Когато целодневната проповедничка Шарлот Уайт пристигнала в Луисвил (щата Кентъки) с куфар на колела, предизвикала голямо вълнение.

ГОДИНАТА била 1908 и сестра Уайт определено приковала вниманието на местните жители с едно съвсем ново изобретение — Количката на „Зората“. „Имаше някои коментари — пише тя — и привличах погледите на околните.“

Изследователите на Библията, както се наричали Свидетелите на Йехова по онова време, съзнавали, че трябва да споделят с хората ценните истини, които са научили от старателното си изучаване на Свещеното писание. Мнозина придобили познание чрез томовете „Зората на Хилядолетието“ (наречени по–късно „Изследвания върху Писанието“). Християните, които имали желание и възможност, пътували надлъж и нашир и предлагали тези книги, наричани „Помагала за Изследователите на Библията“, на други жадни за знания читатели.

През 1908 г. сестра Уайт и други пламенни проповедници предлагали комплекта от шест тома с твърди платнени корици за 1,65 долара. Вместо да носят книгите със себе си, те записвали поръчките и се връщали по–късно (обикновено в ден, когато се получавали заплати), за да доставят томовете срещу скромната сума, която покривала само разходите по печатането. Един противник дори недоволствал, че хората дават твърде малко пари за книгите!

Малинда Кийфър имала поръчки за 200–300 книги на седмица. Но заради големия  интерес към „Зората на Хилядолетието“ възникнал проблем. Само шестият том се състоял от 740 страници! „Стражева кула“ признава, че 50 книги тежали 40 фунта (18 кг), което било „твърде тежък товар“, особено за сестрите.

За да разреши проблема, брат Джеймс Коул изобретил сгъваема рамка с две колела, към която с болтове можело да се прикрепи куфар. Тъй като вече нямало нужда да носи тежки кашони с книги, самият изобретател възкликнал: „Голям товар ми падна от раменете!“ През 1908 г. той представил новото устройство пред възхитената публика на конгреса на Изследователите на Библията в Синсинати (щата Охайо). В двата края на рамката било гравирано името „Количка на „Зората“, понеже основният товар били томовете „Зората на Хилядолетието“. Човек лесно можел да се научи да управлява пълния с десетки книги куфар дори само с една ръка. Височината се регулирала, а колелата можели да се движат и по черни междуселски пътища. След служба вестителят можел да сгъне колелата нагоре от едната страна на куфара и да го носи за дръжката, докато се прибира вкъщи пеша или с трамвая.

Сестрите в целодневна служба можели да получат Количка на „Зората“ безплатно. Иначе цената ѝ била 2,50 долара. Сестра Кийфър (на снимката вляво) станала толкова умела, че можела с едната си ръка да управлява пълен куфар, а с другата да носи чанта с книги. Тъй като срещнала голям интерес в един миньорски град в Пенсилвания, често тя прекосявала мост над река Алегени 3–4 пъти на ден, за да изпълнява поръчките.

В края на 80–те години на ХХ век един пилот измислил куфара на колелца, който днес можем да видим навсякъде по гари и летища. Но преди около сто години пламенните Изследователи на Библията навярно се радвали да привличат любопитните погледи, докато обикаляли със своите Колички на „Зората“ и разпръсквали скъпоценните семена на библейската истина.

[Текст в блока на страница 32]

Често сестра Кийфър прекосявала мост над река Алегени 3–4 пъти на ден, за да изпълнява поръчки

[Текст в блока на страница 32]

Проблемът с тежкия товар бил разрешен