото е голяма наградата ви на небесата.“ (Мат. 5:11, 12)

Не бива да се плашим, когато чуваме, че в някои страни нашите братя са подложени на жестоко преследване. Точно обратното, трябва да се радваме заради тяхното постоянство. Можем да се молим на Йехова да им дава вяра и издръжливост. (Флп. 1:3, 4) Вероятно не сме в състояние да направим много повече за тези скъпи братя, но бихме могли да помагаме на онези в нашия сбор, които понасят изпитания. Можем да се интересуваме от тях и да ги подкрепяме. Можем също да търсим начини да се радваме заедно с тях, като от време на време ги каним да присъстват на нашата вечер за семейно поклонение, като участваме с тях в проповедната дейност и като прекарваме заедно свободното си време.

Имаме толкова причини да се радваме заедно! Нека не се поддаваме на духа на света, който ни кара да се изолираме, а да продължаваме да споделяме радостта си със своите братя. По този начин не само ще допринасяме за любовта и единството в сбора, но и ще изпитваме пълна радост от християнското си братство. (Флп. 2:1, 2) Нека следваме подканата на Павел: „Радвайте се винаги в Господаря. Ще повторя: Радвайте се!“ (Флп. 4:4)

[Информация за източника на снимката на страница 6]

Глобус: Courtesy of Replogle Globes