Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

„Мечтата ми се изпълни“

„Мечтата ми се изпълни“

„Мечтата ми се изпълни“

Преди 15 години Емилия служела като редовна пионерка, но ѝ се наложило да прекъсне целодневната си служба. През последните няколко години тя често си припомняла този най–радостен период от живота си и искала отново да увеличи участието си в проповедната служба.

Работата на Емилия обаче отнемала твърде много от нейното време и това ограбвало от радостта ѝ. Веднъж тя споделила с колежките си: „Иска ми се да можех да работя по–малко часове!“ Нейната началничка разбрала за желанието ѝ и я попитала дали наистина е така. Емилия потвърдила. За подобна промяна обаче било нужно одобрението на един от директорите, тъй като фирмата изисквала всички служители да работят на пълен седмичен норматив. Нашата сестра се подготвила за срещата с директора и се помолила на Йехова за спокойствие и смелост.

По време на разговора Емилия любезно, но смело поискала работното ѝ време да бъде намалено. Тя обяснила, че използва свободното си време, за да помага на другите, като казала: „Аз съм Свидетелка на Йехова и помагам на хората в духовно отношение. Напоследък моралът на мнозина запада. Те имат нужда от ясни ценности и принципи и мъдростта от Библията, която споделям с тях, им носи голяма полза. Не искам дейностите ми след работа да пречат на качеството на труда ми, а бих желала да имам повече свободно време да помагам на хората. Затова моля работното ми време да бъде намалено.“

Директорът я изслушал внимателно и казал, че и самият той преди е обмислял възможността да се занимава с благотворителна дейност. След това добавил: „Поради представените от Вас причини смятам, че трябва да уважа искането Ви. Но осъзнавате ли, че ще получавате по–малко пари?“ Емилия отговорила, че е мислила за това и че ако е необходимо, е готова да опрости живота си. После казала: „Главната ми цел е да върша нещо, което наистина е от полза за хората.“ Директорът ѝ казал: „Възхищавам се на онези, които неегоистично посвещават времето си на другите.“

Никой служител в историята на тази фирма не се е радвал на такива благоприятни условия. Понастоящем Емилия работи само четири дни в седмицата. За нейна огромна изненада заплатата ѝ била увеличена и сега печели колкото преди! Тя казва: „Мечтата ми се изпълни и отново мога да бъда редовна пионерка!“

Обмислял ли си възможността да уредиш обстоятелствата си така, че да започнеш или да възобновиш службата като пионер?

[Текст в блока на страница 32]

Директорът ѝ казал: „Възхищавам се на онези, които неегоистично посвещават времето си на другите.“