Йехова ни закриля за спасение
Йехова ни закриля за спасение
„[Вие] ... сте закриляни от Божията сила чрез вярата за спасение, готово да бъде разкрито в последното време.“ (1 ПЕТ. 1:4, 5)
КАК ЩЕ ОТГОВОРИШ?
Как Йехова ни привлича към истинското поклонение?
Как можем да позволим на Йехова да ни води чрез своите съвети?
Как Йехова ни осигурява насърчение?
1, 2. (а) Какво уверение имаме, че Бог иска да ни помогне да запазим неопетнеността си? (б) Колко добре Йехова познава всеки един от нас?
„КОЙТО издържи до края, той ще бъде спасен.“ (Мат. 24:13) С тези думи Исус показал, че за да бъдем запазени живи, когато Бог изпълни присъдата си над света на Сатана, трябва да останем неопетнени до края. Но това не означава, че Йехова очаква от нас да издържаме със собствената си мъдрост и сила. Библията ни уверява: „Бог е верен и няма да позволи да бъдете изкушавани повече, отколкото можете да понесете, и освен това ще посочи изход, когато дойде изкушението, за да можете да издържите.“ (1 Кор. 10:13) Какво означават тези думи?
2 За да може Йехова да е сигурен, че не сме изкушавани повече, отколкото можем да понесем, той трябва да знае всичко свързано с нас, включително трудностите, с които се сблъскваме, характера ни и какво можем да издържим. Дали Бог наистина ни познава толкова добре? Да. Писанието разкрива, че Йехова познава всеки един от нас отблизо. Той е запознат с ежедневните ни дейности и навици. Дори може да прозре какво е в ума ни и какви са намеренията на сърцето ни. (Прочети Псалм 139:1–6.)
3, 4. (а) Как случилото се с Давид показва, че Йехова се интересува от отделните личности? (б) Каква забележителна дейност извършва Йехова днес?
3 Дали твърдението, че Бог се интересува толкова много от незначителните хора, ти звучи пресилено? Размишлявайки върху този въпрос, псалмистът Давид казал на Йехова: „Когато гледам твоите небеса, делото на твоите пръсти, луната и звездите, които си направил, си мисля: какво е смъртният човек, та да го помниш?“ (Пс. 8:3, 4) Навярно този въпрос бил породен от личния опит на Давид. В него, най–младият син на Йесей, Йехова видял „мъж, угоден на сърцето му“, и го ‘взел от пасището, където вървял след стадото, за да стане водач на Израил’. (1 Царе 13:14; 2 Царе 7:8) Представи си как трябва да се е почувствал Давид, след като е осъзнал, че Създателят на вселената е обърнал внимание на неговите съкровени мисли, на размишленията на един пастир!
4 Не е по–малко удивително да размишляваме върху забележителния личен интерес, който Йехова проявява към нас днес. Той събира в истинското поклонение „скъпоценните неща от всички народи“ и помага на служителите си да запазят неопетнеността си. (Аг. 2:7) За да разберем по–добре как Йехова ни помага да запазим неопетнеността си, нека видим най–напред как той привлича хората към истинското поклонение.
ПРИВЛЕЧЕНИ ОТ БОГА
5. Как Йехова привлича хората към своя Син? Дай пример.
5 Исус казал: „Никой не може да дойде при мене, ако Бащата, който ме изпрати, не го привлече.“ (Йоан 6:44) От тези думи става ясно, че за да станем ученици на Христос, се нуждаем от Божията помощ. Как Йехова привлича кротките хора към своя Син? Чрез проповядването на добрата новина и действието на светия дух. Например, когато били във Филипи, Павел и неговите спътници в мисионерското му пътуване срещнали една жена на име Лидия и ѝ известили добрата новина. В боговдъхновеното повествование четем: „Йехова отвори широко сърцето ѝ, за да обърне внимание на онова, което говореше Павел.“ Да, Бог дал на Лидия светия си дух, за да ѝ помогне да разбере посланието, в резултат на което тя и всички в дома ѝ се покръстили. (Деян. 16:13–15)
6. Как Бог е привлякъл всеки един от нас към истинското поклонение?
6 Дали преживяното от Лидия е единичен случай? Разбира се, че не. Ако си отдаден на Бога християнин, ти също си бил привлечен към истинското поклонение от него. Точно както небесният ни Баща видял нещо ценно в сърцето на Лидия, той е видял нещо добро и в тебе. Когато си чул добрата новина, Йехова ти е помогнал да я разбереш, като ти е дал светия си дух. (1 Кор. 2:11, 12) Когато си полагал усилия да приложиш наученото, той е благославял старанието ти да вършиш неговата воля. Когато си отдал живота си на него, сърцето му е било изпълнено с радост. Наистина, от мига, в който си поел по пътя на живота, Йехова е с тебе при всяка стъпка.
7. Откъде знаем, че Бог ще ни помогне да останем верни?
7 След като ни е помогнал да започнем да вървим с него, Йехова не очаква да му останем верни със собствени сили. Той знае, че така както не сме дошли в истината сами, няма да останем в нея сами. Обръщайки се към помазаните християни, апостол Петър писал: „[Вие] сте закриляни от Божията сила чрез вярата за спасение, готово да бъде разкрито в последното време.“ (1 Пет. 1:4, 5) Тези думи се отнасят като цяло за всички християни и трябва да са от интерес за всекиго от нас. Защо? Защото всички ние се нуждаем от помощта на Бога, за да му останем верни.
ПРЕДПАЗЕНИ ОТ ПРЕДПРИЕМАНЕТО НА ПОГРЕШНА СТЪПКА
8. Защо трябва да внимаваме да не предприемем погрешна стъпка?
8 Поради натиска на живота и собствените си недостатъци, можем да изгубим от погледа си духовните неща и да предприемем погрешна стъпка, без дори да го осъзнаваме. (Прочети Галатяни 6:1.) Именно това се случило веднъж с Давид.
9, 10. Как Йехова предпазил Давид от погрешна стъпка, и какво прави той за нас днес?
9 Когато бил преследван от цар Саул, Давид проявил забележителен самоконтрол. Дори когато му се отдала възможност, той не се опитал да си отмъсти. (1 Царе 24:2–7) Но скоро след това Давид изгубил самоконтрола си. Той и мъжете с него се нуждаели от храна, затова уважително помолил за помощ един израилтянин на име Навал. Тъй като Навал отвърнал с обиди и отказал да му помогне, Давид се ядосал и решил да отмъсти на целия дом на Навал, пренебрегвайки факта, че убийството на невинни хора ще му донесе кръвна вина в очите на Йехова. Единствено навременната намеса на Авигея, съпругата на Навал, предпазила Давид от извършването на огромна грешка. Виждайки ръката на Йехова в действията ѝ, Давид казал на Авигея: „Нека бъде благословен Йехова, Богът на Израил, който днес те изпрати да ме посрещнеш! И нека бъде благословена твоята разумност и благословена да бъдеш ти, която ме възпря днес, за да не си навлека кръвна вина и да не потърся възмездие със собствената си ръка!“ (1 Царе 25:9–13, 21, 22, 32, 33)
10 Каква поука можем да извлечем от това повествование? Йехова използвал Авигея да предпази Давид от погрешна стъпка. До голяма степен той прави същото и за нас днес. Разбира се, не трябва да очакваме, че Бог ще изпраща някого да се намесва винаги когато сме на път да направим грешка, нито можем да кажем точно как ще действа Бог в дадена ситуация и какво ще позволи да се случи в изпълнение на неговото намерение. (Екл. 11:5) Но можем да бъдем уверени, че Йехова винаги е наясно с обстоятелствата ни и ще ни помага да му останем верни. Той ни уверява: „Ще ти дам прозрение и ще те науча на пътя, по който трябва да ходиш. Ще те съветвам и окото ми ще бди над тебе.“ (Пс. 32:8) Как Йехова ни дава съвети? Как можем да извлечем полза от тях? И защо можем да бъдем сигурни, че Йехова води своя народ днес? Обърни внимание как на тези въпроси е отговорено в книгата Откровение.
ЗАКРИЛЯНИ ЧРЕЗ СЪВЕТИ
11. До каква степен Йехова е наясно с онова, което се случва в сборовете на своя народ?
11 Във видението, записано в Откровение 2 и 3 глава, прославеният Исус Христос проверява седемте сбора в Мала Азия. Видението разкрива, че Христос обърнал внимание не само на цялостното състояние на тези сборове. Няколко пъти той дори споменава отделни личности и във всеки от случаите изказва конкретна похвала или дава подходящ съвет. Какво показва това? В изпълнението на видението седемте сбора представят помазаните християни след 1914 г., а съветите, дадени на седемте сбора, като цяло се отнасят за всички сборове на Божия народ на земята днес. Следователно можем да направим заключението, че чрез своя Син Йехова дейно ръководи своя народ. Как можем да извлечем полза от това ръководство?
12. Как можем да позволяваме на Йехова да насочва стъпките ни?
12 Един начин, по който можем да извлечем полза от любещото ръководство на Йехова, е чрез лично изучаване. Посредством изданията от класа на верния и разумен роб Йехова ни осигурява изобилие от библейски съвети. (Мат. 24:45) За да извличаме полза от тях обаче, трябва да отделяме време да изучаваме и да прилагаме наученото. Личното изучаване е един начин, по който Йехова може ‘да ни предпази да не паднем’. (Юда 24) Дали някога си изучавал нещо от нашите издания, което сякаш е било написано точно за тебе? Приемай поправянето като идващо от Йехова. Така както един приятел може да те потупа по рамото, за да насочи вниманието ти към нещо, така и Йехова може да използва духа си, за да насочи вниманието ти към някой аспект от поведението или личността ти, които ти, подобно на много други като тебе, трябва да подобриш. Като приемаме ръководството на духа, позволяваме на Йехова да насочва стъпките ни. (Прочети Псалм 139:23, 24.) Във връзка с това ще бъде добре да изследваме навиците си за изучаване.
13. Защо ще бъде мъдро да изследваме навиците си за изучаване?
13 Ако отделяме прекалено много време за развлечения, няма да ни остане достатъчно време за лично изучаване. Един брат казва: „Толкова е лесно да пропуснеш личното си изучаване. Развлеченията са по–достъпни от когато и да било преди, а и по–евтини от когато и да било преди. Те са на разположение по телевизията, на компютъра и на телефона. Те са навсякъде около нас.“ Ако не сме внимателни, времето за задълбочено лично изучаване може постепенно да намалее, докато не изчезне напълно. (Еф. 5:15–17) Ще бъде добре всеки от нас да се запита: „Колко често отделям време да изследвам задълбочено Божието Слово при личното си изучаване? Дали само когато имам да подготвям доклад или някоя част от събранието?“ Ако е така, вероятно бихме могли да използваме по–добре вечерта, отделена за семейно поклонение или лично изучаване, така че да черпим от духовната мъдрост, която Йехова осигурява, за да ‘ни закриля за спасение’. (Пр. 2:1–5)
НАСЪРЧЕНИЕТО НИ УКРЕПВА
14. Как Писанието показва, че Йехова обръща внимание на чувствата ни?
14 Давид се сблъскал с много трудности в живота си. (1 Царе 30:3–6) Неговите вдъхновени от Бога думи разкриват, че Йехова разбирал чувствата му. (Прочети Псалм 34:18; 56:8.) Бог разбира и нашите чувства. Когато сме със „съкрушено сърце“ или със „сломен дух“, той се приближава до нас. Това може да ни донесе голяма утеха, както било в случая на Давид, който пял: „Ще се радвам и ще ликувам заради твоята милост, защото ти видя страданията ми, разбра тревогите на душата ми.“ (Пс. 31:7) Но Йехова не само забелязва безпокойството ни. Той ни подкрепя, като ни осигурява утеха и насърчение. Един начин, по който прави това, е чрез християнските събрания.
15. Каква поука можем да извлечем от преживяното от Асаф?
15 Преживяното от псалмиста Асаф ясно показва една полза от посещаването на събранията. Размисълът върху несправедливостите, които виждал, накарал Асаф да се пита дали си струва да служи на Бога. Постепенно Асаф се обезсърчил. Той описал чувствата си по следния начин: „Сърцето ми беше огорчено, остра болка пронизваше бъбреците ми.“ В резултат на това той почти спрял да служи на Йехова. Какво помогнало на Асаф да възстанови равновесието си? Той казал: „Дойдох във великото светилище на Бога.“ Там, сред другите служители на Йехова, той възвърнал правилната си гледна точка. Асаф разбрал, че успехът на злите е само временен и че Йехова със сигурност ще поправи нещата. (Пс. 73:2, 13–22) Същото е и с нас днес. Напрежението, идващо от несправедливостите, с които се сблъскваме в света на Сатана, може да ни изтощи. Но общуването с нашите събратя ни освежава и ни помага да запазим радостта си в службата на Йехова.
16. Каква полза можем да имаме от примера на Анна?
16 Какво да направиш обаче, ако поради някаква ситуация в сбора ти е трудно да посещаваш събранията? Може би е трябвало да се откажеш от дадена привилегия в службата и се чувстваш неудобно или си имал разногласие с някой брат или сестра. Ако е така, примерът на Анна може да ти бъде от помощ. (Прочети 1 Царе 1:4–8.) Спомни си, че тя често била силно огорчавана от Фенина, другата жена на нейния съпруг. Ситуацията ставала още по–болезнена, когато всяка година семейството отивало да принася жертви на Йехова в Сило. Това било толкова тежко за Анна, че тя ‘плачела и не ядяла’. Въпреки това не позволила на този проблем да я спре да ходи на мястото, където можела да се покланя на Йехова. Той от своя страна ценял нейната вярност и я благословил. (1 Царе 1:11, 20)
17, 18. (а) По какви начини получаваме насърчение по време на събранията на сбора? (б) Какво мислиш за любещите грижи, които ни оказва Йехова, за да получим спасение?
17 Християните днес имат основателна причина да подражават на примера на Анна. Ние трябва вярно да посещаваме събранията. Както всеки от нас знае от личен опит, те осигуряват необходимото ни насърчение. (Евр. 10:24, 25) Сърдечното християнско общуване ни утешава. Някое простичко изказване, което сме чули в доклад или отговор, може да докосне сърцето ни. По време на разговор преди или след събранието наш събрат може да ни изслуша или да сподели с нас нещо насърчително. (Пр. 15:23; 17:17) Като издигаме гласовете си в песен за Йехова, духът ни се повдига. Особено когато сме обзети от „тревожни мисли“, се нуждаем от насърчението, което получаваме на събранията, където Йехова ни осигурява утеха и укрепва решимостта ни да останем верни. (Пс. 94:18, 19)
18 Любещите грижи на Йехова към нас ни карат да се чувстваме спокойни подобно на псалмиста, който пял на Йехова: „Държиш ме за дясната ми ръка. Със съвета си ще ме водиш.“ (Пс. 73:23, 24) Само колко благодарни сме, че Йехова ни закриля за спасение!
[Въпроси]
[Снимка на страница 28]
Йехова е привлякъл и тебе
[Снимка на страница 30]
Спазването на Божиите съвети ни закриля
[Снимка на страница 31]
Насърчението, което получаваме, ни укрепва
