1. Какъв е възгледът на хората за робството?

ПРЕДИ около 2500 години един гръцки драматург писал: „Никой не носи доброволно робския ярем.“ Мнозина днес биха се съгласили с тези думи. Робството извиква в ума картини на потискани хора в окови, чиито труд и жертви носят полза не на тях самите, а на онези, които ги притежават и господаруват над тях.

2, 3. (а) На какво се радват смирените служители, или роби, на Христос? (б) Какви въпроси относно службата на управителя ще разгледаме?

² Исус обаче посочил, че учениците му ще бъдат смирени служители, или роби. Но в робството, в което са истинските християни, няма нищо унизително или потискащо. Те се радват на почит, доверие и уважение. Да разгледаме например думите на Исус относно един „верен и разумен роб“. Малко преди смъртта си той казал, че ще му възложи определени задачи. (Мат. 24:45–47)

³ Интересно е, че в едно паралелно повествование този роб е наречен „управител“. (Прочети Лука 12:42–44.) Повечето верни християни днес не са от класа на този верен управител. Но Библията показва, че в известен смисъл всички Божии служители са управители. Какви отговорности са свързани с това? Как трябва да гледаме на тях? За да разберем, нека да разгледаме каква роля имали управителите в древността.

4, 5. Какви отговорности имали управителите в древността? Дай пример.

⁴ В древни времена управителят често бил доверен роб, назначен да надзирава дома или търговските дела на господаря си. Обикновено имал  значителна власт и отговарял за притежанията и парите на господаря и за другите служители. Това се вижда в случая на Елиезер, който трябвало да се грижи за многото притежания на Авраам. Може би именно той бил изпратен от Авраам в Месопотамия да избере жена за сина му Исаак. Каква важна задача! (Бит. 13:2; 15:2; 24:2–4)

⁵ Йосиф, правнукът на Авраам, се грижел за дома на Петефрий. (Бит. 39:1, 2) След време самият Йосиф имал управител на дома си. Той се погрижил да бъде оказано гостоприемство на десетимата братя на Йосиф, по чиято заповед организирал също „кражбата“ на сребърната чаша. Ясно е, че на управителите било оказвано голямо доверие. (Бит. 43:19–25; 44:1–12)

6. Как старейшините служат като управители?

⁶ Векове по–късно апостол Павел писал, че християнските надзорници са „назначени от Бога служители“. (Тит 1:7) Тъй като им е възложено да се грижат за „Божието стадо“, те осигуряват ръководство и застават начело на сбора. (1 Пет. 5:1, 2) Разбира се, отговорностите им са различни. Например повечето християнски надзорници днес служат на един сбор. Пътуващите надзорници служат на много сборове. А членовете на Комитета на клона се грижат за сборовете в цялата страна. От всички тях обаче се очаква да изпълняват задачите си вярно, понеже всички „ще отговарят за това“ пред Бога. (Евр. 13:17)

7. Откъде знаем, че в известен смисъл всички християни са управители?

⁷ А какво да кажем за многото лоялни християни, които не са надзорници? В писмо до християните апостол Петър написал следното: „Според дара, който всеки е получил, служете с него един на друг, като добри управители на Божията незаслужена милост, изразена по различни начини.“ (1 Пет. 1:1; 4:10) В своята незаслужена милост Бог е дал на всички нас различни дарби, качества, способности и таланти, с които да служим на братята си. Следователно всички служители на Бога са управители. С това назначение идват почит, доверие и отговорност.

8. Какъв важен принцип трябва да помним?

⁸ Сега ще разгледаме три принципа, които трябва да помним като управители. Първо: всички принадлежим на Бога и ще отговаряме пред него. Павел писал, че ‘ние не принадлежим на себе си, защото сме купени скъпо’ — с жертвената кръв на Христос. (1 Кор. 6:19, 20) Тъй като принадлежим на Йехова, сме длъжни да спазваме заповедите му, а те не са тежки. (Рим. 14:8; 1 Йоан 5:3) Ние ставаме също роби на Христос. Подобно на управителите в миналото имаме голяма свобода, но тя не е безгранична. Трябва да изпълняваме отговорностите си според напътствията. Независимо от привилегиите, които имаме, ние все пак сме служители на Бога и на Христос.

9. Как Исус обяснил отношенията между господар и роб?

⁹ Исус ни помага да разберем какви са отношенията между господар и роб. Веднъж говорил на учениците си за един роб, който се прибира вкъщи след работа. Дали господарят му казва „Бързо ела тук и се разположи край трапезата“? Не, той казва: „Приготви ми нещо за вечеря, препаши се и ми прислужвай, докато ям и пия, а после ще ядеш и ще пиеш и ти.“ Какво искал да каже Исус с този пример? Той  обяснил: „И вие, като извършите всичко, което ви е било възложено, кажете: ‘Ние сме безполезни роби. Извършихме онова, което бяхме длъжни да извършим.’“ (Лука 17:7–10)

10. Какво показва, че Йехова цени усилията ни да му служим?

¹⁰ Разбира се, Йехова цени нашите усилия да му служим. Библията ни уверява: „Бог не е неправеден, та да забрави делата ви и любовта, която проявихте към неговото име.“ (Евр. 6:10) Той не е неразумен в очакванията си към нас. Освен това всички негови изисквания са за наше добро и не са прекалено тежки. Но все пак според притчата на Исус робът не угажда на себе си, поставяйки собствените си интереси на първо място. Мисълта тук е, че когато се отдаваме на Бога, избираме да поставяме неговите интереси на първо място в живота си. Не си ли съгласен с това?

11, 12. Какво качество трябва да проявяваме като управители, и какво не бива да вършим?

¹¹ Вторият принцип е: като управители, всички се придържаме към същите основни стандарти. Вярно е, че определен вид отговорности получават само някои в християнския сбор. Но повечето отговорности са еднакви за всички. Например, тъй като сме ученици на Христос и сме Свидетели на Йехова, сме длъжни да се обичаме един другиго. Исус казал, че любовта е отличителният белег на истинските християни. (Йоан 13:35) Но ние не обичаме само братята си, а се стремим да обичаме и онези, които не споделят вярата ни. Това е нещо, което всички можем и трябва да правим.

¹² От нас се изисква също да имаме добро поведение. Искаме да избягваме всякакви действия, които Божието Слово осъжда. Павел писал: „Онези, които са блудници, идолопоклонници, прелюбодейци, мъже, държани за противоестествени цели, мъже, които лягат с мъже, крадци, алчни хора, пияници, хулители, изнудвачи, няма да наследят Божието царство.“ (1 Кор. 6:9, 10) Разбира се, необходими са усилия, за да спазваме праведните Божии стандарти. Но тези усилия си струват, понеже ни носят голяма полза — живеем по начин, който допринася за добро здраве, мирни отношения с другите и одобрена позиция пред Бога. (Прочети Исаия 48:17, 18.)

13, 14. Каква работа е поверена на всички християни, и как трябва да гледаме на нея?

¹³ Спомни си също, че управителят имал определена работа. Така е и с нас. Поверен ни е ценен дар — познанието за истината. Бог очаква от нас да споделяме това познание с другите. (Мат. 28:19, 20) Павел писал: „Нека бъдем оценявани от другите като Христови подчинени и като управители на Божиите свещени тайни.“ (1 Кор. 4:1) Павел разбирал, че да служим като управители, означава съвестно да се грижим за „свещените тайни“ и вярно да ги предаваме на другите, както наредил Господарят Исус Христос. (1 Кор. 9:16)

¹⁴ Да споделяме истината, е проява на любов. Разбира се, християните имат различни обстоятелства. Не всеки може да отделя еднакво време за службата и Йехова разбира това. Важното е да правим всичко, каквото ние лично можем. Така проявяваме безкористна любов към Бога и към ближния.

15–17. (а) Защо е важно управителят да бъде верен? (б) Как Исус показал какви са последствията от неверността?

¹⁵ Третият принцип, който е тясно свързан с другите два, е: трябва да бъдем верни и достойни за доверие. Управителят може да има много хубави качества и способности, но нито едно от тях няма значение, ако е безотговорен или е нелоялен към господаря си. За да е резултатен и да има успех, е важно той да е верен. Спомни си, че Павел писал: „От управителя се изисква да се окаже верен.“ (1 Кор. 4:2)

¹⁶ Сигурно е, че ако сме верни, ще бъдем възнаградени. Ако не сме верни, ще загубим Божието одобрение. Този принцип се вижда в притчата на Исус за талантите. Робите, които вярно търгували с парите на господаря, получили похвала и били богато благословени. А робът, който се отнесъл безотговорно към онова, което господарят му бил поверил, бил наречен „зъл“, „мързелив“ и „безполезен“. Талантът му бил отнет, а той бил изхвърлен навън. (Прочети Матей 25:14–18, 23, 26, 28–30.)

¹⁷ При друг случай Исус посочил какви са последствията от неверността. Той казал: „Един богат човек беше назначил един управител, когото обвиниха пред него, че разпилява имота му. Затова той го повика и му каза: ‘Какво чувам за тебе? Дай сметка за работата си, защото не може повече да бъдеш управител на дома ми.’“ (Лука 16:1, 2) Тъй като управителят пропилял притежанията му, господарят решил да го изгони. Какъв въздействащ урок за нас! Несъмнено не искаме да  бъдем неверни в онова, което се изисква от нас.

18. Защо не бива да се сравняваме с другите?

¹⁸ Всеки от нас може да се запита: „Как гледам на службата си като управител?“ Ако се сравняваме с другите, е възможно да възникнат проблеми. Библията ни съветва: „Нека всеки проверява своята работа и тогава ще се радва заради самия себе си, без да се сравнява с другиго.“ (Гал. 6:4) Вместо да се сравняваме с другите, трябва да се съсредоточаваме върху онова, което ние лично сме в състояние да правим. Това ще ни предпази не само да не се възгордеем, но и да не се обезсърчим. Когато си правим самоанализ, трябва да осъзнаваме, че обстоятелствата се променят. Вероятно поради лошо здраве, напреднала възраст или различни отговорности не можем да правим каквото сме правили преди. От друга страна, обстоятелствата може би ни позволяват да правим повече, отколкото правим сега. Ако е така, защо да не се опитаме да увеличим духовните си дейности?

19. Защо не бива да се обезсърчаваме, ако не получим дадена привилегия?

¹⁹ Друг аспект, който трябва да разгледаме, е какви отговорности имаме или се стремим да имаме. Например един брат може да иска да служи като старейшина в сбора или да му бъдат възлагани доклади на конгреси. Добре е да се стараем да отговаряме на изискванията за такива привилегии, но не бива да се обезсърчаваме, ако не ги получим тогава, когато сме се надявали. По причини, които не разбираме, някои привилегии може да ни бъдат дадени по–късно от очакваното. Моисей например си мислел, че е готов да изведе израилтяните от Египет, но трябвало да чака 40 години, преди да го направи. Това му дало достатъчно време да развие качествата, от които се нуждаел, за да води този твърдоглав и бунтовен народ. (Деян. 7:22–25, 30–34)

20. Каква поука можем да извлечем от примера на Йонатан?

²⁰ Възможно е също изобщо да не получим дадена привилегия. Така било с Йонатан. Той бил син на Саул и можел да стане цар на Израил. Но Бог избрал Давид, който бил много по–млад. Как реагирал Йонатан? Той приел това решение и подкрепял Давид дори с риск за живота си. Йонатан му казал: „Ти ще бъдеш цар над Израил, а аз ще бъда вторият след тебе.“ (1 Царе 23:17) Какво научаваме от този пример? Йонатан приел положението си и за разлика от баща си не завиждал на Давид. Вместо да завиждаме на другите за назначенията им, трябва да се съсредоточим върху изпълняването на собствените си отговорности. Можем да бъдем сигурни, че в новия свят Йехова ще се погрижи правилните желания на всичките му служители да бъдат удовлетворени.

21. Как трябва да гледаме на службата си като управители?

²¹ Нека помним, че като доверени управители, ние не сме под унизителното робство, което се характеризира с потисничество и сълзи. Точно обратното. Оказва ни се голяма чест, тъй като ни е поверена работата по известяването на добрата новина в тези последни дни, която никога няма да се повтори. Освен това имаме голяма свобода относно начина, по който изпълняваме отговорностите си. Тогава нека бъдем верни управители! Нека ценим привилегията си да служим на най–великата личност във вселената!