Запази чувството си за неотложност

„Проповядвай словото, прави това с чувство за неотложност.“ (2 ТИМ. 4:2)

МОЖЕШ ЛИ ДА ОБЯСНИШ?

Защо християните от първи век проповядвали с чувство за неотложност?

Как можем да запазим чувството си за неотложност?

Защо проповядването за Царството е по–неотложно от когато и да било преди?

1, 2. Какви въпроси възникват във връзка със съвета да проповядваме с чувство за неотложност?

ХОРАТА, чиято работа е да спасяват живота на другите, обикновено работят с чувство за неотложност. Например, когато пожарникарите се отзовават на спешно обаждане, знаят, че въпросът е на живот и смърт.

² Като Свидетели на Йехова ние искаме да помогнем на хората да се спасят. Затова гледаме сериозно на задачата си да проповядваме добрата новина за Царството. Но въпреки че работата ни е неотложна, ние не я вършим небрежно. Тогава какво имал предвид апостол Павел, когато дал съвета „Проповядвай словото, прави това с чувство за неотложност“? (2 Тим. 4:2) Как можем да проповядваме с чувство за неотложност? И защо работата ни е толкова неотложна?

ЗАЩО ПРОПОВЕДНАТА НИ ДЕЙНОСТ Е НЕОТЛОЖНА?

3. Какъв може да е резултатът, когато хората приемат или отхвърлят посланието за Царството?

³ Като размишляваш каква може да е ползата от проповедната дейност, несъмнено изпитваш силно желание да говориш с другите за добрата новина. (Рим. 10:13, 14) В Божието Слово се казва: „Когато кажа на неправедния ‘Ще умреш’, а той се отвърне от греха си и започне да постъпва справедливо и праведно, ... тогава той ще остане жив. Няма да умре. Никой от греховете, които е извършил, няма да се помни против него.“ (Езек. 33:14–16) Библията казва следното на всекиго, който проповядва посланието за Царството: „Ще спасиш и себе си, и онези, които те слушат.“ (1 Тим. 4:16; Езек. 3:17–21)

4. Защо с появата на отстъпничеството проповядването през първи век станало неотложно?

⁴ За да разберем защо Павел подканил Тимотей да проповядва с чувство за неотложност, е необходимо  да разгледаме контекста на стиха, върху който е основана статията: „Проповядвай словото, прави това с чувство за неотложност в благоприятно време и във време на трудности, поправяй, порицавай и подканяй с голямо дълготърпение и умело поучаване. Защото ще настъпи време, когато хората няма да търпят здравото учение, но ще си насъберат учители според своите собствени желания, за да им гъделичкат слуха, и така ще отвърнат ушите си от истината.“ (2 Тим. 4:2–4) Исус бил предсказал, че щяло да се появи отстъпничество. (Мат. 13:24, 25, 38) Затова било неотложно Тимотей ‘да проповядва словото’ дори в сбора, така че християните да не бъдат привлечени от това отстъпничество и да не бъдат измамени от фалшиви учения. Техният живот бил в опасност. Какво да кажем за нас днес?

5, 6. Какви широко разпространени възгледи срещаме в службата си?

⁵ Днес отстъпничеството от истинското поклонение се е разраснало и разпространило. (2 Сол. 2:3, 8) Какви учения гъделичкат слуха на мнозина в наши дни? На много места хората пламенно биват учени на теорията за еволюцията. Въпреки че обикновено е представяна с научни термини, тя почти се е превърнала в религия, изключваща съществуването на Бог. Друго широко разпространено учение е, че Бог не се интересува от нас и следователно не е нужно да се интересуваме от него. Защо тези учения са толкова привлекателни, че унасят милиони хора в духовен сън? Защото и двете предават същото послание — можеш да правиш всичко, което си поискаш, понеже никой няма да ти търси отговорност. Това наистина е послание, което гъделичка слуха на много хора. (Прочети Псалм 10:4.)

⁶ Но има и други начини, по които слухът на хората бива гъделичкан. Някои, които все пак ходят на църква, харесват да чуват думите „Независимо какво правиш, Бог те обича“. Свещеници и пастори гъделичкат слуха на другите, като ги убеждават, че церемониите, литургиите, празниците и изображенията са благословени от Бога. Едва ли хората, които ходят на църква, осъзнават опасността, в която се намират. (Пс. 115:4–8) Но ако успеем да ги събудим от духовния им сън, така че да разберат библейското послание, те могат да извлекат полза от Божието Царство.

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА ПРОПОВЯДВАМЕ С ЧУВСТВО ЗА НЕОТЛОЖНОСТ?

7. Как можем да проявяваме чувство за неотложност?

⁷ Един съвестен хирург трябва да отдаде цялото си внимание на своята работа, защото от това зависи животът на пациентите му. В християнската си служба можем да покажем, че имаме чувство за неотложност, като се съсредоточаваме върху дейността си — като размишляваме какви теми, въпроси или информация може да представляват интерес за хората, които срещаме. Чувството за неотложност ще ни подтикне да приспособим програмата си така, че да посещаваме хората във време, когато са по–склонни да ни изслушат. (Рим. 1:15, 16; 1 Тим. 4:16)

8. Какво още се включва в това да действаме с чувство за неотложност?

⁸ Да действаме с чувство за неотложност, означава също да степенуваме нещата по важност. (Прочети Битие 19:15.) Представи си например, че след като си получил резултатите от дадено изследване, твоят лекар те вика в кабинета си и загрижено ти казва: „Виж, ситуацията не търпи отлагане. Имаш не повече от месец да направиш нещо, за да се пребориш с болестта.“ Вероятно няма веднага да хукнеш навън да решаваш проблема, а по–скоро ще изслушаш препоръките на лекаря, ще се прибереш вкъщи и внимателно ще обмислиш кои неща са по–важни за тебе.

9. Защо можем да кажем, че Павел проповядвал с чувство за неотложност, докато бил в Ефес?

⁹ Можем да разберем с какво чувство за неотложност действал Павел, като  обърнем внимание на думите му към старейшините от Ефес във връзка с начина, по който проповядвал добрата новина в областта Азия. (Прочети Деяния 20:18–21.) Явно от деня, в който пристигнал, той посещавал хората от къща на къща, известявайки добрата новина. Освен това в продължение на две години ‘всеки ден изнасял проповеди в Тирановото училище’. (Деян. 19:1, 8–10) Чувството за неотложност на Павел влияело на живота му. Целта на съвета ‘да проповядваме с чувство за неотложност’ не е да ни кара да смятаме, че тази задача е прекалено трудна за нас. По–скоро проповедната дейност трябва да бъде на първо място в нашия живот.

10. Защо можем да се радваме, че преди около 100 години християните действали с чувство за неотложност?

¹⁰ Примерът, който оставила една малка група Изследователи на Библията, които от 1914 г. започнали да проповядват добрата новина, показва какво означава да имаме чувство за неотложност. Макар че били само няколко хиляди, те осъзнавали важността на времето, в което живеели, и пламенно се заели с проповядването за Царството. Техни проповеди били публикувани в стотици вестници. Освен това Изследователите представяли програма от цветни диапозитиви и филми, наречена „Фотодрама за сътворението“. По този начин достигнали милиони хора с добрата новина. Ако те не проявявали чувство за неотложност, как мнозина от нас щяха да чуят посланието за Царството? (Прочети Псалм 119:60.)

ДА НЕ ГУБИМ ЧУВСТВОТО СИ ЗА НЕОТЛОЖНОСТ

11. Поради каква причина някои хора са изгубили чувството си за неотложност?

¹¹ Различни неща, които отвличат вниманието, могат да ни пречат да помним колко е важна проповедната дейност. Системата на Сатана е устроена така, че да ни кара да се стремим към лични цели и да се занимаваме със странични въпроси. (1 Пет. 5:8; 1 Йоан 2:15–17) Някои хора, които в даден период от живота си са поставяли службата на Йехова на първо място, са изгубили чувството си за неотложност. Например през първи век християнинът Димас, който бил сътрудник на Павел, позволил вниманието му да бъде отвлечено от тогавашния безбожен свят. Вместо да продължава да подкрепя своя брат във време на трудности, Димас го изоставил. (Флм. 23, 24; 2 Тим. 4:10)

12. Каква възможност имаме днес, и какви възможности ще имаме във вечното бъдеще?

¹² Ако искаме да запазим чувството си за неотложност, трябва да се борим с желанието да се радваме на повече от нещата, които предлага животът. Нужно е да полагаме усилия ‘да се хванем здраво за истинския живот’. (1 Тим. 6:18, 19) Вероятно не се съмняваш, че вечният живот на земята под управлението на Божието Царство ще осигури безкрайни възможности да се занимаваме с интересни дейности. Днес обаче имаме неповторимата възможност да помагаме на другите да преживеят Армагедон.

13. След като вече сме станали християни, как можем да запазим чувството си за неотложност?

¹³ Какво ще ни помогне да не изгубим чувството си за неотложност, живеейки в свят, в който повечето хора безразсъдно спят в духовно отношение? Можем да размишляваме върху факта, че някога ние самите сме спели в тъмнина, така да се каже. Но сме били събудени и Христос е излял светлина върху нас, както казал Павел. Сега ние имаме привилегията да носим светлина. (Прочети Ефесяни 5:14.) След като споменал това, Павел писал: „Внимавайте много да постъпвате не като неразумни, а като мъдри хора, и си изкупувайте време, защото дните са лоши.“ (Еф. 5:15, 16) Нека в тези лоши дни ‘си изкупуваме време’ за дейности, които могат да ни държат духовно будни.

 ЖИВЕЕМ ВЪВ ВАЖНИ ВРЕМЕНА

14–16. Защо проповедната дейност е по–неотложна от когато и да било преди?

¹⁴ Християнската служба винаги е била неотложна, но днес това важи с още по–голяма сила. От 1914 г. подробният знак, описан в Божието Слово, се вижда ясно. (Мат. 24:3–51) Оцеляването на човечеството е застрашено както никога досега. Въпреки скорошните споразумения световните сили все още притежават около 2000 ядрени бойни глави, готови да бъдат използвани. Властите съобщават за стотици случаи на „изгубен“ ядрен материал. Дали част от него не е попаднала в ръцете на терористи? Някои смятат, че човечеството лесно може да бъде унищожено от война, започната от терористи. Но това не е единствената заплаха, надвиснала над света.

¹⁵ В отчета за 2009 г. на списание „Лансет“ и Университетския колеж в Лондон се казва: „Климатичните промени представляват най–голямата заплаха за здравето в световен мащаб през XXI век.“ В същия отчет се обяснява: „Последствията от климатичните промени ще засегнат здравето на повечето хора през следващите десетилетия и ще увеличат риска за живота и здравето на милиарди други.“ Допълнителните последствия могат да бъдат унищожителни поради покачващото се ниво на световния океан, суши, наводнения, епидемии, урагани и войни за контрол над намаляващите природни ресурси. Войните и бедствията наистина са заплаха за цивилизацията.

¹⁶ Някои хора може да смятат, че заплахата от ядрена война ще доведе до събития, които ще изпълнят „знака“. Но мнозина не разбират истинското значение на този знак. Той се вижда ясно вече от десетилетия, което показва, че Христовото присъствие е действително и че краят на тази система бързо наближава. (Мат. 24:3) Никога досега не са били явни толкова много характеристики на знака. Време е хората да се събудят от духовния си сън. Нашата служба може да им помогне в това отношение.

17, 18. (а) Как ни засягат „времената“? (б) Какво може да подтикне хората да променят нагласата си спрямо посланието за Царството?

¹⁷ Остава само малко време, за да докажем любовта си към Йехова и да завършим проповедната дейност, определена за последните дни. Думите на Павел към християните от първи век в Рим придобиват още по–голямо значение днес: „Знаете какви са времената — че е дошъл часът да се пробудите от сън, защото сега нашето спасение е по–близо, отколкото когато повярвахме.“ (Рим. 13:11)

¹⁸ Събитията, предсказани за последните дни, могат да подтикнат някои хора да осъзнаят духовните си нужди. Други разбират, че човечеството се нуждае от помощ, тъй като наблюдават неспособността на правителствата да се справят с икономическите бедствия, ядрените заплахи, жестоките престъпления или унищожаването на околната среда. Трети осъзнават духовните си нужди, когато възникнат проблеми в собственото им семейство, като тежка болест, развод или смърт на любим човек. Като участваме в службата, се предоставяме на разположение да помогнем на такива хора.

ПОДБУЖДАНИ ОТ ЧУВСТВО ЗА НЕОТЛОЖНОСТ

19, 20. Как чувството за неотложност е подбудило много християни да променят начина си на живот?

¹⁹ Чувството за неотложност подтиква много християни да увеличат участието си в службата. Например двама млади брачни партньори от Еквадор решили да опростят живота си, след като през 2006 г. чули програмата на Деня на специален конгрес под надслов „Пазете окото си скромно“. Те направили списък с нещата, от които не се нуждаят, и в рамките на три месеца се преместили от тристаен в едностаен апартамент, продали някои от притежанията си и изплатили дълговете  си. Не след дълго започнали да служат като помощни пионери и приели предложението на окръжния надзорник да служат в сбор, в който нуждата е по–голяма.

²⁰ Един брат от Северна Америка споделя: „Когато с жена ми посетихме един от конгресите през 2006 г., вече бяхме покръстени от 30 години. Докато пътувахме към къщи след конгреса, обсъждахме как можем да приложим съвета да опростим живота си. (Мат. 6:19–22) Имахме три къщи, земя, луксозни коли, моторна лодка и мобилен дом. Тъй като стигнахме до заключението, че сигурно изглеждаме като неразумни християни, решихме да си поставим за цел да участваме в целодневната служба. През 2008 г. станахме редовни пионери като нашата дъщеря. Само каква радост ни донесе близкото сътрудничество с братята и сестрите! Имахме възможността да служим там, където нуждата е по–голяма. Освен това, като правим повече за Йехова, се приближаваме до него. Но най–удовлетворяващо е да виждаме как очите на хората засияват, щом чуят и разберат истината от Божието Слово.“

21. Какво ни подтиква да проповядваме с чувство за неотложност?

²¹ Знаем, че „денят на съда и на унищожението на безбожните хора“ скоро ще сложи край на настоящата порочна система. (2 Пет. 3:7) Познанието от Божието Слово ни подтиква пламенно да известяваме наближаващото „голямо бедствие“ и новия свят, който ще последва. Ние продължаваме да изпитваме силно чувство за неотложност, като споделяме с хората истинската надежда за бъдещето. Като даваме всичко от себе си в тази дейност, показваме, че наистина обичаме Бога и ближните си.

[Въпроси]