Защо е важно „да стоим будни“?
Защо е важно „да стоим будни“?
„КАКЪВ ще бъде знакът за твоето присъствие и за завършека на тази система?“ (Мат. 24:3) В отговор на този въпрос Исус дал на учениците си един ясен и подробен знак, който е записан в Матей 24 глава, Марко 13 глава и Лука 21 глава. Той добавил: „Стойте будни.“ (Мат. 24:42)
Ако знакът щял да бъде толкова ясен, защо Исус дал това напътствие? Има две причини. Първо, отвличащи вниманието неща може да накарат някои да пренебрегнат знака и да загубят духовността и бдителността си. Второ, някои християни може да разпознават определени аспекти на знака, но поради обстоятелствата, при които живеят, да не се чувстват лично засегнати от него. Те може да смятат, че последната част на Исусовото пророчество, „голямото бедствие“, е далече в бъдещето, и следователно не е необходимо „да стоят будни“. (Мат. 24:21)
„Те не обръщаха внимание на онова, което ставаше“
Исус напомнил на последователите си за случилото се със съвременниците на Ной. Проповедната дейност на Ной, строежът на огромния ковчег и насилието по онова време не можели да останат незабелязани. Но повечето хора не обръщали внимание на онова, което ставало. (Мат. 24:37–39) Мнозина днес имат подобна нагласа спрямо предупрежденията. Например пътните знаци, ограничаващи скоростта, се виждат ясно. Въпреки това много шофьори ги пренебрегват. Често се налага властите да поставят на пътните платна легнали полицаи, за да принудят шофьорите да намалят скоростта. По подобен начин някои християни може да разпознават знака за последните дни, но да не позволяват това да влияе на живота им. Ариел, едно момиче от Западна Африка, неусетно придобило такава нагласа.
Ариел обичала да гледа женски хандбал по телевизията. Когато в нейното училище бил сформиран отбор по хандбал, желанието ѝ да играе намалило бдителността ѝ относно опасностите за нейната духовност. Тя била приета в отбора като вратарка. Но какво се случило впоследствие? Ариел обяснява: „Някои от съотборничките ми си имаха приятели, които пушеха и вземаха наркотици. Те ми се присмиваха, че съм различна, но смятах, че ще се справя. Неочаквано спортът започна да влияе отрицателно на духовността ми. Той изпълваше целия ми ум и сърце. По време на християнските събрания бях много разсеяна и това се отрази на личността ми. Любовта ми към спорта прерасна в страст към победата. Затова тренирах усърдно. Но започнах да изпитвам огромно напрежение. Също така заради хандбала загубих много приятели.
Повратният момент настъпи, когато веднъж противниковият отбор получи възможност да изпълни наказателен удар.
Бях заела позиция на вратата. Без да съзнавам, се помолих на Йехова да ми помогне да отбия топката! Случилото се ме накара да се замисля колко бях западнала в духовно отношение. Как се възстанових?Вече бях гледала филма „Въпроси на младите хора — как ще използвам своя живот?“ *, но реших да го гледам отново и този път да помисля сериозно. Намирах се в същите обстоятелства като Андре, младежът от драмата. Силно впечатление ми направи съветът, който един старейшина даде на Андре, да прочете стиха от Филипяни 3:8 и да размишлява върху него. Точно това направих. Не след дълго напуснах отбора.
Само колко силно влияние ми оказа това! Вече не изпитвах желание да се съревновавам и напрежението, което чувствах, изчезна. Бях по–щастлива и по–близка с приятелите си от сбора. Отново ценях духовните дейности. С радост ходех на събранията и бях съсредоточена по време на програмата. Качеството на проповедната ми служба също се подобри. Сега редовно служа като помощен пионер.“
Ако чувстваш, че пренебрегваш знака, който Исус дал, вземи сериозни мерки, подобно на Ариел. Опитай някое от следните предложения. Потърси информация в показалците на „Стражева кула“, които може да ти помогнат да откриеш духовни съкровища. Те съдържат препратки към статии с надеждни съвети и случки на хора, които са се справили с различни изпитания. Полагай усилия да извличаш полза от християнските събрания, като се подготвяш добре за тях и си водиш записки. Мнозина са установили, че ако седят по–напред в залата, са по–съсредоточени. Когато има обсъждане със слушателите, се опитвай да отговаряш още в самото начало. Освен това поддържай бдителността си, като свързваш новините, за които четеш и чуваш, с определени аспекти на знака и други характеристики на „последните дни“. (2 Тим. 3:1–5; 2 Пет. 3:3, 4; Откр. 6:1–8)
„Бъдете готови“
Знакът за последните дни се изпълнява „по целия свят“. (Мат. 24:7, 14) Милиони хора живеят на места, силно засегнати от болести, глад, земетресения и други бедствия, предсказани в Библията. За разлика от тях мнозина живеят в сравнително мирна и спокойна обстановка. Ако никога не си бил лично засегнат от някои аспекти на знака, дали трябва да смяташ, че „голямото бедствие“ е още далече в бъдещето? Това не би било мъдро.
Помисли например върху онова, което Исус предсказал за болестите и глада. Първо, той не казал, че тези аспекти на знака ще засегнат хората във всички части на света по едно и също време и в еднаква степен. Вместо това той казал, че те ще стават „на разни места“. (Лука 21:11, „Библията, преработка „Верен“, 2000 г.) Така че не можем да очакваме едни и същи събития да се случват навсякъде и по едно и също време. Второ, малко след като споменал глада, Исус казал, че някои от последователите му ще трябва да внимават да не преяждат: „Внимавайте ... какво правите, за да не натежат сърцата ви от преяждане.“ (Лука 21:34) Следователно не всички християни щели да бъдат лично засегнати от всеки аспект на знака. Исус обаче казал: „Щом видите да става това, знайте, че Божието царство е близо.“ (Лука 21:31) Чрез съвременните средства за информация можем да видим изпълнението на всички аспекти на знака, макар и да не сме лично засегнати от тях.
Помни също, че Йехова вече е определил деня и часа, когато ще започне „голямото бедствие“. (Мат. 24:36) Събитията на земята няма да променят определеното време.
Исус подканил всички християни: „Бъдете готови.“ (Мат. 24:44) Трябва винаги да бъдем готови. Разбира се, не можем да участваме в теократичните дейности по цял ден всеки ден. Освен това никой от нас не знае какво ще прави в момента, в който „голямото бедствие“ започне. Някой може да е на работа, а друг да върши домакинските си задължения. (Мат. 24:40, 41) Тогава какво да направим, за да сме винаги готови?
Емануел, Викторин и шестте им дъщери живеят в една област в Африка, където не се чувстват засегнати от всички аспекти, съставящи знака. За да поддържат бдителността си, те са решили всеки ден да обсъждат библейски въпроси. Емануел споделя: „Не можехме да намерим удобно за всички време. Затова накрая избрахме времето между шест и шест и половина сутринта. След като разгледаме текста за деня, подготвяме няколко абзаца от издание, което ще се обсъжда през седмицата в сбора.“ Дали това им помага да бъдат бдителни? Несъмнено! Емануел е координатор на старейшинското тяло в сбора. Викторин често служи като помощен пионер и е помогнала на мнозина да приемат истината. А техните дъщери напредват много добре в духовно отношение.
Исус ни подканя: „Бъдете нащрек, останете будни.“ (Мар. 13:33) Не позволявай на нищо да отслаби бдителността ти. Вместо това, подобно на Ариел, обръщай сериозно внимание на съветите, които получаваш чрез нашите издания и на християнските събрания. Също като семейството на Емануел, всеки ден прави нещо, за да „стоиш буден“.
[Бележка под линия]
^ Съвременна драма, в която главният герой е християнски младеж, който се опитва да върши онова, което е правилно в Божиите очи.
[Снимка на страница 4]
Ежедневното обсъждане на библейски въпроси помага на Емануел и семейството му „да бъдат готови“