„От кого да се страхувам?“
„От кого да се страхувам?“
„Дори и да бъде поведена война срещу мене, пак ще се надявам на Бога.“ (ПС. 27:3)
КАКВО ЩЕ НИ ПОМОГНЕ ДА ЗАПАЗИМ СМЕЛОСТТА СИ СПОРЕД СЛЕДНИТЕ СТИХОВЕ?
Псалм 27:1
Псалм 27:4
Псалм 27:11
1. Какво ще разберем от 27 псалм?
ЗАЩО проповедната дейност продължава да напредва въпреки влошаващите се условия в света? Защо щедро отделяме от времето и силите си, докато мнозина се сблъскват с икономически трудности? Как можем да запазим смелостта си, когато много хора се страхуват от бъдещето? В една вдъхновена от Бога песен на цар Давид, записана в 27 псалм, се съдържат отговорите на тези въпроси.
2. Как страхът може да ни влияе, но какво уверение имаме?
2 Давид започва този псалм с думите: „Йехова е моята светлина и моето спасение — от кого да се плаша? Йехова е крепостта на моя живот — от кого да се страхувам?“ (Пс. 27:1) Страхът може да накара човек да се чувства толкова слаб, че да не може да прави нищо. Но онези, които се боят от Йехова, няма от какво да се безпокоят. (1 Пет. 3:14) Ако правим Йехова своя крепост, ‘ще живеем в безопасност и спокойствие, без да се страхуваме от бедствие’. (Пр. 1:33; 3:25) Как става това?
„ЙЕХОВА Е МОЯТА СВЕТЛИНА И МОЕТО СПАСЕНИЕ“
3. В какъв смисъл Йехова е нашата светлина, но какво трябва да правим?
3 Метафората „Йехова е моята светлина“ насочва вниманието към факта, че Йехова ни освобождава от духовната тъмнина и невежеството. (Пс. 27:1) Буквалната светлина може да разкрие препятствие на пътя ни, но не го премахва и ние трябва да действаме, за да избегнем опасността. По подобен начин Йехова ни разкрива основното значение на световните събития. Той ни предупреждава за опасностите в днешната система. Осигурява ни библейски принципи, които винаги са от полза, но ние трябва да прилагаме онова, което научаваме. Когато правим това, ще придобием мъдрост като псалмиста, който станал ‘по–мъдър от враговете си’ и имал „повече прозрение от всички свои учители“. (Пс. 119:98, 99, 130)
4. (а) Защо Давид с основание можел да каже „Йехова е ... моето спасение“? (б) Кога Йехова ще избави своите служители?
4 Думите на Давид в Псалм 27:1 разкриват, че той вероятно си припомнил как Йехова го спасявал в миналото. Например Йехова го избавил „от лапите на лъва и от лапите на мечката“. Той също му помогнал да победи великана Голиат. По–късно цар Саул неколкократно се опитал да прониже с копие Давид, но всеки път Йехова го избавял. (1 Царе 17:37, 49, 50; 18:11, 12; 19:10) Давид с основание можел да каже „Йехова е ... моето спасение“. Скоро Йехова ще спаси своите служители, както направил с Давид. Как? Като ги избави по време на „голямото бедствие“. (Откр. 7:14; 2 Пет. 2:9)
ПОМНИ ВСЕКИ УСПЕХ
5, 6. (а) Как нашите спомени ни помагат да сме по–смели? (б) Как размисълът върху отношенията на Йехова с неговите служители в миналото може да ни вдъхне смелост?
5 Важен фактор за развиването на смелост е посочен в Псалм 27:2, 3. (Прочети.) Давид си припомнял случаи, в които бил избавен с помощта на Йехова. (1 Царе 17:34–37) Тези спомени му вдъхвали увереност, че може да се справи дори с най–трудните изпитания. Припомняш ли си как Йехова ти е помагал в миналото? Например случвало ли ти се е да се молиш усърдно за сериозен проблем и след това да видиш как Йехова ти дава мъдрост или сили да се справиш с изпитанието? Можеш ли да се сетиш как Йехова ти е помогнал да преодолееш трудности, които са ти пречели да му служиш с радост, или как е отворил „широка врата за дейност“ пред тебе? (1 Кор. 16:9) Как ти въздейства размисълът върху подобни случаи? Нима тези спомени не те убеждават, че Йехова може да ти помогне да преодолееш или да издържиш много по–големи трудности или изпитания? (Рим. 5:3–5)
6 Какво би станало, ако някое могъщо правителство започне да крои планове да премахне Свидетелите на Йехова като организация? Много хора в наши дни са се опитали да направят точно това, но без успех. Като си припомняме как Йехова е помагал на служителите си в миналото, това ще ни вдъхне увереност да се справим с всичко, което може да донесе бъдещето. (Дан. 3:28)
ПРИЗНАТЕЛНОСТ ЗА ЧИСТОТО ПОКЛОНЕНИЕ
7, 8. (а) Според Псалм 27:4 какво искал Давид от Йехова? (б) Какво представлява великият духовен храм, и как принасяме поклонение там?
7 Любовта към истинското поклонение също може да ни помогне да бъдем смели. (Прочети Псалм 27:4.) В дните на Давид „домът на Йехова“ бил светият шатър. Давид се погрижил всичко да бъде готово за сложния строеж на храма, който щял да бъде издигнат от неговия син Соломон. Векове по–късно Исус разкрил, че принасянето на приемливо поклонение на Йехова вече няма да зависи от някаква величествена сграда, благословена от Бога. (Йоан 4:21–23) Апостол Павел посочил в 8 до 10 глава на Писмото до евреите, че при покръстването на Исус през 29 г., когато той се представил да върши волята на Йехова, бил установен велик духовен храм. (Евр. 10:10) Този велик духовен храм е уредбата, която Йехова установил, за да можем чрез вяра в изкупителната жертва на Исус да се покланяме на Бога по приемлив начин. Как се покланяме там? Като се молим „с искрено сърце и с пълна увереност и вяра“, като непоколебимо изявяваме своята надежда пред всички и като мислим за своите събратя, подбуждаме ги към любов и добри дела и ги насърчаваме, когато сме заедно на нашите събрания, и по време на семейното поклонение. (Евр. 10:22–25) Признателността за истинското поклонение ни укрепва в тези трудни последни дни.
8 По целия свят верните служители на Йехова увеличават участието си в службата, учат нови езици и се преместват в райони, където нуждата от вестители на Царството е по–голяма. Действията им разкриват, че подобно на псалмиста те искат едно нещо от своя Бог — да виждат колко приятен е Йехова и да участват в святата служба независимо от обстоятелствата. (Прочети Псалм 27:6.)
ДОВЕРИЕ В ПОМОЩТА НА БОГА
9, 10. Какво уверение намираме в Псалм 27:10?
9 Давид по въздействащ начин изразява доверието си в помощта на Йехова с думите: „Дори ако баща ми и майка ми ме изоставят, Йехова ще ме приеме.“ (Пс. 27:10) От записаното в 1 Царе 22 глава може да стигнем до заключението, че родителите на Давид не го изоставили. Днес мнозина обаче са били отхвърлени по груб начин от семейството си. Но макар и изоставени от близките си, те са получили сърдечна помощ и защита в християнския сбор.
10 Щом Йехова е готов да подкрепи служителите си, когато другите ги изоставят, нима няма да се погрижи за тях и при други изпитания? Ако например се притесняваме как да осигуряваме материалните нужди на семейството си, можем да сме уверени, че Йехова ще ни помогне. (Евр. 13:5, 6) Той разбира обстоятелствата и нуждите на своите лоялни служители.
11. Какво влияние може да окаже доверието ни в Йехова на другите? Дай пример.
11 Да разгледаме примера на Виктория от Либерия, която започнала да изучава със Свидетелите. Тя напредвала към покръстване, но мъжът, с когото живеела, изоставил нея и трите ѝ деца. Макар че останала без дом и работа, Виктория продължила да напредва. След като тя се покръстила, 13–годишната ѝ дъщеря намерила портфейл, пълен с пари. За да не се изкушават, те решили дори да не броят парите. Тогава бързо се свързали с войника, на когото бил портфейлът. Той им казал, че ако всички хора са честни като Свидетелите на Йехова, целият свят ще бъде по–добър и по–спокоен. Виктория показала на войника от Библията обещанието на Йехова за новия свят. Повлиян от нейната честност, войникът дал на Виктория голямо възнаграждение от върнатите пари. Наистина, заради вярата си в способността на Йехова да се грижи за тях Свидетелите са си спечелили репутация на честни хора.
12. Какво показваме, когато продължаваме да служим на Йехова, въпреки че може да претърпим загуба в материално отношение? Дай пример.
12 Да помислим как вероятно се почувствал Томас, който е непокръстен вестител в Сиера Леоне. Той започнал работа като учител в средно училище, но не било възможно да получава заплата в продължение на почти една година, докато не бъдат обработени документите му. Преди Томас да получи заплатата си, имало едно последно изискване — да се яви на интервю с един от членовете на училищния съвет, който е свещеник. Свещеникът обяснил, че вярванията на Свидетелите на Йехова не са съвместими с възгледите, възприети в училището. Той казал на Томас да избира между работата и вярванията си, основани на Библията. Томас напуснал тази работа, без да получи заплатата си за една година, но си намерил друга работа, където поправя радиоапарати и мобилни телефони. Този и много други примери показват, че ако се доверяваме на Йехова, не бива да се страхуваме, че може да останем в нужда. Тъй като Йехова е създал всичко и винаги е защитавал своя народ, знаем, че той ще се грижи и за нас.
13. Как дейността за Царството напредва в по–бедни страни?
13 В много страни, в които условията на живот са трудни, вестителите на Царството са особено дейни. Защо е така? Един от клоновете обяснява: „Много домакини приемат библейски изучавания, тъй като са безработни и имат повече време да изучават през деня. Братята също имат повече време да проповядват. На хората в най–засегнатите райони не се налага да им бъде обяснявано, че живеем в последните дни — те сами виждат условията около себе си.“ Един мисионер, който повече от 12 години служи в страна, в която вестителите имат средно по три библейски изучавания, пише: „Тъй като много от вестителите водят прост начин на живот с малко неща, отвличащи вниманието им, те обикновено имат повече време за службата от къща на къща и за воденето на библейски изучавания.“
14. Как Бог ще защити „голямото множество“?
14 Йехова обещава да подкрепя, да защитава и да избавя във физическо и духовно отношение своя народ като група и ние му се доверяваме. (Пс. 37:28; 91:1–3) Множеството, което преживява „голямото бедствие“, трябва наистина да е голямо. (Откр. 7:9, 14) Следователно хората от това множество като група ще бъдат предпазени от унищожение през остатъка на последните дни. Те ще получат всичко, от което се нуждаят, за да издържат изпитанията и да запазят взаимоотношенията си с Йехова. През последната част от „голямото бедствие“ Йехова ще защити своя народ.
„О, ЙЕХОВА, УЧИ МЕ НА ПЪТЯ СИ“
15, 16. Каква полза извличаме, когато следваме Божиите напътствия? Дай пример.
15 За да запазим смелостта си, трябва да продължаваме да бъдем учени от Бога. Това става ясно от молбата на Давид: „О, Йехова, учи ме на пътя си, води ме в пътеките на праведността и ме пази от неприятелите ми!“ (Пс. 27:11) Да действаме в съгласие с тази молитва, включва да обръщаме сериозно внимание на библейските напътствия, които получаваме чрез организацията на Йехова, и да ги прилагаме. Мнозина, които са се освободили от ненужни дългове, потвърждават, че са извлекли полза от прилагането на мъдрия съвет да опростят живота си по време на неотдавнашната икономическа криза. Вместо да се обременяват с притежания, които вече не могат да си позволят, те са в състояние да разширят службата си. Ще бъде добре всеки от нас да се запита: „Прилагам ли веднага всичко, което чета в Библията и в изданията от класа на верния и разумен роб, дори когато се изискват жертви от моя страна?“ (Мат. 24:45)
16 Като позволяваме Йехова да ни учи и да ни води в пътеките на праведността, няма да имаме причина да се страхуваме. Когато един редовен пионер в САЩ кандидатствал за работа, която щяла да позволи на цялото му семейство да участва в целодневната служба, неговият началник му казал, че никога няма да получи тази длъжност, без да е завършил колеж. Ако това се беше случило с тебе, щеше ли да съжаляваш, че си предпочел да участваш в целодневната служба, вместо да се стремиш към по–високо образование? Две седмици по–късно началникът бил уволнен и неговият заместник попитал брата за целите му. Той веднага обяснил, че двамата със съпругата си са целодневни проповедници при Свидетелите на Йехова и искат да продължат с тази дейност. Началникът го прекъснал с думите: „Знаех си, че има нещо различно във Вас! Когато баща ми беше на смъртно легло, две от вашите сестри го посещаваха и му четяха от Библията всеки ден. Тогава си обещах, че ако имам възможност да помогна на някого от Свидетелите на Йехова, ще го направя.“ На следващата сутрин братът получил работата, която предишният началник отказал да му даде. Наистина, когато поставяме интересите на Царството на първо място в живота си, Йехова изпълнява обещанието си, че ще се погрижи за материалните ни нужди. (Мат. 6:33)
ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА СА ВАЖНИ
17. Какво ще ни помогне да чакаме бъдещето с увереност?
17 По–нататък Давид подчертава необходимостта от вяра и надежда, като казва: „Какво щеше да стане с мене, ако не вярвах, че ще видя добротата на Йехова в земята на живите?“ (Пс. 27:13) Наистина, къде щяхме да бъдем без надеждата от Бога и без да разбираме мислите от 27 псалм? Затова в тези последни дни нека продължаваме да се молим на Йехова за сили и да ни избави по време на Армагедон. (Прочети Псалм 27:14.)
[Въпроси]
[Снимка на страница 23]
Давид черпел сили от спомените си за минали случаи на избавление от Йехова
[Снимка на страница 25]
Гледаме ли на икономическите трудности като на възможност да разширим службата си?
