1, 2. Защо някои хора обичат смокини?

ОБИЧАШ ли смокини — пресни или сушени? Много хора обичат и затова смокини се отглеждат на много места. Юдеите в древността ценели този плод. (Наум 3:12; Лука 13:6–9) Смокините съдържат фибри, антиоксиданти и минерали и поради тази причина някои казват, че са полезни за сърцето.

² Веднъж Йехова направил връзка между смокините и сърцето. Той не описвал хранителната стойност на смокините, а говорел в преносен смисъл. Онова, което казал чрез пророк Йеремия, се отнася за твоето сърце и за сърцето на близките ти. Докато разглеждаме думите му, помисли какво трябва да означават те за нас като християни.

3. Какво означават смокините, за които се говори в 24 глава на Йеремия?

³ Нека първо да разгледаме нещо, което Бог казал за смокините в дните на Йеремия. През 617 г. пр.н.е. юдейският народ бил в много лошо духовно състояние. Бог дал на Йеремия видение за бъдещето, използвайки като пример два вида смокини — едните „много хубави“, а другите „много лоши“. (Прочети Йеремия 24:1–3.) Лошите смокини представяли цар Седекия и други като него, към които цар Навуходоносор и войските му се отнесли жестоко. А какво да кажем за Езекиил, Даниил и тримата му приятели, които вече били във Вавилон, както и за някои юдеи, които скоро щели да бъдат отведени там? Те били като хубави смокини. Остатък от тях щял да се върне, за да построи отново Йерусалим и неговия храм, както и станало. (Йер. 24:8–10; 25:11, 12; 29:10)

4. Защо онова, което Бог казал за хубавите смокини, е насърчително за нас?

⁴ Йехова казал за онези, които са представени от хубавите смокини: „Ще им дам сърце, за да знаят,  че аз съм Йехова. Те ще бъдат мой народ.“ (Йер. 24:7) Само колко насърчителен е основният стих за тази статия! Бог иска да ‘даде на хората сърце’, за да го познават. В този случай „сърцето“ се отнася за нагласата. Несъмнено искаш да имаш такова сърце и да бъдеш част от народа на Бога. За тази цел човек трябва да изучава и да прилага Словото му, да се разкае и да се промени, да му отдаде живота си и да се покръсти в името на Бащата, на Сина и на светия дух. (Мат. 28:19, 20; Деян. 3:19) Може би вече си предприел тези стъпки или редовно общуваш със Свидетелите на Йехова и сега започваш да правиш тези неща.

5. За кого главно писал Йеремия?

⁵ Независимо дали сме предприели някои или всички тези стъпки, трябва да обръщаме внимание на нагласата и поведението си. Причината за това виждаме в другите думи на Йеремия за сърцето. Някои глави от книгата му се занимават с околните народи, но тя е насочена главно към юдейския народ при управлението на петима от неговите царе. (Йер. 1:15, 16) Йеремия писал най–вече за мъжете, жените и децата, които били отдадени на Йехова. Техните предци доброволно били избрали да имат такива отношения с него като народ. (Из. 19:3–8) В дните на Йеремия хората потвърдили, че са отдадени на Бога, казвайки: „Идваме при тебе, защото ти, Йехова, си нашият Бог.“ (Йер. 3:22) Но какво мислиш, че било състоянието на сърцето им?

6. Защо трябва да ни интересува какво казва Бог за сърцето?

⁶ С помощта на техническия напредък съвременните лекари могат да видят как функционира сърцето и какво е състоянието му. Йехова обаче може много повече, както показал в дните на Йеремия. Той притежава изключителни способности, което става ясно от думите му: „Сърцето е по–измамливо от всичко друго и от отчаяние е готово на всичко. Кой може да го разбере? Аз, Йехова, изследвам сърцето ..., за да дам на всекиго според пътищата му, според плодовете на делата му.“ (Йер. 17:9, 10) Това изследване не представлява медицински преглед на буквалното сърце, което за 70–80 години бие около 3 милиарда пъти. По–скоро Йехова говори за фигуративното сърце. То се отнася за цялата личност на човека — неговите желания, мисли, склонности, нагласа и цели. Ти също имаш такова сърце. Бог може да го изследва, а в известна степен и ти сам можеш да направиш това.

7. Как Йеремия описал сърцето на повечето юдеи по негово време?

⁷ За да се подготвим за такова изследване, може да помислим какво било състоянието на сърцето на повечето юдеи по времето на Йеремия. Да разгледаме един необичаен израз, който той използвал: „Целият Израилев дом е с необрязано сърце.“ Йеремия не говорел за обичайното обрязване на юдеите, понеже казал: „Ето, идват дни — казва Йехова, — когато ще потърся сметка от всички, които са обрязани, но въпреки това си остават необрязани.“ Следователно дори обрязаните юдеи били „с необрязано сърце“. (Йер. 9:25, 26) Какво означавало това?

8, 9. Какво трябвало да направят повечето юдеи със сърцето си?

⁸ Значението на израза „необрязано сърце“ разбираме от подканата на Бога към юдеите: „Обрежете сърцето си вие, юдеи и жители на Йерусалим, за да не пламне гневът ми ... поради злите ви дела.“ Откъде обаче произлизали злите им дела? Отвътре, от сърцето им.  (Прочети Марко 7:20–23.) Да, чрез Йеремия Бог ясно посочил източника на злите дела на юдеите. Сърцето им било упорито и бунтовно, а подбудите и мисленето им не Му били угодни. (Прочети Йеремия 5:23, 24; 7:24–26.) Бог им казал: „Обрежете се заради Йехова, обрежете сърцето си!“ (Йер. 4:4; 18:11, 12)

⁹ Следователно юдеите в дните на Йеремия се нуждаели от фигуративна операция — обрязване на сърцето, — от каквато се нуждаели и израилтяните по времето на Моисей. (Втор. 10:16; 30:6) Да обрежат сърцето си, означавало да отхвърлят всичко, което го правело невъзприемчиво — мислите, желанията или подбудите, които Бог не одобрявал. (Деян. 7:51)

10. Какво трябва да правим по примера на Давид?

¹⁰ Колко благодарни трябва да сме, че Бог ни дава прозрение за фигуративното сърце! Но някой може да се пита защо е нужно Свидетелите на Йехова днес да се тревожат за това. Не става въпрос, че много християни в сборовете вършат зло или са като лоши смокини както много от юдеите в миналото. Напротив, Божиите служители днес са верни и чисти хора. Все пак обаче трябва да се замислим върху молбата на Давид към Йехова: „Изследвай ме, о, Боже, опознай сърцето ми! Изпитай ме и опознай тревожните ми мисли, виж има ли в мене нещо, което ме тласка към лош път!“ (Пс. 17:3; 139:23, 24)

11, 12. (а) Защо всеки от нас трябва да изследва сърцето си? (б) Какво няма да направи Бог?

¹¹ Йехова иска всеки от нас да има неговото одобрение. Относно праведния човек Йеремия казал: „Ти, Йехова, Боже на небесните войнства, изследваш праведния и забелязваш най–съкровените чувства и мисли [бъбреците и сърцето — бел. под линия].“ (Йер. 20:12) Щом Всемогъщият изследва дори сърцето на праведните, нима не е добре да си правим честен самоанализ? (Прочети Псалм 11:5.) По този начин може да забележим дълбоко в себе си нагласа, цел или чувство, на което трябва да обърнем внимание. Може да видим нещо, което намалява чувствителността на сърцето ни и което осъзнаваме, че трябва да премахнем. Това ще бъде фигуративна операция. Какво трябва да търсиш, когато изследваш сърцето си? Как можеш да направиш необходимите промени? (Йер. 4:4)

¹² Едно е сигурно: Йехова няма да ни промени насила. Той казал за „хубавите смокини“, че ‘ще им даде сърце’, за да го познават. Йехова не казал, че ще ги накара да променят сърцето си. Те трябвало да искат да имат чувствително сърце, което да познава Бога. Нима не трябва и ние да искаме същото?

13, 14. Как сърцето на един християнин може да му въздейства отрицателно?

¹³ Исус казал: „От сърцето идват злите мисли, убийствата, прелюбодействата, блудствата, кражбите, лъжесвидетелстванията,  хулите.“ (Мат. 15:19) Ясно е, че ако някой брат извърши блудство или прелюбодейство, подбуден от невъзприемчивото си сърце, и не се разкайва, ще загуби Божието благоволение. Но дори той да не извърши такъв грях, може да допусне в сърцето му да се развива погрешно желание. (Прочети Матей 5:27, 28.) В този случай ще е от помощ да изследва сърцето си. Дали, ако ти направиш това, ще установиш, че изпитваш неподходящи чувства към някого от другия пол, тайни желания, които Бог не одобрява и които трябва да бъдат премахнати?

¹⁴ Възможно е също християнин, който не е извършил „убийство“, да подхранва лоши чувства в сърцето си дотолкова, че да започне да мрази свой събрат. (Лев. 19:17) Ще положи ли усилия да се освободи от такива чувства, които може да направят сърцето му невъзприемчиво? (Мат. 5:21, 22)

15, 16. (а) Как един християнин може да е „с необрязано сърце“? (б) Защо според тебе „необрязаното сърце“ не е угодно на Йехова?

¹⁵ За щастие повечето християни нямат подобен проблем със сърцето. Исус обаче говорил и за „зли мисли“. Това са възгледи или нагласа, които може да ни повлияят зле в много области от живота. Например някой може да има изкривено чувство за лоялност към близките си. Разбира се, християните искат да изпитват „любов към членовете на семейството си“ за разлика от много хора, на които им липсва такава любов в тези „последни дни“. (2 Тим. 3:1, 3, бел. под линия) Възможно е обаче тази любов да води до крайности. Мнозина казват, че „кръвта вода не става“. Ако се случи някой да обиди техен близък, те приемат това лично и на всяка цена го защитават или заемат неговата страна. Спомни си какво направили братята на Дина, подтиквани от такива крайни чувства. (Бит. 34:13, 25–30) Представи си също какво трябва да е таял в сърцето си Авесалом, че да убие природения си брат Амнон. (2 Царе 13:1–30) Нима и в двата случая не става въпрос за „зли мисли“?

¹⁶ Разбира се, истинските християни не убиват. Но възможно ли е да изпитваме силни отрицателни чувства към брат, който е обидил член на семейството ни или за когото си мислим, че е направил това? Може да не приемаме гостоприемството му или ние самите да не го каним в дома си. (Евр. 13:1, 2) Такива лоши чувства и негостоприемство показват липса на любов и не бива  да бъдат подминавани. Тогава Йехова, който изследва сърцата, може да сметне, че имаме „необрязано сърце“. (Йер. 9:25, 26) Нека помним онези, на които той казал: „Обрежете сърцето си!“ (Йер. 4:4)

17. Как страхът от Йехова ще ни помогне да променим сърцето си?

¹⁷ Какво трябва да направиш, ако, изследвайки сърцето си, установиш, че то не е достатъчно чувствително към съветите на Йехова и че в известен смисъл е „необрязано“? Може би си забелязал страх от човека, желание за известност или охолен живот или дори склонност към упорство или независимост. Не си единственият с такива чувства. (Йер. 7:24; 11:8) Йеремия писал, че неверните юдеи по негово време имали „упорито и бунтовно сърце“. Той добавил: „Не казаха в сърцето си: ‘Нека да се боим от Йехова, нашият Бог, който дава дъжд, есенния и пролетния дъжд.’“ (Йер. 5:23, 24) Не означава ли това, че развиването на страх от Йехова и признателност към него ни помага „да обрежем сърцето си“? Ако изпитваме такъв страх, ще ни бъде по–лесно да направим промени според онова, което Йехова изисква от нас.

18. Какво обещал Йехова на участниците в новия договор?

¹⁸ Като полагаме усилия в тази посока, Йехова ще ни „даде сърце“, което да го познава. Всъщност той обещал точно това на помазаните, участващи в новия договор: „Ще вложа закона си в тях и ще го напиша в сърцата им. Аз ще бъда техен Бог, а те ще бъдат мой народ.“ А какво да кажем за истинското познание за Йехова? Той казал: „Никой вече няма да учи своя приятел и своя брат с думите: ‘Опознайте Йехова!’ Защото всички те ще ме познават, от най–малкия до най–големия ... Ще простя прегрешението им и няма да си спомня вече за греха им.“ (Йер. 31:31–34) *

19. Каква чудесна възможност имат истинските християни?

¹⁹ Всички ние очакваме да се възползваме от новия договор вечно, било то на небето, или на земята. Затова трябва да искаме да опознаем Йехова и да бъдем част от неговия народ. Условие да получим тази благословия е греховете ни да бъдат простени въз основа на Христовия откуп. Фактът, че греховете ни може да бъдат простени, трябва да ни подтиква и ние да прощаваме на другите, дори на онези, към които е възможно да изпитваме отрицателни чувства. Готовността да премахнеш от сърцето си всякакви вредни желания е полезна за тебе. Така не само ще покажеш, че искаш да служиш на Йехова, но и че го опознаваш все по–добре. Ще бъдеш като онези, за които той казал чрез Йеремия: „Ще ме търсите и ще ме намерите, защото ще ме търсите с цялото си сърце. И ще позволя да ме намерите.“ (Йер. 29:13, 14)