„ЗА КАКВО е всичко това?“ — попитал Джордж Наш, сочейки към купчината 18–метрови дървени трупи пред оръжейния склад в град Саскатун (Саскачеуан, Канада). Отговорили му, че трупите са били използвани за построяването на сигнални кули по време на Първата световна война. „Хрумна ми, че можем да ги използваме за построяването на радиокули — казал по–късно брат Наш, — и така се роди идеята за теократична радиостанция.“ Само след година, през 1924 г., радиостанцията CHUC започнала да предава. Тя била една от първите радиостанции в Канада, излъчващи предавания на религиозни теми.

Тъй като е приблизително с големината на Европа, Канада била идеалното място да се свидетелства по радиото. „Благодарение на нашите радиопредавания истината стигна до много хора, с които не можехме да разговаряме лично — казва Флорънс Джонсън, която работила в станцията в Саскатун. — И понеже тогава радиото беше новост, хората се радваха да слушат всичко, което се излъчваше по него.“ До 1926 г. Изследователите на Библията (както се наричали Свидетелите на Йехова тогава) имали собствени радиостанции в четири канадски града. *

Какво щеше да чуеш, настройвайки радиото си на някоя от тези станции? Братя от местния сбор често изпълнявали песни под съпровода на няколко музикални инструмента или дори на малък оркестър. Разбира се, братята изнасяли също проповеди и водели библейски дискусии. Ейми Джоунс, която участвала в дискусиите, казва: „Когато бях на служба и се представях, понякога домакинът отговаряше ‘О, да, чувал съм ви по радиото’.“

Изследователите на Библията в Халифакс (Нова Шотландия) използвали нов за времето си радиоформат — токшоу, в което слушателите могат да се обаждат и да задават въпроси върху Библията. „Откликът беше изключителен — пише един брат. — Не смогвахме да отговорим на всички обаждания.“

 Като апостол Павел Изследователите на Библията срещали различен отклик на посланието си. (Деян. 17:1–5) Някои слушатели харесвали посланието. Например, когато чул Изследователите на Библията да говорят по радиото за „Изследвания върху Писанието“, Хектор Маршал си поръчал и шестте тома. По–късно писал: „Мислех, че книгите ще ми бъдат от помощ, като преподавам в неделното училище.“ Но когато прочел 1 том, Хектор решил да напусне църквата си. Той станал пламенен проповедник и служил вярно на Йехова до смъртта си през 1998 г. В деня, след като докладът „Царството — надеждата на света“ бил излъчен в източна Нова Шотландия, полковник Дж. А. Макдоналд казал на един местен брат: „Вчера хората от остров Кейп Бретън чуха най–доброто послание, чувано някога в тази част на света.“

От друга страна, духовниците били разгневени. Някои католици в Халифакс заплашвали да взривят станцията, откъдето Изследователите на Библията излъчвали предаванията си. Подбудени от религиозните водачи, през 1928 г. властите внезапно обявили, че няма да подновят разрешителното за радиодейност на Изследователите на Библията. В отговор братята и сестрите разпространили листовката „Кой притежава ефира?“ като възражение срещу такива несправедливи действия. Въпреки това властите отказали да подновят разрешителното.

Обезсърчило ли това малката група служители на Йехова в Канада? „В началото наистина изглеждаше, че врагът е постигнал голяма победа — признава Изабел Уейнрайт. — Но знаех, че Йехова щеше да предотврати това, ако беше според намерението му. Явно случилото се означаваше, че трябва да се приспособим към друг, по–специален начин да известяваме добрата новина за Царството.“ Вместо да разчитат прекалено на радиото, за да свидетелстват, Изследователите на Библията в Канада започнали да се съсредоточават върху личните посещения в домовете на хората. В определеното време обаче радиото несъмнено изиграло голяма роля в разпространението на „най–доброто послание, чувано някога“. (От нашите архиви в Канада)