Някои случки от Великобритания ще ти помогнат да разбереш защо не трябва да губиш надежда. Ще научиш също как можеш, образно казано, ‘да пуснеш хляба си по водата’, за да помогнеш на онези, които все още не са приели истината. (Екл. 11:1)

Важно е да проявяваш постоянство, като оставаш верен на Йехова. (Втор. 10:20) Това направила и Георгина. Когато през 1970 г. тя започнала да изучава Библията със Свидетелите на Йехова, съпругът ѝ Кириакос много се ядосал. Той се опитал да прекрати изучаването ѝ, не пускал Свидетелите в дома им и изхвърлял изданията, които ѝ оставяли.

Когато Георгина започнала да посещава събранията, Кириакос се вбесил още повече. Веднъж той отишъл в Залата на Царството, за да направи скандал. Когато разбрала, че Кириакос не говори добре английски, една сестра се обадила на брат от друг сбор, който бил грък, за да разговаря с него. Благодарение на доброто отношение на този брат, в продължение на няколко месеца Кириакос изучавал Библията с него. След време обаче се отказал.

През следващите три години Георгина продължила да се сблъсква с противопоставяне. Кириакос заплашил да я напусне, ако тя се покръсти. В деня на покръстването ѝ Георгина се молила усърдно на Йехова съпругът ѝ да не я изостави. Когато Свидетелите дошли да я вземат за конгреса, Кириакос им казал: „Вие тръгвайте, а ние ще караме след вас.“ Той присъствал на сутрешната сесия и на покръстването на съпругата си.

След този случай Кириакос смекчил отношението си и постепенно направил големи промени. Почти 40 години след като срещнала Свидетелите, Георгина присъствала на покръстването на съпруга си. Какво променило Кириакос? Той отговаря: „Радвам се, че съпругата ми не се отказа от вярата си.“ Георгина казва: „Въпреки че съпругът ми се противопоставяше, никога нямаше да спра да служа на Йехова. През всичките години се молех на Йехова и никога не загубих надежда.“

Можеш да помогнеш на брачния си партньор и като развиваш християнски качества. Апостол Петър подканил съпругите християнки: „Подчинявайте се на мъжете си, за да може онези, които не са послушни на словото, да бъдат спечелени без думи, чрез вашите постъпки.“ (1 Пет. 3:1) Кристин живеела според този съвет, макар че изминали много години, преди съпругът ѝ да приеме истината. Когато тя станала Свидетелка преди повече от 20 години, съпругът ѝ Джон не вярвал в Бога. Той не искал да има нищо общо с религията ѝ, но забелязал колко много значи тя за нея. Джон казва: „Виждах колко е щастлива. Тя стана силна личност и ме подкрепяше в трудни моменти.“

Кристин не натрапвала религията си на съпруга си. Той признава: „От самото начало Кристин разбра, че е най–добре да не ми говори за религията си и ме остави сам да реша колко и какво да чета.“ Когато попадала на статии в „Стражева кула“ или „Пробудете се!“, които щели да са от интерес за Джон, например за науката или природата, Кристин му ги показвала с думите: „Мисля, че тази статия ще ти хареса.“

След време Джон се пенсионирал и започнал да се занимава с градинарство. Тъй като вече имал повече време, той започнал да размишлява върху по–дълбоки въпроси, като „Дали сме се появили случайно, или сме били създадени с определена цел?“. Веднъж един брат, с когото Джон разговарял, му предложил да изучава Библията. Джон споделя: „Тъй като вече вярвах в Бога, се съгласих.“

Кристин никога не загубила надежда и била богато благословена. След като 20 години се молела Джон да приеме истината, той се покръстил. Сега те заедно служат пламенно на Йехова. Джон споделя: „Промених се заради две неща — добротата и приятелското отношение на Свидетелите. Тъй като съм женен за Свидетелка на Йехова, имам лоялна и жертвоготовна съпруга.“ Кристин приложила съвета от 1 Петър 3:1 и усилията ѝ дали добри резултати.

Понякога изучаващите загубват първоначалния си интерес поради различни причини. Цар Соломон писал: „Сей семето си сутрин и не давай почивка на ръката си до вечерта, защото не знаеш къде ще успее то, тук или там, или и двете ще бъдат еднакво добри.“ (Екл. 11:6) В някои случаи семената на истината покълват след години. Изучаващият може в крайна сметка да осъзнае колко е важно да се приближава до Бога. (Як. 4:8) Наистина, след време може да се изненадаш приятно.

Нека разгледаме примера на Алис, която се преместила от Индия в Англия. През 1974 г. тя започнала да изучава Библията. Алис говорела хинди, но искала да подобри английския си. Изучаването продължило няколко години и от време на време тя ходила на събрания в английски сбор. Тя осъзнала, че е намерила истината, но не гледала сериозно на изучаването си. Освен това Алис искала да спечели много пари и обичала да ходи на партита. Впоследствие тя престанала да изучава.

Почти 30 години по–късно Стела, която преди изучавала с Алис, получила писмо от нея. В него се казвало: „Сигурно ще се радваш да научиш, че жената, с която изучаваше през 1974 г., се покръсти на последния областен конгрес. Ти изигра важна роля в живота ми. Въпреки че не бях готова да се отдам на Бога, семената на истината, които ти пося, останаха в ума и сърцето ми.“

Какво се било случило? След като съпругът ѝ починал през 1997 г., Алис била много потисната. Тя се помолила на Бога. След 10 минути две Свидетелки, говорещи пенджаби, я посетили и ѝ оставили трактата „Каква надежда има за твоите умрели близки?“. За Алис това било отговор на молитвата ѝ и тя решила, че трябва да се свърже със Свидетелите на Йехова. Но къде можела да ги намери? Тя случайно попаднала на стар дневник, съдържащ адрес, даден ѝ от Стела, на сбор, в който се говори на пенджаби. Алис отишла в Залата на Царството и била сърдечно посрещната от братята и сестрите там. Тя казва: „Любовта на братята ми помогна да се справя с депресията.“

Алис започнала да посещава редовно събранията, подновила изучаването си и се научила да чете и пише на пенджаби. През 2003 г. се покръстила. Писмото ѝ до Стела завършвало със следните думи: „Много ти благодаря, че зася тези семена преди 29 години и че ми остави добър пример, който да следвам.“

„Много ти благодаря, че зася тези семена преди 29 години и че ми остави добър пример, който да следвам.“ (Алис)

От тези случки научаваме, че някои хора се нуждаят от повече време, за да приемат истината. Но ако са искрени и смирени и изпитват духовен глад, Йехова ще позволи истината да расте в сърцето им. В една от притчите си Исус казал: „Семето покълва и израства голямо, а [сеячът] не знае как става това. Земята сама дава плод постепенно — първо стръкчето, после стъблото с класа и накрая узрялото зърно в класа.“ (Мар. 4:27, 28) Този растеж е постепенен и се извършва от само себе си. Всъщност вестителите на Царството не знаят как протича този процес. Затова продължавай да сееш щедро и може да пожънеш щедро.

Не забравяй колко е важна молитвата. Георгина и Кристин непрестанно се молели на Йехова. Ако ‘постоянстваш в молитва’ и не губиш надежда, „след много дни“ може да намериш „хляба“, който си пуснал по водата. (Рим. 12:12; Екл. 11:1)