1, 2. Защо измамата преобладава днес, и под какви форми се среща? (Виж илюстрацията в началото.)

ИЗМАМИТЕ, заблудите и лъжите се срещат често в днешната система. Това не бива да ни изненадва — Библията ясно разкрива, че Сатана Дяволът е лукав измамник и владетелят на този свят. (1 Тим. 2:14; 1 Йоан 5:19) С наближаването на края на порочната система Сатана е обхванат от все по–голяма ярост, защото му остава „малко време“. (Откр. 12:12) Затова можем да очакваме онези, които са повлияни от Дявола, да се опитват да мамят другите още повече, особено хората, които подкрепят истинското поклонение.

² Понякога в медиите се появяват подвеждащи твърдения и отявлени лъжи за служителите на Йехова и техните вярвания. За разпространяването на клевети се използват статии във вестници, документални филми и страници в интернет. В резултат на това някои хора се възмущават, вярвайки сляпо на подобни лъжи.

3. Какво ни помага да се борим с измамата?

³ Само колко сме благодарни, че в борбата с тази коварна тактика на врага ни разполагаме с Божието Слово, което е „полезно ... за поправяне на нещата“. (2 Тим. 3:16) От писмата на апостол Павел научаваме, че през първи век някои християни в Солун били измамени, като възприели идеи, които не били верни. Той ги подканил ‘да не се объркват лесно в мисленето си’. (2 Сол. 2:1, 2) Какви поуки можем да извлечем от любещата подкана на Павел и как можем да ги приложим спрямо себе си?

4. Как християните в Солун били предупредени за наближаването на „деня на Йехова“, и как биваме предупреждавани ние?

⁴ В първото си писмо до сбора в Солун Павел насочил  вниманието на събратята си към наближаващия „ден на Йехова“. Той не искал те ‘да са в тъмнина’ и да бъдат неподготвени. Затова им казал, като „синове на светлината“, да бъдат „будни и трезвомислещи“. (Прочети 1 Солунци 5:1–6.) Днес ние очакваме унищожението на Вавилон Велики, световната империя на фалшивата религия. То ще бележи началото на великия ден на Йехова. Благодарни сме, че разполагаме с ясно разбиране за изпълнението на Божието намерение. Също така посредством сбора редовно получаваме навременни напомняния, които ни помагат да сме трезвомислещи. Като се вслушваме в тези многократни предупреждения, укрепваме решимостта си да принасяме на Бога „свята служба, използвайки своите мисловни способности“. (Рим. 12:1)

5, 6. (а) На какво обърнал внимание Павел във второто си писмо до солунците? (б) Какво ще направи скоро Бог посредством Исус, и какво трябва да се запитаме?

⁵ Малко след като изпратил първото си писмо до солунците, Павел им изпратил и второ писмо. В него той им писал за наближаващото бедствие, когато Господарят Исус ще изпълни присъдата на Йехова над „онези, които не познават Бога и които не се подчиняват на добрата новина“. (2 Сол. 1:6–8) От втора глава на писмото му разбираме за някои в сбора, които толкова ‘се вълнували’ за деня на Йехова, че вярвали, че вече е настъпил. (Прочети 2 Солунци 2:1, 2.) Християните през първи век имали ограничено разбиране за изпълнението на Божието намерение. Самият Павел признал следното относно пророчествата: „Нашето познание е непълно и ние пророкуваме непълно, но когато дойде онова, което е пълно, непълното ще бъде премахнато.“ (1 Кор. 13:9, 10) Но предупрежденията от Бога, записани от Павел, апостол Петър и други верни помазани братя по онова време, можели да им помогнат да запазят вярата си.

⁶ За да поправи мисленето на братята, Павел под вдъхновение обяснил, че преди деня на Йехова трябва да има голямо отстъпничество и да се появи „човекът на беззаконието“. * След това,  в определеното от Бога време, Господарят Исус „ще унищожи“ всички, които са били измамени. Апостолът посочил причината за тяхната присъда — ‘те не са приели любовта към истината’. (2 Сол. 2:3, 8–10) Ще бъде добре да се запитаме: „Колко обичам истината? Старая ли се да съм в крак с последното разбиране, разкривано на страниците на това списание и на други основани на Библията издания, осигурени за световния сбор на Божия народ?“

7, 8. (а) С какви опасности се сблъсквали християните през първи век? (б) Каква опасност съществува за истинските християни днес?

⁷ Християните се сблъскват с опасности не само от страна на отстъпниците и техните учения. Павел писал на Тимотей, че „любовта към парите е коренът на всякакво зло“. Апостолът посочил, че ‘като развили тази любов, някои се отклонили от вярата и си причинили много страдания’. (1 Тим. 6:10) „Делата на плътта“ също могат да бъдат постоянна заплаха за християните. (Гал. 5:19–21)

⁸ Павел сериозно предупредил солунците за опасното влияние на мъжете, които нарекъл „лъжливи апостоли“. Някои от тях говорели „изопачени неща, за да увлекат учениците след себе си“. (2 Кор. 11:4, 13; Деян. 20:30) Исус похвалил братята от сбора в Ефес, защото ‘не можели да търпят злите хора’. Ефесяните ‘подложили на изпитание’ онези, които били лъжливи апостоли и лъжци. (Откр. 2:2) Интересно е, че във второто си писмо до солунците Павел казал следното: „Братя, в името на Господаря Исус Христос ви заповядваме да се отдръпнете от всеки брат, който живее непорядъчно.“ След това конкретно споменал християните, които ‘не искали да работят’. (2 Сол. 3:6, 10) Ако за тях се смятало, че са непорядъчни, колко повече това се отнасяло за онези, които станали отстъпници! Да, близкото общуване с такива хора било особено опасно и трябвало напълно да се избягва, което е вярно и днес. (Пр. 13:20)

9. Защо трябва да сме внимателни, ако някой започне да ни говори относно лични идеи или да критикува другите?

⁹ Скоро ще настъпи „голямото бедствие“ и краят на тази порочна система и затова боговдъхновените предупреждения, дадени през първи век, са още по–важни днес. Несъмнено не искаме ‘да приемаме напразно’ незаслужената милост на Бога и да изгубим надеждата за вечен живот, било то в небето, или на земята. (2 Кор. 6:1) Трябва да сме много внимателни, ако някой, който посещава събранията на сбора, се опита да ни въвлече в разговор относно лични идеи или да критикува другите. (2 Сол. 3:13–15)

10. Към какво били насърчени да се придържат християните в Солун?

¹⁰ Павел насърчил събратята си в Солун ‘да устояват непоколебимо’ и да се придържат към нещата, на които били учени. (Прочети 2 Солунци 2:15.) Какво било ‘онова, което им било предадено’? Несъмнено това не били ученията на фалшивата религия, представяни като идващи от Писанието. Павел говорел за ученията, които той и други били получили от Исус, както и за всичко, което предал под вдъхновение от Йехова и станало част от Свещеното писание. Апостолът похвалил братята си от  сбора в Коринт, защото ‘във всичко, което правили, имали предвид него и се придържали точно към онова, което им предал’. (1 Кор. 11:2) Тези учения идвали от надежден източник и можело да им се вярва.

11. По какви начини някои може да бъдат повлияни от измамата?

¹¹ Когато писал до евреите, Павел насочил вниманието към два начина, по които християните може да изгубят вярата си и да не останат непоколебими. (Прочети Евреи 2:1; 3:12.) Той говорел за ‘отклоняване от пътя на вярата’ и ‘отдалечаване от Бога’. Една лодка може неусетно да започне да се отдалечава от брега. Постепенно тя отива все по–далече. От друга страна, човек, който сам отблъсква лодката си от брега, я отдалечава съзнателно. И двата примера показват как някои стават жертва на измама, като позволяват доверието им в истината да отслабне.

12. Какви дейности може да отслабят духовността ни?

¹² Това може да се е случило с някои от солунците. Какво е положението днес? Съществуват много занимания, които могат да пилеят времето ни. Помисли само колко много часове може да прекара човек в това да общува с другите посредством социални мрежи, да чете и отговаря на електронни съобщения, да се занимава с дадено хоби или да е в крак с последните спортни новини. Всяка от тези дейности може да отклони вниманието на един християнин и да отслаби пламенността му. Какви ще са последствията? Той може да занемари искрената молитва, изучаването на Божието Слово, посещаването на събранията и проповядването на добрата новина. Какво можем да правим, за да не позволим ‘да се объркваме лесно в мисленето си’?

13. Как разсъждават много хора днес, и как можем да не позволим вярата ни да бъде подкопана?

¹³ Жизненоважно е да не забравяме в какво време живеем и как може да ни повлияе общуването с хора, които отказват да признаят, че се намираме в „последните дни“. Апостол Петър предсказал относно нашето време: „Ще дойдат с подигравките си присмехулници, които ще постъпват според собствените си желания и ще казват: ‘Къде е това негово обещано присъствие? Та откакто прадедите ни заспаха в смъртта, всичко си продължава точно както е било от началото на сътворението.’“ (2 Пет. 3:3, 4) Ежедневното четене и редовното изучаване на Божието Слово ще ни помагат да помним къде се намираме в потока на времето — в „последните дни“. Предсказаното отстъпничество се е появило отдавна и все още съществува. „Човекът на беззаконието“ продължава да се противопоставя на Божиите служители. Затова трябва винаги да сме нащрек за наближаващия ден на Йехова. (Соф. 1:7)

14. Как ни защитава участието в службата?

¹⁴ Опитът показва, че важен начин да сме нащрек и ‘да не се объркваме в мисленето си’ е редовно да участваме в проповядването на добрата новина за Царството. Така че, когато Христос Исус, Главата на сбора, дал на последователите си заповедта да правят ученици сред всички народи, като ги учат да спазват всичко, което им е предал, той всъщност им дал съвет, който да ги защитава. (Мат. 28:19, 20) За да го прилагаме в живота си, трябва да сме пламенни проповедници. Мислиш ли, че за братята в Солун било достатъчно да проповядват и поучават формално,  сякаш това било просто задължение? Спомни си какво им казал Павел: „Не гасете пламъка на духа. Не се отнасяйте презрително към пророческите изказвания.“ (1 Сол. 5:19, 20) Само какви вълнуващи пророчества изучаваме и споделяме с другите!

15. Какви полезни неща можем да разглеждаме по време на семейното поклонение?

¹⁵ Разбира се, ние искаме да помагаме на семействата си да развиват умения в проповедната дейност. Много братя и сестри са установили, че могат да правят това, като отделят част от семейното поклонение за службата. Може да е от полза като семейство да обсъдите как бихте развили интереса, проявен от хората. За какво ще говорите при следващото посещение? Какви теми е вероятно да събудят повече интерес в онези, които посещавате? Кога е най–подходящо да направите повторните посещения? Мнозина включват в семейното поклонение и подготовка за християнските събрания, за да знаят какво ще бъде разгледано на тях. Можете ли да положите повече усилия в това отношение? Като участвате на събранията, ще укрепвате вярата си и няма ‘да се обърквате в мисленето си’. (Пс. 35:18) Ако редовно отделяме време за семейно поклонение, ще сме предпазени от развиването на лични идеи и съмнения.

16. Какъв стимул имат помазаните християни да пазят мисловните си способности?

¹⁶ Като размишляваме как през годините Йехова е благославял своя народ с все по–ясно разбиране на библейските пророчества, ще ценим повече чудесната награда, която ни очаква. Помазаните имат надеждата да се присъединят към Христос в небето. Само какъв стимул е това да пазят мисловните си способности! Несъмнено можем да приложим спрямо тях думите на Павел към солунците: „Ние сме задължени винаги да благодарим на Бога за вас, обичани от Йехова мои братя, защото още от началото Бог ви избра ..., като ви освети чрез духа и чрез вашата вяра в истината.“ (2 Сол. 2:13)

17. Как те насърчават думите от 2 Солунци 3:1–5?

¹⁷ Онези, които очакват да получат вечен живот на земята, също трябва да внимават ‘да не се объркват лесно в мисленето си’. Ако имаш земна надежда, вземи присърце любещото насърчение на Павел към помазаните му събратя в Солун. (Прочети 2 Солунци 3:1–5.) Всеки от нас трябва да цени тези сърдечни думи. Писмата до солунците съдържат жизненоважни предупреждения относно развиването на лични идеи и съмнения. Тъй като краят бързо наближава, е важно християните да се вслушват в тези напомняния.