1, 2. (а) Какво е важно, за да имаме добри взаимоотношения с Йехова? (б) Каква полза ще извлечем, като изследваме как някои хора откликнали на поправянето от Бога?

„ЗА МЕНЕ е добре да се приближа до Бога. Направих Върховния господар Йехова свое убежище.“ (Пс. 73:28) С тези думи псалмистът изразил доверието си в Бога. Какво го подтикнало да каже това? Когато наблюдавал как злите живеят в мир, псалмистът първоначално се чувствал огорчен. Той казал: „Наистина напразно съм очистил сърцето си и съм измил ръцете си, за да покажа, че съм невинен.“ (Пс. 73:2, 3, 13, 21) Но когато отишъл във „великото светилище на Бога“, променил мисленето си и укрепил взаимоотношенията си с Йехова. (Пс. 73:16–18) Така този боящ се от Бога мъж научил ценен урок: трябва да е сред Божия народ, да приема съвети и да ги прилага, за да се радва на близки взаимоотношения с Йехова. (Пс. 73:24)

² Ние също искаме да имаме близки взаимоотношения с истинския и жив Бог. За тази цел е важно да позволяваме на неговите съвети или поправяне да ни оформят, така че да станем личности, които са му угодни. В миналото Бог милостиво давал възможност на отделни хора и на цели народи да приемат поправянето от него. Подобни примери са записани в Библията, „за да бъдем учени“, и „като предупреждение за нас, които сме застигнати от края на тези системи“. (Рим. 15:4; 1 Кор. 10:11) Като ги изследваме по–отблизо, ще придобием прозрение за личността на Йехова и ще разберем как можем да извлечем полза от неговото оформяне.

3. Как властта на Йехова над хората е описана нагледно в Исаия 64:8 и Йеремия 18:1–6? (Виж илюстрацията в началото.)

³ Властта на Йехова над отделните хора и народите  е описана по нагледен начин в Исаия 64:8. Там четем: „О, Йехова, ти си наш Баща. Ние сме глината, а ти си нашият Грънчар. Всички сме дело на твоите ръце.“ Грънчарят има пълната власт да направи от глината какъвто съд пожелае. Глината няма подобна власт. Така е и с Бога и хората. Ние нямаме право да казваме на Бога как да ни оформя, точно както глината не може да каже на грънчаря какъв съд да направи от нея. (Прочети Йеремия 18:1–6.)

4. Дали Йехова оформя хората и народите против волята им? Обясни.

⁴ Йехова оформял народа на Израил подобно на грънчар. Но съществува една важна разлика между Йехова и един обикновен грънчар. Грънчарят може да направи какъвто и да било съд от буца глина. Дали тогава Йехова оформя хората и народите своеволно, като прави някои добри, а други — лоши? Отговорът на Библията е „не“. Йехова ни е дал много ценен дар — свободната воля. Той не използва властта си, за да ни накара насила да му се подчиняваме. Всеки трябва да реши дали иска да бъде оформен от нашия Създател, Йехова. (Прочети Йеремия 18:7–10.)

5. Как Йехова упражнява властта си, когато някой отказва да бъде оформян от него?

⁵ Какво става, ако някой упорито отказва да бъде оформян от Великия грънчар? Как Йехова упражнява властта си в такъв случай? Помисли какво става с глината, ако се окаже неподходяща за целта на грънчаря. Той може да направи друг съд от нея или просто да я изхвърли! Когато глината стане негодна за употреба, това обикновено е по вина на грънчаря. Но не може да се каже същото за нашия Грънчар. (Втор. 32:4) Когато някой не се поддаде на оформянето от Йехова, виновен е самият той. Йехова упражнява властта си над хората, като приспособява действията си спрямо тях в зависимост от начина, по който откликват на оформянето от него. Онези, които откликват положително, извличат огромна полза. Например помазаните християни са ‘съдове на милостта’, оформени в ‘съдове за почтена употреба’. От друга страна, онези, които упорито отхвърлят съветите на Бога, се оказват ‘съдове на гнева, приготвени за унищожение’. (Рим. 9:19–23)

6, 7. Как цар Давид и цар Саул откликнали, когато Йехова им дал съвет?

 ⁶ Един начин, по който Йехова ни оформя, е чрез съвет или поправяне. Можем да видим как той упражнява властта си над онези, които оформя, като разгледаме случки от живота на първите двама царе на Израил — Саул и Давид. Когато цар Давид извършил прелюбодейство с Витсавее, действията му донесли лоши последствия както за самия него, така и за други. Макар че Давид бил цар, Йехова не се въздържал да го поправи. Бог изпратил при него своя пророк Натан със силно послание. (2 Царе 12:1–12) Как откликнал Давид? Той дълбоко съжалил за онова, което бил направил, и се разкаял. В резултат на това Бог проявил милост към него. (Прочети 2 Царе 12:13.)

 ⁷ За разлика от Давид, Саул, който царувал преди него, не приел дадения му съвет. Чрез пророк Самуил Йехова му бил наредил да унищожи всички амаликитци и техния добитък. Саул не се подчинил на Божията заповед. Той пощадил Агаг, царя на амаликитците, и най–отбрания му добитък. Защо? Може би защото искал да си спечели слава. (1 Царе 15:1–3, 7–9, 12) Когато получил съвет, Саул трябвало да смекчи сърцето си и да позволи да бъде оформен от  Великия грънчар. Но вместо да се промени, той започнал да се оправдава. Саул смятал, че е постъпил добре, защото животните можели да се използват за жертви, и пренебрегнал съвета на Самуил. Йехова го отхвърлил като цар и Саул никога не възстановил добрите си взаимоотношения с истинския Бог. (Прочети 1 Царе 15:13–15, 20–23.)

8. Каква поука можем да извлечем от начина, по който израилтяните откликнали на оформянето от Йехова?

⁸ Йехова дава възможност не само на отделни хора, но и на цели народи да откликнат на оформянето от него. През 1513 г. пр.н.е., когато били освободени от робство в Египет, израилтяните влезли в договорни отношения с Бога. Те били неговият избран народ и имали честта да бъдат оформяни от ръцете на Великия грънчар. Но народът вършел зло в очите на Йехова, като дори се покланял на боговете на съседните народи. Въпреки че посредством пророците си Йехова многократно подканял израилтяните да се променят, те не слушали. (Йер. 35:12–15) Тъй като били упорити, трябвало да бъдат строго поправени. Подобно на ‘съдове, приготвени за унищожение’, северното десетплеменно царство било победено от асирийците, а южното двуплеменно царство — от вавилонците. Каква ценна поука можем да извлечем! Оформянето от Йехова ще ни помогне само ако откликнем правилно на него.

9, 10. Как ниневийците откликнали на Божието предупреждение?

 ⁹ Йехова дал възможност и на жителите на асирийската столица Ниневия да се вслушат в неговото предупреждение. Той казал на Йона: „Отиди в големия град Ниневия и произнеси присъда против неговите жители, защото злината им стигна до мене.“ Над Ниневия била надвиснала опасност от унищожение. (Йона 1:1, 2; 3:1–4)

¹⁰ Но когато Йона известил осъдителното послание, ‘жителите на Ниневия, от най–големия до най–малкия, повярвали в Бога, обявили пост и се облекли във вретище’. Царят ‘станал от престола си, свалил царската си дреха, покрил се с вретище и седнал в пепел’. Ниневийците приели оформянето от Йехова и се разкаяли. В резултат на това той не ги унищожил. (Йона 3:5–10)

11. Какво качество проявил Йехова в отношенията си с израилтяните и ниневийците?

¹¹ Въпреки че бил избран от Бога народ, Израил трябвало да бъде поправен. Ниневийците, от друга страна, не били в договорни отношения с Бога. Йехова обаче им известил своето осъдително послание и проявил милост към тях, когато те се оказали като мека глина в ръцете му. По какъв ярък начин тези два примера показват, че нашият Бог Йехова „не проявява пристрастие към никого“! (Втор. 10:17)

12, 13. (а) Защо Бог променя решението си, когато някой приеме да бъде оформян от него? (б) В какъв смисъл Йехова съжалил в случая на Саул и на ниневийците?

¹² Начинът, по който Бог ни оформя, разкрива, че той е разумен и действа според обстоятелствата. Това се вижда в ситуации, при които Йехова решава да действа в съгласие със справедливата си присъда над някои хора, но после променя решението си заради техния отклик. Относно първия цар на Израил Йехова казал: „Съжалявам, че поставих Саул да управлява като цар.“ (1 Царе 15:11) А за ниневийците, които се разкаяли и се отвърнали от лошия си път, четем: „Истинският Бог съжали за бедствието, което беше казал, че ще им нанесе, и не го нанесе.“ (Йона 3:10)

¹³ Еврейският глагол, преведен като „съжалявам“, всъщност изразява промяна на нагласата или решението. Нагласата на Йехова към Саул се променила — макар че го избрал за цар, след време го отхвърлил. Тази промяна настъпила не защото Йехова бил направил погрешен избор, а защото Саул проявил липса на вяра и непослушание. Истинският Бог изпитал съжаление в случая на ниневийците, тоест променил решението си спрямо тях. Утешително е да знаем, че нашият Грънчар Йехова е разумен и действа според обстоятелствата, проявява милост и доброта и е готов да промени действията си, ако съгрешилите откликнат положително на неговото оформяне.

14. (а) Как Йехова ни оформя днес? (б) Как трябва да откликваме на оформянето от Бога?

¹⁴ Днес Йехова ни оформя главно чрез своето Слово, Библията, и чрез организацията си. (2 Тим. 3:16, 17) Нима не трябва да приемаме всеки съвет или поправяне, които получаваме по този начин? Независимо от колко време сме покръстени или какви привилегии сме получили в службата, ние трябва да продължаваме да приемаме съветите на Йехова, като му позволяваме да ни оформя в съдове за почтена употреба.

15, 16. (а) Как може да се чувства някой, който е загубил привилегии в резултат на поправяне? Дай пример. (б) Какво може да ни помогне да се справим с отрицателните чувства вследствие на поправяне?

 ¹⁵ Йехова ни поправя, като ни дава напътствия и ни показва какво да променим. Но понякога може да се нуждаем от порицание, защото сме извършили нещо погрешно. В резултат на това може да загубим някои свои привилегии. Да разгледаме примера на Денис *, който служил като старейшина. Той постъпил погрешно поради неразумно решение относно бизнес въпроси и бил порицан. Как се чувствал Денис, когато било съобщено пред сбора, че повече няма да служи като старейшина? Той казва: „Чувствах, че съм се провалил. През последните 30 години получих много привилегии. Бях редовен пионер, служих в Бетел, бях назначен за помощник–служител и след това за старейшина. Също така наскоро бях изнесъл първия си доклад на областен конгрес. Изведнъж изгубих всичко. Освен че изпитвах срам и неудобство, смятах, че повече няма място за мене в организацията.“

¹⁶ Денис трябвало да се промени. Но какво му помогнало да се справи с отрицателните чувства? Той обяснява: „Бях решен да следвам добра духовна програма. Много важна беше и подкрепата на християнските ми братя и насърчението от нашите издания. Статията „Дали си служил преди? Можеш ли да служиш отново?“ в „Стражева кула“ от 15 август 2009 г. беше като отговор на молитвите ми. Силно впечатление ми направи съветът: ‘Докато нямаш допълнителни отговорности в сбора, се съсредоточи върху това да укрепиш духовността си.’“ Каква полза извлякъл Денис от това поправяне? Няколко години по–късно той казва: „Йехова отново ме благослови с привилегията да служа като помощник–служител.“

17. Каква роля може да има изключването за възстановяването на съгрешилия? Дай пример.

¹⁷ Изключването е друг вид поправяне от Йехова. То предпазва сбора от лошо влияние и може да помогне на съгрешилия да се разкае. (1 Кор. 5:6, 7, 11) Робърт бил изключен в продължение на около 16 години, през които родителите и четиримата му братя лоялно следвали напътствието в Божието Слово християните да не общуват със съгрешилите и дори да не ги поздравяват. От няколко години той е възстановен и напредва духовно. Когато бил попитан какво му е помогнало да се върне при Йехова и неговия народ след толкова дълго време, той казал, че твърдата позиция на неговото семейство му оказала силно влияние. Робърт споделя: „Ако семейството ми общуваше с мене дори малко, като например се интересуваше как съм, щеше да ми е достатъчно. А силното ми желание да бъда с тях отново беше решаващо за това да се върна при Бога.“

18. Каква глина трябва да сме в ръцете на Великия грънчар?

¹⁸ Ние може да не се нуждаем от подобно поправяне, но каква глина ще се окажем в ръцете на Великия грънчар? Как ще откликнем, ако бъдем поправени? Ще бъдем ли като Давид, или като Саул? Великият грънчар е наш Баща. Никога не забравяй, че „Йехова порицава онзи, когото обича, така както баща порицава сина, който му е мил“. Затова „не отхвърляй поуката на Йехова, не презирай неговото порицание“. (Пр. 3:11, 12)