Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Какво означава за тебе прошката на Йехова?

Какво означава за тебе прошката на Йехова?

„Йехова [е] милосърден и добър Бог, който не бърза да се гневи ..., прощава прегрешение, простъпка и грях.“ (ИЗ. 34:6, 7)

1, 2. (а) Какъв Бог бил Йехова за народа на Израил? (б) На какъв въпрос ще си отговорим в тази статия?

В ДНИТЕ на Неемия група левити признали публично в молитва, че техните прадеди ‘не искали да слушат’ заповедите на Йехова. Но Йехова непрекъснато показвал, че е „Бог, който прощава, който е добър и милосърден, който не бърза да се гневи и е изпълнен с милост“. Той продължил да проявява незаслужена милост към тези завърнали се в родината си изгнаници. (Неем. 9:16, 17)

2 Добре е всеки от нас да се запита: „Какво означава за мене готовността на Йехова да прощава?“ За да си отговорим на този важен въпрос, нека да разгледаме отношенията на Бога с двама мъже, които получили прошка от него — царете Давид и Манасия.

СЕРИОЗНИТЕ ГРЕХОВЕ НА ДАВИД

3–5. Какви сериозни грехове извършил Давид?

3 Макар че се боял от Бога, Давид извършил сериозни грехове. Два от тях са свързани с една семейна двойка — Урия и Витсавее. Последствията от тези грехове били болезнени за всички. Но начинът, по който Йехова поправил Давид, разкрива много за готовността му да прощава. Нека да видим какво се случило.

4 Давид изпратил израилската войска да обсади Рава, столицата на амонците, която се намирала на около 80 км източно от Йерусалим, отвъд река Йордан. През това време от покрива на двореца си в Йерусалим той видял Витсавее да се къпе. Мъжът ѝ бил с войската. Давид толкова силно пожелал Витсавее, че наредил да я доведат в двореца и прелюбодействал с нея. (2 Царе 11:1–4)

5 Когато научил, че е забременяла, царят наредил мъжът ѝ Урия да се върне в Йерусалим, надявайки се той да има сексуални отношения с нея. Но Урия дори не влязъл в къщата си въпреки опитите на Давид да го накара. Затова царят тайно написал писмо до военачалника на войската да постави Урия „отпред, където битката е най–ожесточена“, и да нареди на другите войници да се оттеглят от него. Ставайки лесна мишена, Урия загинал в битката точно според плана на Давид. (2 Царе 11:12–17) По този начин царят прибавил към прелюбодейството си убийството на невинен човек.

ДАВИД ПРОМЕНЯ НАГЛАСАТА СИ

6. Как реагирал Бог на греховете на Давид, и какво разкрива това за Него?

6 Разбира се, Йехова видял всичко. Нищо не убягва от вниманието му. (Пр. 15:3) Макар че впоследствие Давид се оженил за Витсавее, онова, което бил направил, било лошо в Божиите очи. (2 Царе 11:27) Как реагирал Бог на тежките грехове на Давид? Той изпратил при него своя пророк Натан. Тъй като е Бог, който прощава, Йехова явно искал да намери основания да прояви милост. Не е ли насърчително, че постъпил така? Вместо да принуждава Давид да си признае, той използвал Натан да му разкаже една история, показваща сериозността на греховете му. (Прочети 2 Царе 12:1–4.) Само колко резултатен се оказал подходът на Йехова към тази деликатна ситуация!

7. Как реагирал Давид на разказа на Натан?

7 Разказът на Натан събудил чувството за справедливост на царя. Давид се разгневил на богаташа и казал: „Както е сигурно, че е жив Йехова, така е сигурно, че онзи, който е извършил това, заслужава да умре!“ Освен това добавил, че жертвата на тази несправедливост трябва да получи обезщетение за загубата си. Неочаквано Натан заявил: „Ти си този човек!“ После казал на Давид, че вследствие на неговите действия „мечът“ няма да се оттегли от дома му и семейството му ще бъде сполетяно от бедствие. Той щял също да бъде публично унизен заради греховете си. Давид осъзнал сериозността на онова, което бил направил, и искрено признал: „Съгреших срещу Йехова.“ (2 Царе 12:5–14)

МОЛИТВАТА НА ДАВИД И ПРОШКАТА НА БОГА

8, 9. Как 51 псалм разкрива най–съкровените мисли на Давид, и на какво ни учи за Йехова?

8 Песента, която цар Давид написал след това, разкрива искреното му разкаяние. В 51 псалм се съдържат неговите трогателни молби към Йехова и ясно се вижда, че той не само признал греховете си, но се разкаял за тях. Давид се притеснявал главно за отношенията си с Бога. Той казал: „Против тебе, против тебе съгреших.“ И умолявал Йехова: „Създай чисто сърце в мене, Боже, и вложи в мене нов, непоколебим дух! ... Върни ми радостта от спасението, идващо от тебе, и събуди в мене желание да върша волята ти!“ (Пс. 51:1–4, 7–12) Дали и ти си толкова откровен с Йехова, когато говориш с него за грешките си?

9 Йехова не премахнал болезнените последствия от греховете на Давид. Те щели да го съпътстват до края на живота му. Виждайки обаче разкаянието му, неговото „съкрушено и разбито сърце“, Йехова му простил. (Прочети Псалм 32:5; Пс. 51:17) Всемогъщият Бог разбира истинските чувства и подбуди, които карат човек да съгреши. Вместо да остави прелюбодейците да бъдат осъдени на смърт от човешки съдии според Моисеевия закон, Йехова милостиво се намесил, като лично съдил Давид и Витсавее. (Лев. 20:10) Той дори направил техния син Соломон следващия цар на Израил. (1 Лет. 22:9, 10)

10. (а) Каква друга причина може да е намерил Йехова, за да прости на Давид? (б) Кои фактори подтикват Йехова да прощава?

10 Вероятно друга причина, поради която Йехова простил на Давид, е фактът, че той бил проявил милост към Саул. (1 Царе 24:4–7) Исус обяснил, че Йехова се отнася към нас така, както ние се отнасяме към другите. „Престанете да съдите, за да не бъдете съдени — казал той, — защото както вие съдите, така и вас ще съдят, и с каквато мярка отмервате, с такава ще отмерват и на вас.“ (Мат. 7:1, 2) Колко утешително е да знаем, че Йехова е готов да прощава греховете ни — дори толкова сериозни грехове като прелюбодейството и убийството! Той ще ни прощава, ако ние самите сме готови да прощаваме, ако признаваме греховете си пред него и ако променяме нагласата си към погрешните си действия. За грешниците, които искрено се разкайват, идват „освежителни времена“ от Йехова. (Прочети Деяния 3:19.)

МАНАСИЯ ИЗВЪРШВА СЕРИОЗНИ ГРЕХОВЕ, НО СЕ РАЗКАЙВА

11. По какви начини цар Манасия вършел зло в Божиите очи?

11 Да разгледаме друго библейско повествование, което показва до каква степен Йехова е готов да прощава. Около 360 години след като Давид започнал да управлява, цар на Юда станал Манасия. Неговото 55–годишно управление било изпълнено със зло и отвратителните му дела му донесли присъда от Бога. Например Манасия издигнал жертвеници на Ваал, покланял се „на цялото небесно войнство“, изгорил синовете си в огън и се занимавал със спиритизъм. Той вършел „много зло в очите на Йехова“. (2 Лет. 33:1–6)

12. Как Манасия се върнал при Йехова?

12 Накрая Манасия бил отведен в плен във Вавилон и бил хвърлен в затвора. Там може би си спомнил думите на Моисей към Израил: „Когато в края на онези дни изпаднеш в беда и ти се случи според всички тези думи, тогава ще се върнеш при Йехова, твоят Бог, и ще послушаш гласа му.“ (Втор. 4:30) Манасия се върнал при Йехова. Той ‘много се смирил пред Бога и му се молел’, както е показано на 21 страница. (2 Лет. 33:12, 13) Библията не споменава какво точно казвал в молитвите си, но предполагаме, че в известен смисъл те приличали на молитвата на цар Давид, записана в 51 псалм. Във всеки случай Манасия напълно се променил.

13. Защо Йехова простил на Манасия?

13 Как реагирал Йехова на молитвите на Манасия? Той ‘чул молбата му за благоволение’. (2 Лет. 33:13) Като Давид Манасия разбрал колко сериозни са греховете му и истински се разкаял. Затова Бог му простил, върнал го в Йерусалим и възстановил царската му власт. Така ‘Манасия осъзнал, че Йехова е истинският Бог’. (2 Лет. 33:13) Колко насърчително е да видим и от този пример, че нашият милостив Бог прощава на онези, които искрено се разкайват!

ДАЛИ ЙЕХОВА ВИНАГИ ПРОЩАВА?

14. От какво зависи дали Йехова ще прости на съгрешилия?

14 На малцина в Божия народ днес ще им се наложи някога да търсят прошка за толкова сериозни грехове като на Давид и Манасия. Но фактът, че Йехова простил на тези двама царе, ни помага да разберем, че той е готов да прости дори тежки грехове, ако съгрешилият искрено се разкае.

15. Откъде знаем, че Йехова не прощава автоматично?

15 Разбира се, нямаме основания да твърдим, че Йехова прощава автоматично греховете на всички хора. Нека сравним нагласата на Давид и Манасия с нагласата на своенравния народ на Израил и Юда. Бог изпратил Натан да говори с Давид и да му даде възможност да се разкае. Давид откликнал с благодарност. Когато изпаднал в тежко положение, Манасия разбрал, че трябва да се разкае. За разлика от тях жителите на Израил и Юда обикновено не се разкайвали, макар че чрез пророците си Йехова постоянно им казвал как гледа на непослушанието им. Затова в крайна сметка не им простил. (Прочети Неемия 9:30.) Все пак, след като изгнаниците във Вавилон се върнали в родината си, Йехова продължил да изпраща верни пратеници като свещеника Ездра и пророк Малахия. Когато постъпвал в съгласие с волята му, народът изпитвал голяма радост. (Неем. 12:43–47)

16. (а) Какви били последствията за неразкайващия се народ на Израил? (б) Каква възможност имат отделните потомци на древните израилтяни?

16 Когато бил на земята, Исус изразил гледната точка на Баща си със следните трогателни думи: „Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който убиваш пророците и пребиваш с камъни изпратените при тебе! Колко пъти исках да събера децата ти, както квачката събира пиленцата под крилата си! Но вие не искахте.“ Затова Исус заявил: „Ето, този дом бива изоставен и предаден на вас.“ (Мат. 23:37, 38) Така този грешен и неразкайващ се народ бил заменен от духовния Израил. (Мат. 21:43; Гал. 6:16) Какво да кажем обаче за отделните членове на физическия Израил? Несъмнено те могат да се възползват от прошката и милостта на Йехова, като проявяват вяра в него и в изкупителната жертва на Исус Христос, която заменила животинските жертви в Израил. (1 Йоан 4:9, 10) Такава възможност ще имат и хората, които са умрели, без да се разкаят за греховете си, но ще бъдат възкресени на изчистената земя. (Йоан 5:28, 29; Деян. 24:15)

КАКВА ПОЛЗА ИЗВЛИЧАМЕ ОТ ПРОШКАТА НА ЙЕХОВА

17, 18. Как можем да получим прошка от Йехова?

17 Какво трябва да правим, като знаем, че Йехова е готов да прощава? Несъмнено трябва да постъпваме като Давид и Манасия. Необходимо е да признаваме, че сме грешни, да се разкайваме за греховете си, искрено да молим Йехова да ни прости и да създаде в нас чисто сърце. (Пс. 51:10) Ако сме извършили сериозен грях, трябва да потърсим също духовна помощ от старейшините. (Як. 5:14, 15) Без значение какви са греховете ни, утешително е да знаем, че Йехова е — както той самият се описал пред Моисей — „милосърден и добър Бог, който не бърза да се гневи и е изпълнен с милост и истина, който запазва своята милост към хиляди поколения, прощава прегрешение, простъпка и грях“. Йехова не се е променил. (Из. 34:6, 7)

18 Чрез едно въздействащо сравнение той обещал на разкайващите се израилтяни, че напълно ще премахне петното от греховете им — ще направи онова, което е „аленочервено“, бяло като „сняг“. (Прочети Исаия 1:18.) Какво тогава означава за нас прошката на Йехова? Пълно опрощаване на прегрешенията и греховете ни, при условие че проявяваме благодарност и се разкайваме.

19. Какво ще разгледаме в следващата статия?

19 Тъй като се възползваме от готовността на Йехова да прощава, как можем да му подражаваме в отношенията си с другите? Как можем ние да прощаваме, когато те вършат сериозни грехове и след това искрено се разкайват? Следващата статия ще ни помогне да изследваме сърцето си, за да бъдем повече като своя Баща Йехова, който е „добър и готов да прощава“. (Пс. 86:5)