Когато били поканени в една къща в Кения, двама пионери се изненадали да видят дребната фигура на мъж, който лежи в леглото. Той имал малко тяло и къси ръце. Когато споделили с него Божието обещание, че „куцият ще скача като елен“, мъжът се усмихнал широко. (Иса. 35:6)

Пионерите разбрали, че Онесмус, който сега е почти 40–годишен, бил роден с остеогенезис имперфекта — наследствено заболяване, което се характеризира с чупливост на костите. Неговите кости са толкова крехки, че могат да се счупят при най–малкия натиск. Тъй като това заболяване е нелечимо, Онесмус трябва да прекара остатъка от живота си в болка, прикован към инвалидната количка.

Онесмус приел да изучава Библията. Майка му обаче била против той да посещава християнските събрания, защото се притеснявала синът ѝ да не се нарани и да не си причини още болка. Затова братята правели записи на събранията и Онесмус ги слушал вкъщи. След като изучавал пет месеца, той решил да посещава събранията въпреки рисковете.

Дали събранията увеличили страданията му? Точно обратното. „Постоянната болка, която изпитвах, сякаш изчезваше по време на събранията“ — си спомня Онесмус. Според него причината да се почувства по–добре била новата му надежда. Майка му забелязала промяната в състоянието му и толкова се зарадвала, че също се съгласила да изучава Библията. Тя казвала: „Службата за Бога е лекарството на сина ми.“

Не след дълго Онесмус станал непокръстен вестител. После се покръстил и днес служи като помощник–служител. Макар че не е в състояние да използва краката си и едната си ръка, той имал желание да прави всичко по силите си в службата за Йехова. Онесмус искал да стане помощен пионер, но се притеснявал да подаде молба. Защо? Защото знаел, че ще трябва изцяло да разчита на другите да бутат инвалидната му количка. Когато споделил притеснението си със събратята си, те обещали да го подкрепят. С тяхна помощ Онесмус започнал да служи като помощен пионер.

Когато в него се породило желание да бъде редовен пионер, той се колебаел поради същата причина. Един ден обаче ежедневният текст му осигурил нужното насърчение. Ставало дума за Псалм 34:8, където е записано: „Опитайте и вижте, че Йехова е добър!“ След като размишлявал върху стиха, Онесмус решил да стане редовен пионер. Днес той проповядва четири дни седмично и изучава Библията с няколко души, които напредват добре в духовно отношение. През 2010 г. той посетил Училището за пионерска служба. Само колко се радвал Онесмус да му преподава един от братята, които го посетили за пръв път!

Родителите на Онесмус вече са починали, но братята и сестрите от сбора се грижат за ежедневните му потребности. Той е благодарен за всички благословии, на които се радва, и очаква деня, когато „нито един жител няма да каже: ‘Болен съм’“. (Иса. 33:24)