„Как ще проповядвам?“

По целия свят има верни на Йехова братя и сестри, които участват в проповедната дейност, въпреки че се борят със сериозни здравословни проблеми. Нека разгледаме примера на Далия, която живее във Вилнюс, столицата на Литва.

Далия е наша сестра и е на около 35 години. Още от раждането си тя трябва да живее с последствията от мозъчен удар. Заради болестта си е парализирана и има сериозен говорен дефект. Поради това само членове на семейството ѝ могат да я разбират добре. Далия живее с майка си Галина, която се грижи за нея. Въпреки че животът на Далия е изпълнен с трудности и притеснения, тя има положителен дух. Какво ѝ помага?

Галина обяснява: „През 1999 г. братовчедка ми Аполония, която е Свидетелка на Йехова, ни посети. Забелязахме, че тя познава Библията много добре, и Далия я обсипа с въпроси. Не след дълго дъщеря ми започна да изучава Библията. Понякога присъствах на изучаването, за да превеждам думите на Далия. Видях, че всичко, което научаваше, ѝ беше от голяма полза. Затова и аз поисках да изучавам Библията.“

Когато разбирането на Далия върху Библията се увеличило, започнал да я измъчва един въпрос. Накрая тя се осмелила да попита Аполония: „Как ще проповядвам, след като съм парализирана?“ (Мат. 28:19, 20) Аполония спокойно я уверила: „Не се притеснявай. Йехова ще ти помогне.“ И наистина станало така.

Как проповядва Далия? По няколко начина. Сестрите от сбора ѝ помагат да подготвя писма, съдържащи библейското послание. Първо Далия обяснява своите мисли на сестрите, а после те пишат писмото от нейно име. Освен това Далия свидетелства, като изпраща съобщения по мобилния си телефон. А когато времето е хубаво, заедно с някого от сбора проповядва на хората в парка или на улицата.

Далия и майка ѝ продължават да напредват духовно. След като се отдадоха на Йехова, двете се покръстиха през ноември 2004 г. През септември 2008 г. във Вилнюс беше сформирана полска група. Тъй като там имаше нужда от повече вестители, Далия и майка ѝ решиха да служат в нея. Далия споделя: „Има месеци, когато се притеснявам, че още не съм била на служба. Но след като се помоля на Йехова, си намирам уговорка и отивам на служба.“ Какво мисли нашата скъпа сестра Далия за ситуацията, в която се намира? Тя казва: „Болестта парализира тялото ми, но не и ума ми. Щастлива съм, че мога да говоря на другите за Йехова!“