Чувство, което трови ума ни — завистта

Наполеон Бонапарт я познавал. Юлий Цезар я познавал. Александър Велики я познавал. Въпреки цялата си власт и слава тези мъже таели в сърцето си чувство, което тровело ума им. И тримата изпитвали завист.

„Наполеон завиждал на Цезар, Цезар завиждал на Александър, а Александър навярно завиждал на Херакъл, който е митичен герой“, писал английският философ Бъртранд Ръсел. Завистта може да завладее всекиго, независимо от неговото богатство, добродетели и успехи в живота.

Завистта е неприязън към другите заради техните притежания, благополучие, преимущества и т.н. Според един справочник думата „завист“ в Библията се отнася за желанието не само да преуспяваш като другия, но и да го лишиш от това, което притежава.

Ще е мъдро да разгледаме как в нас може да се породи завист и какви са последствията от нея. Особено важно е да знаем какви мерки да вземем, за да не позволим на това чувство да управлява живота ни.

ДУХ, КОЙТО МОЖЕ ДА РАЗПАЛИ ПЛАМЪЦИТЕ НА ЗАВИСТТА

Несъвършените хора имат склонност да завиждат, но различни фактори могат да подхранват и засилват тази склонност. (Як. 4:5) Апостол Павел посочва един от тях: „Нека да не бъдем суетни, да не се надпреварваме помежду си и да не си завиждаме един на друг.“ (Гал. 5:26) Съревнователният дух може да засили склонността ни да завиждаме. Двама християни, Кристина и Хосе *, разбрали това от личен опит.

Кристина, която е редовна пионерка, казва: „Често се улавям, че завиждам на другите. Сравнявам онова, което те имат, с това, което аз нямам.“ Веднъж тя била заедно със семейна двойка, която имала привилегията да е в пътуващата служба. Тъй като Кристина и съпругът ѝ Ерик били на приблизително същата възраст като пътуващия надзорник и жена му и в миналото имали подобни назначения, тя казала: „Съпругът ми също е старейшина! Защо тогава вие сте в пътуващата служба, а ние не сме никакви?“ Завистта, разпалена от съревнователния дух, я направила сляпа за чудесната работа, която тя и съпругът ѝ вършели, и Кристина не била доволна от живота си.

Хосе искал да служи като помощник–служител в сбора. Когато други били назначавани, а той — не, започнал да им завижда и да таи лоши чувства към координатора на старейшинското тяло. Хосе признава: „Завистта ме накара да изпитвам омраза към този брат и да му приписвам лоши подбуди. Когато си завладян  от завист, ставаш егоцентричен и не можеш да разсъждаваш трезво.“

КАКВО НАУЧАВАМЕ ОТ БИБЛЕЙСКИТЕ ПРИМЕРИ

Библията съдържа много предупредителни примери. (1 Кор. 10:11) Някои от тях показват не само как се развива завистта, но и как тя трови ума на тези, които ѝ позволяват да ги завладее.

Например Каин, първородният син на Адам и Ева, се разгневил, когато Йехова приел жертвата на Авел, но не и неговата. Той можел да преодолее лошите си чувства, но бил толкова заслепен от завист, че убил брат си. (Бит. 4:4–8) Затова Библията с основание казва, че Каин ‘произхождал от Злия’, от Сатана. (1 Йоан 3:12)

Десетте братя на Йосиф му завиждали заради специалните му взаимоотношения с баща им. Омразата им към него нараснала, когато той им разказал пророческите си сънища. Те дори искали да го убият. Накрая го продали в робство и измамили баща си, че е мъртъв. (Бит. 37:4–11, 23–28, 31–33) Години по–късно признали, че носят вина спрямо своя брат, и се укорили: „Видяхме мъката, която изпитваше душата му, когато той ни молеше да проявим състрадание, но не го послушахме.“ (Бит. 42:21; 50:15–19)

При Корей, Датан и Авирон завистта се породила, когато сравнявали привилегиите си с привилегиите на Моисей и Аарон. Те обвинили Моисей, че се прави на владетел и издига себе си над другите. (Чис. 16:13) Но това не било вярно. (Чис. 11:14, 15) Самият Йехова бил назначил Моисей. Тези бунтовници обаче му завиждали заради позицията му. Накрая завистта им довела до тяхната гибел от ръката на Йехова. (Пс. 106:16, 17)

Цар Соломон видял докъде може да стигне човек от завист. Една жена, чието новородено дете било умряло, се опитала да заблуди друга жена, че всъщност нейното бебе е умряло. При последвалия процес лъжкинята дори се съгласила да убият живото дете. Но Соломон се погрижил то да бъде дадено на истинската му майка. (3 Царе 3:16–27)

Завистта може да има ужасни последствия. Посочените библейски примери показват, че тя може да доведе до омраза, несправедливост и убийство. Във всеки от случаите потърпевшият с нищо не бил заслужил това, което го сполетяло. Можем ли да направим нещо, за да попречим на завистта да управлява живота ни? Какви мерки да вземем, за да ѝ противодействаме?

СИЛНИ ПРОТИВООТРОВИ

Развивайте любов и братска обич. Апостол Петър подканил християните: „Сега, като сте очистили душите си чрез послушанието си спрямо истината, водещо до нелицемерна братска обич, проявявайте силна любов един  към друг от сърце.“ (1 Пет. 1:22) Какво представлява любовта? Апостол Павел писал: „Любовта е дълготърпелива и милостива. Любовта не завижда, не се хвали, не се възгордява, не се държи неприлично, не търси изгода за себе си.“ (1 Кор. 13:4, 5) Нима ако развием такава любов към другите в сърцето си, тя няма да потисне склонността ни към завист? (1 Пет. 2:1) Вместо да завижда на Давид, Йонатан го обичал „както своята душа“. (1 Царе 18:1)

Общувайте с онези, които обичат Бога. Писателят на 73 псалм завиждал на злите, които водели охолен и безгрижен живот. Но той превъзмогнал завистта си, като отишъл във „великото светилище на Бога“. (Пс. 73:3–5, 17) Общуването с други Божии служители помогнало на псалмиста да види благословиите, които произтичали от близките му взаимоотношения с Йехова. (Пс. 73:28) Редовното общуване със събратята ни на християнските събрания може да направи същото и с нас.

Стремете се да вършите добро. Когато забелязал, че Каин развил завист и омраза, Бог го посъветвал да започне да върши добро. (Бит. 4:7) Как християните могат да вършат добро? Исус казал: „Обичай своя Бог, Йехова, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум. ... Обичай ближния си както себе си.“ (Мат. 22:37–39) Удовлетворението, което изпитваме, когато поставяме службата за Йехова на първо място в живота си и помагаме на другите, е силна противоотрова срещу завистта. Всеотдайното участие в проповедната дейност е чудесен начин да служим на Бога и на ближните си и ни носи „благословията на Йехова“. (Пр. 10:22)

„Радвайте се с онези, които се радват.“ (Рим. 12:15) Исус се радвал на успеха на учениците си и казал, че те щели да постигнат много повече от него в проповедната дейност. (Лука 10:17, 21; Йоан 14:12) Ние сме обединени в службата за Йехова и затова успехът на един е благословия за всички. (1 Кор. 12:25, 26) Нима тогава не трябва да се радваме, вместо да завиждаме, когато другите получават по–големи отговорности?

ТЕЖКА БИТКА

Борбата срещу завистта може да е продължителна. Кристина признава: „Все още имам силната склонност да завиждам. Въпреки че го мразя, това чувство си остава и непрекъснато трябва да го потискам.“ Хосе води подобна битка. Той казва: „Йехова ми помага да ценя хубавите качества на координатора на старейшинското тяло. Добрите взаимоотношения с Бога се оказаха безценни.“

Завистта е сред „делата на плътта“, срещу които всеки християнин трябва да се бори. (Гал. 5:19–21) Като не позволяваме на това чувство да управлява живота ни, ще бъдем по–щастливи и ще радваме небесния си Баща Йехова.

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 17]

„Радвайте се с онези, които се радват“