1, 2. Чрез кого ни храни Исус днес? Защо е много важно да знаем кой е „верният роб“?

„БРАТЯ, не мога да изброя колко пъти вашите статии са ми давали точно това, от което се нуждая, и то в най–подходящия момент.“ Това писа една сестра в благодарствено писмо до братята в световната ни централа. Споделяш ли нейните чувства? С много от нас е така. Трябва ли това да ни изненадва? Съвсем не.

² Навременната духовна храна, която получаваме, е доказателство, че Исус, Главата на сбора, спазва обещанието си да ни храни. Чрез кого прави това? Когато посочил знака за своето присъствие, той казал, че ще използва „верния и разумен роб“, за да дава „храна навреме“ на „своите слуги“. * (Прочети Матей 24:45–47.) Именно чрез този „верен роб“ Исус храни истинските си последователи във времето на края. Затова е много важно да знаем кой е „верният роб“. Духовното ни здраве и взаимоотношенията ни с Бога зависят от него. (Мат. 4:4; Йоан 17:3)

3. Как се обясняваше преди в изданията ни притчата за верния роб?

³ Как тогава трябва да разбираме Исусовата притча за верния роб? Преди в нашите издания се обясняваше следното: На Петдесетница през 33 г. Исус поставил „верния роб“ над „слугите“ си. „Робът“ представя всички помазани християни като група, които живеят на земята по едно и също време оттогава насам. „Слугите“ са същите помазани, но като отделни личности. През 1919 г. Исус назначил „верния роб“ „да се грижи за всичките му притежания“ — всичко на земята, използвано в подкрепа на дейността за Царството. Но след внимателно изучаване, размисъл и молитви стана ясно,  че трябва да променим разбирането си на Исусовите думи за „верния и разумен роб“. (Пр. 4:18) Нека да разгледаме притчата и как тя ни засяга, независимо дали имаме небесна, или земна надежда.

4–6. Защо можем да направим заключението, че притчата на Исус за верния роб започва да се изпълнява едва след 1914 г.?

⁴ Контекстът на притчата за верния и разумен роб показва, че тя започва да се изпълнява не на Петдесетница през 33 г., а във времето на края. Нека да видим как библейските стихове ни помагат да стигнем до това заключение.

⁵ Притчата за верния роб е част от Исусовото пророчество за „знака за [неговото] присъствие и за завършека на тази система“. (Мат. 24:3) Първата част на пророчеството, записана в Матей 24:4–22, има две изпълнения — първото от 33 до 70 г. и второто в много по–голям мащаб в наши дни. Означава ли това, че Исусовите думи за „верния роб“ също имат две изпълнения? Не.

⁶ От Матей 24:29 нататък Исус се съсредоточил върху събития, които щели да станат в наши дни. (Прочети Матей 24:30, 42, 44.) Докато говорел за случващото се по време на „голямото бедствие“, той казал, че хората „ще видят Човешкия син, идващ върху небесните облаци“. После, призовавайки живеещите в последните дни да са бдителни, Исус посочил: „Не знаете в кой ден ще дойде вашият Господар“ и „Човешкият син идва в час, в който не го очаквате“. * В този контекст — докато говорел за събития в последните дни — Исус разказал притчата за верния роб. Затова можем да направим заключението, че думите му за този „роб“ започват да се изпълняват едва след началото на последните дни през 1914 г. Защо това заключение е логично?

7. Какъв важен въпрос възникнал с настъпването на жетвата, и защо?

⁷ Да помислим за момент за въпроса: „Кой всъщност е верният и разумен роб?“ През първи век нямало причина да се задава такъв въпрос. Както видяхме в предишната статия, апостолите можели да вършат чудеса и дори да предават на други чудодейни дарове, което доказвало, че Бог използва именно тях. (Деян. 5:12) Така че нямало защо някой да се пита кой всъщност е назначен от Христос да поеме ръководството. През 1914 г. обаче ситуацията била доста по–различна. През тази година започнала жетвата. Най–накрая дошло времето „плевелите“ да бъдат отделени от „житото“. (Мат. 13:36–43) С настъпването на жетвата възникнал важен въпрос: При толкова много фалшиви християни, претендиращи, че са истински последователи на Исус, как можело да се разпознае „житото“ — помазаните християни? Притчата за верния роб дала отговор. Помазаните последователи на Христос щели да бъдат тези, които са добре хранени духовно.

8. Защо е логично „верният роб“ да е съставен от помазани християни?

⁸ „Верният роб“ трябва да е съставен от помазани християни на земята. Помазаните са наречени „царско свещенство“ и имат задачата ‘да известяват навред превъзходните качества на онзи, който ги е извикал от тъмнината в своята чудесна светлина’. (1 Пет. 2:9) Затова е логично именно членове на това „царско свещенство“ да са тези, които учат събратята си на истината. (Мал. 2:7; Откр. 12:17)

9. Всички ли помазани християни съставят „верния роб“? Обясни.

 ⁹ Всички ли помазани на земята съставят „верния роб“? Не. Факт е, че не всички помазани участват в осигуряването на духовна храна за братството по света. Сред „житото“ има помазани братя, които служат като помощник–служители или старейшини в своите сборове. Те учат другите от къща на къща и в сбора и лоялно следват ръководството, идващо от централата. Но те не участват в осигуряването на духовна храна на братята по целия свят. Сред помазаните има и смирени сестри, които никога не биха дръзнали да бъдат учители в сбора. (1 Кор. 11:3; 14:34)

10. Кой е „верният и разумен роб“?

¹⁰ Кой тогава е „верният и разумен роб“? Според образеца, който Исус оставил, да храни хиляди чрез ръцете на малцина, този „роб“ е съставен от малка група помазани братя, които участват пряко в подготовката и предоставянето на духовна храна по време на Христовото присъствие. В последните дни помазаните братя, които съставят „верния роб“, служат заедно в световната централа. През последните десетилетия този „роб“ е Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова. Забележи обаче, че макар „робът“ да е съставен от повече от един човек, в притчата си Исус говори само за един роб. Затова и Ръководното тяло взема решения като група.

11, 12. (а) Какви две назначения получава „верният и разумен роб“? (б) Кога Исус поставил „верния роб“ над своите „слуги“, и кого избрал той?

¹¹ Трябва да се отбележи, че в Исусовата притча робът получава две различни назначения. Първото е да се грижи за слугите, а второто — да се грижи за всичките притежания на господаря. Тъй като притчата се изпълнява само във времето на края, би трябвало „робът“ да получава и двете назначения след началото на Исусовото присъствие в царска власт през 1914 г.

¹² Кога Исус поставя „верния роб“ над своите „слуги“? За да си отговорим, нека видим какво станало, когато жетвата започнала през 1914 г. Както разбрахме, по това време много религиозни общности твърдели, че са християнски.  От коя измежду тях Исус щял да избере и назначи „верния роб“? Това станало ясно, след като той и Баща му извършили проверка на духовния храм, или уредбата за поклонение, от 1914 до началото на 1919 г. * (Мал. 3:1) Те останали доволни от малка група лоялни Изследователи на Библията, които показали, че искрено обичат Йехова и неговото Слово. Разбира се, тези хора се нуждаели от пречистване, но смирено приели поправянето по време на кратък период на изпитание. (Мал. 3:2–4) Верните Изследователи на Библията били истинските християни — „житото“. При настъпилото през 1919 г. духовно съживяване Исус избрал способни помазани братя измежду тях да бъдат „верният и разумен роб“ и ги поставил над своите „слуги“.

13. Кои спадат към „слугите“, и защо?

¹³ Кои тогава са „слугите“? Просто казано, това са тези, които получават духовната храна. В началото на последните дни всички „слуги“ били помазани християни. По–късно „слугите“ започнали да обхващат и голямото множество от „други овце“. Днес „другите овце“ съставят по–голямата част от Христовото „едно стадо“. (Йоан 10:16) И двете групи се възползват от една и съща навременна духовна храна, осигурявана от „верния роб“. Какво да кажем за членовете на Ръководното тяло, които днес съставят „верния и разумен роб“? Тези братя също имат нужда да се хранят духовно. Затова смирено признават, че като отделни личности и те са „слуги“ като останалите истински последователи на Исус.

14. (а) Каква отговорност е поверена на „верния роб“, и какво включва тя? (б) Какво предупреждение отправил Исус към „верния и разумен роб“? (Виж блока „Ако робът е зъл...“.)

¹⁴ Исус поверил на „верния и разумен роб“ сериозна отговорност. В библейски времена довереният роб, или управител, се грижел за притежанията на господаря си. (Лука 12:42) По подобен начин „верният и разумен роб“ има отговорността да се грижи за всичко на земята, което принадлежи на Христос. Това включва надзор на имуществото, проповедната дейност, конгресните програми и издаването на библейска литература, която да се използва в проповедната служба, за лично изучаване и на събранията на сбора. „Слугите“  зависят от цялата духовна храна, осигурявана от „верния роб“.

15, 16. Кога Исус назначава „верния роб“ да се грижи за всичките му притежания?

¹⁵ Кога „робът“ получава второто си назначение — да се грижи за всичките притежания на Господаря? Исус казал: „Щастлив е този роб, чийто господар при завръщането си го завари да прави това! Казвам ви истината, той ще го назначи да се грижи за всичките му притежания.“ (Мат. 24:46, 47) Обърни внимание, че Исус назначава „роба“ над притежанията си, когато се завръща и го заварва „да прави това“, тоест вярно да осигурява духовна храна. Следователно има известен период между двете назначения. За да разберем как и кога Исус назначава „роба“ да се грижи за всичките му притежания, трябва да знаем две неща: кога идва той и какво включват притежанията му.

¹⁶ Кога идва Исус? Намираме отговора в контекста. Припомни си, че когато в предходните стихове се говори за „идването“ на Исус, се има предвид времето, когато идва да произнесе и изпълни присъдата над злите в края на тази система. * Следователно „завръщането“, или идването, на Исус, споменато в притчата за верния роб, става по време на „голямото бедствие“.

17. Какво включват притежанията на Исус?

¹⁷ Какво включват „всичките притежания“ на Исус? Той не уточнил, че говори само за притежанията си на земята. Всъщност Исус има голяма власт в небето. „Дадена ми е всяка власт на небето и на земята“ — посочил той. (Мат.  28:18; Еф. 1:20–23) Днес притежанията му включват месианското Царство, което е негово от 1914 г. и което той ще сподели с помазаните си последователи. (Откр. 11:15)

18. Защо Исус с радост ще назначи „роба“ над всичките си притежания?

¹⁸ Предвид горното, какво заключение можем да направим? Когато Исус дойде да съди по време на „голямото бедствие“, ще завари „верния роб“ лоялно да осигурява навременна духовна храна на „слугите“. Тогава той с радост ще го назначи и над всичките си притежания. Тези, които съставят „верния роб“, ще бъдат удостоени с това назначение, когато получат небесната си награда и станат владетели заедно с Христос.

19. Дали „верният роб“ получава по–голяма награда в небето от останалите помазани? Обясни.

¹⁹ Означава ли това, че „верният роб“ получава по–голяма награда в небето от останалите помазани? Не. Награда, обещана при даден случай на малка група, може в крайна сметка да бъде споделена и с други. Да разгледаме например какво казал Исус на единайсетте си верни апостоли в нощта преди да умре. (Прочети Лука 22:28–30.) Той обещал на тази малка група мъже чудесна награда за верността им — да са царе с него в небето. Но години по–късно посочил, че всички 144 000 ще седят на престоли и ще управляват с него. (Откр. 1:1; 3:21) Подобно на това, както четем в Матей 24:47, той обещал, че малка група мъже — помазаните братя, които съставят „верния роб“ — ще бъдат назначени да се грижат за всичките му притежания. В действителност обаче всички 144 000 ще получат власт над притежанията му. (Откр. 20:4, 6)

20. Защо Исус назначил „верния роб“, и какво искаме да правим?

²⁰ Чрез „верния и разумен роб“ Исус следва образеца, който установил през първи век — да храни хиляди чрез ръцете на малцина. Той назначил този „роб“, за да може истинските му последователи, както помазаните, така и „другите овце“, постоянно да получават навременна духовна храна през последните дни. Нека винаги проявяваме признателност, като лоялно подкрепяме помазаните братя, които съставят „верния и разумен роб“! (Евр. 13:7, 17)