Постъпвай в съгласие с духа, за да се радваш на живот и мир

„[Нашите] постъпки не са в съгласие с плътта, а в съгласие с духа.“ (РИМ. 8:4)

1, 2. (а) До какви сериозни последствия води невнимателното шофиране? (б) На каква опасност се излагаме, ако отклоним вниманието си от духовните неща?

„НЕВНИМАТЕЛНОТО шофиране е широко разпространено и изглежда от година на година става все по–сериозен проблем.“ Тези думи били изречени от секретаря по транспорта на САЩ. Мобилните телефони са една от причините, поради които шофьорите отвличат вниманието си от най–важното нещо, което трябва да правят — да карат. Повече от една трета от интервюираните в едно проучване казват, че са били удряни или са били на косъм да бъдат ударени от превозно средство, чийто шофьор говорил по телефона. Въпреки че използването на мобилен телефон по време на шофиране може да изглежда полезно, резултатът може да е пагубен.

² По подобен начин нашите взаимоотношения с Бога също могат да бъдат застрашени. Точно както разсеяният  шофьор не забелязва знаците, предупреждаващи за опасности, така и онзи, който отклонява вниманието си от духовните неща, лесно може да поеме по опасен път. Ако пренебрегваме теократичните дейности, вярата ни ще претърпи корабокрушение. (1 Тим. 1:18, 19) Апостол Павел предупредил християните в Рим относно тази опасност: „Плътският начин на мислене означава смърт, а духовният начин на мислене означава живот и мир.“ (Рим. 8:6) Какво имал предвид Павел? Как можем да избягваме „плътския начин на мислене“ и да се ръководим от „духовния начин на мислене“?

Те „не подлежат на осъждане“

3, 4. (а) За каква вътрешна борба писал Павел? (б) Защо положението, в което се намирал той, е от интерес за нас?

³ В писмото си до римляните Павел писал, че в себе си води борба между плътта и ума си. (Прочети Римляни 7:21–23.) Павел не се оправдавал, нито се самосъжалявал, сякаш грехът го притиска толкова, че той не може да върши онова, което е правилно. В крайна сметка той бил зрял помазан християнин, избран да служи като „апостол за народите“. (Рим. 1:1; 11:13) Защо тогава писал за вътрешната си борба?

⁴ Павел честно признал, че със собствени сили не може да върши Божията воля в степента, в която желае. Защо? Той обяснил: „Всички съгрешиха и не достигат славата на Бога.“ (Рим. 3:23) Като потомък на Адам Павел изпитвал последствията от греха върху несъвършената плът. Можем да разберем чувствата му, тъй като всички ние сме несъвършени и водим подобна борба всеки ден. Освен това има много неща, които могат да отвлекат вниманието ни и да ни отклонят от ‘тесния път, водещ към живот’. (Мат. 7:14) Но положението на Павел не било безнадеждно и същото важи и за нас.

5. Откъде Павел получил помощ и избавление?

⁵ Павел казал: „Кой ще ме избави ...? Благодаря на Бога, той ще ме избави чрез нашия Господар Исус Христос!“ (Рим. 7:24, 25) След това той се обърнал към „онези, които са в единство с Христос Исус“ — помазаните християни. (Прочети Римляни 8:1, 2.) Чрез светия си дух Йехова ги осиновява като свои деца и ги призовава да бъдат „сънаследници с Христос“. (Рим. 8:14–17) Божият дух, както и вярата в изкупителната жертва на Христос, им помага да бъдат победители в битката, за която говорел Павел, така че „не подлежат на осъждане“. Те са освободени от „закона на греха и на смъртта“.

6. Защо всички Божии служители трябва да обърнат внимание на думите на Павел?

⁶ Въпреки че вдъхновените думи на Павел били отправени към помазаните християни, всички служители на Йехова, независимо каква е надеждата им, могат да извлекат полза от казаното от Павел за Божия дух и откупа на Христос. Затова е изключително важно всички Божии служители да разбират думите му и да се стремят да ги спазват.

Как Бог ‘осъдил греха в плътта’

7, 8. (а) В какъв смисъл Законът бил „слаб заради плътта“? (б) Какво постигнал Бог посредством своя дух и откупа?

⁷ В 7 глава на Римляни Павел казал, че грехът властва над несъвършената плът. В 8 глава той говорил за силата на светия дух. Апостолът обяснил как Божият дух помага на християните в борбата им срещу греха, за да могат да живеят в съгласие с волята на Йехова и да придобият неговото одобрение. Павел посочил, че чрез Божия дух и Исусовата изкупителна жертва Бог постигнал нещо, което Моисеевият закон не можал.

⁸ Законът, съдържащ много заповеди, осъждал грешниците. Нещо повече, първосвещениците в Израил, които извършвали службата си според Закона, били  несъвършени и не можели да принесат необходимата жертва за покриването на греха. Затова Законът бил „слаб заради плътта“. Но като ‘изпратил своя Син в образ, подобен на грешната плът’, и го дал като откуп, Бог ‘осъдил греха в плътта’, което ‘не можело да стане чрез Закона’. В резултат на това помазаните християни са сметнати за праведни въз основа на вярата им в Исусовата изкупителна жертва. Те са съветвани ‘постъпките им да не са в съгласие с плътта, а в съгласие с духа’. (Прочети Римляни 8:3, 4.) Помазаните трябва да постъпват вярно до края на земния си път, за да получат „наградата на живота“. (Откр. 2:10)

9. Какво означава думата „закон“, използвана в Римляни 8:2?

⁹ Освен „Закона“ Павел споменал „закона на този дух“ и „закона на греха и на смъртта“. (Рим. 8:2) Какво представляват тези закони? Тук с думата „закон“ не се имат предвид определени правила, като заповедите в Моисеевия закон. В един справочник се казва: „Гръцката дума ‘закон’, използвана тук, означава вътрешен принцип на действие, добър или лош, който притежава силата на закон. Освен това се отнася и за стандартите, според които човек живее.“

10. В какъв смисъл сме подчинени на „закона на греха и на смъртта“?

¹⁰ Апостол Павел писал: „Както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха — смъртта, и по този начин смъртта се разпростря върху всички хора, защото всички съгрешиха.“ (Рим. 5:12) Като потомци на Адам всички сме подчинени на „закона на греха и на смъртта“. Нашата грешна плът постоянно ни кара да вършим неща, които Бог не одобрява и водят до смърт. В писмото си до галатяните Павел нарекъл тези действия и навици „делата на плътта“. После добавил: „Онези, които продължават да вършат такива неща, няма да наследят Божието царство.“ (Гал. 5:19–21) Това са хората, чиито постъпки са „в съгласие с плътта“. (Рим. 8:4) Техният „вътрешен принцип на действие“ и стандартите, според които живеят, са напълно ръководени от плътта. Но дали онези, които вършат блудство, идолопоклонство и спиритизъм или други сериозни грехове, са единствените, които постъпват „в съгласие с плътта“? Не. Делата на плътта също включват ревност, гневни изблици, свади и завист, на които хората гледат просто като на човешки недостатъци.  Кой би се осмелил да каже, че напълно се е освободил от тях?

11, 12. (а) Какви мерки е взел Йехова, за да ни помогне да се освободим от „закона на греха и на смъртта“? (б) Какво трябва да правим, за да се радваме на Божието одобрение?

¹¹ Само колко се радваме, че Йехова се е погрижил да ни освободи от „закона на греха и на смъртта“! Исус казал: „Бог толкова обикна света, че даде своя единороден Син, та всеки, който вярва в него, да не бъде унищожен, но да има вечен живот.“ Ако откликнем на Божията любов и вярваме в изкупителната жертва на Исус Христос, можем да бъдем освободени от осъждането вследствие на наследения грях. (Йоан 3:16–18) Тогава ще бъдем подбудени да възкликнем подобно на Павел: „Благодаря на Бога, той ще ме избави чрез нашия Господар Исус Христос!“

¹² Нашето положение може да се сравни с това на човек, лекуван от сериозна болест. Ако иска да се излекува напълно, той трябва точно да следва указанията на лекаря. Макар че вярата в откупа може да ни освободи от „закона на греха и на смъртта“, ние оставаме несъвършени и грешни. За да бъдем здрави в духовно отношение и да се радваме на Божието одобрение, е необходимо нещо повече. Павел казал, че „праведните изисквания на Закона“ се изпълняват чрез „постъпки в съгласие с духа“.

Как ‘да постъпваш в съгласие с духа’?

13. Какво означава ‘да постъпваме в съгласие с духа’?

¹³ За да ‘постъпваме в съгласие с духа’, е необходимо постоянно да напредваме в духовно отношение, но това не означава, че трябва да бъдем съвършени. (1 Тим. 4:15) Всеки ден обаче трябва да полагаме усилия да постъпваме според ръководството на духа. Ако ‘живеем според духа’, ще получим Божието одобрение. (Гал. 5:16)

14. Какво е характерно за онези, „които постъпват в съгласие с плътта“?

¹⁴ По–нататък в писмото си до римляните Павел говорил за две групи от хора, които имат противоположен начин на мислене. (Прочети Римляни 8:5.) В този стих плътта не означава непременно физическото тяло. В Библията думата „плът“ понякога се отнася за нашата грешна и несъвършена същност. Именно грешната ни същност е причината за борбата между плътта и ума, за която Павел писал по–рано. За разлика от него обаче  онези, „които постъпват в съгласие с плътта“, дори не водят такава борба. Вместо да мислят какво изисква Бог от тях и да приемат помощта от него, те „съсредоточават мислите си върху плътските неща“. Често за тях е най–важно да задоволяват своите плътски желания. Противоположно на това онези, „които постъпват в съгласие с духа“, мислят за „духовните неща“ — даровете от Йехова и духовните дейности.

15, 16. (а) До какво води съсредоточаването на мислите върху определено нещо? (б) Какво може да се каже за начина на мислене на повечето хора днес?

¹⁵ Прочети Римляни 8:6. За да направим нещо, независимо дали добро, или лошо, трябва да съсредоточим мислите си върху него. Хората, които постоянно съсредоточават мислите си върху „плътските неща“, развиват желание да ги вършат. Обикновено тези неща напълно обземат мислите и чувствата им.

¹⁶ С какви неща са заети по–голямата част от хората днес? Апостол Йоан писал: „Всичко, което е в света — желанията на плътта, желанията на очите и самонадеяното хвалене с притежаваните неща, — не произхожда от Бащата, а от света.“ (1 Йоан 2:16) Тези желания включват безразборни сексуални контакти, стремеж към известност и придобиване на материални притежания. Книгите, списанията, вестниците, телевизионните предавания и Интернет са изпълнени с такива теми, защото повечето хора се интересуват от тях и ги харесват. Но Павел казал, че „плътският начин на мислене означава смърт“ — духовна смърт днес и физическа смърт в бъдеще. Защо? „Защото плътският начин на мислене означава вражда с Бога, понеже плътта не е подчинена на Божия закон, нито може да бъде. Затова онези, които живеят в съгласие с плътта, не могат да бъдат угодни на Бога.“ (Рим. 8:7, 8)

17, 18. Как можем да съсредоточаваме мислите си върху „духовните неща“, и какъв ще бъде резултатът от това?

¹⁷ От друга страна „духовният начин на мислене означава живот и мир“ — вечен живот в бъдеще, а още днес вътрешен мир и мир с Бога. Как можем да придобием „духовен начин на мислене“? Като редовно съсредоточаваме ума си върху „духовните неща“ и развиваме желание за тях. В резултат на това начинът ни на мислене ще бъде ‘подчинен на Божия закон’ и ще бъде в съгласие с Божието мислене. Когато се борим с изкушение, няма да се чудим как да постъпим, а ще бъдем подбудени да вземем правилно решение, което е „в съгласие с духа“.

¹⁸ Следователно е жизненоважно да съсредоточаваме мислите си върху „духовните неща“. Можем да правим това, като ‘подготвяме умовете си за действие’ и в центъра на живота си поставяме християнските дейности — редовната молитва, четенето и изучаването на Библията, посещаването на събранията и участието в проповедната служба. (1 Пет. 1:13) Колко е важно тогава да не позволяваме „плътските неща“ да отклоняват вниманието ни, а да се съсредоточаваме върху „духовните неща“. Така ще продължаваме ‘да постъпваме в съгласие с духа’. Това ще ни донесе много благословии, защото „духовният начин на мислене означава живот и мир“. (Гал. 6:7, 8)

Можеш ли да обясниш?

• Какво ‘не можело да стане чрез Закона’, но какво направил Бог?

• Какво представлява „законът на греха и на смъртта“ и как можем да бъдем освободени от него?

• Как можем да придобием „духовен начин на мислене“?

[Въпроси]

[Снимки на страници 12, 13]

Постъпваш ли „в съгласие с плътта“, или „в съгласие с духа“?