Запази положителния дух в сбора
Запази положителния дух в сбора
„Незаслужената милост на Господаря Исус Христос нека бъде с духа, който проявявате!“ (ФЛП. 4:23)
КАК МОЖЕМ ДА ДОПРИНАСЯМЕ ЗА ПОЛОЖИТЕЛНИЯ ДУХ В СБОРА...
когато сме заедно със събратята си?
с пламенността си в службата?
като съобщаваме за сериозни грехове?
1. Защо сборовете във Филипи и Тиатир получили похвала?
ХРИСТИЯНИТЕ във Филипи през първи век били бедни. Но те проявявали щедрост и силна любов към събратята си. (Флп. 1:3–5, 9; 4:15, 16) Затова в края на боговдъхновеното си писмо до тях апостол Павел писал: „Незаслужената милост на Господаря Исус Христос нека бъде с духа, който проявявате!“ (Флп. 4:23) Тъй като сборът в Тиатир проявявал подобен дух, прославеният Исус Христос му казал: „Познавам делата ти, твоята любов, вяра, служба и издръжливост, и знам, че последните ти дела са повече от предишните.“ (Откр. 2:19)
2. Как нашата нагласа влияе на духа, който сборът ни проявява?
2 Днес също във всеки сбор на Свидетелите на Йехова има определен дух, или преобладаваща нагласа. Някои сборове са известни със своята любов и топлота. Други са особено пламенни в проповедната дейност и високо ценят целодневната служба. Когато всеки от нас развива положителен дух, това допринася за единството и духовния напредък в сбора. (1 Кор. 1:10) От друга страна, отрицателната ни нагласа може да доведе до духовна сънливост, равнодушие в службата и дори толериране на грях. (1 Кор. 5:1; Откр. 3:15, 16) Какъв е духът в твоя сбор? Как ти лично можеш да допринесеш за положителния дух в сбора?
ДОПРИНАСЯЙ ЗА ПОЛОЖИТЕЛНИЯ ДУХ
3, 4. Как можем да възхваляваме Йехова „сред големия сбор“?
3 Псалмистът пял на Йехова: „Ще те хваля сред големия сбор, сред многочислен народ ще те възхвалявам.“ (Пс. 35:18) Той не се въздържал да възхвалява Йехова, когато бил с други Божии служители. Седмичните събрания, сред които е и Изучаването на „Стражева кула“, са чудесна възможност да проявяваме пламенност, като даваме отговори и изразяваме вярата си. Всеки от нас трябва да се запита: „Възползвам ли се напълно от привилегията да участвам в събранията? Подготвям ли се добре за тях и давам ли смислени отговори? Като глава на семейството, помагам ли на децата си предварително да подготвят отговори и уча ли ги да се изказват със свои думи?“
4 Давид свързва непоколебимото сърце с пеенето. „Сърцето ми е непоколебимо, Боже — казал той, — сърцето ми е непоколебимо. Ще пея, ще те възхвалявам с песни.“ (Пс. 57:7) Песните на християнските събрания ни предоставят чудесна възможност да възхваляваме Йехова с непоколебимо сърце. Ако все още не знаем някои от тях, защо не ги упражняваме по време на семейното си поклонение? Нека имаме същата решимост като псалмиста, който казал: „Ще пея на Йехова през целия си живот, ще възхвалявам с песен своя Бог, докато съм жив.“ (Пс. 104:33)
5, 6. Как можем да проявяваме гостоприемство и щедрост към другите, и как се отразява това на сбора?
5 Проявата на гостоприемство към нашите братя и сестри е друг начин да изграждаме любовта и положителния дух в сбора. В последната глава на писмото си до евреите Павел писал: „Продължавайте да изпитвате братска любов един към друг. Не забравяйте гостоприемството.“ (Евр. 13:1, 2) Чудесен начин да проявим гостоприемство е да поканим на гости пътуващия надзорник и съпругата му или целодневните служители в сбора. Може да помислим също за вдовиците, семействата с един родител и други хора, които ще извлекат полза, ако понякога ги каним да обядват или вечерят с нас или да присъстват на семейното ни поклонение.
6 Павел заръчал на Тимотей да напомни на другите „да вършат добро, да бъдат богати с добри дела, да бъдат щедри, готови да споделят с другите“ и така да „събират сигурно съкровище, което е добра основа за бъдещето, за да могат да се хванат здраво за истинския живот“. (1 Тим. 6:17–19) Апостолът насърчавал събратята си да развиват щедър дух. Можем да проявяваме щедрост дори по време на икономическа криза. Един от начините да правим това е да осигуряваме на нуждаещите се транспорт до Залата на Царството или проповедния район. А как тези, които получават такава помощ, ще допринесат за положителния дух в сбора? Като проявяват признателност и може би участват доколкото могат в покриването на постоянно увеличаващите се разходи за гориво. Освен това нашите братя и сестри ще се чувстват полезни и обичани, ако прекарваме повече време с тях. Когато вършим множество добри дела „спрямо братята си по вяра“ и сме готови да отделяме от времето и средствата си за тях, не само засилваме любовта си към тях, но и допринасяме за изграждането на сърдечен и положителен дух в сбора. (Гал. 6:10)
7. Как поверителността допринася за положителния дух в сбора?
7 Други фактори, които засилват любовта помежду ни, са приятелството и поверителността. (Прочети Притчи 18:24.) Истинските приятели не разпространяват лични неща, споделени с тях. Когато нашите събратя ни доверят съкровените си мисли и чувства и са сигурни, че те няма да станат публично достояние, любовта, която вероятно вече съществува между нас, ще стане още по–силна. Нека допринасяме за любещата семейна атмосфера в сбора, като сме достойни за доверие приятели, които могат да пазят тайна. (Пр. 20:19)
БЪДИ ПЛАМЕНЕН В СЛУЖБАТА
8. Какъв съвет получили християните в Лаодикия, и защо?
8 Исус казал на сбора в Лаодикия: „Познавам твоите дела — ти не си нито студен, нито горещ. Бих искал да си или студен, или горещ. Но понеже си хладък и не си нито горещ, нито студен, аз ще те изплюя от устата си.“ (Откр. 3:15, 16) На християните в Лаодикия им липсвала пламенност в службата. Това вероятно се отразявало и на взаимоотношенията им. Ето защо Исус любещо посъветвал сбора: „Аз порицавам и поправям всички, които обичам. Затова прояви пламенност и се разкай!“ (Откр. 3:19)
9. Как ще се отрази на сбора отношението ни към службата?
9 За да допринасяме за положителния дух в сбора, трябва да сме пламенни в проповедната служба. Сборът е организиран, за да бъдат търсени искрените хора в района и да се укрепва тяхната духовност. Затова трябва да проповядваме с ентусиазъм подобно на Исус. (Мат. 28:19, 20; Лука 4:43) Колкото по–пламенни сме в тази дейност, толкова по–единни ще бъдем като „сътрудници на Бога“. (1 Кор. 3:9) Когато в службата виждаме как другите защитават вярата си и изразяват признателност за духовните неща, любовта и уважението ни към тях растат. Като проповядваме заедно с братята си, допринасяме за единството в сбора. (Прочети Софония 3:9.)
10. Как ще повлияят на другите усилията ни да подобрим качеството на службата си?
10 Усилията ни да подобрим качеството на службата си също се отразяват положително на другите. Като проявяваме по–голяма загриженост към хората, които срещаме, и се стремим все повече да достигнем сърцето им, ентусиазмът ни в службата расте. (Мат. 9:36, 37) Често ентусиазмът е заразителен. Исус изпращал учениците си да проповядват по двама, а не сами. (Лука 10:1) Това не само осигурявало насърчение и обучение, но и увеличавало пламенността им в службата. Несъмнено сътрудничеството с пламенни вестители на Царството ни носи радост. Техният ентусиазъм ни насърчава и засилва желанието ни да проповядваме. (Рим. 1:12)
ПАЗИ СЕ ОТ НЕДОВОЛСТВО И НЕ ПРИКРИВАЙ ИЗВЪРШЕН ГРЯХ
11. Какъв дух развили израилтяните по времето на Моисей, и с какъв резултат?
11 Само няколко седмици след като излезли от Египет като народ, израилтяните развили дух на недоволство и започнали да се оплакват. Това довело до бунт срещу Йехова и неговите представители. (Из. 16:1, 2) Много малка част от напусналите Египет израилтяни доживели да видят Обетованата земя. Дори Моисей не бил допуснат в нея заради начина, по който реагирал на лошата нагласа на сънародниците си! (Втор. 32:48–52) Какво можем да направим ние днес, за да не попаднем в капана на отрицателното мислене?
12. Как можем да се предпазим от духа на недоволство?
12 Трябва да се пазим да не развием дух на недоволство. От полза ще е да сме смирени и да уважаваме властта, но също и да внимаваме с кого общуваме. Ако избираме неподходящи развлечения или прекарваме твърде много време с колеги или съученици, които не зачитат праведните принципи, последствията неминуемо ще са лоши. Ще е мъдро да ограничим общуването си с хора, които имат отрицателна нагласа или прокарват дух на независимост. (Пр. 13:20)
13. Как може да се отрази на сбора разяждащото влияние на недоволството?
13 Разяждащото влияние на недоволството може да е пагубно за духовността. Например то може да разруши мира и единството в сбора. Освен това оплакванията срещу събратята ни не само им причиняват болка, но и може да прераснат в клевети и хули, които са грях. (Лев. 19:16; 1 Кор. 5:11) Като недоволствали, някои християни през първи век не зачитали „притежаващите власт“ и говорели „лошо за славните“. (Юда 8, 16) Несъмнено Йехова не одобрявал такова отношение към отговорните мъже в сбора.
14, 15. (а) Какви може да са последствията за целия сбор, ако си затворим очите за извършен грях? (б) Как трябва да постъпим, ако разберем, че някой тайно върши грях?
14 Как да постъпим, ако разберем, че някой тайно върши грях, например злоупотребява с алкохол, гледа порнография или живее неморално? (Еф. 5:11, 12) Ако си затворим очите за греха, това може да е пречка за свободното действие на светия дух на Йехова и да застраши мира в сбора. (Гал. 5:19–23) Точно както християните в Коринт трябвало да отстранят злото, така и днес всяко покваряващо влияние трябва да бъде премахнато от сбора, за да се запази положителният дух. Как можеш да допринесеш за мира в сбора?
15 Както вече беше споменато, важно е да запазваме поверителност по определени въпроси, особено когато другите споделят с нас чувствата и мислите си. Колко погрешно и болезнено би било да разпространяваме поверителна информация за някого! Но когато е извършен сериозен грях, трябва да бъдат уведомени старейшините, които имат библейската отговорност да се занимаят с проблема. (Прочети Левит 5:1.) Така че ако знаем, че някой наш събрат е извършил сериозно прегрешение, трябва да го насърчим да се обърне към старейшините за помощ. (Як. 5:13–15) Ако не го направи в разумен срок, ние трябва да съобщим за случилото се.
16. Как защитаваме духа на сбора, когато съобщаваме за сериозен грях?
16 Християнският сбор е духовен пристан, който трябва да защитаваме, като съобщаваме за сериозните грехове. Ако старейшините помогнат на съгрешилия да се осъзнае, да се разкае и да приеме порицанието и поправянето, той вече не застрашава духа на сбора. Но какво да кажем, ако съгрешилият не се разкайва и не приема любещите съвети на старейшините? Чрез изключването му от сбора ще бъде унищожено, или премахнато, покваряващото влияние сред нас и духът на сбора ще бъде защитен. (Прочети 1 Коринтяни 5:5.) Наистина, за да пазим духа на сбора, всеки от нас трябва да предприема необходимите действия, да сътрудничи на старейшинското тяло и да се грижи за добруването на събратята си.
ПАЗИ „ЕДИНСТВОТО НА ДУХА“
17, 18. Как ще пазим „единството на духа“?
17 Като се посвещавали „на учението на апостолите“, първите последователи на Исус допринесли за единството в сбора. (Деян. 2:42) Те ценели съветите и ръководството, които старейшините осигурявали въз основа на Свещеното писание. Тъй като и днес старейшините си сътрудничат с класа на верния и разумен роб, всички в сбора получават насърчение и помощ да останат обединени. (1 Кор. 1:10) Когато следваме библейските напътствия от организацията на Йехова и ръководството на старейшините, показваме, че усърдно се стремим да пазим „единството на духа в обединяващата връзка на мира“. (Еф. 4:3)
18 Затова нека правим всичко по силите си да запазим положителния дух в сбора! Тогава можем да сме уверени, че „незаслужената милост на Господаря Исус Христос“ ще бъде с духа, който проявяваме. (Флп. 4:23)
[Въпроси]
[Снимка на страница 19]
Допринасяш ли за положителния дух в сбора, като подготвяш смислени отговори?
[Снимка на страница 20]
Допринасяй за положителния дух, като учиш песните на Царството
