Пази се от примките на Дявола!

„Те ... ще се измъкнат от примката на Дявола.“ (2 ТИМ. 2:26)

КАК ЩЕ ОТГОВОРИШ?

Какъв самоанализ трябва да си направим, ако сме склонни неоснователно да критикуваме другите?

Какво научаваме от примерите на Пилат и Петър относно поддаването на страха и натиска от околните?

Как можем да избягваме капана на прекаленото чувство за вина?

1, 2. Какви примки на Дявола ще разгледаме в тази статия?

ДЯВОЛЪТ дебне служителите на Йехова. Целта му не е непременно да ги убие, както един ловец убива жертвата си. Вместо това основната му цел, когато улови някого, е да го използва за осъществяването на своите намерения. (Прочети 2 Тимотей 2:24–26.)

² За да улови плячката си жива, ловецът може да използва някаква примка. Той може да се опита да накара животното да излезе на открито, за да го хване с въже. Той би могъл да използва и скрит капан, който да хване животното, без то да очаква. Дяволът използва подобни примки, за да улови Божиите служители живи. Ако не искаме да попаднем в ръцете му, трябва да сме нащрек и да внимаваме за предупреждения, разкриващи, че някой от капаните на Сатана е наблизо. В тази статия ще разгледаме как да се предпазим от три клопки, които Сатана използва с известен успех — (1) неконтролираната реч, (2) страхът и натискът от околните и (3) прекаленото чувство за вина. В следващата статия ще обсъдим други две клопки или капани на Сатана.

ПОТУШИ ОГЪНЯ НА НЕКОНТРОЛИРАНАТА РЕЧ

3, 4. Какво може да причиним, ако не контролираме езика си? Дай пример.

³ За да накарат животните да излязат от скривалището си, някои ловци запалват част от растителността и улавят животните, които се опитват да избягат. Във фигуративен смисъл Дяволът се опитва да запали огън в християнския сбор. Ако успее, това може да накара членовете на сбора да напуснат своето безопасно убежище и да попаднат направо в лапите му. Възможно ли е несъзнателно да му сътрудничим  и така да се озовем в капана му?

⁴ Ученикът Яков сравнил езика с огън. (Прочети Яков 3:6–8.) Ако не контролираме езика си, може образно казано да запалим огън в сбора. Как би могло да стане това? Представи си следната ситуация. На едно събрание на сбора се съобщава, че дадена сестра е назначена като редовна пионерка. След събранието две вестителки обсъждат съобщението. Едната от тях изразява радостта си, като искрено се надява тя да има успех в службата. Другата поставя под съмнение подбудите ѝ и намеква, че новата пионерка просто се стреми да придобие известност в сбора. С коя от тези две сестри би желал да бъдеш близък? Лесно можем да разберем коя от двете е по–вероятно да запали огън в сбора чрез речта си.

5. Какъв самоанализ е добре да си направим, за да потушим огъня на неконтролираната реч?

⁵ Как можем да потушим огъня на неконтролираната реч? Исус казал: „От изобилието на сърцето говори устата.“ (Мат. 12:34) Следователно трябва първо да изследваме собственото си сърце. Отхвърляме ли злите мисли, които подхранват разрушителна реч? Например, когато разберем, че някой брат е получил привилегия в службата, дали смятаме, че той има чисти подбуди, или подозираме, че е подтикван от лични интереси? Ако имаме склонността да сме критични, е добре да помним, че Дяволът поставил под съмнение подбудите на верния Божи служител Йов. (Йов 1:9–11) Вместо да се съмняваме в подбудите на своя брат, е добре да помислим защо сме критични към него. Имаме ли основателна причина за това? Или сме възприели злия дух в света, който преобладава в последните дни? (2 Тим. 3:1–4)

6, 7. (а) Поради какви причини може да сме критични към другите? (б) Как трябва да реагираме, ако някой ни обиди?

⁶ Да разгледаме още някои причини, поради които може да сме критични. Една от тях би могла да бъде желанието собствените ни постижения да бъдат забелязани. Всъщност, омаловажавайки усилията на другите, може да се опитваме да изглеждаме по–добри от тях. Или може би се опитваме да оправдаем факта, че самите ние не сме положили усилия да напредваме. Независимо дали сме подтиквани от гордост, завист или несигурност, резултатът ще е пагубен.

⁷ Може обаче да смятаме, че имаме основателни причини да сме критични към някого. Вероятно сме били жертва на неговата неконтролирана реч. Дори някой да ни е наранил, не е правилно да му отвръщаме със същото. Така само наливаме масло в огъня и постъпваме според волята на Дявола, а не на Бога.  (2 Тим. 2:26) Ще бъде добре да подражаваме на Исус в това отношение. Когато го ругаели, той ‘не отвръщал със същото’. Вместо това ‘се оставял в ръцете на онзи, който съди праведно’. (1 Пет. 2:21–23) Исус бил уверен, че Йехова ще предприеме действия, когато и както прецени. Ние трябва да се уповаваме на Бога по същия начин. Когато използваме речта си, за да насърчаваме другите, помагаме за запазването на „обединяващата връзка на мира“ в своя сбор. (Прочети Ефесяни 4:1–3.)

ПАЗИ СЕ ОТ ПРИМКАТА НА СТРАХА И НАТИСКА ОТ ОКОЛНИТЕ

8, 9. Защо Пилат осъдил Исус на смърт?

⁸ Когато бъде хванато с примка, животното вече няма свободата да се движи. По подобен начин човек, който се поддава на страха и натиска от околните, губи известен контрол над живота си. (Прочети Притчи 29:25.) Нека разгледаме какво можем да научим от примерите на двама души, които били много различни един от друг и се поддали на натиска от околните и страха.

⁹ Римският управител Понтий Пилат знаел, че Исус е невинен, и очевидно не искал да му навреди. Всъщност Пилат казал, че Исус не бил извършил „нищо, заслужаващо смърт“. Но въпреки това той го осъдил на смърт, защото се поддал на натиска от тълпата. (Лука 23:15, 21–25) В стремежа си да принудят Пилат да направи онова, което искат, противниците викали: „Ако освободиш този човек, не си приятел на императора.“ (Йоан 19:12) Пилат може да се е страхувал, че ще загуби властта си или дори живота си, ако освободи Исус. Той се поддал на натиска и направил онова, което Дяволът искал.

10. Какво накарало Петър да се отрече от Исус?

¹⁰ Апостол Петър бил един от най–близките приятели на Исус. Той открито заявявал, че Исус е Месията. (Мат. 16:16) Петър останал лоялен, когато другите ученици не разбрали значението на думите на Исус и го изоставили. (Йоан 6:66–69) И когато враговете дошли да арестуват Господаря му, Петър използвал меч, за да го защити. (Йоан 18:10, 11) По–късно обаче Петър се поддал на страха и отрекъл, че дори познава Исус Христос. За кратко апостолът бил хванат в примката на страха от човека и позволил това да му попречи да проявява смелост. (Мат. 26:74, 75)

11. С какво отрицателно влияние трябва да се борим?

¹¹ Като християни, трябва да устояваме на натиска да вършим неща, които не са угодни на Йехова. Работодатели и други хора може да се опитват да ни накарат да постъпваме нечестно или да извършим сексуална неморалност. Учениците трябва да се справят с натиска да преписват на изпити, да гледат порнография, да пушат, да вземат наркотици, да злоупотребяват с алкохол и да участват в неморалност. Какво може да ни помогне да не попадаме в примката на страха и натиска да вършим онова, което Йехова мрази?

12. Какво можем да научим от Пилат и Петър?

¹² Нека разгледаме какво можем да научим от примерите на Пилат и Петър. Пилат нямал почти никакво познание за Христос. Въпреки това знаел, че Исус е невинен и че не бил обикновен човек. Но на Пилат му липсвало смирение и любов към истинския Бог. Дяволът лесно го уловил жив. Петър имал точно познание и обичал Бога. Понякога обаче му липсвала скромност, страхувал се от хората и се поддавал на натиска от околните. Преди Исус да бъде арестуван, Петър се хвалел: „Дори и всички други да се отвърнат от тебе, аз няма да се отвърна!“ (Мар. 14:29) Апостолът щял да бъде по–добре подготвен за изпитанията, ако  се уповавал на Бога подобно на псалмиста, който пял: „Йехова е на моя страна, няма да се страхувам! Какво може да ми направи човек?“ (Пс. 118:6) В последната нощ от земния си живот Исус отишъл в Гетсиманската градина заедно с Петър и още двама ученици. Вместо да останат будни, Петър и другите заспали. Исус ги събудил и им казал: „Стойте будни и се молете, за да не попаднете в изкушение.“ (Мар. 14:38) Но Петър отново заспал и впоследствие се поддал на страха и натиска от околните.

13. Как можем да устояваме на натиска да извършим нещо погрешно?

¹³ От примерите на Пилат и Петър научаваме, че за да устоим на натиска от околните, се нуждаем от точно познание, смирение, скромност, любов към Бога и страх от него, а не от хората. Ако вярата ни е основана на точно познание, ще говорим със смелост и убеждение за своите вярвания. Това ще ни помага да устояваме на натиска от околните и да не се поддаваме на страха от човека. Разбира се, не бива да сме прекалено уверени в собствените си сили. Вместо това трябва смирено да признаваме, че се нуждаем от Божията сила, за да устояваме на натиска. Необходимо е да се молим за духа на Йехова, а любовта ни към него трябва да ни подтиква да освещаваме името му и да се придържаме към стандартите му. Нещо повече, трябва да се подготвим за натиска, преди да се сблъскаме с него. Например предварителната подготовка, съчетана с молитва, може да помогне на децата ни да реагират по правилен начин, когато връстниците им ги карат да вършат погрешни неща. (2 Кор. 13:7) *

ИЗБЯГВАЙ КАПАНА, КОЙТО СМАЗВА — ПРЕКАЛЕНОТО ЧУВСТВО ЗА ВИНА

14. Какво иска Дяволът да мислим относно миналите си грешки?

¹⁴ При някои капани се използва тежък дънер или камък, който бива поставен над мястото, където често минава жертвата. Нищо неподозиращото животно закача скритата примка, при което камъкът или дънерът пада и го смазва. Прекаленото чувство за вина може да се сравни с тежък товар, който ни смазва. Когато мислим за минала грешка, може да се чувстваме ‘напълно съкрушени’. (Прочети Псалм 38:3–5, 8.) Сатана иска да ни накара да мислим, че не заслужаваме милостта на Йехова и че не можем да отговорим на неговите стандарти.

15, 16. Как да избягваме капана на прекаленото чувство за вина?

¹⁵ Как можем да избягваме този капан, който смазва? Ако си извършил сериозен грях, действай веднага, за да възстановиш взаимоотношенията си с Йехова. Обърни се към старейшините за помощ. (Як. 5:14–16) Направи всичко възможно, за да поправиш грешката си. (2 Кор. 7:11) Ако бъдеш дисциплиниран, не се обезсърчавай. Дисциплинирането е сигурен знак, че Йехова те обича. (Евр. 12:6) Бъди решен да не извършваш греха отново и дори да не повтаряш стъпките, довели до него. След като си се разкаял и си се променил, проявявай вяра, че изкупителната жертва на Исус Христос наистина може да покрие греховете ти. (1 Йоан 4:9, 14)

¹⁶ Някои хора продължават да се чувстват виновни за грехове, които вече са им били простени. Ако и с тебе е така, помни, че Йехова простил на Петър и на другите апостоли, които изоставили любимия му син Исус в най–трудния за него момент. Йехова простил на мъжа, който бил отстранен от сбора в Коринт  заради отявлена неморалност, но впоследствие се разкаял. (1 Кор. 5:1–5; 2 Кор. 2:6–8) Божието Слово разказва за хора, които извършили сериозни грехове, но се разкаяли и Йехова им простил. (2 Лет. 33:2, 10–13; 1 Кор. 6:9–11)

17. Какво може да направи откупът за нас?

¹⁷ Йехова ще прости и ще забрави миналите ти грешки, ако искрено се разкаеш и приемеш неговата милост. Ако се съмняваш, че изкупителната жертва на Исус е в състояние да покрие греховете ти, може да попаднеш в една от клопките на Сатана. Независимо какво Дяволът се опитва да те накара да мислиш, откупът може да покрие греховете на всекиго, който се разкайва. (Пр. 24:16) Вярата в откупа може да свали от раменете ти товара на прекаленото чувство за вина и да ти даде сили да служиш на Бога с цялото си сърце, ум и душа. (Мат. 22:37)

ПОЗНАВАМЕ ЗАМИСЛИТЕ НА САТАНА

18. Как можем да избягваме клопките на Дявола?

¹⁸ За Сатана няма значение кой от неговите капани ще ни улови, стига да постигне целта си. Тъй като познаваме неговите замисли, можем да избягваме клопките му. (2 Кор. 2:10, 11) Ако се молим за мъдрост да се справим с изпитанията, няма да попаднем в клопките на Дявола. Яков писал: „Ако на някого от вас не му достига мъдрост, нека иска от Бога, защото той дава на всички щедро, без да укорява, и ще му се даде.“ (Як. 1:5) Трябва обаче да действаме в съгласие със своите молитви, като имаме редовно лично изучаване и прилагаме съветите от Божието Слово. Помагалата за изучаване на Библията, осигурени от класа на верния и разумен роб, ни разкриват капаните, поставени от Дявола, и ни помагат да ги избягваме.

19, 20. Защо трябва да мразим злото?

¹⁹ Молитвата и изучаването на Библията ни помагат да развиваме любов към доброто. Но е също толкова важно да развиваме омраза към злото. (Пс. 97:10) Можем да избягваме да удовлетворяваме егоистичните си желания, ако размишляваме върху последствията от тях. (Як. 1:14, 15) Когато се научим да мразим злото и наистина да обичаме доброто, стръвта, която Сатана използва в капаните си, няма да ни привлича и дори ще ни отблъсква.

²⁰ Само колко благодарни сме на Бога, който ни помага да избягваме капаните на Сатана! Посредством духа си, Словото си и организацията си Йехова ни избавя от Злия. (Мат. 6:13) В следващата статия ще научим как да избягваме още два капана, които Дяволът резултатно използва, за да улавя Божиите служители живи.

[Бележка под линия]

[Въпроси]

[Снимка на страница 21]

Неконтролираната реч може да запали огън от проблеми в сбора

[Снимка на страница 24]

Можеш да се освободиш от товара на прекаленото чувство за вина