1, 2. Каква полза ще имаме, ако вземаме предвид Божията воля, и как ще ни помогне примерът на Давид?

ПРИ пътуване използвал ли си карта или навигационна програма, която ти позволява да видиш пътя отвисоко? Като си гледал обектите от такава перспектива, сигурно ти е било по–лесно да определиш най–добрия маршрут. Подобен принцип може да ни помогне и когато ни се налага да вземаме важни решения. Ако гледаме на нещата от високата позиция на нашия Създател, ще можем да ходим по „пътя“, който той одобрява. (Иса. 30:21)

² През по–голямата част от живота си царят на древния Израил Давид вземал предвид Божията воля. Той служил на Йехова с неразделено сърце. Затова нека разгледаме някои случки от живота му, от които можем да извлечем ценни поуки. (3 Царе 11:4)

3, 4. (а) Какво подбудило Давид да излезе срещу Голиат? (б) Как гледал Давид на Божието име?

³ Да разгледаме случилото се, когато Давид се изправил срещу силния филистимски воин Голиат. Какво подбудило младия Давид да предизвика тежковъоръжен великан с височина почти три метра? (1 Царе 17:4, бел. под линия) Неговата смелост? Вярата му в Бога? И двете качества изиграли важна роля в героичната му постъпка. Но най–вече уважението към Йехова и неговото велико име подбудило Давид да се опълчи на великана. Изпълнен с негодувание, той попитал: „Кой е този необрязан филистимец, та да се надсмива над войската на живия Бог?“ (1 Царе 17:26)

 ⁴ Давид казал на Голиат: „Ти идваш при мене с меч, с дълго копие и с късо копие, а аз идвам при тебе с името на Йехова, Богът на небесните войнства, Богът на войската на Израил, над когото ти се надсмиваш.“ (1 Царе 17:45) Разчитайки на истинския Бог, той повалил филистимеца с един–единствен камък. Не само в този случай, но и през целия си живот, Давид се уповавал на Йехова и дълбоко уважавал името му. Не случайно той призовал израилтяните „да се гордеят“ със святото име на Йехова. (Прочети 1 Летописи 16:8–10.)

5. В каква ситуация, напомняща за подигравките на Голиат, може да попаднеш?

⁵ Гордееш ли се, че Йехова е твоят Бог? (Йер. 9:24) Как реагираш, когато съседи, колеги, съученици или роднини говорят против Йехова и се подиграват на неговите Свидетели? Защитаваш ли Йехова, когато името му е укорявано, с увереност, че той ще те подкрепи? Вярно е, че има „време за мълчание“, но не бива да се срамуваме, че сме Свидетели на Йехова и последователи на Исус. (Екл. 3:1, 7; Мар. 8:38) Макар че трябва да сме тактични и любезни с хората, които са зле настроени към нас, нека не бъдем като израилтяните, които „силно се изплашили и се ужасили“ от подигравките на Голиат. (1 Царе 17:11) Вместо това нека решително защитаваме святото име на Йехова. Желанието ни е да помогнем на хората да разберат какъв Бог е той. Ето защо използваме Библията, за да им помогнем да видят колко е важно да се приближат до него. (Як. 4:8)

6. Какво искал да постигне Давид, като се изправил срещу Голиат, и за какво най–вече трябва да сме загрижени?

⁶ Разказът за Давид и Голиат съдържа и друга важна поука. Когато изтичал на бойното поле, Давид попитал: „Какво ще се направи за мъжа, който повали този филистимец и премахне срама от Израил?“ В отговор израилтяните повторили това, което казали по–рано: „На онзи, който го повали, царят ще даде голямо богатство, ще му даде и своята дъщеря.“ (1 Царе 17:25–27) Но материалната награда не била най–важна за Давид. Той имал по–възвишена цел — искал да прослави истинския Бог. (Прочети 1 Царе 17:46, 47.) А ние? Интересуваме ли се главно как да си спечелим име в света, като трупаме богатство и се издигаме в обществото? Несъмнено искаме да сме като Давид, който казал: „Възвеличавайте Йехова с мене, нека прославяме заедно неговото име!“ (Пс. 34:3) Затова нека се уповаваме на Бога, като сме загрижени най–вече за неговото име, а не за своето. (Мат. 6:9)

7. Как да изграждаме силна вяра, за да продължаваме да проповядваме дори когато хората не искат да ни слушат?

⁷ Смелата постъпка на младия Давид изисквала пълно доверие в Йехова. Едно от нещата, които му помогнали да изгради силна вяра, било да разчита на Бога в ежедневието си като пастир. (1 Царе 17:34–37) Ние също се нуждаем от силна вяра, за да продължаваме да проповядваме особено когато срещаме хора, които не искат да ни слушат. Можем да изграждаме такава вяра, като разчитаме на Бога във всичко, което правим. Например може да започваме разговори на библейска тема с хората, които седят до нас, когато използваме обществения транспорт. Или можем да заговаряме хората, които срещаме на улицата, докато проповядваме от къща на къща. (Деян. 20:20, 21)

8, 9. Как в отношението си към Саул Давид показал, че за него Божията воля е най–важна?

⁸ Друг пример за готовността на Давид да разчита на Йехова било отношението му към Саул, първият израилски цар. От завист Саул три пъти се опитал да прикове Давид с копие за стената, но всеки път Давид се спасявал, без да си отмъщава. Накрая побягнал от Саул. (1 Царе 18:7–11; 19:10) Тогава царят взел три хиляди избрани мъже от целия Израил и отишъл да го търси в пустинята. (1 Царе 24:2) Без да знае, Саул влязъл в същата пещера, в която били Давид и хората му. Давид можел да използва възможността да убие царя, който искал да отнеме живота му. В крайна сметка волята на Йехова била той да замени Саул като цар на Израил. (1 Царе 16:1, 13) Дори хората му го съветвали да го убие. Но Давид казал: „Никога не бих постъпил така със своя господар, помазаникът на Йехова ... Това не би било редно в очите на Йехова.“ (Прочети 1 Царе 24:4–7.) Саул продължавал да бъде помазаният цар на Бога. Давид не искал да отнеме царската му власт, тъй като Йехова все още не го бил свалил от престола. Затова той само отрязал края на горната му дреха, с което показал, че не иска да му навреди. (1 Царе 24:11)

⁹ Давид отново проявил уважение към Божия помазаник, когато видял царя за последен път. При този случай Давид и Ависей влезли в стана на Саул и го намерили да спи. Ависей сметнал, че Бог предава врага в ръцете на Давид, и предложил да прикове Саул с копие в земята, но Давид не му позволил. (1 Царе 26:8–11) Тъй като винаги търсел Божието ръководство, Давид не отстъпил от решимостта си да върши волята на Йехова въпреки думите на Ависей.

10. В каква ситуация може да попаднем, и какво ще ни помогне да устоим на натиска?

¹⁰ Ние също може да попаднем в ситуация, в която другите да ни оказват натиск да постъпим според личното им мнение, вместо да ни подкрепят да вършим волята на Йехова. Като Ависей някои дори може да ни подканят да действаме, без да помислим каква е Божията воля по дадения въпрос. За да устоим на натиска, трябва ясно да помним възгледа на Йехова по въпроса и да сме решени да правим това, което той иска.

11. Как можем да подражаваме на Давид, който поставял Божията воля на първо място в живота си?

 ¹¹ Давид се молил на Йехова: „Научи ме да върша волята ти!“ (Прочети Псалм 143:5, 8, 10.) Вместо да разчита на собственото си мислене или да се поддава на натиска на другите, Давид искал Йехова да го учи. Той казал: „Размишлявам за всичко, което правиш, разсъждавам за делата на ръцете ти.“ И ние можем да разберем каква е Божията воля, като изследваме задълбочено Библията и размишляваме върху многобройните разкази в нея, описващи взаимоотношенията на Йехова с хората.

12, 13. Защо Давид излял водата, която му донесли трима от воините му?

¹² Давид ни е оставил пример и в друго отношение. Той разбирал принципите, залегнали в основата на Закона, и искал да живее според тях. Да разгледаме какво станало веднъж, когато Давид изразил желание да пие „вода от витлеемския кладенец“. Трима от воините му проникнали в града, който тогава бил превзет от филистимците, и донесли вода. Но Давид не искал да пие от нея, а я „излял пред Йехова“. Защо? Той обяснил: „Заради своя Бог никога не бих направил това! Нима ще пия кръвта на тези мъже, които изложиха на опасност душите си? Понеже донесоха тази вода, като изложиха на опасност душите си.“ (1 Лет. 11:15–19)

¹³ Давид знаел от Моисеевия закон, че кръвта трябва да се излива пред Йехова и да не се яде. Той разбирал и защо трябвало да се прави това — знаел, че „животът на живото създание е в кръвта“. Но това била вода, а не кръв. Защо Давид отказал да я пие? Защото разбирал принципа, стоящ зад заповедта. За него водата имала същата стойност като кръвта на тримата мъже. Ето защо за Давид било немислимо да я изпие. Вместо това той сметнал, че трябва да я излее на земята. (Лев. 17:11; Втор. 12:23, 24)

14. Какво помогнало на Давид да гледа на нещата като Йехова?

 ¹⁴ Божият закон бил съществена част от живота на Давид. Той казал: „За мене е радост да изпълнявам твоята воля, о, Боже мой, и законът ти е вътре в мене.“ (Пс. 40:8) Давид изучавал Божия закон и размишлявал задълбочено върху него. Той се доверявал на мъдростта в заповедите на Йехова. Затова се стремял да следва не само буквата, но и духа на Моисеевия закон. Когато изучаваме Библията, е мъдро да размишляваме върху прочетеното и да пазим в сърцата си научените принципи, за да можем да определим какво ще зарадва Йехова в дадена ситуация.

15. Как Соломон проявил неуважение към Божия закон?

¹⁵ Давидовият син Соломон се радвал на много благословии от Йехова. След време обаче проявил неуважение към Божия закон. Той пренебрегнал заповедта на Йехова израилският цар да не си взема много жени. (Втор. 17:17) Още повече много от жените му били чужденки. Когато остарял, неговите жени „склонили сърцето му да се обърне към други богове“. Каквито и оправдания да си е намирал, Соломон започнал „да върши зло в очите на Йехова“ и „не следвал всеотдайно Йехова като баща си Давид“. (3 Царе 11:1–6) Само колко важно е да следваме законите и принципите в Божието Слово! Това е от особено значение например когато мислим за брак.

16. Как ще постъпват тези, които разбират духа на заповедта да се женим само за човек, който е „в единство с Господаря“?

¹⁶ Как реагираме, когато хора, които не споделят вярата ни, проявяват романтичен интерес към нас? Показваме ли, че мислим като Давид, или сме като Соломон? Библията казва на християните да се женят само за човек, който е „в единство с Господаря“. (1 Кор. 7:39) Ако някой християнин реши да се ожени, трябва да го направи само за друг християнин. И ако разбираме духа на това библейско изискване, не само няма да се женим за невярващ, но и ще отхвърляме всякакъв романтичен интерес от такъв човек.

17. Какво ще ни помогне да избягваме капана на порнографията?

¹⁷ Помисли също как примерът на Давид да търси усърдно Божието ръководство може да ни помогне да устояваме на изкушението да гледаме порнография. Прочети посочените стихове, помисли за принципите в тях и се постарай да разбереш какъв е Божият възглед по въпроса. (Прочети Псалм 119:37; Матей 5:28, 29; Колосяни 3:5.) Размисълът за възвишените стандарти на Йехова ще ни помогне да избягваме капана на порнографията.

18, 19. (а) Какво помогнало на Давид да има одобрението на Йехова въпреки несъвършенството си? (б) Какво си решен да правиш?

¹⁸ Макар че ни е оставил хубав пример в много отношения, Давид извършил някои сериозни грехове. (2 Царе 11:2–4, 14, 15, 22–27; 1 Лет. 21:1, 7) Но той винаги се разкайвал. Давид служил на Йехова „с неопетнено сърце“. (3 Царе 9:4) Защо можем да кажем това? Защото се стараел да постъпва в съгласие с волята на Йехова.

¹⁹ Въпреки своето несъвършенство ние също можем да имаме одобрението на Йехова. Затова нека изучаваме старателно Божието Слово, размишляваме задълбочено върху наученото и действаме решително според него. Ако правим това, ще бъдем като псалмиста, който смирено молил Йехова: „Научи ме да върша волята ти!“