Не позволявай на болестта да ограби радостта ти

ПРЕДСТАВИ си, че се събуждаш сутринта и искаш денят вече да е свършил. За пореден ден трябва да се бориш с физическа или емоционална болест. Вероятно се чувстваш като Йов, който казал: „Бих предпочел смъртта вместо всичките си страдания.“ (Йов 7:15, „Нова английска Библия“) Но какво да правиш, ако състоянието ти не се подобрява години наред?

Такъв бил случаят с Мемфивостей, който бил син на Йонатан, приятелят на Давид. На петгодишна възраст той ‘паднал и окуцял’. (2 Царе 4:4) Когато по–късно бил лъжливо обвинен в предателство на царя и понесъл материална загуба, той изпитал емоционална болка, която несъмнено засилила физическите му страдания. Въпреки това Мемфивостей не загубил радостта си заради физическия недъг, клеветата и разочарованието и така ни оставил чудесен пример. (2 Царе 9:6–10; 16:1–4; 19:24–30)

Да разгледаме какво станало и с апостол Павел. Веднъж той писал, че трябва да се бори с „трън в плътта“. (2 Кор. 12:7) Възможно е с този израз Павел да е имал предвид някакъв недъг или хората, които оспорвали назначението му като апостол. Какъвто и да е бил случаят, проблемът продължил и Павел трябвало да издържа на физическа или емоционална болка. (2 Кор. 12:9, 10)

Някои от Божиите служители днес страдат от остри хронични заболявания или емоционални болести. На 18–годишна възраст на Магдалена ѝ била поставена диагноза системен лупус еритематозус — болест, при която имунната система атакува органите в тялото. Тя споделя: „Бях шокирана. След време състоянието ми се влоши и получих други усложнения като проблеми с храносмилането, с щитовидната жлеза и язви в устата.“ А Изабела трябва да се справя със симптоми, които не са толкова явни. Тя обяснява: „Още от детството си се боря с депресия. Затова получавам пристъпи на паника, проблеми с дишането и коремни спазми. В резултат често се чувствам изтощена.“

Приеми ограниченията си

Болестите и недъзите могат да променят напълно живота ти. Когато те сполети някаква болест, е важно да отделиш време да обмислиш внимателно ситуацията си. Навярно няма да е лесно да приемеш ограниченията си. Магдалена казва: „Болестта ми е прогресивна. Често нямам сили да стана от леглото. Много ми е трудно да си правя предварително планове, тъй като не мога да предвидя кога ще се появят симптомите. Най–много се измъчвам, че не мога да участвам в службата толкова, колкото преди.“

 Збигнев обяснява: „С годините ревматоидният артрит изсмуква силите ми, като уврежда постепенно ставите ми. Когато възпалението е силно, не мога да върша дори обикновени неща. Заради това се чувствам много обезсърчен.“

Преди няколко години на Барбара ѝ открили прогресивно нарастващ тумор в мозъка. „В тялото ми настъпиха внезапни промени — разказва тя. — Понякога ме обзема апатия, често имам главоболие и проблеми с концентрацията. Новите ми ограничения ме накараха да преосмисля всичко.“

Всички тези хора са отдадени служители на Йехова. За тях най–важно е да вършат волята му. Те се уповават изцяло на Бога и се радват на неговата подкрепа. (Пр. 3:5, 6)

Как Йехова помага?

Не бива да смятаме, че страданията ни са доказателство за Божието неодобрение. (Плачът 3:33) Въпреки че бил „безукорен и праведен човек“, Йов трябвало да понесе силна болка. (Йов 1:8) Важно е да помним, че Бог не изпитва никого със зло. (Як. 1:13) Всички болести, включително хроничните и емоционалните, са наследство от нашите прародители Адам и Ева. (Рим. 5:12)

Йехова и Исус обаче са готови да помагат на праведните. (Пс. 34:15) Особено когато преживяваме трудни моменти, ние сме благодарни, че Бог е ‘нашето убежище и нашата крепост’. (Пс. 91:2) Тогава какво може да ти помогне да запазиш радостта си, когато се сблъскаш с трудни обстоятелства?

Молитвата: Можеш да подражаваш на примера на верните Божии служители от древността, като посредством молитва прехвърлиш бремето си на Йехова, нашият небесен Баща. (Пс. 55:22) Така ще изпиташ „мира от Бога, който превъзхожда всяка мисъл“. Този вътрешен мир ‘ще пази сърцето ти и ума ти’. (Флп. 4:6, 7) Като се уповава на Бога в молитва, Магдалена успява да се справи със своята омаломощаваща болест. Тя казва: „Когато изливам сърцето си пред Йехова, това ми носи облекчение и радост. Вече много  добре разбирам какво означава да разчиташ на Бога всеки ден.“ (2 Кор. 1:3, 4)

В отговор на молитвите ти Йехова може да ти даде сили посредством светия дух, Библията и християнските ти братя. Макар че не можеш да очакваш Бог да премахне болестта ти по чудодеен начин, бъди уверен, че той ще ти дава необходимата мъдрост и сила, за да издържаш при всяка трудност. (Пр. 2:7) Да, той ще те подкрепя чрез „силата, надхвърляща нормалното“. (2 Кор. 4:7)

Семейството: Когато другите от семейството са любезни и състрадателни, това ще ти помогне много. Помни обаче, че те също страдат. Подобно на тебе близките ти може да се чувстват безпомощни. Въпреки това са готови да те подкрепят и в трудни времена. Ако се молите заедно, ще имаш „спокойно сърце“. (Пр. 14:30)

Барбара казва следното за дъщеря си и другите млади сестри в сбора: „Те ми помагат да участвам в проповедната служба. Тяхната пламенност стопля сърцето ми.“ Збигнев цени много подкрепата на съпругата си. Той споделя: „Тя върши по–голямата част от домакинската работа. Освен това ми помага да се обличам и често носи чантата ми, когато отиваме на събрание и на служба.“

Християнските ти братя и сестри: Общуването с братята и сестрите ни носи насърчение и утеха. Но какво да правиш, ако заради болестта си не можеш да посещаваш събранията? Магдалена обяснява: „Сборът се погрижи да извличам полза от събранията, като ми осигурява аудиозаписи. Братята и сестрите често ми се обаждат, за да разберат дали имам нужда от нещо. Освен това ми изпращат насърчителни писма. Мисълта, че ме помнят и че са загрижени за мене, ми помага да издържам.“

Изабела, която страда от депресия, казва: „В сбора имам много ‘бащи’ и ‘майки’, които ме изслушват и ме разбират. Сборът е моето семейство — в него намирам вътрешен мир и радост.“

Важно е хората, страдащи от различни болести, да не ‘странят от другите’. По–скоро трябва да ценят общуването със  сбора. (Пр. 18:1) Така могат да бъдат източник на насърчение за останалите. Възможно е в началото да се притесняваш да споделиш с братята и сестрите си от какво се нуждаеш. Но несъмнено те ще се радват, ако си откровен с тях. Така им даваш възможност да проявят „нелицемерна братска обич“ към тебе. (1 Пет. 1:22) Например защо не им обясниш, че се нуждаеш от превоз до събранието, че ще се радваш някой да те придружи в службата или че просто искаш да си поговориш с някого? Разбира се, не бива да имаме големи изисквания от братята и сестрите си, но да сме благодарни за помощта им.

Бъди положителен: Често зависи от тебе дали ще запазиш радостта си, докато се бориш с хронична болест. Мрачното настроение и отчаянието могат да доведат до отрицателно мислене. Библията казва: „Духът на човека го крепи в болестта му, а сломен дух кой ще понесе?“ (Пр. 18:14)

Магдалена споделя: „Старая се да не се съсредоточавам върху проблемите си. Опитвам се да се наслаждавам на дните, в които се чувствам по–добре. Насърчително е да чета биографичните разкази на хора, които са останали верни на Бога въпреки хронично заболяване.“ Изабела намира сили от мисълта, че Йехова я обича и цени. Тя казва: „Чувствам, че съм полезна и че има някого, за когото да живея. Освен това имам чудесна надежда за бъдещето.“

Збигнев обяснява: „Като се разболях, се научих да бъда смирен и послушен. Освен това разбрах как да проявявам добра преценка и да прощавам на другите от сърце. Научих се да служа на Йехова с радост, без да се самосъжалявам. Това ми помогна да постигна духовен напредък.“

Помни, че Йехова забелязва твоята издръжливост. Той разбира как се чувстваш и е загрижен за тебе. Йехова няма ‘да забрави делата ти и любовта, която проявяваш към неговото име’. (Евр. 6:10) Вземи присърце обещанието, което дава на своите верни служители: „Няма да те изоставя, нито ще те напусна.“ (Евр. 13:5)

Ако понякога се чувстваш обезсърчен, мисли за прекрасната надежда за живота в новия свят. Бързо наближава времето, когато със собствените си очи ще видиш благословиите на Божието Царство по цялата земя!

[Блок/Снимки на страница 28]

Как някои проповядват въпреки хроничната си болест

„Вече не мога да вървя сам, затова съпругата ми или някои братя и сестри ме придружават в службата. Научавам наизуст уводите и библейските стихове.“ (Йежи, с увредено зрение)

„Освен че проповядвам по телефона, пиша писма и редовно си кореспондирам с няколко заинтересувани. Когато съм в болницата, винаги оставям до леглото си Библията и някои издания. Така успявам да завържа много хубави разговори.“ (Магдалена, болна от системен лупус еритематозус)

„Обичам службата от врата на врата, но когато нямам сили да участвам в нея, свидетелствам по телефона.“ (Изабела, която страда от клинична депресия)

„Изпитвам радост, като правя повторни посещения и помагам на хората, с които изучавам Библията. В дните, когато се чувствам по–добре, проповядвам от къща на къща.“ (Барбара, която има тумор в мозъка)

„Нося лека чанта със списания. Проповядвам, докато ставите не започнат да ме болят силно.“ (Збигнев, който има ревматоиден артрит)

[Снимка на страница 30]

И младите, и възрастните могат да насърчават другите