1, 2. (а) Как си взел решение да служиш на Бога? (б) Какви въпроси ще разгледаме относно своето духовно наследство?

МИЛИОНИ хора са взели мъдрото решение да служат на Йехова Бог и да следват отблизо стъпките на Исус Христос. (Мат. 16:24; 1 Пет. 2:21) Ние не гледаме лековато на решението да отдадем живота си на Бога, което сме взели не въз основа на повърхностно познание за няколко стиха, а на щателно изучаване на Божието Слово. В резултат на това сме научили много укрепващи вярата подробности за наследството, което Йехова е подготвил за хората, които искат да ‘опознаят него и онзи, когото е изпратил, Исус Христос’. (Йоан 17:3; Рим. 12:2)

² За да запазим позицията си като християни, трябва да вземаме решения, които са угодни на небесния ни Баща. Затова в тази статия ще разгледаме следните важни въпроси: Какво представлява нашето наследство? Как трябва да гледаме на него? Как можем да получим наследството си? Какво ще ни помага да вземаме мъдри решения?

3. Какво наследство очаква (а) помазаните и (б) „другите овце“?

³ Сравнително малък брой християни очакват да получат „нетленно, неопетнено и неунищожимо наследство“ — безценната привилегия да управляват с Христос в небето. (1 Пет. 1:3, 4) За да получат това наследство, те трябва ‘да бъдат родени отново’. (Йоан 3:1–3) Какво е наследството на милионите „други овце“ на Исус, които заедно с помазаните му последователи проповядват добрата новина за Божието Царство? (Йоан 10:16) „Другите овце“ ще получат наследството, което съгрешилите Адам  и Ева не успели да получат — вечен живот в райска земя без страдание, смърт или жалеене. (Откр. 21:1–4) Затова Исус могъл да обещае на престъпника, който умрял с него: „Казвам ти истината днес, ще бъдеш с мене в рая.“ (Лука 23:43)

4. На какви благословии се радваме още днес?

⁴ Още днес можем да се радваме на някои аспекти на своето наследство. Тъй като проявяваме вяра в „откупа, платен от Христос Исус“, имаме вътрешен мир и близки взаимоотношения с Бога. (Рим. 3:23–25) Притежаваме ясно разбиране за скъпоценните обещания, съдържащи се в Божието Слово. Освен това да сме част от любещо международно братство, е източник на огромна радост. И само каква специална привилегия е да сме Свидетели на Йехова! Несъмнено ние ценим своето наследство.

5. Какво се опитва да направи Сатана с Божиите служители, и какво ще ни помага да устояваме срещу коварствата му?

⁵ За да се държим за своето наследство обаче, трябва да сме нащрек за клопките на Сатана. Той винаги се е опитвал да накара хората от Божия народ да вземат решения, които да им струват тяхното наследство. (Чис. 25:1–3, 9) Тъй като разбира, че краят му е близо, Дяволът засилва опитите си да ни заблуди. (Прочети Откровение 12:12, 17.) Ако искаме ‘да устояваме непоколебимо срещу коварствата на Дявола’, трябва много да ценим своето наследство. (Еф. 6:11) В това отношение предупредителният пример на първородния син на патриарха Исаак, Исав, съдържа ценни поуки, които да вземем присърце.

6, 7. Кой бил Исав, и какво наследство го очаквало?

⁶ Преди почти 4000 години на Исаак и Ревека им се родили Исав и неговият брат близнак Яков. Те пораснали много различни по отношение на характера и избора си на занимания. ‘Исав станал умел ловец и постоянно бил някъде по полето’, докато ‘Яков бил безукорен човек и живеел в шатри’. (Бит. 25:27) Библейският преводач Робърт Олтър отбелязва, че еврейската дума, преведена като „безукорен“, „съдържа идеята за неопетненост или дори невинност“.

⁷ Когато Исав и Яков били на 15 години, дядо им Авраам умрял, но Йехова не забравил обещанието, което му бил дал. По–късно Йехова го повторил на Исаак, като посочил, че чрез потомството на Авраам ще бъдат благословени всички народи на земята. (Прочети Битие 26:3–5.) Обещанието разкрило, че Месията — вярното „потомство“ от Битие 3:15 — ще произлезе от родословната линия на Авраам. Като първороден син на Исаак, Исав имал законното право да получи същото обещание. Само какво чудесно наследство очаквало Исав! Дали той го ценял?

8, 9. (а) Какво решение взел Исав относно своето наследство? (б) Какво осъзнал Исав години по–късно за своето решение, и как реагирал?

⁸ Един ден Исав се прибрал от полето и видял Яков ‘да готви някакво ядене’. Исав казал: „Бързо, дай ми малко от червеното, от това червеното там, защото съм уморен!“ Яков отговорил: „Първо ми продай своето право на първороден син!“ Какво решение взел Исав? За наше учудване той отвърнал: „За какво ми е някакво си първородство?!“ Да, Исав предпочел една купа леща пред правото си на първороден син! За да придобие правна сила прехвърлянето на първородството, Яков настоял: „Първо се закълни пред мене!“ Без да се колебае, Исав отстъпил правото си на първороден син. Повествованието разкрива какво станало след това: „Яков даде на Исав хляб и ядене от леща и той яде и пи.  После стана и си отиде. Така Исав презря първородството.“ (Бит. 25:29–34)

⁹ Години по–късно, когато Исаак мислел, че умира, Ревека се погрижила Яков да получи правото на първороден син, от което Исав се отказал. Щом най–накрая осъзнал какво глупаво решение е взел, Исав умолявал Исаак: „И мене ме благослови, татко! ... Не си ли запазил благословия и за мене?“ След като Исаак казал, че не може да промени благословията, която вече бил дал на Яков, ‘облян в сълзи, Исав заплакал с глас’. (Бит. 27:30–38)

10. Как гледал Йехова на Исав и Яков, и защо?

¹⁰ Какви поуки можем да си извлечем от нагласата на Исав? Той показал, че удовлетворяването на плътските му желания било по–важно за него от придобиването на бъдещите благословии в резултат на неговото наследство. Исав не ценял първородството си и очевидно не обичал Бога наистина. Освен това той пренебрегнал последствията от своите действия върху потомците си. За разлика от него Яков наистина ценял наследството си. Например той действал в съгласие с напътствията, които получил от родителите си относно избора си на съпруга. (Бит. 27:46 — 28:3) Тъй като взел това решение, изискващо търпение и жертви, Яков станал прародител на Месията. Как гледал Бог на Исав и Яков? Посредством пророк Малахия Йехова казал: „Обикнах Яков, а Исав намразих.“ (Мал. 1:2, 3)

11. (а) Защо примерът на Исав е от значение за нас като християни? (б) Защо Павел споменал блудството във връзка с извършеното от Исав?

¹¹ Дали библейският разказ за Исав има значение за християните днес? Определено има! Апостол Павел предупредил събратята си да внимават сред тях да няма „блудник или човек, който не цени светите неща, като Исав, който заради едно ядене се отказа от първородството си“. (Евр. 12:16) Това предупреждение продължава да е валидно за християните. Нужно е да ценим светите неща, за да не бъдем превъзмогнати от плътски желания и да изгубим духовното си наследство. Защо обаче Павел споменал блудството във връзка с извършеното от Исав? Защото, ако човек проявява плътска нагласа като тази на Исав, за него е по–вероятно да замени светите неща за непозволени плътски удоволствия, като например блудството.

12. (а) Как Сатана поставя изкушения пред нас? (б) Дай примери от Библията, които може да са ни от полза, когато трябва да вземаме трудни решения.

¹² Като служители на Йехова, ние несъмнено не търсим изкушаващи ситуации,  които може да доведат до сексуална неморалност. Вместо това се молим на Йехова Бог да не позволи да се поддадем, когато биваме изкушавани. (Мат. 6:13) Но Сатана непрестанно се опитва да подкопае духовността ни, докато се стремим да запазим неопетнеността си в този покварен свят. (Еф. 6:12) Тъй като е богът на тази порочна система, Дяволът знае как да се възползва от плътските ни желания, като поставя пред нас изкушения, привлекателни за несъвършените хора. (1 Кор. 10:8, 13) Например представи си, че се намираш в ситуация, която ти предоставя възможността да задоволиш конкретно желание по неморален начин. Какво решение ще вземеш? Дали ще бъдеш като Исав и ще кажеш: „Бързо, дай ми го!“ Или ще устоиш на изкушението и ще избягаш от него подобно на Йосиф, сина на Яков, когото съпругата на Петефрий се опитала да съблазни? (Прочети Битие 39:10–12.)

13. (а) Как мнозина днес постъпват като Йосиф, но как някои постъпват като Исав? (б) За каква сериозна необходимост ни напомня примерът на онези, които постъпват като Исав?

¹³ Много от нашите братя и сестри попадат в ситуации, в които им се налага да избират дали да постъпят като Исав, или като Йосиф. Повечето постъпват мъдро и радват сърцето на Йехова. (Пр. 27:11) Когато се сблъскват с изкушение обаче, някои от нашите събратя избират да постъпят като Исав, излагайки на риск духовното си наследство. Всъщност значителен брой от съдебните случаи и изключванията всяка година са в резултат на сексуална неморалност. Колко важно е да подготвим сърцата си още днес, преди да се озовем в ситуации, които поставят на изпитание неопетнеността ни! (Пс. 78:8) Можем да предприемем поне две стъпки, които ще ни служат като защита срещу изкушенията и ще ни помагат да вземаме мъдри решения.

14. Размисълът върху кои въпроси ще ни помогне ‘да се отвращаваме от злото и да се държим здраво за доброто’?

¹⁴ Първата стъпка е да размишляваме върху последствията от действията си. Степента, в която ценим духовното си наследство, зависи най–вече от силата на любовта ни към Йехова, от когото получаваме това наследство. Та нали, ако обичаме някого, не искаме да го нараним. Вместо това се стремим да спечелим одобрението му. Затова трябва да отделим време да размишляваме какви ще са последствията за нас и за другите, ако се поддадем на нечисти плътски желания. Добре ще е да се запитаме: „Как егоистичните ми действия ще се отразят на взаимоотношенията ми с Йехова? Какво влияние ще окаже грехът на семейството ми? Как това ще повлияе на моите братя и сестри в сбора? Възможно ли е да стана препятствие за вярата на другите?“ (Флп. 1:10) Бихме могли също да си зададем въпросите: „Дали няколко мига непозволени плътски удоволствия си заслужават болката, която ще причиня с действията си? Искам ли да стана като Исав и да плача горчиво, щом осъзная какво съм извършил?“ (Евр. 12:17) Размисълът върху подобни въпроси ще ни помогне ‘да се отвращаваме от злото и да се държим здраво за доброто’. (Рим. 12:9) Ако наистина обичаме Йехова, ще се държим за своето наследство. (Пс. 73:28)

15. Какво ще укрепи защитата ни срещу влияния, които застрашават духовността ни?

¹⁵ Втората стъпка е да се подготвим да устоим на изкушенията. Йехова ни осигурява много уредби, за да укрепваме защитата си срещу влиянието на света, което застрашава духовността ни. Тези уредби включват изучаването на Библията, християнските събрания, проповедната служба и молитвата. (1 Кор. 15:58)  Всеки път, когато изливаме сърцето си в молитва пред Йехова или имаме смислено участие в християнската служба, ние укрепваме защитата си срещу изкушения. (Прочети 1 Тимотей 6:12, 19.) До голяма степен силата на защитата ни зависи от собствените ни усилия. (Гал. 6:7) Това е подчертано във втора глава на Притчи.

16, 17. Как можем да придобием способността да вземаме мъдри решения?

¹⁶ Втора глава на Притчи ни насърчава да придобиваме мъдрост и мисловни способности. Тези дарове ще ни помагат да избираме между правилното и погрешното, между това да упражняваме самодисциплина и да задоволяваме егоистичните си желания. Но успехът ни зависи от готовността ни да полагаме усилия. В Библията тази основна истина се подчертава с думите: „Сине мой, ако приемеш думите ми и запазиш в себе си заповедите ми, ако слушаш внимателно с ухото си мъдростта и насочиш сърцето си към проницателността, ако призовеш разбирането и повикаш проницателността, ако търсиш всичко това като сребро и го издирваш като скрити съкровища, тогава ще разбереш страха от Йехова и ще намериш познанието за Бога. Защото Йехова дава мъдрост, от устата му излизат познание и проницателност.“ (Пр. 2:1–6)

¹⁷ Следователно, ако отговаряме на условията, споменати в Притчи, ще притежаваме уменията, нужни за вземането на мъдри решения. Можем да устоим на изкушенията, ако позволим думите на Йехова да оформят вътрешната ни личност, ако се молим настойчиво за Божието ръководство и ако продължаваме да търсим познанието за Бога сякаш търсим скрити съкровища.

18. Какво ще продължаваш да правиш, и защо?

¹⁸ Йехова дава познание, разбиране, проницателност и мъдрост на онези, които полагат усилия да търсят тези дарове. Колкото повече ги търсим и използваме, толкова повече ще се приближаваме до онзи, който ги осигурява — Йехова. А близките взаимоотношения с него ни служат като защита, когато се сблъскваме с изкушения. Като се приближаваме до Йехова и изпитваме почтителен страх от него, ще бъдем защитени от извършването на грях. (Пс. 25:14; Як. 4:8) Нека радостта от приятелството с Бога и прилагането на Божията мъдрост ни подтикват да продължаваме да вземаме решения, които радват сърцето на Йехова и пазят наследството ни.