Това е само един от многобройните морално–етични въпроси, пред които са изправени семейните двойки, решили да се подложат на оплождане ин витро. Всяка двойка носи отговорност пред Йехова да обмисли какво решение да вземе. Затова нека разгледаме накратко какво представлява тази асистирана репродуктивна технология.

През 1978 г. една жена в Англия става първата майка на т.нар. „бебе в епруветка“. Тя не може да зачене поради запушване на маточните ѝ тръби, което не позволява на сперматозоидите да достигнат нейните яйцеклетки. Медицинският персонал взема по хирургичен път зряла яйцеклетка от нея, поставя я в лабораторен съд и я опложда със сперматозоиди от съпруга ѝ. Полученият ембрион е оставен да се развие в хранителна среда, след което е пренесен в матката на жената, където се вгнездява успешно. След време се ражда здраво момиченце. Тази процедура и разновидностите ѝ стават известни като оплождане ин витро (в стъкло).

Макар че детайлите може да са различни, като цяло оплождането ин витро включва следното: В продължение на няколко седмици жената приема силни медикаменти, които стимулират яйчниците ѝ да произведат много яйцеклетки. Съпругът може да бъде помолен да предостави семенна течност чрез мастурбация. Обработените сперматозоиди се прибавят към яйцеклетките в лабораторни условия. Много яйцеклетки може да бъдат оплодени и да започнат да се делят, превръщайки се в човешки ембриони. След един–два дни ембрионите се изследват внимателно, за да се определи кои имат дефекти и кои изглеждат здрави и е най–вероятно да се вгнездят и развият. Обикновено на третия ден в матката на съпругата се прехвърлят не един, а два или три от най–добрите ембриони, за да се увеличи шансът за забременяване. Ако един или повече от тях се вгнездят, жената е бременна и се очаква след време да роди.

Но какво става с ембрионите, които не се пренасят в матката, включително тези, които изглеждат  не толкова здрави и дори дефектни? Без специални грижи те скоро ще загубят жизнеспособността си. Преди това да стане, допълнителните ембриони може да бъдат замразени в течен азот. Защо? Ако първият опит за зачеване е неуспешен, някои от тези резервни ембриони може да се използват при повторен опит на по–ниска цена. Но това повдига етични въпроси. Подобно на двойката, задала въпроса в началото, мнозина са изправени пред дилемата какво да правят със замразените си ембриони. Те може да не искат други деца. Възрастта или финансовото им състояние може да не позволяват повторни опити. Може да се страхуват от рисковете, свързани с многоплодна бременност. * Или ситуацията може да се усложни поради смърт или повторен брак на единия или двамата партньори. Наистина, съществуват много притеснения и затова някои двойки години наред плащат за съхранение на ембрионите си.

През 2008 г. един главен ембриолог каза за вестник „Ню Йорк Таймс“, че за много пациенти е изключително трудно да решат какво да правят с допълнителните си ембриони. В статията пишеше още: „Най–малко 400 000 са замразените ембриони по клиниките в страната и всеки ден броят им нараства ... Ембрионите могат да останат жизнеспособни едно десетилетие или повече, ако са замразени правилно, но не всички оцеляват при размразяването.“ (Курсивът наш.) Последният факт кара някои християни да се замислят. Защо?

Християнските двойки, които трябва да вземат решения във връзка с оплождането ин витро, може да помислят за друга медицинска ситуация, която повдига подобни въпроси. На човек може да му се наложи да реши какво да прави с неизлечимо болен близък, чийто живот се поддържа изкуствено, например чрез дихателен апарат. Истинските християни не са небрежни по отношение на медицинските грижи и в  хармония с Изход 20:13 и Псалм 36:9 високо ценят живота. В „Пробудете се!“ от 8 май 1974 г. (англ.) се казва: „Тъй като уважават Божия възглед за светостта на живота, съобразявайки се със съвестта си и законите в страната, онези, които искат да живеят според библейските принципи, никога няма да прибягнат до активна евтаназия“ — умишлено действие с цел прекратяване на живота на пациента. В някои случаи обаче апаратурата е единственото нещо, което поддържа живота на болния. Членовете на семейството трябва да решат (ако местните закони позволяват) дали да продължат, или да прекратят това изкуствено поддържане на живота.

Разбира се, семейната двойка, която се е подложила на оплождане ин витро и има замразени ембриони, е в по–различна ситуация. Но една възможност, която може да бъде предложена на съпрузите, е ембрионите да бъдат извадени от течния азот и размразени. Без изкуствено поддържащата ги среда те не след дълго ще загинат. Партньорите трябва да решат дали ще позволят това. (Гал. 6:7)

Една двойка може да избере да продължи да плаща за съхранението на резервните си ембриони или да ги използва при бъдещ опит за забременяване. Друга двойка обаче може да реши да прекрати поддържането на замразените ембриони, разсъждавайки, че те са жизнеспособни единствено заради изкуствената среда, в която се намират. Християните, изправени пред това решение, са отговорни пред Бога да използват своята обучена от Библията съвест. Желанието им трябва да е да запазят съвестта си чиста, като вземат предвид съвестта и на другите. (1 Тим. 1:19)

Един специалист по репродуктивна ендокринология отбелязва, че повечето двойки са „объркани и същевременно силно притеснени от отговорността да решат какво да правят със своите [замразени] ембриони“, и добавя: „За много двойки изглежда няма добро решение.“

Ясно е, че истинските християни, които изобщо обмислят оплождане ин витро, трябва да преценят всички сериозни въпроси, свързани с тази процедура. Библията казва: „Благоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните вървят напред — и страдат.“ (Пр. 22:3, „Ревизирано издание на Библията“, 2002 г.)

Това може да изглежда решение на проблема, но не и според библейските принципи. За да разберем защо, нека първо да разгледаме каква е целта на декларацията за вярност, защо съществува и къде е приложима.

Въпросният документ е писмено заявление, подписано пред свидетели от двойка, която не може да сключи брак поради посочените по–долу причини. В него двамата обещават да са си верни и да узаконят връзката си при първа възможност. Така сборът ще смята, че те са се врекли във вярност пред Бога и хората, и на връзката им може да се гледа като на законен брак.

Защо и кога се използва тази декларация? Йехова е създал брака и високо го цени. Неговият  Син казал: „Нека никой човек не разделя онова, което Бог е впрегнал в общ ярем.“ (Мат. 19:5, 6; Бит. 2:22–24) Исус казал още: „Ако някой се разведе с жена си, освен поради блудство [сексуална неморалност], и се ожени за друга, върши прелюбодейство.“ (Мат. 19:9) Следователно „блудството“, или с други думи изневярата, е единственото библейско основание за прекратяване на брака. Ако например съпругът има сексуални отношения извън брака, неговата съпруга може да реши дали да се разведе с него, или не. Ако се разведе, е свободна да се омъжи повторно.

Но в някои страни, особено в миналото, господстващата църква не приемаше това ясно становище на Библията, а учеше, че при никакви обстоятелства не може да има развод. Така на някои места, където църквата имаше голямо влияние, законът не предвижда развод дори ако са налице посочените от Исус основания. В други страни има възможност за развод, но процедурата е твърде дълга, сложна и трудна. Може да изминат много години, докато човек получи развод. Така църквата и държавата сякаш „възпрепятстват“ това, което Бог приема. (Деян. 11:17)

Например мъж и жена може да живеят в страна, където е невъзможно или изключително трудно да се получи развод (може би процедурата би отнела години). Ако те са положили всички усилия да прекратят настоящ законен брак и са свободни от библейска гледна точка да се оженят, може да подпишат декларация за вярност. Това е милостива уредба на християнския сбор в такива страни. Но тя не може да се използва в повечето държави, където има възможност за развод, дори и процедурата да е донякъде сложна и скъпа.

Някои хора, които живеят в страна, където разводът е възможен, не разбират смисъла на този документ и искат да го подпишат, за да си спестят усложнения и неудобства.

Във въпросния случай мъжът и жената, които живеят заедно, искат да се оженят. Всеки от тях е свободен от библейска гледна точка да сключи брак и не е женен за друг човек. Но мъжът не пребивава законно в страната и властите не позволяват на такъв човек да сключи брак. (В много държави законът позволява сключването на брак дори ако единият или двамата партньори нямат правен статут в държавата.) В случая разводът е законово регламентиран в страната. Следователно там не съществува уредба за подписване на декларация за вярност. Трябва също да се отбележи, че не става въпрос за ситуация, в която някой от двамата трябва да получи развод, но е възпрепятстван да го направи. Те са свободни да се оженят. Тогава какво могат да направят? Може да отидат в друга страна, където статутът на мъжа няма да е пречка. Или дори може да е възможно да сключат брак в страната, в която живеят, ако той предприеме стъпки да узакони пребиваването си в нея.

Да, двамата могат да приведат живота си в хармония с Божиите стандарти и държавните закони. (Мар. 12:17; Рим. 13:1) Дано наистина го направят. След това ще отговарят на изискванията да се покръстят. (Евр. 13:4)