„Пазете се от кваса на фарисеите“

Исус предупредил учениците си: „Пазете се от кваса на фарисеите, тоест от лицемерието.“ (Лука 12:1) От неговите думи, записани в едно паралелно повествование, става ясно, че той осъждал „ученията“ на фарисеите. (Мат. 16:12)

Понякога в Библията думата „квас“, или мая, е използвана като символ на поквара. Несъмнено както ученията, така и нагласата на фарисеите, имали покваряващо влияние върху техните слушатели. Защо ученията на фарисеите били опасни?

1 Фарисеите се гордеели със своята праведност и гледали отвисоко на обикновените хора.

За тази праведност в собствените очи се говори в една от притчите на Исус. Той казал: „Застанал изправен, фарисеят се молеше безмълвно: ‘О, Боже, благодаря ти, че не съм като останалите хора, като изнудвачите, неправедните, прелюбодейците, и дори като този данъчен служител. Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, каквото придобивам.’ А данъчният служител, който стоеше по–надалече, дори не искаше да вдигне очи към небето, а се удряше в гърдите, като казваше: ‘О, Боже, бъди милостив към мене, грешният!’“ (Лука 18:11–13)

Исус похвалил смирената нагласа на данъчния служител с думите: „Казвам ви, този човек си отиде вкъщи по–праведен от другия [фарисеят], защото всеки, който възвеличава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвеличен.“ (Лука 18:14) Макар че данъчните служители били известни със своята нечестност, Исус се опитвал да помогне на онези от тях, които го слушали. Най–малко двама данъчни служители — Матей и Закхей — станали негови последователи.

Какво да направим, ако си мислим, че сме по–добри от останалите поради дадените ни от Бога способности или привилегии, или поради неуспехите и слабостите на другите? Трябва бързо да отхвърляме подобни мисли, защото в Писанието се казва: „Любовта е дълготърпелива и милостива. Любовта не завижда, не се хвали, не се възгордява, не се държи неприлично, не търси изгода за себе си, не се раздразнява, не е злопаметна, не се радва на неправедността, но се радва на истината.“ (1 Кор. 13:4–6)

Трябва да проявяваме нагласа, подобна на нагласата на апостол Павел. След като споменал, че ‘Христос Исус дошъл в света, за да спаси грешниците’, той добавил: „Аз съм най–големият измежду тях.“ (1 Тим. 1:15)

Въпроси за размисъл:

Признавам ли, че съм грешен и че спасението ми зависи от незаслужената милост на Йехова? Или смятам, че превъзхождам другите поради дългите си години вярна служба, поради привилегиите си в Божията организация или поради вродените си способности?

 2 Фарисеите се опитвали да правят впечатление на другите, като изтъквали своята праведност на обществени места. Те копнеели за известност и ласкателни титли.

Но Исус предупредил: „Всичко, каквото правят, го правят, за да бъдат видени от хората. Те уголемяват филактериите си и удължават ресните на дрехите си. Обичат да сядат на най–видните места при угощенията и на предните места в синагогите, да бъдат поздравявани по пазарните площади и хората да ги наричат учители.“ (Мат. 23:5–7) Сравни тяхната нагласа с нагласата на Исус. Въпреки че бил съвършеният Син на Бога, той бил смирен. Когато един човек го нарекъл „добър“, Исус му отговорил: „Защо ме наричаш добър? Никой не е добър, освен един, Бог.“ (Мар. 10:18) При друг случай Исус измил краката на учениците си, като така оставил пример за смирение на своите последователи. (Йоан 13:1–15)

Истинските християни трябва да служат на събратята си. (Гал. 5:13) Това важи особено за онези, които искат да бъдат подходящи за надзорници в сбора. Уместно е един брат да се „стреми към службата на надзорник“, но в основата на този стремеж трябва да е желанието да помага на другите. Тази „служба“ не е позиция на известност или власт. Онези, които служат като надзорници, подобно на Исус трябва да имат „смирено сърце“. (1 Тим. 3:1, 6; Мат. 11:29)

Въпроси за размисъл:

Склонен ли съм да проявявам предпочитания към онези, които имат отговорни позиции в сбора, надявайки се да получа известност или допълнителни привилегии? Съсредоточавам ли се главно върху аспекти от службата на Бога, които изглежда, че носят признание и възхвала? Стремя ли се да блесна пред другите?

  3 Поради правилата и традициите, установени от фарисеите, спазването на Закона било непосилно за обикновените хора.

Моисеевият закон осигурявал общи напътствия за поклонението, което израилтяните трябвало да принасят на Йехова, но не до най–малката подробност. Например Законът забранявал да се работи в събота, но не посочвал конкретно какво е работа и какво не е. (Из. 20:10) В стремежа си да запълнят такива предполагаеми празнини фарисеите добавяли свои закони, определения и традиции. Макар че пренебрегвал своеволните правила на фарисеите, Исус спазвал Моисеевия закон. (Мат. 5:17, 18; 23:23) Той гледал отвъд буквата на Закона. Исус разбирал духа на Закона и необходимостта от милост и състрадание. Той бил разумен дори когато последователите му го разочаровали. Например, макар че помолил трима от своите апостоли да останат будни и да бдят в нощта на залавянето му, те неколкократно заспивали. Въпреки това той със съчувствие им казал: „Духът е бодър, но плътта е слаба.“ (Мар. 14:34–42)

Въпроси за размисъл:

Опитвам ли се своеволно да налагам строги правила и да превърна личното си мнение в закон? Разумен ли съм в очакванията си спрямо другите?

Помисли за разликата между ученията на Исус и ученията на фарисеите. Виждаш ли някои области, в които можеш да се подобриш? Ако е така, защо не го направиш?

[Снимка на страница 28]

Фарисеите носели филактерии. (Мат. 23:2, 5)

[Снимки на страница 29]

За разлика от високомерните фарисеи, смирените християнски старейшини служат на другите

[Снимка на страница 30]

Дали и ти подобно на Исус си разумен в очакванията си спрямо другите?