„В Закона притежаваш основното очертание на познанието и на истината.“ (РИМ. 2:20)

1. Защо е необходимо да разбираме думите на Павел относно Моисеевия закон?

АКО нямахме на разположение вдъхновените писма на апостол Павел, трудно бихме разбрали значението на много части на Моисеевия закон. Например в Писмото до евреите Павел обяснява как Исус като „верен първосвещеник“ принесъл веднъж завинаги „помирителна жертва“. В резултат онези, които проявяват вяра в тази жертва, могат да получат „вечно избавление“. (Евр. 2:17; 9:11, 12) Освен това Павел казва, че светият шатър е „сянка на небесните неща“ и че Исус е Посредникът на „по–добър договор“ от договора, на който Моисей бил посредник. (Евр. 7:22; 8:1–5) Както християните от дните на Павел, така и ние днес можем да извлечем голяма полза от тези разяснения на Закона. Те ни помагат да ценим още повече всичко, което Бог е направил за нас.

2. Какво предимство имали християните от юдейски произход пред езичниците?

² Когато Павел писал до сбора в Рим, някои от думите му били насочени към християните от юдейски произход, които били учени на Моисеевия закон. Тъй като добре познавали Божия закон, те имали предимството да притежават „основното очертание на познанието и на истината“ относно Йехова и неговите праведни принципи. Заради това че разбирали и ценели ‘основното очертание на истината’, тези християни, подобно на верните юдеи в миналото, можели да наставляват онези, които не познавали Закона, даден на Божия народ. (Прочети Римляни 2:17–20.)

 „СЯНКА“ НА ЖЕРТВАТА НА ИСУС

3. Каква полза ще имаме от разглеждането на жертвите, които юдеите принасяли в древността?

³ ‘Основното очертание на истината’, за което говорел Павел, ни помага да разберем намерението на Йехова. Принципите, залегнали в основата на Моисеевия закон, не са загубили своята стойност. Имайки предвид това, нека разгледаме как различните жертви и приноси довели смирените юдеи до Христос и им помогнали да разберат какво изисква Бог от тях. Тъй като основните изисквания на Йехова към неговите служители не се променят, ще разберем също, че Божиите закони за жертвите и приносите могат да ни помогнат да се замислим за качеството на святата си служба. (Мал. 3:6)

4, 5. (а) За какво напомнял Моисеевият закон на Божия народ? (б) На какво били „сянка“ жертвите, изисквани от Закона?

⁴ Несъмнено много части на Моисеевия закон напомняли на юдеите от древността, че са грешни. Например, който докоснел мъртво човешко тяло, трябвало да се очисти. За тази цел било необходимо да се заколи и изгори здрава червеникава крава. Пепелта ѝ била пазена и използвана за „водата за очистване“, с която бил поръсван онзи, който се очиствал, на третия и седмия ден след омърсяването си. (Чис. 19:1–13) И за да не забравят юдеите, че още от раждането си са несъвършени и грешни, жената, която раждала, трябвало да спазва период на нечистота. След това бил правен обред за изкупление и се принасяла жертва. (Лев. 12:1–8)

⁵ За изкупление на греховете си израилтяните трябвало да принасят животински жертви и в много други области от живота си. Независимо дали те го осъзнавали, или не, жертвите, включително тези, принасяни по–късно в храма на Йехова, били „сянка“ на съвършената жертва на Исус. (Евр. 10:1–10)

ПРАВИЛНА НАГЛАСА ОТНОСНО ЖЕРТВИТЕ

6, 7. (а) Какво трябвало да имат предвид израилтяните, когато избирали каква жертва да принесат, и какво им показвало това? (б) Какви въпроси е добре да си зададем?

⁶ Основно изискване за принасяното в жертва животно било то да е „без недостатък“ — да не е сляпо, ранено, сакато или болно. (Лев. 22:20–22) Когато израилтяните представяли пред Йехова плодове или зърно, трябвало да дадат „първите плодове“, „най–добрият дял“ от реколтата. (Чис. 18:12, 29) Жертва с по–ниско качество не била приемлива за Йехова. Важното изискване относно животинските жертви показвало, че жертвата на Исус щяла да бъде чиста и без недостатък. Нещо повече, така ставало ясно, че Йехова щял да жертва най–доброто и най–скъпото, което има, за да изкупи човечеството. (1 Пет. 1:18, 19)

⁷ Нима ако принасящият жертвата бил наистина благодарен на Йехова за неговата доброта, нямало с радост да избере най–хубавото от притежанията си? Той можел сам да реши каква жертва да принесе. Но в същото време знаел, че Бог няма да приеме принос с недостатък. Ако давал такъв принос,  би показал, че гледа на жертвата просто като на формалност, дори като на бреме. (Прочети Малахия 1:6–8, 13.) Този пример може да ни накара да си зададем следните въпроси: „С каква нагласа служа на Йехова? Налага ли се да подобря качеството на службата си? Какви са подбудите ми да служа на Йехова?“

8, 9. Защо е важно да размишляваме върху нагласата, с която израилтяните принасяли жертви?

⁸ Когато един израилтянин доброволно принасял жертва в израз на искрената си благодарност към Йехова или, както било при приносите за изгаряне, за да отправи молба за неговото одобрение, лесно избирал какво животно е подходящо за жертва. Той се радвал да даде на Йехова най–доброто. В днешно време християните не принасят буквалните жертви, изисквани от Моисеевия закон. Но те правят жертви, като използват своето време, сили и средства в службата за Йехова. Апостол Павел посочил, че когато християните „изявяват пред другите“ своята надежда и ‘вършат добро и споделят каквото имат с другите’, така принасят жертви, угодни на Бога. (Евр. 13:15, 16) Нагласата, с която Божиите служители участват в тези дейности, разкрива тяхната благодарност за всичко, което Бог им дава. Следователно съществува прилика между нагласата и подбудите на онези, които участват в службата днес, и на онези, които принасяли доброволни приноси в миналото.

⁹ Но какво научаваме от това, че Моисеевият закон изисквал принос за грях или принос за вина от някого, който бил съгрешил? Мислиш ли, че само защото жертвата била задължителна, нямало значение с каква нагласа я принасял човекът? Можело ли такива жертви да бъдат принасяни с неохота? (Лев. 4:27, 28) Не и ако този, който ги принасял, имал искреното желание да поддържа добри взаимоотношения с Йехова.

10. Какви „жертви“ може да се изискват от християните, за да възстановят развалените взаимоотношения?

¹⁰ Например може да разбереш, че несъзнателно си обидил някой брат. Съвестта ти ти подсказва, че си допуснал грешка. Ако гледаш сериозно на взаимоотношенията си с Йехова, несъмнено ще направиш всичко по силите си да поправиш грешката си. Това може да означава да се извиниш или в случай на сериозен грях да потърсиш духовна помощ от загрижените надзорници в християнския сбор. (Мат. 5:23, 24; Як. 5:14, 15) Следователно от нас се изискват действия. Но ако правим такива „жертви“, ще възстановим взаимоотношенията си с Йехова и със своя брат и ще имаме чиста съвест. Това  на свой ред ще ни увери, че Йехова знае най–добре как трябва да постъпваме.

11, 12. (а) Какво представлявали жертвите на общението и с каква цел били принасяни? (б) Каква е връзката им с поклонението ни към Йехова днес?

¹¹ Други жертви, изисквани от Моисеевия закон, били жертвите на общението. Те показвали, че човекът иска да има мир с Йехова. Принасящият жертвата и семейството му ядели месото на жертваното животно вероятно в една от трапезариите на храма. Свещеникът, който представял жертвата пред Йехова, както и другите свещеници, служещи в храма, получавали част от месото. (Лев. 3:1; 7:31–33) Човекът принасял жертва на общението, тъй като искал да се радва на добри взаимоотношения с Бога. Все едно той, семейството му, свещениците и Йехова радостно и в мир се хранели заедно на една трапеза.

¹² Каква по–голяма привилегия от това, образно казано, да поканиш Йехова да бъде заедно с тебе на една трапеза и той да приеме поканата! Разбира се, като домакин ще предложиш най–доброто, което имаш, на такъв важен гост. Жертвите на общението са част от ‘основното очертание на Закона’ и показват, че посредством много по–важната жертва на Исус е възможно всеки, който иска, да има близки и мирни отношения с нашия Създател. В днешно време се радваме на приятелство с Йехова, като доброволно жертваме от своето време и сили в службата за него.

ЖЕРТВИ, КОИТО БОГ НЕ ПРИЕЛ

13, 14. Защо Йехова не приел жертвата, която цар Саул искал да му принесе?

¹³ За да бъдели угодни на Йехова, жертвите, изисквани от Закона, трябвало да бъдат принесени с правилна нагласа и подбуди. В Библията четем за жертви, които Бог не приел. Защо ги отхвърлил? Нека разгледаме два примера.

¹⁴ Пророк Самуил казал на цар Саул, че е настъпило времето Йехова да изпълни присъдата си над амаликитците. Саул трябвало да унищожи вражеския народ заедно с добитъка му. Но след като победил, Саул позволил на войниците си да запазят жив Агаг, царят на амаликитците. Освен това той пощадил най–добрите животни, за да ги принесе в жертва на Йехова. (1 Царе 15:2, 3, 21) Как реагирал Йехова? Той отхвърлил Саул заради непослушанието му. (Прочети 1 Царе 15:22, 23.) Какво научаваме от това? За да бъде жертвата ни приета от Йехова,  трябва да сме послушни на заповедите му.

15. Какво показали злите дела на някои израилтяни, които принасяли жертви на Йехова в дните на Исаия?

¹⁵ Подобен пример намираме в книгата Исаия. По онова време израилтяните принасяли жертви на Йехова формално. Но заради злите им дела жертвите им не били приети. „От каква полза са ми многобройните ви жертви?“ — попитал Йехова. „Сит съм от овни, принесени като приноси за изгаряне, и от тлъстината на охранени животни. Не се радвам на кръвта на млади бикове, мъжки агнета и козли! ... Престанете да донасяте безполезни зърнени приноси! Тамянът е отвратителен за мене!“ Какъв бил проблемът? Бог им казал: „Принасяте много молитви, но не искам да ви слушам — ръцете ви са пълни с кръв. Измийте се! Очистете се! Махнете от очите ми злите си дела! Престанете да вършите зло!“ (Иса. 1:11–16)

16. От какво зависи дали една жертва е приемлива за Бога?

¹⁶ Йехова не се радвал на жертви, принасяни от неразкайващи се грешници. Но молитвите и приносите на онези, които с цяло сърце се стремели да живеят в съгласие със заповедите му, били приети от него. ‘Основното очертание на Закона’ помогнало на тези хора да разберат, че са грешни и се нуждаят от прошка. (Гал. 3:19) В резултат на това те изпитали разкаяние. По подобен начин и ние днес трябва да осъзнаем, че се нуждаем от жертвата на Христос, която може да изкупи греховете ни. Ако ценим тази жертва, Йехова ‘ще намира радост’ във всичко, което правим в службата за него. (Прочети Псалм 51:17, 19.)

ПРОЯВЯВАЙ ВЯРА В ЖЕРТВАТА НА ИСУС!

17–19. (а) Как можем да покажем на Йехова, че сме благодарни за изкупителната жертва на Исус? (б) Какво ще разгледаме в следващата статия?

¹⁷ За разлика от Божиите служители, живели в предхристиянски времена, ние не виждаме само „сянка“ на Божието намерение. (Евр. 10:1) Постановленията за жертвите показали на юдеите какво трябва да правят, за да се радват на добри взаимоотношения с Бога. Те трябвало да проявяват искрена благодарност към него, с готовност да му дават най–доброто и да признаят нуждата от изкупление. Днес от Християнските гръцки писания разбираме, че чрез откупа Йехова ще премахне последствията от греха завинаги и че още сега можем да се радваме на чиста съвест. Какъв чудесен дар е изкупителната жертва на Исус! (Гал. 3:13; Евр. 9:9, 14)

¹⁸ Разбира се, за да извлечем полза от откупа, е нужно нещо повече от това само да разбираме какво означава той. Апостол Павел писал: „Законът стана наш възпитател, водещ до Христос, та да бъдем обявени за праведни въз основа на вяра.“ (Гал. 3:24) А вярата ни трябва да бъде придружена от дела. (Як. 2:26) Затова Павел насърчил християните през първи век, които притежавали „основното очертание на познанието“, съдържащо се в Моисеевия закон, да приложат това познание на практика. Така делата им щели да са в съгласие с Божиите принципи, на които учели другите. (Прочети Римляни 2:21–23.)

¹⁹ Въпреки че от християните днес не се изисква да спазват Моисеевия закон, те трябва да принасят жертви, приемливи за Йехова. В следващата статия ще разгледаме как можем да правим това.

[Въпроси]

[Текст в блока на страница 17]

Основните изисквания на Йехова към служителите му не се променят

[Снимка на страница 18]

Кое животно щеше да принесеш на Йехова ти?

[Снимка на страница 19]

Тези, които принасят жертви, угодни на Йехова, се радват на неговото одобрение