„Стойте будни заедно с мене.“ (МАТ. 26:38)

1–3. (а) Каква грешка допуснали апостолите през последната нощ от живота на Исус на земята? (б) Откъде разбираме, че се поучили от грешката си?

ПРЕДСТАВИ си какво се случило през последната нощ от живота на Исус на земята. Исус е на едно от любимите си места — Гетсиманската градина, на изток от Йерусалим. С него са и верните му апостоли. Силно обезпокоен, Исус се нуждае от уединение, за да може да се помоли. (Мат. 26:36; Йоан 18:1, 2)

² Трима от апостолите — Петър, Яков и Йоан — придружават Исус до едно място по–навътре в градината. Той им казва „Останете тук и стойте будни заедно с мене“, а след това се отдалечава, за да се моли. Когато се връща, намира приятелите си дълбоко заспали. Той отново ги моли: „Стойте будни.“ Но те заспиват още два пъти! По–късно през същата нощ никой от апостолите не успява да остане буден и в духовно отношение. Те дори изоставят Исус и се разбягват! (Мат. 26:38, 41, 56)

³ Несъмнено апостолите скоро започнали да съжаляват, че не са успели да останат будни. Тези верни мъже бързо се поучили от грешката си. Според библейската книга Деяния апостолите дали забележителен пример, като останали духовно будни. Тяхната лоялност безспорно насърчила братята и сестрите им да правят същото. Сега повече от когато и да било преди трябва да останем будни. (Мат. 24:42) Затова нека разгледаме три поуки от книгата Деяния, които ще ни помогнат да сме духовно будни.

ТЕ ВНИМАТЕЛНО СЛЕДВАЛИ НАПЪТСТВИЯТА КЪДЕ ДА ПРОПОВЯДВАТ

4, 5. Как светият дух водел Павел и спътниците му?

⁴ Първо, нека разгледаме как апостолите внимателно следвали напътствията къде да проповядват.  От повествованието разбираме, че Исус използвал светия дух, даден му от Йехова, да води апостол Павел и неговите спътници по време на едно необикновено пътуване. (Деян. 2:33) Нека ги последваме. (Прочети Деяния 16:6–10.)

⁵ Павел, Сила и Тимотей напуснали град Листра, разположен в южната част на Галатия. Няколко дни по–късно стигнали до римски път, водещ на запад до най–гъстонаселената област в провинция Азия. Пътниците искали да поемат по този път, за да посетят градове, където хиляди хора трябвало да чуят за Христос. Но нещо им попречило да продължат пътуването си. В шести стих се казва: „Минаха през Фригия и областта Галатия, защото чрез светия дух им беше забранено да говорят словото в Азия.“ По някакъв начин, който не е разкрит в Библията, светият дух попречил на пътниците да проповядват в Азия. Явно чрез Божия дух Исус искал да заведе Павел и онези, които го придружавали, в друга посока.

6, 7. (а) Какво се случило с Павел и спътниците му близо до Витиния? (б) Какво решение взели, и какъв бил резултатът?

⁶ Накъде се отправили тези пламенни проповедници? В седми стих се обяснява: „И като стигнаха до Мизия, се опитаха да отидат във Витиния, но чрез духа Исус не им позволи.“ След като им било попречено да проповядват в Азия, Павел и спътниците му се отправили на север към градовете във Витиния. Но когато наближили Витиния, Исус отново използвал светия дух, за да ги спре. Сигурно били много озадачени. Те знаели какво да проповядват и как да проповядват, но не знаели къде. Образно казано, те почукали на вратата към Азия, но напразно. Почукали и на вратата към Витиния, но отново без резултат. Дали тези пламенни проповедници спрели да чукат? Съвсем не!

⁷ Тогава братята взели решение, което може би изглеждало нелогично. В осми стих четем: „Те подминаха Мизия и стигнаха до Троада.“ Те тръгнали на запад и изминали 563 километра, подминавайки град след град, докато не стигнали до пристанището Троада, откъдето можели да отплават за Македония. Там за трети път Павел и спътниците му почукали на вратата и този път тя широко се отворила! От девети стих разбираме какво се случило после: „През нощта Павел получи видение — един македонец стоеше и го молеше с думите: ‘Ела в Македония и ни помогни!’“ Най–сетне Павел знаел къде да проповядва. Мъжете незабавно отплавали за Македония.

8, 9. Какво можем да научим от случилото се по време на пътуването на Павел?

⁸ Какво научаваме от този разказ? Обърни внимание, че Исус използвал Божия дух да даде напътствия на Павел едва след като той тръгнал за Азия и после след като наближил Витиния. Накрая чак след като Павел стигнал в Троада, Исус му казал да отиде в Македония. Като Глава на сбора, Исус може да ръководи по подобен начин и нас днес. (Кол. 1:18) Например може би от известно време обмисляш да започнеш пионерска служба или да се преместиш в район, където има нужда от повече вестители на Царството. Но е много вероятно Исус да те насочи чрез Божия дух едва след като предприемеш конкретни действия да постигнеш целта си. Както шофьорът може да насочва колата си наляво или надясно само ако тя се движи, така и Исус ни помага да разширяваме службата си само ако „се движим“, тоест ако полагаме усилия да постигнем целта си.

⁹ А ако усилията ти не дадат резултат веднага? Трябва ли да се откажеш, като си мислиш, че Божият дух не те ръководи?  Не бива да забравяш, че и някои планове на Павел се провалили. Но той не се отказал, докато не намерил врата, която се отворила. Можеш да си сигурен, че ако с постоянство търсиш „широка врата за дейност“, също ще бъдеш възнаграден. (1 Кор. 16:9)

ДА ВНИМАВАМЕ ДА НЕ ПРЕНЕБРЕГВАМЕ МОЛИТВАТА

10. Откъде разбираме, че молитвата е много важна, за да сме духовно будни?

¹⁰ Втората поука във връзка с това да стоим будни, която можем да извлечем от примера на християните през първи век, е, че те внимавали да не пренебрегват молитвата. (1 Пет. 4:7) Постоянните молитви са много важни, за да сме духовно будни. Спомни си, че в Гетсиманската градина точно преди да бъде задържан, Исус казал на трима от апостолите си: „Стойте будни и не преставайте да се молите.“ (Мат. 26:41)

11, 12. Защо и по какъв начин Ирод преследвал християните, включително Петър?

¹¹ По–късно Петър, един от тримата, които били с Исус в Гетсиманската градина, лично се уверил в силата на усърдните молитви. (Прочети Деяния 12:1–6.) От тези стихове разбираме, че за да спечели одобрението на юдеите, Ирод започнал да преследва християните. Явно той знаел, че апостол Яков бил особено близък с Исус Христос, затова го ‘убил с меч’. (2 стих) Така сборът загубил един апостол, когото много обичал. Само какво изпитание било това за братята!

¹² Какво направил после Ирод? В трети стих се казва: „Като видя, че това се хареса на юдеите, той залови и Петър.“ Но решетките не винаги успявали да задържат апостолите в затвора, включително Петър. (Деян. 5:17–20) Ирод, който бил хитър политик, добре знаел това и не искал да рискува. Той предал Петър на ‘четири смени от по четирима войници да го пазят, тъй като имал намерение да го изведе пред народа след Пасхата’. (4 стих) Представи си — Ирод наредил Петър да бъде окован между двама войници и 16 стражи да го пазят на смени денем и нощем, за да е сигурен, че Петър няма да избяга. Той възнамерявал да го изведе пред народа след Пасхата, осъждайки го на смърт, с цел да угоди на множеството. Какво можели да направят събратята на апостола при тези ужасни обстоятелства?

13, 14. (а) Какво направил сборът, когато Петър бил хвърлен в затвора? (б) Какво научаваме за молитвата от събратята на Петър?

¹³ Сборът знаел много добре какво да прави. В Деяния 12:5 четем: „Държаха Петър в затвора, а сборът се молеше усърдно на Бога за него.“ Християните се молели усърдно и горещо за своя обичан брат. След смъртта на Яков те не изпаднали в отчаяние, нито започнали да смятат молитвите за напразни. Точно обратното, те знаели, че Йехова много цени молитвите на своите верни служители и ако са в хармония с волята му, ще им отговори. (Евр. 13:18, 19; Як. 5:16)

¹⁴ Какво можем да научим от начина, по който реагирали събратята на Петър? Да стоим будни включва да се молим не само за себе си, но и за нашите братя и сестри. (Еф. 6:18) Познаваш ли братя и сестри, които се борят с изпитания? Може би те се сблъскват с преследване, правителствени забрани или природни бедствия. Защо не се молиш горещо за тях? А може би познаваш събратя, които понасят по–незабележими трудности, като семейни проблеми, обезсърчение или лошо здраве. Защо не помислиш кои хора можеш да споменеш по име, докато говориш с Йехова, „който слуша молитви“? (Пс. 65:2)

15, 16. (а) Опиши как ангелът на Йехова освободил Петър от затвора. (Виж илюстрацията по–долу.) (б) Защо е насърчително да размишляваме върху начина, по който Йехова спасил Петър?

 ¹⁵ Какво станало с Петър? През последната си нощ в затвора, докато спял дълбоко между двамата стражи, Петър едва ли предполагал какво ще му се случи. (Прочети Деяния 12:7–11.) Представи си следното: Внезапно ярка светлина изпълнила килията му. Появил се ангел, когото стражите явно не можели да видят. Той бързо събудил Петър. Тогава веригите, с които били оковани ръцете на апостола, просто паднали! После ангелът извел Петър от килията и преминали покрай постовете на стражите и през огромната желязна врата, която ‘се отворила сама’. Щом излезли от затвора, ангелът си отишъл. Петър бил свободен!

¹⁶ Колко е насърчително да размишляваме върху силата, която Йехова използва да спасява служителите си! Разбира се, в днешно време не можем да очакваме, че той ще ни избавя чудодейно. Но сме напълно уверени, че Йехова проявява силата си в полза на своя народ. (2 Лет. 16:9) Посредством светия си дух той може да ни даде сила да се справим с всяко изпитание. (2 Кор. 4:7; 2 Пет. 2:9) Освен това скоро чрез своя Син Бог ще освободи милиони хора от най–страшния затвор — смъртта. (Йоан 5:28, 29) Вярата ни в Божиите обещания може да ни даде голяма смелост, когато се сблъскваме с изпитания.

ДА ДАВАМЕ ПЪЛНО СВИДЕТЕЛСТВО ВЪПРЕКИ ТРУДНОСТИТЕ

17. Защо можем да кажем, че Павел бил забележителен проповедник?

¹⁷ Третата поука, която можем да извлечем от разказа за апостолите, е свързана с това, че те давали пълно свидетелство въпреки трудностите. Да проповядваме пламенно и с чувство за неотложност е изключително важно, за да стоим будни. Апостол Павел бил забележителен пример в това отношение. Той полагал огромни усилия, като пътувал надлъж и нашир и сформирал много сборове. Павел издържал различни трудности, но никога не загубил пламенността си или чувството си за неотложност. (2 Кор. 11:23–29)

18. Как Павел продължил да дава свидетелство, докато бил под стража в Рим?

¹⁸ Да разгледаме и последното повествование за Павел в книгата Деяния, което е записано в 28 глава. Апостолът пристигнал в Рим, където трябвало да застане пред Нерон. Павел бил държан под стража, вероятно вързан с верига за пазача си. Но никакви вериги не можели да накарат пламенния апостол да замълчи! Павел продължил да дава свидетелство по различни начини. (Прочети Деяния 28:17, 23, 24.) След три дни той  свикал видните юдеи, за да им свидетелства. После в един определен от тях ден Павел дал още по–голямо свидетелство. В 23 стих се казва: „Те [местните юдеи] му определиха ден и тогава още повече от тях дойдоха при него в дома му. И от сутринта до вечерта той им обясняваше, като даваше пълно свидетелство за Божието царство и привеждаше убедителни доводи относно Исус, както от закона на Моисей, така и от Пророците.“

19, 20. (а) Защо можем да кажем, че Павел дал пълно свидетелство? (б) Как реагирал Павел, когато не всички приели добрата новина?

¹⁹ Защо можем да кажем, че Павел дал пълно свидетелство? В 23 стих се посочват няколко причини. Първо, той се съсредоточавал върху Божието Царство и Исус Христос. Второ, привеждал „убедителни доводи“, за да спечели слушателите си. Трето, разисквал с юдеите върху Писанието. Четвърто, проявявал себеотрицание, като свидетелствал „от сутринта до вечерта“. Въпреки че Павел дал въздействащо свидетелство, не всички откликнали благоприятно. В 24 стих е записано: „Някои повярваха в казаното, а други не вярваха.“ Възникнали разногласия и хората започнали да се разотиват.

²⁰ Дали Павел се обезсърчил, тъй като не всички приели добрата новина? В никакъв случай! В Деяния 28:30, 31 се казва: „Той остана цели две години в къщата, която беше наел, и сърдечно приемаше всички, които идваха при него, като им проповядваше за Божието царство и ги учеше на нещата, свързани с Господаря Исус Христос с пълна свобода на изказа и без никакви пречки.“ Тези укрепващи думи са последните от книгата Деяния.

21. Какво научаваме от примера на Павел, докато бил под домашен арест?

²¹ Какво научаваме от примера на Павел? Докато бил под домашен арест, той не можел да свидетелства от къща на къща. Но въпреки това Павел запазил положителна нагласа, като свидетелствал на всички, които идвали при него. Подобно на това и днес мнозина от народа на Бога запазват радостта си и продължават да проповядват, въпреки че несправедливо биват хвърляни в затвора заради вярата си. Някои от нашите скъпи братя и сестри стоят затворени вкъщи или живеят в клиники поради напреднала възраст или заболяване. При всяка възможност те проповядват на лекари и медицински работници, посетители и други, които идват при тях. Тяхното сърдечно желание е да дават пълно свидетелство за Божието Царство. Какъв хубав пример са те за нас!

22. (а) Какво може да ни помогне да извлечем пълна полза от библейската книга Деяния? (Виж блока по–горе.) (б) Какво искаш да правиш, докато чакаш края на тази стара система?

²² Ясно е, че можем да научим много за това как да стоим будни от апостолите и от другите християни през първи век, за които се говори в библейската книга Деяния. Докато чакаме края на тази стара система, нека бъдем решени да им подражаваме, като проповядваме смело и пламенно. Наистина, няма по–голяма чест за нас, освен да даваме „пълно свидетелство за Божието царство“! (Деян. 28:23)

[Въпроси]

[Блок на страница 13]

„КНИГАТА ДЕЯНИЯ ВЕЧЕ Е ДРУГА ЗА МЕНЕ“

След като прочел книгата „Да даваме пълно свидетелство за Божието Царство“, един пътуващ надзорник споделил: „Книгата Деяния вече е друга за мене. Много пъти препрочитах повествованието в Деяния, но се чувствах така, сякаш си светя със свещ и нося замърсени очила. Сега се радвам на благословията да разбирам написаното, все едно е осветено от ярката светлина на слънцето.“

[Снимка на страница 12]

Един ангел помогнал на Петър да премине през огромната желязна врата