1. Какво казал Исус относно даването на клетва, и защо?

ОБИКНОВЕНО на истинските християни не им се налага да се заклеват, защото се подчиняват на Исус, който заповядал: „Като кажете ‘да’, нека това означава ‘да’.“ Той имал предвид, че човек трябва да държи на думата си. Преди да даде тази заповед, Исус казал: „Не се кълнете в нищо.“ С думите си Исус осъдил навика, който мнозина имат, да се кълнат в различни неща, без изобщо да възнамеряват да изпълнят онова, което са казали. Като говорят „в повече“ относно намеренията си, но в крайна сметка не ги изпълняват, такива хора разкриват, че не може да им се има доверие и следователно са под влиянието на „Злия“. (Прочети Матей 5:33–37.)

2. Обясни защо не винаги е погрешно да даваме клетва.

² Дали думите на Исус означават, че даването на клетва винаги е лошо? Както разбрахме от предишната статия, Йехова Бог и праведният му служител Авраам се заклевали във връзка с важни въпроси. Също така Божият закон изисквал да се дава клетва за разрешаването на някои спорове. (Из. 22:10, 11; Чис. 5:21, 22) На един християнин може да му се наложи да се закълне, че ще казва истината, когато свидетелства в съда. Или в много редки случаи някой може да сметне за необходимо да се закълне, за да увери другите, че ще извърши каквото е обещал или че казва истината по даден въпрос. Всъщност, когато бил заставен с клетва от първосвещеника, самият Исус не възразил, а казал истината пред юдейския Синедрион. (Мат. 26:63, 64) Той обаче не бил длъжен да се заклева пред когото и да било. Въпреки това, за да подчертае истинността на посланието си, Исус често въвеждал думите си с израза „казвам ви самата истина“. (Йоан 1:51; 13:16, 20, 21, 38)  Нека разгледаме какво можем да научим от примера на Исус, Павел и други, чието „да“ означавало „да“.

3. Какво обещал Исус на Бога в молитва, и как откликнал небесният му Баща?

³ „Ето, дойдох ... да изпълня твоята воля, о Боже.“ (Евр. 10:7) С тези думи Исус се представил пред Бога да извърши всичко, което било предсказано за обещаното Потомство, включително да бъде ‘наранен в петата’ от Сатана. (Бит. 3:15) Никой друг човек не е проявявал желание да поеме такава сериозна отговорност. От небето Йехова изразил своето пълно доверие в Сина си, без да изисква Исус да се закълне, че ще удържи на думата си. (Лука 3:21, 22)

4. До каква степен Исус се стараел неговото „да“ да означава „да“?

⁴ Исус вършел онова, на което учел другите, като неговото „да“ винаги означавало „да“. Той не позволявал нищо да отвлича вниманието му от задачата, която бил получил от Баща си, да проповядва добрата новина за Божието Царство и да прави ученици от хората, които Бог привличал към него. (Йоан 6:44) Библията потвърждава, че Исус удържал на обещанието си да върши Божията воля, с думите: „Колкото и многобройни да са Божиите обещания, те станаха ‘да’ посредством него.“ (2 Кор. 1:20) Исус наистина е най–добрият пример на човек, който изпълнил всичко, което бил обещал на Баща си. Нека сега разгледаме примера на един човек, който положил всички усилия да подражава на Исус.

5. Какъв пример ни е оставил апостол Павел?

⁵ „Какво да правя, Господарю?“ (Деян. 22:10) С тези искрени думи Павел, който тогава бил известен като Савел, откликнал на напътствията от прославения Господар Исус, който му се явил във видение, за да го накара да престане да преследва учениците на Христос. В резултат на това Савел смирено се разкаял за предишните си постъпки, покръстил се и приел специалното назначение да дава свидетелство за Исус на народите. Оттогава Павел винаги наричал Исус свой „Господар“, като постъпвал в съгласие с това обръщение до края на земния си живот. (Деян. 22:6–16; 2 Кор. 4:5; 2 Тим. 4:8) Апостолът не бил като онези, които Исус осъдил с думите: „Защо ми казвате ‘Господарю, Господарю’, но не вършите онова, което говоря?“ (Лука 6:46) Да, Исус очаква всички, които го приемат за свой Господар, да държат на думата си като апостол Павел.

6, 7. (а) Защо Павел променил плановете си да посети повторно Коринт, и защо никой нямал основание да каже, че не може да му се има доверие? (б) Как трябва да гледаме на братята, назначени да поемат ръководството?

 ⁶ Павел пламенно разпространявал посланието за Царството в Мала Азия и Европа, като установявал и посещавал повторно много сборове. Веднъж той сметнал за нужно да се закълне относно истинността на думите си. (Гал. 1:20) Когато някои в Коринт казали за Павел, че не може да му се има доверие, той заявил в своя защита: „Може да се разчита на Бога, че нашите думи към вас не са първо ‘да’ и после ‘не’.“ (2 Кор. 1:18) Когато написал това, Павел бил тръгнал от Ефес и пътувал през Македония на път към Коринт. Първоначално той възнамерявал да посети Коринт повторно, преди да отиде в Македония. (2 Кор. 1:15, 16) Но както понякога се случва и при пътуващите надзорници днес, датите на посещенията в някои сборове може да се наложи да бъдат променени. Надзорниците не правят подобни промени поради незначителни причини или за лично удобство, а само при спешност. Павел отложил посещението на сбора в Коринт заради ползата на братята и сестрите там. В какъв смисъл?

⁷ Известно време след като Павел направил първоначалните си планове, до него достигнали тревожни новини, че в сбора в Коринт се допуска да има разпри и неморалност. (1 Кор. 1:11; 5:1) За да поправи ситуацията, апостолът включил строг съвет в първото си писмо до коринтяните. Тогава вместо да отплава от Ефес към Коринт, Павел решил да остави известно време на братята и сестрите да приложат неговия съвет, за да може, когато в крайна сметка пристигне, посещението му да е по–насърчително. Във второто си писмо Павел потвърдил, че това била причината за промяната в плановете: „Призовавам Бога за свидетел — все още не съм дошъл в Коринт, защото ви щадя.“ (2 Кор. 1:23) Нека не бъдем като онези, които критикували Павел, а да проявяваме дълбоко уважение към братята, назначени да поемат ръководството. Трябва да подражаваме на Павел, както той подражавал на Христос. (1 Кор. 11:1; Евр. 13:7)

8. Какъв пример ни е оставила Ревека?

⁸ „Искам.“ (Бит. 24:58) Така отговорила Ревека на майка си и брат си, когато я попитали дали иска да напусне дома си още този ден и да пропътува 800 километра с един непознат, за да стане жена на сина на Авраам, Исаак. (Бит. 24:50–58) Когато Ревека казала „да“, това означавало „да“ и тя станала вярна и бояща се от Бога жена на Исаак. През остатъка от живота си Ревека живяла в шатри като чужденка в Обетованата земя. Тя била възнаградена за верността си, като станала една от предшественичките на обещаното Потомство, Исус Христос. (Евр. 11:9, 13)

9. Как Рут удържала на думата си?

⁹ „Не, ще дойдем с тебе при твоя народ!“ (Рут 1:10) Вдовиците Рут и Орфа, които били моавки, неколкократно казали това на овдовялата си свекърва Ноемин, която се връщала от Моав във Витлеем. Ноемин ги умолявала да се върнат в родината си и накрая Орфа наистина го направила. Но Рут удържала на своето „не“. (Прочети Рут 1:16, 17.) Тя лоялно останала с Ноемин, като завинаги изоставила семейството си и фалшивата религия на Моав. Рут устояла като вярна поклонничка на Йехова до края на живота си и била възнаградена с това да бъде една от само петте жени, споменати в Евангелието според Матей като част от родословието на Христос. (Мат. 1:1, 3, 5, 6, 16)

10. Защо Исаия е добър пример за нас?

¹⁰ „Ето ме, изпрати мене!“ (Иса. 6:8)  Преди да изрече тези думи, Исаия станал свидетел на славно видение, в което Йехова седял на престола си над храма в Израил. Докато наблюдавал тази величествена гледка, Исаия чул Йехова да казва: „Кого да изпратя? Кой ще отиде от наше име?“ Така Йехова го поканил да стане негов говорител и да занесе Божието послание на непокорния му народ. Исаия удържал на думата си — неговото „да“ означавало „да“. В продължение на повече от 46 години той вярно служил като пророк, известявайки силни осъдителни послания, както и чудесни обещания за възстановяването на истинското поклонение.

11. (а) Защо е важно да държим на думата си? (б) Какви предупредителни примери има на хора, чието „да“ не означавало „да“?

¹¹ Защо Йехова се погрижил тези примери да бъдат записани за нас в неговото Слово? И колко важно е наистина нашето „да“ да означава „да“? Библията ясно предупреждава, че човек, който ‘нарушава споразуменията’, е сред онези, които „заслужават смърт“. (Рим. 1:31, 32) Египетският фараон, юдейският цар Седекия, Анания и Сапфира са сред лошите примери в Библията на хора, чието „да“ не означавало „да“. Те понесли лоши последствия от постъпките си и служат като предупредителни примери. (Из. 9:27, 28, 34, 35; Езек. 17:13–15, 19, 20; Деян. 5:1–10)

12. Какво ще ни помага да държим на думата си?

¹² Тъй като живеем „в последните дни“, сме заобиколени от „нелоялни“ хора, които ‘външно проявяват преданост към Бога, но не живеят съответно на силата ѝ’. (2 Тим. 3:1–5) Доколкото е възможно, трябва да избягваме такива лоши другари и редовно да общуваме с онези, които винаги се стараят тяхното „да“ да означава „да“. (Евр. 10:24, 25)

13. Кое е най–важното „да“ в живота на един последовател на Исус Христос?

¹³ Най–важното „да“, или най–важното обещание, което човек може да даде, е свързано с отдаването на Бога. Онези, които искат да станат ученици на Исус и да се отрекат от себе си, биват питани при три отделни случая дали наистина искат да вършат онова, което се очаква от тях. (Мат. 16:24) Когато двама старейшини разговарят с човек, който иска да стане непокръстен вестител, те му задават въпроса: „Искаш ли наистина да бъдеш Свидетел на Йехова?“ След време, когато вестителят напредне духовно и пожелае да бъде одобрен за покръстване, старейшините ще разговарят с него и ще го попитат: „Ти лично отдал ли си се на Йехова в молитва?“ Накрая в деня на покръстването всеки кандидат бива питан: „Въз основа на жертвата на Исус Христос, разкаял ли си се за греховете си и отдал ли си се на Йехова, за да вършиш неговата воля?“ Така  пред свидетели новите братя и сестри потвърждават своето обещание да служат на Бога вечно.

14. Какъв самоанализ трябва да си правим редовно?

¹⁴ Независимо дали си покръстен отскоро, или служиш на Бога от десетилетия, трябва редовно да си правиш самоанализ, като си задаваш подобни на следните въпроси: „Продължавам ли в подражание на Исус Христос да съм верен на своето най–важно ‘да’? Продължавам ли да съм послушен на Исус, като поставям дейността по проповядването и правенето на ученици на първо място в живота си?“ (Прочети 2 Коринтяни 13:5.)

15. В кои области от живота е важно нашето „да“ да означава „да“?

¹⁵ За да удържим на обещанието, което сме дали на Бога при отдаването си, трябва да сме верни и във връзка с други важни въпроси. Например, ако си женен, трябва да продължаваш да спазваш скъпоценния обет, който си дал, да обичаш и да цениш брачния си партньор. Ако си подписал бизнес договор или си попълнил молба за допълнителни теократични привилегии, трябва да държиш на думата си и да изпълниш онова, което си обещал. Ако си приел покана за гости при човек с по–ограничени средства, не бива да отменяш ангажимента, защото си получил друга покана, която изглежда по–привлекателна. Или ако си обещал на някого в службата от дом на дом да го посетиш отново, за да му осигуриш допълнителна духовна помощ, трябва при всички случаи твоето „да“ да означава „да“. Тогава Йехова ще благославя службата ти. (Прочети Лука 16:10.)

16. Какво трябва да направим, ако не изпълним някое свое обещание?

¹⁶ Библията посочва, че поради своето несъвършенство „ние много пъти грешим“ особено по отношение на употребата на езика си. (Як. 3:2) Как трябва да постъпим, ако осъзнаем, че в даден случай не сме удържали на думата си? В Божия закон, даден на израилтяните, имало любеща уредба за всекиго, който ‘изрече необмислени думи с устата си’. (Лев. 5:4–7, 11) И днес съществува любеща уредба за християните, които извършват подобен грях. Ако признаем греха си пред Йехова, той милостиво ще ни прости посредством нашия първосвещеник, Исус Христос. (1 Йоан 2:1, 2) За да останем в Божието благоволение обаче, трябва да покажем с делата си, че наистина се разкайваме, като не вършим повече подобен грях и като направим всичко възможно да поправим вредата, която сме нанесли с необмислената си реч. (Пр. 6:2, 3) Разбира се, много по–добре би било внимателно да обмисляме думите си, преди да дадем обещание, което не сме в състояние да изпълним. (Прочети Еклисиаст 5:2.)

17, 18. Какво славно бъдеще очаква онези, които се стараят тяхното „да“ да означава „да“?

¹⁷ Само какво чудесно бъдеще очаква всички поклонници на Йехова, които се стремят тяхното „да“ да означава „да“! За 144 000 помазани това ще означава безсмъртен живот в небето, където „ще царуват с Христос през хилядата години“. (Откр. 20:6) Милиони други хора ще извлекат полза от управлението на Христовото Царство в рай на земята. Те ще получат помощ да възстановят физическото и умственото си съвършенство. (Откр. 21:3–5)

¹⁸ Ако се окажем верни при последното изпитание в края на Хилядолетното управление на Исус, никога повече няма да имаме основание да се съмняваме в думите на когото и да било. (Откр. 20:7–10) Всяко „да“ ще означава „да“ и всяко „не“ — „не“. Тогава всеки ще подражава съвършено на нашия любещ небесен Баща, Йехова, ‘Богът на истината’. (Пс. 31:5)