РАДОСТНО е да се види, че все повече млади Свидетели опростяват живота си, за да разширят християнската си служба. (Мат. 6:22) Какви промени правят? Какви трудности срещат? За да разберем, нека се запознаем с някои вестители, които понастоящем служат в Мексико.

Дъстин и Джейса от САЩ се оженили през януари 2007 г. Скоро след това успели да осъществят дългогодишната си мечта — да имат платноходка и да живеят на нея целогодишно. Лодката стояла на котва край Астория (щата Орегон), живописно градче край Тихия океан, заобиколено от гористи хълмове и заснежени планини. „Накъдето и да погледнеш — казва Дъстин, — гледката е поразителна!“ Двамата мислили, че водят прост живот и разчитат на Йехова. Те разсъждавали: „В крайна сметка живеем на 8–метрова лодка, работим на непълен работен ден, служим в чуждоезиков сбор и от време на време сме помощни пионери.“ Но не след дълго осъзнали, че се самозаблуждават. Дъстин споделя: „Вместо да подкрепяме сбора, през по–голямата част от времето поправяхме лодката. Знаехме, че ако наистина  искаме да поставяме Йехова на първо място в живота си, трябва да направим промени.“

Джейса добавя: „Преди да се омъжа, живях в Мексико, където бях в английски сбор. Службата там ми харесваше и много исках да се върна.“ За да засилят желанието си да служат в чужбина, Дъстин и Джейса започнали по време на семейното си поклонение да четат биографични разкази на братя и сестри, които се преместили в чужда страна, където „нивите“ били „узрели за жетва“. (Йоан 4:35) „Искахме да изпитаме същата радост“ — казва Дъстин. Когато техни приятели в Мексико им казали, че една новосформирана група се нуждае от помощ, Дъстин и Джейса взели решение. Напуснали работа, продали платноходката и се преместили в Мексико.

Двамата се установили в град Текоман — отново до Тихия океан, но на около 4340 км южно от Астория. Дъстин казва: „Вместо свеж бриз и планински пейзаж тук имаме страхотна жега и лимонови дървета докъдето ти стига погледът.“ Първоначално не могли да си намерят работа. Тъй като разполагали с малко средства, те ядели ориз и боб два пъти на ден седмици наред. „Но точно когато ни се струваше, че не можем повече така — разказва Джейса, — изучаващите ни започнаха да ни дават манго, банани, папая и, разбира се, торби с лимони!“ След време двамата си намерили работа в едно тайванско онлайн езиково училище. Парите, които печелят, са им напълно достатъчни да покриват ежедневните си разходи.

Какво мислят Дъстин и Джейса за новия си начин на живот? Те казват: „Това преместване е най–хубавото нещо, което ни се е случвало. Връзката ни с Йехова и помежду ни е по–силна, отколкото мислехме, че е възможно. Всеки ден правим много неща заедно — ходим на служба, обсъждаме как да помагаме на изучаващите си, подготвяме се за събранията. Освен това вече нямаме същите житейски грижи като преди. Едва сега разбираме напълно колко е вярно обещанието от Псалм 34:8: ‘Опитайте и вижте, че Йехова е добър!’“

Над 2900 братя и сестри, семейни и несемейни, много от които между 20– и 40–годишни, са се преместили да служат в мексикански райони, където все още има голяма нужда от проповедници на Царството. Защо са поели тази  трудна задача? Когато зададохме този въпрос на някои от тях, те изтъкнаха три основни причини.

Защото обичат Йехова и ближните си. Летисия се покръстила на 18 години. Тя казва: „Когато се отдадох на Йехова, разбирах, че това означава да му служа с цялото си сърце и душа. За да покажа всеотдайната си любов към Йехова, исках да давам повече от времето и силите си в неговата служба.“ (Мар. 12:30) Ермило, който сега е женен за Летисия, бил малко над 20–годишен, когато се преместил да служи там, където имало нужда от повече вестители. Той споделя: „Осъзнах, че да помагам на хората да задоволят духовните си нужди, е най–добрият начин да проявя любовта си към ближния.“ (Мар. 12:31) Затова той напуснал проспериращия град Монтерей, където работел в банка и се радвал на много удобства, и се преместил в малко градче.

За да изпитват истинска и трайна радост. Малко след покръстването си Летисия отишла с една опитна пионерка в отдалечен град, където проповядвали един месец. Тя си спомня: „Бях удивена. Толкова се радвах, като виждах колко добре откликват хората на посланието за Царството, което споделяхме с тях. В края на месеца си казах: ‘Ето така искам да прекарам живота си!’“ Подобно на това Если, несемейна сестра, която днес е малко над 20–годишна, се замислила за този вид служба заради радостта, която виждала в другите. Още като ученичка тя се запознала с няколко пламенни Свидетели, които служели в район, нуждаещ се от повече проповедници. Тя казва: „Като видях радостта по лицата на тези братя и сестри, и на мене ми се прииска да имам такъв живот.“ Много сестри са изпитали същото. Всъщност в Мексико над 680 неомъжени сестри служат там, където нуждата е по–голяма. Какъв хубав пример дават на млади и стари!

За да имат смислен и удовлетворяващ живот. Когато Если завършила училище, ѝ предложили стипендия за висше образование. Връстниците ѝ я насърчавали да приеме и да води „нормален живот“ — да следва в университет, да си намери хубава работа, да си купи кола и да пътува. Но тя не ги послушала. Если казва: „Някои от приятелите ми в сбора искаха тези неща и забелязах, че за тях духовните цели вече не бяха приоритет. Видях също как се ядосваха заради проблемите, с които се сблъскваха, докато се обвързваха все повече с делата на този свят. А аз исках през младостта си да служа колкото се може повече на Йехова.“

 Если изкарала няколко курса, които ѝ позволили да си намери работа, за да се издържа, докато пионерства, и впоследствие се преместила в район, където имало спешна нужда от проповедници на Царството. Тя дори се заела с трудната задача да научи езиците на местните племена отоми и тлапанеко. След три години в отдалечен район тя казва: „Службата, където нуждата е по–голяма, ми донесе удовлетворение и смисъл в живота. Преди всичко тя задълбочи взаимоотношенията ми с Йехова.“ Филип и Ракел, около 30–годишна двойка от САЩ, са на същото мнение: „Светът се променя толкова бързо, че много хора не чувстват сигурност в живота. Но като служим на място, където мнозина все още слушат библейското послание, намираме истински смисъл в живота си. Това ни носи голямо удовлетворение!“

Разбира се, този вид служба си има своите предизвикателства. Едно от тях е как да се издържаш. Трябва да си готов да се приспособиш към местните условия. Вероника, която е опитна пионерка, обяснява: „На едно място готвех и продавах евтина храна. На друго продавах дрехи и подстригвах. Понастоящем чистя една къща и водя курсове за нови родители, които уча как да общуват с децата си.“

Да се приспособиш към друга култура и обичаи, може да е особено трудно, когато живееш сред местното население в отдалечен район. Така било с Филип и Ракел, когато проповядвали на хората, говорещи нахуатл. „Културните различия бяха огромни — казва Филип. Какво им помогнало да се приспособят? — Съсредоточавахме се върху положителните черти на местните хора: сплотеността им в семейството, искреността им в отношенията с другите и голямата им щедрост.“ Ракел добавя: „Научихме много от живота там и службата с братята и сестрите в тази общност.“

Ако искаш да служиш в отдалечен район, където има нужда от помощ, как можеш да се подготвиш? Братята и сестрите с опит в този вид служба съветват: Преди да се преместиш, започни да опростяваш живота си и се научи да се задоволяваш с това, което имаш. (Флп. 4:11, 12) Какво друго? Летисия разказва: „Не приемах работа, която изискваше да съм за дълго време на едно място. Исках да съм в състояние да се преместя по всяко време — когато и където е необходимо.“ Ермило казва: „Научих се да готвя, пера и гладя.“ Вероника споделя: „Докато живеех със семейството си, помагах в чистенето и се научих да готвя евтини, но питателни ястия. Научих се и да спестявам.“

Ливай и Амелия от САЩ, които са женени от осем години, разказват как конкретните молитви им помогнали да се подготвят да служат в Мексико. Ливай казва: „Изчислихме колко пари ще ни трябват, за да служим в чужбина една година, и помолихме Йехова да ни помогне да спечелим точно толкова.“ За няколко месеца те могли да спестят сумата, за която се молили, и веднага се преместили. „Йехова отговори на конкретната ни молба и беше наш ред да действаме“ — посочва Ливай. Амелия добавя: „Смятахме, че ще можем да останем само една година, но вече сме тук седем години и не мислим да си тръгваме! Животът тук ни позволява лично да изпитаме помощта на Йехова. Всеки ден виждаме доказателства за неговата доброта.“

При Адам и Дженифър от САЩ, които проповядват на англоговорещите хора в Мексико, молитвата също изиграла важна роля. Те препоръчват: „Не чакай обстоятелствата да станат идеални. Моли се за желанието си да служиш в чужбина и действай според молитвите си. Опрости живота си, пиши до клона в страната, където искаш да служиш, и след като пресметнеш разноските, се премести!“ * Ако го направиш, те очакват вълнуващи преживявания и пълноценен живот.